Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Борислав
Велков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №137…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от началник Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Русе срещу решение №89/24.01.2020 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №2158/2019г. по описа на съда, с
което е отменено наказателно постановление №19-1085-002149 от 16.08.2019г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното
постановление, на Д.Х., в качеството й на собственик на лекия автомобил, с
който е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП)-движение
с непозволена от закона скорост в населено място, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 850 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства - при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи се, че нарушението е безспорно установено и доказано,
налице е и законова презумпция за това кой е нарушителя. Съответно пред
въззивната инстанция не са били налице основания за отмяна на санкционния акт
като незаконосъобразен.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище по спора я счита за
неоснователна, а атакуваното решение-за правилно и законосъобразно.
Представителят на прокуратурата намира въззивното решение за постановено в
нарушение на материалния закон. Мотивира това свое становище с анализ на
нарушението,
неговата доказаност и на приложимите в случая правни
норми. Предлага отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното
постановление.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение №89/24.01.2020 год. Русенският районен
съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление, с което на ответника
в настоящото производство – Д. Х., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лева.
Х. е наказана в качеството й на собственик на МПС „Деу Нубира“, с рег. № СО 0289
АК. Автомобилът й бил засечен да се движи с непозволена скорост в населено
място, нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната
норма „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: за МПС, кат. В-50 км/час.“
Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство –
дигитална стационарна радарна установка, SITRAFFIC ERS 400, с фиксирано устройство за скорост,
дата и час. С него било заснето, че на 07.04.2018г., МПС „Деу Нубира“, с рег. № СО
0289 АК, в гр. Русе, по бул. „България“, до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП
Дунав мост, се движело със скорост 120км/ч.(116,40км/ч след приспадане на толеранс от 3%), при ограничение за населеното
място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че собственик по договор за
покупко-продажба е ответника в
настоящото производство - Д. Х., същата е била уведомена за деянието. От Х. е
попълнена декларация за предоставяне на информация по реда на чл.188 от ЗДвП. В
декларацията тя е посочила, че автомобилът към момента на нарушението е бил управляван
от лицето Г. К. Други данни – ЕГН, номер на СУМПС, адрес и т.н. за лицето в
декларацията не били посочени.
Последвал опит за откриване на това лице само на база трите имена, но служителите
в Сектор ПП установили 85 лица с такива имена. Това обстоятелство било докладвано
на началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Русе.
При тези данни, АУАН, издаден на 05.04.2019г.
е съставен срещу собственика на автомобила, съобразно презумпцията на чл.188,
ал.1, изр. 2-ро от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 16.08.2029г.
Въз основа на така съставения акт, в който липсват отразени възражения, е
издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление с дата 16.08.2019г.
Защитата, която предприела Х. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея тя не оспорва
факта на извършеното нарушение, но твърди, че е налице незаконосъобразност на
санкционния акт, поради допуснати пропуски още при съставяне, връчване на АУАН,
съответно издаване на НП, а така също и досежно авторството на деянието, тъй
като счита, че е изпълнила задължението си по чл.188 и чл.189 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало на процесната дата и час лекия автомобил, нейна собственост.
Пред касационната инстанция се излагат аргументи от Х., подкрепящи мотивите на въззивната
инстанция.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд. Съдът след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства е
стигнал до извода, че в проведеното административно-наказателно производство е
допуснато нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което намира за съществено. На
следващо място съдебният състав е приел, че неприлагане от АНО на кумулативно
предвиденото ведно с глобата наказание в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - лишаване на дееца от право да управлява моторно превозно средство в
санкционния акт е нарушение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
С такива мотиви е отменен атакуваният акт.
Касационният съд не споделя правните изводи на въззивната инстанция.
Досежно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Според текста на тази норма „Освен
възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него“. Част от съдебната
практика приема, че нарушаването на това правило е съществено процесуално
нарушение, нарушава правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт.
Административен съд Русе в настоящия си състав обаче счита, че цитираната
разпоредба следва да се преценява съобразно всички останали факти, обстоятелства
и събраните доказателства. Формалното й нарушаване не следва се приема винаги
за съществено процесуално нарушение. Такъв е и настоящия случай.
Няма спор, че на датата на връчване на АУАН е издадено и наказателно
постановление №19-1085-002149 от 16.08.2019г. Формално, с това процедурата пред
АНО приключва. Важното в случая е обаче, че санкционният акт е връчен на
адресата му на 11.10.2019г. Това означава, че практически, дори и след издаване
на НП, за Д. Х. е съществувала възможността да направи възражения, както и да
сочи доказателства в тяхна подкрепа. Данни за такива действия в проведеното
административно-наказателно производство и в кориците на въззивното дело няма. Изложеното
води на извода, че макар и формално и да е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1
от ЗАНН, в процесния казус това нарушение не следва да се приеме за съществено.
Съответно, не е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Още повече, защитата по чл.44, ал.1-2 от ЗАНН, дори
и да не бъде осъществена, пред приетото за нарушител лице остава възможността
по съдебен ред да търси своите права и да иска отмяна на санкционния акт,
издаден срещу него. В подкрепа на извода за несъщественост на допуснатото в
административно-наказателното производство нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН е и
самият законодател. В разпоредбата на чл.44, ал.4 от същия закон, той допуска макар
и по отношение на определена категория лица, да не се спази срока, разписан в
чл.44, ал.1 от ЗАНН. А това е именно с оглед на възможността за оспорване на
издадения санкционен акт по съдебен път пред съответния районен съд и защита
правата на наказаното лице по този ред.
С оглед на горните мотиви, нарушението на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което РРС е
приел за съществено, не се приема за такова от касационната инстанция.
На следващо място: Втората причина за въззивната инстанция да счете НП за
незаконосъобразно е нарушение на материалния закон, изразяващо се в пропуска на
АНО да наложи изписаното в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наказание в неговата
цялост, като е пропуснал наказанието „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“.
Този пропуск също не се приема от АС Русе за съществен и за нарушаващ
материалния закон по начин, водещ до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Всъщност налагането само на едното административно наказание
„глоба“ в съответния размер е в ползва на жалбоподателя и не може да е причина
за обявяването на санкционния акт за незаконосъобразен. Това по никакъв начин не е довело до накърняване правата на наказаното лице.
Напротив. Такова би имало, ако деецът не е осъществил състава на предвиденото
от закона нарушение или АНО е санкционирал нарушителя с наказание, непредвидено
за такова административно нарушение. Обстоятелството, че деецът е нарушил правилото
за поведение, но е наказан само с едното наказание в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
няма как да е довело до накърняване правото му на защита, а обратното- то е в
негов интерес.
С оглед изяснената фактическа обстановка, касационната инстанция дължи
произнасяне по съществото на спора.
Съдът приема, че НП е издадено при спазване на правилата на ЗАНН и ЗДвП,
при спазване на изискванията за съдържание и форма. Наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното чрез
автоматизирано техническо средство нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено при управление на собственото му МПС.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени и веществени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е
извършено нарушение на правилата, въведени със ЗДвП по отношение позволената за
движение скорост в населено място.
Доказано е управлението на МПС „Деу Нубира“, с рег. №
СО 0289 АК, на посоченото в НП място, дата и час - бул. „България“,
до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, със скорост по време на
засичането от автоматизирано техническо средство, която е с 66,40 км/час над
позволената за населено място. Ето защо правилно е била ангажирана за това
деяние административно-наказателната отговорност на собственика на МПС, с което
е извършено нарушението.
С оглед всички изложени по-горе мотиви и
правни съображения, атакуваното решение на РРС е допустимо, валидно, но постановено
в нарушение на закона. Подадената жалба срещу него е основателна и следва да се
уважи.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя решение №89/24.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№2158/2019г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: Потвърждава наказателно постановление №19-1085-002149 от 16.08.2019г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе, с
което на Д.Х. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 850 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.