Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………/02.05.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело №
290 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал.4
от Закона за юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 625 и сл. от
Търговския закон.
Производството е образувано по молба на
НАП по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че има изискуемо вземане към длъжника
Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******по АУЧДВ
39/12.08.2016 г. в размер на 4 967,28 евро - главница. Сочи се, че това
вземане представлява вземане частно държавно вземане, като поради неплащането
на задълженията, следва да се счита, че ответникът е неплатежоспособен. Моли
съда да постанови решение по чл. 632 от ТЗ.
Ответникът Фондация
„Б.Т.“ – уведомен за производството по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не взема
становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 30.11.2006 г. между Централното звено
за финансиране и договаряне (ЦЗФД) към Министерство на финансите в качеството
му на Изпълнителна агенция по програма ФАР като възложител и Фондация „Б.Т.“
като бенефициент е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ Nо CSDP 2004-Lot 2-071 за изпълнение на
дейност „Укрепване на капацитета на третия сектор в обществото съгласно процеса
на присъединяване към ЕС“ (стр. 6-20 по делото).
В изпълнение на задълженията по чл.4.2
от специалните условия на договора, на 26.07.2007 г. на бенефициента са
изплатени 21 952,80 евро – (стр. 21-22 по делото).
След проверка на окончателния доклад и
допълнително представени документи, бенефициентът е уведомен, че му се
признават преки разходи в размер на 16 636,55 евро (стр. 23-26 по делото).
На 12.08.2016 г. НАП е издала акт Nо 39 за установяване нa частно държавно вземане за
сумата от 4 967,28 евро – главница.
От писмото на МВР, СДВР,
отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 06.03.2019
г. няма данни за регистрирани на името
на длъжника ППС.
От полученото писмо от Служба по
вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от
01.01.1992 г. до 19.02.2019 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на длъжника.
Във връзка с изисквани от НАП ГФО на
ответното юридическо лице и ГДД, е постъпила справка от 26.03.2019 г., в която
е отбелязано, че такива не са подавани.
По делото е прието заключението на
съдебно финансово икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло.
Вещото лице е посочило, че не е имало
достъп до счетоводството на ответното сдружение, липсва подавани ГФО и ГДД пред
НАП. Освен установено задължение за частно държавно вземане по Акт 39/
12.08.2016 г., след справка в регистрите на НАП, вещото лице е констатирало,
че ответната фондация има публични
задължения общо в размер на 2 857,790 лева. След справка в НОИ се
установява, че ответната фондация е имала назначени лица на трудов договор за
периода 01.2005 г. – 04.2009 г., като след тази дата вече няма назначен
персонал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 14, ал.4 от ЗЮЛНЦ oтносно неплатежоспособността,
съответно несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора относно
юридическите лица с нестопанска цел се прилагат съответно разпоредбите на
Търговския закон.
Производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1
от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно
вземане.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този
по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат
да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по
търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от
два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
В конкретния случай
съдът е сезиран с молба от кредитор – Национална агенция за приходите, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608,
ал. 1 от ТЗ е обективно състояние.
Представените от молителя НАП документи,
в това число и акт за установяване на частно държавно вземане, не са оспорени
от ответника, като съдът приема, че същите доказват наличието на изискуемите
частни държавни вземания, произтичащи от дейността на длъжника.
Длъжникът не е съдействал на вещото лице
при изпълнение на задачата му, като не е представил по делото годишни финансови
отчети, счетоводни баланси, справки за вземанията и задълженията,
инвентаризационни описи, поради което не е изследвано финансово-икономическото
му състояние за периода 2014 г. – 2018 година. Предвид невъзможността да се
изследва счетоводството на ответника, което би дало най-точни данни за неговото
финансово-икономическо състояние, следва да се приложи и санкцията по чл. 161
от ГПК, като съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала
пречка за събиране на допуснати доказателства. С оглед на обстоятелствата по
делото и предвид процесуалното поведение на ответника, който възпрепятства
извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние, съдът
приема, че към настоящия момент длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за изпълнение на задължението му към молителя. Ответникът не е изпълнил и е
спрял плащанията на частни държавни вземания по чл. 608, ал. 1, т. 3 от ТЗ,
свързани със стопанската му дейност, като израз на обективната невъзможност на
същия да ги покрие.
