РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 523 / 27.9.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 394 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните :
2. Производството е
образувано по на Жалба от В.С. ***, срещу Решение № 46 от 24.03.2022 г. по
Протокол № 3 от 24.03.2022 г. на Общински съвет Пазарджик с което са отменени Решение
№ 147 от 26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение №
148 от 26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение №
184 от 20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 185
от 20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик и са прекратени приватизационните
процедури за приватизация на обособени части, представляващи самостоятелни
обекти : офиси № 1; № 2; № 3 № 4, № 5, № 6, № 7 и № 8, намиращи се в сграда с
идентификатор 55155.501.669.1, в поземлени имот с идентификатор 55155.501.669
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик..
3. Поддържа се, че жалбоподателя е
участник и в двете приватизационни процедури, като в едната от тях е определен за
купувач. Сочи се, че в хода на въпросните процедури, са постановени множество
съдебни решения, включително и такова с което администрацията е задължена да
продължи и приключи и втората от приватизационните процедури. По казуса са били
постановени и две решения на Европейския
съд по правата на човека. Твърди се, че общината Пазарджик е отписала
процесните имоти от активите си. Иска се отмяна на оспореното решение и
присъждане на сторените разноски по производството.
4. Общински съвет Пазарджик, чрез процесуалния
си представител адв. В. е на становище, че жалбата е недопустима. Сочи, че с
Решение № 184 от 20.09.2007 год. на Съвета, В.С. е определен за купувач на офис
№ 1, намиращ се на първия етаж на едноетажна масивна сграда в УПИ ІІ-669 в кв. 207
по плана на гр. Пазарджик, ул. Хан Крум, № 1 поради счита, че С. не разполага с
правен интерес да оспорва решението на местния представителен орган.
Поддържа се също така, че жалбата е
неоснователна по същество. В тази насока се твърди, че обект на административно
правния спор са „… реални части от жилищна града, която е обявена за паметник
на недвижима културна ценност от местно значение, за която има специални
изисквания на ЗКН /Закона за културното наследство / които следва да се съблюдават от настоящия или бъдещи собственици,
респ. това обстоятелство да е изрично
посочено в документацията по приватизацията…“.
Според ответната страна, в случая без
законово основание е била открита процедура по приватизация на процесната
сграда, тъй като, така наречения „офис №
1“ - се намира в жилищна сграда - общинска собственост, което обстоятелство
изключва приватизационна процедура поради изричната забрана, предвидена в чл.
1, ал. 2, б. „б“ от на Закона за
приватизация и следприватизационен контрол - чл. 1 ал. 2-ра т. б /. При това
положение се счита, че акта за слагане в ход на процедурата по приватизация на
сградата е нищожен поради противоречие с императивна материално правна норма.
Все в тази насока се поддържа, че самостоятелните обекти – офиси, всъщност са жилищни
и сервизни помещения на жилищната сграда
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
5. Заинтересованата страна Й.В.С.,*** е на становище, че жалбата е основателна. Поддържа
се, че процесната сграда е тяхна със съпруга ѝ В.С. собственост и
съответно, че Община Пазарджик не е собственик на постройката, а само на земята
върху която е застроена. В тази насока се заявява, че собствеността върху
постройката е придобита по оригинерен път, чрез осъществяване на фактическо
владение като собственици в период по-дълъг от пет години.
6. Заинтересованата страна А. С. ***
също счета жалбата за допустима и основателна с оглед наличието на поредица
влезли в сила съдебни решения с които процесния административно правен въпрос е
вече разрешен.
7. Заинтересованите страни С.Й.Д., М.С.П.,
Н.С.Д. и С.Й.Д., всички с адрес ***, оф. 8 са на становище, че жалбата е
основателна. Иска се присъждане на сторените разноски по производството.
8. Заинтересованите страни П.А.А. *** и Д.А.Ч.,*** не вземат конкретно становище по
жалбата.
ІІ. За допустимостта :
9. Очевидно е, че жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради
което е допустима.
ІІІ. За фактите :
10. С Акт № 6833 от 27.06.1984 г. на
Общински народен съвет Пазарджик(л. 48 и сл. по а.д. № 265/2014 на АСПз), като обществена собственост е
вписан имот пл. № 1528, от кв. 207 по плана на гр. Пазарджик, заедно със
застроените в него жилищна сграда, складово помещение, стопанска сграда и два
броя гаражи, с административен адрес гр. Пазарджик, ул. Толбухин № 1. Със
Заповед № 137 от 23.04.2004 г., на Областния управител на област Пазарджик,
имота е отписан от актовите книги на недвижими имоти – държавна собственост. С
Акт № 908 от 29.04.2004 г. на Община Пазарджик, недвижим имот, съставляващ УПИ
VІІ – жилищно строителство, от кв. 207 по плана на града, заедно със
застроената едноетажна, масивна сграда с площ от 115,00 кв. м. са вписани като
частна общинска собственост. С Акт № 562 от 06.02.2007 г. на Община Пазарджик,
недвижим имот съставляващ УПИ ІІ-669, за
офиси, от кв. 207 по плана на града, заедно със застроената едноетажна масивна
сграда с площ от 117,61 кв.м. е вписан като частна общинска собственост. С Акт
№ 2055 от 10.06.2010 г. на Община Пазарджик, поземлен
имот с идентификатор 55155.501.669 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пазарджик е вписан като частна общинска собственост. С Акт № 3258 от 07.11.2013 г. на Община
Пазарджик, поземлен имот с идентификатор 55155.501.669 и масивна сграда със
застроена площ от 116,00 кв.м., с предназначение административна делова сграда,
с идентификатор 55155.501.669.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пазарджик са вписани като имоти, частна общинска собственост.
11. С Молба рег. № 124 от 14.02.1996 г., В.С.С. и В. С. Т., в качеството си на наематели на общински имот( виж Удостоверение № 15 от 18.01.2008г. на Община Пазарджик – л. 105 по а.д. № 5385/2007г.), са поискали от Общински съвет Пазарджик, да изкупят по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), стая № 4, с площ от 12,92 кв.м. , намираща се на първи етаж от жилищна сграда, застроена в гр. Пазарджик, ул. Хан Крум № 1. С Решение от 08.07.2004 г., постановено по адм. дело № 472 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 1996г. е отменен мълчаливият отказ на Общински съвет Пазарджик за произнасяне по въпросната молба на С. и Т., като преписката е върната на общинския съвет за разрешаването на искането с което е сезиран. Решението е влезнало в сила на 17.02.2005 г.( л. 54 по а.д. № 536/2007 г. на АСПз и л. 196 по настоящото дело).
12. С Решение № 147 по Протокол № 11 от
26.07.2007 г.( л.85 и
сл.), Общински съвет
Пазарджик е открил процедура за приватизация по реда на §17, ал. 3 от ПЗР на
ЗПСК на обособена част, представляваща самостоятелен
обект офис №1, намиращ се на първия етаж, с площ 17,04 кв.м., заедно с ½
ид. част от изба №1, цялата с площ 19.12
кв.м., заедно с 10.42 % ид. части (9.31 кв.м.) от общите части на сградата и от
правото на строеж, намиращи се в едноетажна масивна сграда с обитаем таван и
изба, изградена в УПИ ІІ-669 за офиси в кв. 207 по плана на гр. Пазарджик, със
застроена площ 117,61 кв.м., ул. Хан Крум, № 1, актувана с Акт за частна
общинска собственост № 562 от 06.02.2007 г. Решението е обнародвано в ДВ бр. 69
от 24.08.2007 г.
13. С Решение № 184 по Протокол № 12
от 20.09.2007 г.(л. 90), Общински съвет Пазарджик, е определил
за приватизационна продажба следния имот, представляващ обособена част,
самостоятелен обект офис №1, намиращ се на първия етаж, с площ 17,04 кв.м.,
заедно с ½ ид. част от изба №1,
цялата с площ 19.12 кв.м., заедно с 10.42 % ид. части (9.31 кв.м.) от общите
части на сградата и от правото на строеж, намиращи се в едноетажна масивна
сграда с обитаем таван и изба, изградена в УПИ ІІ-669 за офиси в кв. 207 по
плана на гр. Пазарджик, със застроена площ 117,61 кв.м., ул. Хан Крум, № 1.
С това решение, местния
представителен орган е избрал пряко за купувачи на имота В.С.С. и В. С. Т..
Приет е и анализа за правното
състояние, приватизационната оценка на имота и информационния меморандум на
имота описан, обект на приватизационна продажба
По т. 4 от решението е определена
продажна цена за имота в размер на 8500,00лв.; начина на плащане; денят на
сключване на приватизационния договор, като краен срок за заплащане на цената;
момента на прехвърляне на собствеността върху, обекта на договора; тежестта за
заплащане на дължимите данъци и такси и задължението за представяне на
предвидените в закона декларации.
По т. 5 от решението е утвърден
договор за продажба на имота.
14.
Решение № 184 по Протокол № 12 от 20.09.2007 г.,
Общински съвет Пазарджик е било обжалвано от С. и Т. по съдебен ред.
С Решение № 107 от 20.03.2008 г.,
постановено по адм. дело № 536 по описа на Административен съд Пазарджик за
2007 г.(л. 163 и сл.), решението на общинския съвет е било
изцяло отменено, а преписката върната за продължаване на административната
процедура. С Решение № 244 от 8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 7233 по
описа на ВАС за 2009 г., първоинстанционното съдебно решение е било отменено,
като вместо това Решение № 184 по Протокол № 12 от 20.09.2007 г., Общински
съвет Пазарджик е отменено в частта по
т. 4 за определяне на условията за продажба и т. 5 за утвърждаване на
договор за продажба на имота.
В останалата част,
първоинстанционното решение е оставено в сила.
15. С Решение №
148 по Протокол № 11 от 26.07.2007 г.( л.86 и сл.), Общински
съвет Пазарджик е открил процедура за приватизация по реда на чл. 3, ал. 3, т.
2 и чл. 4, ал. 2 от ЗПСК на седем броя
обособени части, самостоятелни офиси с №№ 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от общински
нежилищен имот, актуван с Акт № 562 от 06.02.2007 г. за частна общинска
собственост, невключен в имуществото на общински търговски дружества,
представляващ едноетажна масивна сграда с обитаем таван и изба, построена в УПИ
ІІ-669 за офиси, от кв. 207, със
застроена площ 117,61 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. Решението е обнародвано в ДВ бр. 69
от 24.08.2007 г.
16. С Решение № 185 по Протокол № 12
от 20.09.2007 г.(л. 95), Общински съвет Пазарджик, е избирал метод за продажба
чрез публично оповестен конкурс на един етап на седем броя обособени части,
самостоятелни офиси с №№ 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от общински нежилищен имот,
актуван с Акт № 562 от 06.02.2007 г. за частна общинска собственост, невключен
в имуществото на общински търговски дружества, представляващ едноетажна масивна
сграда с обитаем таван и изба, построена в УПИ ІІ-669 за офиси, от кв. 207, със застроена площ 117,61 кв.м.,
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена.
По т. 2 от решението е приет анализ
за правното състояние, информационен меморандум и приватизационната оценка на
седем броя обособени части от сградата, обект на приватизационна продажба.
По т. 3 и т. 4 от решението са
определени минимални конкурсни цени за всяка една обособена част от сградата и
начина на извършване на плащането.
По т. 5 от решението е определено, че
собствеността върху обекта предмет на приватизацията се прехвърля след
заплащане на цената и подписване на приватизационния договор, като купувачът
няма право да се разпорежда с обособената част /офис/ за срок от пет години от датата на вписване на
приватизационния договор в Агенцията по вписванията.
По т. 6.1 от решението е определено,
че в конкурсната процедура могат да участват само правоспособни юристи, по т.
6.2, че наемателите на обособени части
се ползват с предимство, по 6.3, че участниците в конкурса не следва да
притежават собствена кантора, по т. 6.4, че участниците в конкурса, не трябва
да са наематели на друг общински недвижим имот.
С решението е утвърдена конкурсната
документация; размера на депозита за участие; определени са условията за
закупуване на тръжна документация; реда за искане на разяснения; срока за
подаване на оферти. Определена е комисия за провеждане на тръжната процедура..
По т. 15 от решението е определено,
че оглед на обособените части, може да се извършва само от лицата закупили конкурсна документация, не по-късно от 30 дни
от датата на обнародване на решението, а
по т. 16, че публично оповестения конкурс следва да се проведе на тридесет и
втория ден след датата на обнародване на решението.
Към решението на общинския съвет са
приложени Правила за провеждане на конкурса(л.101).
17. С Решение № 297 от 18.12.2007 г.,
постановено по адм. дело № 538 по описа на Административен съд Пазарджик, по
жалба на В. Т. е отменил Решение № 185 от 20.09.2007 г. на Общински съвет
Пазарджик, в частта му по точки: 6.2, 6.3 и 6.4, отнасящи се до
квалификационните изисквания към участниците в публично оповестения конкурс за
продажба на седем броя обособени части - самостоятелни офиси, частна общинска
собственост, както и по точки: 15.2, 15.3 и 16 от одобрената със същото решение
конкурсна документация - Приложение № 1, относно условията при които ще се
оценяват офертите, като незаконосъобразно. Жалбата на Т., в частта ѝ
срещу т. 7 от Раздел II на утвърдената с решението на общински съвет Конкурсна документация(Приложение № 1) е
отхвърлена.
Това съдебно решение е оставено в
сила с Решение № 7137 от 13.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1323 по
описа на Върховния административен съд за 2008 г.
18. Според представените по делото
счетоводни извлечения(л.
188, л. 385, л. 429), С.
е внесъл депозити и е представил оферти
за всички седем самостоятелни обособени части от процесната сграда. Депозити са
внесени и оферти за тези обекти са внесени и от заинтересованите в настоящият
спор лица(л. 379, 429).
19. С Решение № 9 от 15.01.2009 г.,
постановено по адм. дело № 467 по описа на Административен съд Пазарджик за 2008
г.(л. 123), съдът е отменил като
незаконосъобразен мълчаливия отказ на Общински съвет Пазарджик, по подадени от В.С.С. молби от 18.06.2008г. и
14.07.2008г. за продължаване на конкурсната процедура за продажба чрез публично
оповестен конкурс на 7 броя обособени части – самостоятелни офиси, актувани с
Акт № 562 от 06.02.2007г., находящи се в едноетажна масивна сграда, построена в
УПИ ІІ-669, кв.207 по плана на гр. Пазарджик и е постановил, преписката да се
върне на административния орган за ново разглеждане, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението.
20. С Решение № 50 от 06.02.2014 г.,
постановено по адм. дело № 839 по описа на Административен съд Пазарджик е
обявено за нищожно Решение № 204 от 31.10.2013г. на Общински съвет
Пазарджик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23,
предл. първо, във вр. с ал. 2 от ЗМСМА, чл. 3, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 1,
ал. 2, т. 6, чл. 4, ал. 4 от ЗПСК е открита процедура за продажба по реда на
ЗПСК на общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски
дружества, който се използва за стопански цели, а именно: поземлен имот с идентификатор
55155.501.669 по КККР на гр. Пазарджик, с площ
от 1034 кв.м., заедно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1,
разположена в имота, със застроена площ от 116 кв.м.
Първоинстанционното решение е
оставено в сила с Решение № 6471 от 14.05.2014г. по адм. дело № 3530 по описа
на ВАС за 2014г.
21. С Решение № 51 от 06.02.2014 г.,
постановено по адм. дело № 892 по описа на Административен съд Пазарджик е
обявено за нищожно Решение № 237 от 25.11.2013г. на Общински съвет Пазарджик, с което колегиалния орган на местно
самоуправление е избрал метод за приватизация, приел е анализ на правното
състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински
нежилищен имот, който се използва за стопански цели, а именно: поземлен имот с
идентификатор 55155.501.669 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 1034 кв.м., заедно със сграда с
идентификатор 55155.501.669.1, разположена в имота, със застроена площ от 116 кв.м.
Решението на административния съд е
оставено в сила с Решение № 14574 от 04.12.2014 по адм. дело № 3518 по описа на
ВАС за 2014г.
22. За да постанови цитираните две
решения, първоинстанционния съд е приел, че „…В изпълнение на посочените
по-горе съдебни решения, Общински съвет – Пазарджик е бил длъжен да продължи
приватизационните процедури за продажба на офисите, находящи се в
административната сграда. С приемане на ново решение, имащо за предмет продажба
на същата сграда, административният орган грубо не се е съобразил със съдебните
актове и не е отчел обстоятелството, че сградата е вече обект на продажба в
започнали, висящи и неприключили приватизационни процедури. Провеждането и
приключването на новата приватизационна процедура би довело до невъзможност да
бъдат изпълнени влезлите в сила съдебни решения, постановени по адм.дело №
472/1996г. на Окръжен съд – Пазарджик и по адм.дело № 467/2008г. на
Административен съд – Пазарджик. Следователно оспореното решение, като
постановено в противоречие на влезли в сила съдебни решения, се явява нищожно
на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради което следва да бъде прогласено за
такова…“.
Решението на административния съд е
оставено в сила с Решение № 14574 от 04.12.2014 по адм. дело № 3518 по описа на
ВАС за 2014г.
23. Независимо от това, като се е
позовал на Решение № 237
от 25.11.2013г., с последващо Решение № 28 по Протокол № 3 от 27.02.2014 г.,
Общински съвет Пазарджик е определил „Заводски строежи-ПС-Пазарджик“АД, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Есперанто № 6, за спечелил
публично оповестения конкурс на един етап, проведен на 24.10.2013 г. на
притежавания от Община Пазарджик общински нежилищен имот, невключен в
имуществото на Общински търговски дружества, който се използва за стопански
цели, а именно поземлен имот с идентификатор 55155.501.669 по Кадастралната
карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-97
от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1034,00 кв. м., заедно
със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.669 с адрес на сградата гр. Пазарджик, ул. Хан Крум № 1
със застроена площ от 116,00 кв. м., на два етажа с предназначение административна
делова сграда. Със същото решение ОбС е упълномощил кмета на община Пазарджик
да сключи приватизационен договор със „Заводски строежи-ПС-Пазарджик“ АД.
По протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик
срещу въпросното решение на Общински съвет Пазарджик е било образувано
производство по адм. дело № 265 по описа на Административен съд Пазарджик за
2014 г. С Решение № 406 от 14.07.2014 г., постановено в същото производство,
съдът е отменил Решение № 28 по Протокол
№ 3 от 27.02.2014 г., Общински съвет Пазарджик. Първоинстанционното съдебно
решение е било оставено в сила с Решение № 4414 от
22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10374 по описа на Върховния
административен съд за 2014 г.
24. Последвало е издаването на Заповед
№ 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, за изземване на
помещение, частна общинска собственост – стая №2, с площ от 20,00кв.м., намираща
се на първия етаж в сграда с идентификатор 55155.501.669.1, с
предназначение административна, делова
сграда, с административен адрес гр. Пазарджик, ул. Хан Крум, №1, по отношения
на която е съставен Акт за частна общинска собственост № 3258 от 07.11.2013 г.
С Решение № 483 от 24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 698 по описа
на Административен съд Пазарджик, жалбата на С. срещу въпросната заповед е
отхвърлена. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение № 3535 от
12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13368 по описа на ВАС ца 2017 г.
25. Между временно, по жалба на С. и Т. № 34130/04, с Решение от 26.11.2013 г., Европейският съд по правата на
човека(Четвърто отделение) е осъдил
България да заплати на всеки един от двамата жалбоподатели, парични обезщетения
за причинени им имуществени вреди в резултат на това, че националните съдебни
решения, постановени в полза на жалбоподателите срещу публичните органи и
влезли в сила, не са изпълнени в разумен срок, и то без да е налице разумно
основание. При това положение, е формиран извод, че в конкретния случай е
налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията и на член 1 от Протокол № 1(виж т. 85 от Решението).
По следваща, втора жалба на С. и Т. №
64387/14, с Решение от 07.12.2021 г., Европейският съд по правата на
човека(Четвърта секция) е осъдил
България да заплати на С. парично обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на това, че „…че жалбоподателите, не по тяхна вина и въпреки
безброй допълнителни правни действия, в които активно са участвали, са
продължили да понасят последиците от ситуация, в която окончателните съдебни
решения в тяхната полза не са били изпълнени още няколко години след решението
на Съда от 2013 г….“.
26. Според представения по делото Актуализиран
списък на паметниците на културата в гр. Пазарджик, приет с протокол № 25 от
05.09.1989 г.(л. 50), одобрен от гл. директор на НИПК и
Списъка на недвижимите културни ценности
на територията на Община |Пазарджик, обявен на страницата на НИПК(http://ninkn.bg/Documents/categoryPreview/39), за единичен,
архитектурно-строителен паметник е обявена жилищна сграда, намираща се в гр.
Пазарджик, ул. Толбухин(Хан Крум), № 1,
в имот пл. № 1528(669) от кв. 207 по плана на града.
27. В рамките на тази хронология е
постановено, оспореното в настоящото производство Решение № 46 от 24.03.2022 г.
по Протокол № 3 от 24.03.2022 г. на Общински съвет Пазарджик с което са
отменени Решение № 147 от 26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет
Пазарджик; Решение № 148 от 26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет
Пазарджик; Решение № 184 от 20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет
Пазарджик; Решение № 185 от 20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет
Пазарджик и са прекратени приватизационните процедури за приватизация на
обособени части, представляващи самостоятелни обекти : офиси № 1; № 2; № 3 № 4,
№ 5, № 6, № 7 и № 8, намиращи се в сграда с идентификатор 55155.501.669.1, в
поземлени имот с идентификатор 55155.501.669 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пазарджик.
Мотивите да бъде сторено това, така
както са изложени в Предложението на Кмета на общината се свеждат до следното :
Според предложителя, за да бъде изпълнено съдебното Решение № 297 от 18.12.2007 г., постановено по адм.
дело № 538 по описа на Административен съд Пазарджик „…и в съответствие с целта
на закона да не се въвеждат ограничения за участие на една категория субекти,
респ. се създава предимство за друга категория, имаща качеството наематели на
обектите - предмет на приватизационната продажба, което е прието като нарушение
на посочените принципи и цели на ЗПСК практически ще следва - да бъде
прекратена процедурата и открита нова процедура….“. Посочено е също така, че за
обектите предмет на приватизационните процедури не са налице всички
индивидуализиращи данни, включително идентификатори за всеки един от тях по
действащата КККР за гр. Пазарджик, което е счетено, като пречка за сключването
и вписването на договорите за приватизация.
Посочено от предложителя е, че всички
обекти, предмет на приватизация по решенията на Общински съвет Пазарджик се
намират в сграда, която притежава статут на единична архитектурно-строителна
културна ценност с категория „местно значение”, съгласно приложените документи
от Министерство на културата. Пояснено е, че този факт изобщо не е бил отразен
при определяне на обектите, които са предмет на приватизация, както и при
определяне на условията и реда за провеждане на обявените конкурси, не е бил
елемент на правния анализ, предшестващ всяка една от приватизационните
процедури, не е елемент на конкурсната документация, не е отразен в проекта на
договор за покупко-продажба и съответно не е бил известен на Общинския съвет
при вземането на горепосочените решения.
ІV. За правото :
28. Несъмнено е, че Решение № 147 от
26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 148 от
26.07.2007 г. по Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 184 от
20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 185 от
20.09.2007 г. по Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик са влезли в сила,
поради изчерпване на възможността за тяхното обжалване и следва да породят
постановените с тях правни последици. Тоест, по правното си естество те съставляват
стабилни административни актове, което означава, че в качеството си на такива те гарантират на своите адресати окончателно и
непререшимо изпълнение на уреденото с тях административно правоотношение.
29. Според чл. 99 от АПК, влязъл в
сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред
съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е
нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3.
по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния
представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от
състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на
въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е
основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или
на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил
отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание
е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт,
който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административно
производствените правила е била лишена от възможността да участва в
административното производство или не е била надлежно представлявана, както и
когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за
защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
30. В случая не се констатира да е
проявен факт или обстоятелство, което да е предвидено в цитираните хипотези на
чл. 99 от АПК. Твърдението на кмета на общината, че данните за това, че
обектите предмет на приватизация по решенията на Общински съвет Пазарджик се
намират в сграда, която притежава статут на единична архитектурно-строителна
културна ценност с категория „местно значение” не е бил известен на Общинския
съвет при вземането на горепосочените решения не може да бъде прието за
истинно. Тези данни са били налични още от 1989 г., те са публични по своя
характер и няма причина да се приеме, общината и общинския съвет по независещи
от тях причини, не са могли да ги узнаят.
На следващо място, с Решение № 297 от
18.12.2007 г., постановено по адм. дело № 538 по описа на Административен съд
Пазарджик е отменено Решение № 185 от 20.09.2007 г. на Общински
съвет Пазарджик, в частта му по точки: 6.2, 6.3 и 6.4, отнасящи се до
квалификационните изисквания към участниците в публично оповестения конкурс за
продажба на седем броя обособени части - самостоятелни офиси, частна общинска
собственост, както и по точки: 15.2, 15.3 и 16 от одобрената със същото решение
конкурсна документация - Приложение № 1, относно условията при които ще се
оценяват офертите, като незаконосъобразно. Тоест, със съдебното решение са
отменени онези части на властническото волеизявление, обективирано в
административния акт, които са били в противоречие с материалния закон. Така,
след осъществения от две съдебни инстанции контрол за законосъобразност, в
неотменената част Решение № 185 от 20.09.2007 г. на
Общински съвет Пазарджик е влязло в сила и е следвало да породи, разпоредените
с него правни последици. Вместо да предприеме, необходимите действия в тази насока
обаче, административния орган, като се позовава на съдебното решение, отказва
да изпълни постановения от него и влязъл в сила административен акт и отменя
същия с оспореното в настоящото производство решение. Аргумента, че като е
отстранил незаконосъобразните части на Решение № 185 от 20.09.2007 г., съдът
всъщност е променил условията за участие в приватизационната процедура, което
пък налага, тя да се прекрати и да се обяви нова такава е интересен опит за
изграждане на конструкция съобразно правилата на софистиката, но е явно
неоснователен от гледна точка на закона и не представлява основание за отмяна
на влезлият вече в сила административен акт.
31. В тази насока следва да се
посочи, че Върховния административен съд в Решение № 4414 от 22.04.2015 г.,
постановено по адм. дело № 10374 по описа за 2014 г. е указал, че : „… Според
§17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК в случаите, когато към датата на влизане в сила на
този закон е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на мълчалив отказ
за приемане на предложение за продажба без търг или конкурс по реда на чл.35 от
отменения ЗППДОП процедурата по продажба се приключва по досегашния ред от
общинските съвети. В случая са били налице предпоставките на тази разпоредба
относно офис №1, тъй като с решение от 08.07.2004г., постановено по адм. дело №
472/1996г. на Окръжен съд Пазарджик е отменен мълчаливия отказ на Общински
съвет Пазарджик по молба от 14.02.1996г. на В.С.С. по чл.35, ал.1, т.2 от
ЗППДОП (отм.), и преписката е върната на Общински съвет П. за произнасяне с
дадени указания от съда. Затова процедурата е следвало да продължи по стария
ред. Относно офиси от №2 до №8 вкл., също е налице влязло в сила съдебно
решение №9/15.01.2009г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм.
дело № 467/2008г., с което е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет Пазарджик
да продължи конкурсната процедура за продажба чрез публично оповестен конкурс,
и преписката е върната на същия административен орган за произнасяне в
30-дневен срок, също с дадени указания от съда. Както съдебното решение, така и
дадените с него указания са задължителни за административния орган според
разпоредбите на чл.177, ал.1 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК. Затова и в тази част
е следвало да продължи административната процедура по стария ред….“.
В случая, няма никаква причина, тези
указания на висшия по степен административен съд да не бъдат възпроизведени и
съобразени с оглед разрешаването на текущия административно правен спор.
32. Следва да се посочи също така и
указанието дадени в Решение от 07.12.2021 г., Европейският съд по правата на
човека(Четвърта секция) по жалба на С. и Т. № 64387/14 за това, че „….Съдът
намира, че жалбоподателите имат оправдано очакване, следователно „притежание“
по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се в правото да им бъде
предложена възможност за закупуване на въпросния офис при преференциалните
условия от Закона за приватизацията от 1992 г (сравнете с Велкова срещу
България, № 1849/08, § 42, 13 юли 2017 г.)….“(т. 50), като и че „…многократно се посочва в по-ранната си
съдебна практика, правото на съд по член 6 § 1 от Конвенцията би било илюзорно,
ако вътрешната правна система на договарящата държава позволява окончателно,
обвързващо съдебно решение да остане недействащо в ущърб на една страна (виж,
например, Хорнсби срещу Гърция, 19 март 1997 г., § 40, Доклади за присъди и
решения 1997-II). Ефективната защита на страните в съдебния процес и
възстановяването на законността предполагат задължение от страна на
административните органи да се съобразят с окончателното решение, постановено
от националния съд. Когато административните органи отказват или не спазват,
или дори забавят да направят това, гаранциите, с които се ползват страните по
делото съгласно член 6 по време на съдебната фаза на производството, се оказват
лишени от цел (виж Дадяни и Мачабели срещу Грузия, № 8252/08, § 44, 12 юни 2012
г., с допълнителни препратки). Освен това невъзможността за жалбоподателите в
настоящия случай да получат изпълнението на окончателните съдебни решения, в
резултат на повторни действия на съвета, насочени към невъзможност за
изпълнението, са допълнителни примери за „особена недобросъвестност“ на съвета
(виж С. и Т., цитирано по-горе, § 84) и представляват неоправдана намеса в
правото им на мирно ползване на притежанието си….“(т. 51).
Тези разбирания относно приложението
на закона и задължението за изпълнение на влезлите в сила административни
актове и съдебни решения се споделят впълнота от настоящата инстанция, поради
което е излишно да бъдат преповтаряни или интерпретирани по някакъв начин,
включително защото те са относими пряка към предмета на административно правния
спор с който е сезиран съда.
Изложеното до тук позволява да се
формира еднозначен и несъмнен извод, че в случая не са налице нито фактически,
нито пък правни основания за приемане на
Решение № 46 от 24.03.2022 г. по Протокол № 3 от 24.03.2022 г. на
Общински съвет Пазарджик. То ще следва да бъде отменено.
Останалите представени по делото
писмени документи, включително и заключението по назначената съдебна експертиза
не променят в никаква степен възприетите вече изводи, поради което е излишно да
бъдат обсъждани.
V. За разноските
33. Констатираната
незаконосъобразност на административния акт, предполага на жалбоподателя да се
присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък(л. 343), те се дължат в размер на 2010,00лв.
Според представения списък(л. 515), на заинтересованата страна М.С.П.
се дължат 1500,00лв.
Искането на заинтересованата страна Й.С.
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, Съдът
намери за неоснователно. В нито едно съдебно заседание и по отношение на нито
едно процесуално действие по настоящото дело, С. не е била представлявана от
адвокат. По делото не е представено адвокатско пълномощно. Според чл. 38, ал. 2
от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Това ще рече, че правото да иска присъждане на възнаграждение е на
адвоката, осъществил процесуално представителство при условията на чл. 38, ал.
1 от ЗА. Съответно, при наличието на предпоставките за това, възнаграждението
следва да бъде присъдено в полза на адвоката, а не на представляваната от него
страна.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 46 от 24.03.2022 г. по Протокол № 3 от 24.03.2022 г. на
Общински съвет Пазарджик с което са отменени Решение № 147 от 26.07.2007 г. по
Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 148 от 26.07.2007 г. по
Протокол № 11 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 184 от 20.09.2007 г. по
Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик; Решение № 185 от 20.09.2007 г. по
Протокол № 12 на Общински съвет Пазарджик и са прекратени приватизационните
процедури за приватизация на обособени части, представляващи самостоятелни
обекти : офиси № 1; № 2; № 3 № 4, № 5, № 6, № 7 и № 8, намиращи се в сграда с
идентификатор 55155.501.669.1, в поземлени имот с идентификатор 55155.501.669
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на В.С. ***,
сумата от 2010,00(две хиляди и десет) лева, представляваща извършени от
последния разноски по производството.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да
заплати на М.С.П.,***, сумата от 1500,00(хиляда и петстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.В.С. за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните.
Административен съдия : (П)