С изменението на Търговския закон (обн.
ДВ. бр.105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособност, с
които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото
служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за
осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца.
Забавата на длъжника, проявена чрез
спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага състояние на
неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод
за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Длъжникът не представя
такива доказателства.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Ответникът не е ангажирал и
доказателства, че затрудненията му са временни. От обстоятелствата, че
ответното сдружение не е представяло пред НАП изискуемите отчет за приходите и
разходите и баланс (годишни финансови отчети) за период от пет години (2014 г.
– 2018 г.), на вписания адрес на управление няма такава фондация (видно от
съобщението по делото до ответника), както и че не се установява ответното
сдружение да е извършвало плащания, може да се направи извод, че състояние на
неплатежоспособност има траен и необратим характер.
Предвид гореизложеното молбата на
кредитора по чл. 625 от ТЗ НАП за
откриване на производство по несъстоятелност на Фондация „Б.Т.“, рег. по ф.
дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на
неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а
следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е
константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни
паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му
финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010
г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът
да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова
състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния
падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. №
1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г.
на ВКС, І т.о. и др. Видно от представените доказателства – задълженията на
длъжника към Държавата са установени към 12.08.2016 г. с АУЧДВ No 39. При това положение началната дата
на неплатежоспособността следва да се определи на 12.08.2016 година.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да
разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими
за провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно
налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице.
На този етап от производството налично
имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за
предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
Същевременно, в указания с протоколно определение от 16.04.2019 г. 14 дневен
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Поради това съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело
3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2
състав следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с
произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на
ответника и определяне на началната й дата, откриване на производство по
несъстоятелност, допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и
запор върху имуществото на ответника, обявяване на сдружението в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
Относно разноските:
Молителят претендира разноски - 800 лева – депозит
за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. В случая съдът намира, че следва да се приложи чл. 23, т.4
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения, съдът намира, че по настоящото дело в полза на молителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Сдружението не е
пререгистрирано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция
по вписванията, поради което съдът следва да укаже да се извърши служебна
пререгистразия на същата, на основание §25, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЮЛНЦ /обн.
ДВ, бл. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 12.08.2016 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по
описа на СГС, VI-2
състав, БУЛСТАТ *******(в ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д.,
адрес: ***.
ОБЯВЯВА
Фондация
„Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по
описа на СГС, VI-2
състав, БУЛСТАТ *******(в ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д.,
адрес: ***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 290/2019 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по
описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в ликвидация), представлявана от
ликвидатора Е.И.Д., адрес: *** , че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по молба
на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на
достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 5 000 лева (пет
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Фондация „Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по
описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в ликвидация), представлявана от
ликвидатора Е.И.Д., адрес: ***, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не
бъде поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на
длъжника от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ОСЪЖДА
Фондация
„Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: *** да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски по делото в размер на 880 лева.
ОСЪЖДА
Фондация
„Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 250 лева – дължима държавна такса по иска по чл. 625 от ТЗ.
УКАЗВА да се извърши
пререгистрация в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията
на Фондация
„Б.Т.“, рег. по ф. дело 3610/2002 г. по описа на СГС, VI-2 състав, БУЛСТАТ *******(в
ликвидация), представлявана от ликвидатора Е.И.Д., адрес: ***,
на основание §25, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бл. 74 от 2016 г., в
сила от 01.01.2018 г.).
Препис
от решението да се изпрати за вписване
на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията,
на основание чл. 622 от ТЗ вр. чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от
вписването му в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по
вписванията.
Решението
да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС.
СЪДИЯ: