№ 344
гр. Дупница, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510101842 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АСБО -
АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България,
обл. Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и
поотделно от управителите *** *** и *** *** чрез процесуалния си представител адв. С.Г.
Ц. от САК срещу „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Република България, обл. Велико Търново, общ. Златарица, с. Родина, п.к. 5092,
ж.к. Стопански двор, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството Д. З. Т. и Д. З. Т., ЕГН **********, адрес: ***
Ищецът твърди, че на 25.02.2018 г. е сключен формален писмен договор, по силата
на който той в качеството му на „ПРОДАВАЧ“ се е задължил да продава на ответника
„АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на „КУПУВАЧ“ торове, семена,
препарати за растителна защита, наричани в договора „СТОКИТЕ“ и специфицирани по вид,
цени и срок за плащане в Приложение № 1, неразделна част от договора - чл. 1.1 от
договора. Страните по договора са уговорили, че цените, опаковките и количествата на
стоките се описват подробно в Приложение № 1 - чл. 2.1 от договора, а купувачът се
задължава да заплати стоката на продавача, която е записана в Приложение № 1 с включен
ДДС - чл. 2.2 от договора. ДДС се изчислява и заплаща от купувача заедно с основната сума,
а продавачът го отразява във фактурата, която издава - чл. 2.3 от договора. Уговорено е
предаването на стоката да се удостоверява с приемо-предавателен протокол - чл. 2.4 от
договора. Плащането пък на стоката от купувача на продавача следва да се извършва по
банков път - чл. 2.5 от договора. Купувачът се е задължил да заплати на продавача цената на
закупените стоки в уговорените за това срокове и по цени, посочени в Приложение № 1 към
договора, но не по-късно от посочения в самия договор срок - чл. 3.1 от договора. При
приемане на стоката купувачът е длъжен веднага да я прегледа и на място да уведоми
продавача за установени недостатъци - чл. 3.3 от договора, а съгласно разпоредбата на чл.
3.5 от договора купувачът е длъжен да заплати уговорената цена в размера, по начина и в
1
срока, определени в договора. В случай на забава на дължимото плащане, купувачът дължи
неустойка за забава в размер на 0,05 % (нула цяло и пет стотни) процента за всеки
просрочен ден - чл. 4.1 от договора. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба,
договорът между страните все още не е прекратен. След сключването му продавачът - ищец
е доставял определени стоки на купувача, като страните по настоящото производство са
били в трайни търговски взаимоотношения.
На 11.08.2020 г. са доставени определени стоки, за които е изготвена и подписана
между страните стокова разписка № ********** / 11.08.2020 г., видно от която стоковата
разписка, имаща характер на приемо - предавателен протокол между страните, продавачът и
настоящ ищец „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК ********* е доставил на купувача - ответник
„АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК ********* по негова заявка следните стоки: „ИМПАКТ 25 СК
5 л“ количество 120, 00 литра при единична цена 38, 30 BGN без включен ДДС, обща
стойност 4 596, 00 BGN; „Глобазтар 5л“ количество 80, 00 литра при единична цена 43, 00
BGN без включен ДДС, обща стойност 3 440, 00 BGN без включен ДДС; „ТОР САЗОЛЕН
СК 1000 Л“ количество 4 000, 00 литра при единична цена 2, 54 BGN без включен ДДС,
обща стойност 10 160, 00 BGN без включен ДДС. Общата сума на така доставените стоки е в
размер на 18 196, 00 BGN без включен ДДС или 21 835, 20 лв. с включен ДДС. За така
заявените и доставени стоки е издадена фактура с № ********** / 11.08.2020 г. за сума в
общ размер на 21 835, 20 лв. с дата на падеж на задължението - 31.08.2020 г. За
задължението на купувача е издаден в полза на продавача и запис на заповед от 11.08.2020
г. за дължимата сума в общ размер на 21 835, 20 лв. с включен ДДС. Посоченият запис на
заповед е авалиран от едноличния собственик на дружеството и управител Д. З. Т., ЕГН
**********. Сочи, че всички посочени стоки са били доставени па ответника, така, както ги
е заявил на продавача и за доставката е изготвена и издадена фактура, която е била
надлежно осчетоводена от страна на ищцовото дружество, видно и от приложената към
искова молба синтетична хронологична ведомост по партида за клиент „АГРОКРАФТ“
ЕООД, ЕИК *********. Тъй като купувачът не е изплатил своите задължения към
продавача, въпреки че е настъпил падежите на задълженията, на 31.08.2020 г. му е предявен
записът на заповед с искане сумата по него да бъде платена. Тази сума обаче не е била
заплатена от длъжника към кредитора, въпреки неформалните обещания от страна на
ответника към ищеца. Предвид гореизложеното, на 13.01.2021 г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 10 от
ГПК, което е входирано в деловодството на Районен съд - Елена е вх. per. № 113/13.01.2021
г., образувано частно гражданско дело № 14 / 2021 г. по описа на Районен съд - Елена, по
което на 15.01.2021 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на нея, срещу която длъжните възразили в срок с оглед на което на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че вземането на ищеца по настоящото дело „АСБО - АГРО“
ООД, ЕИК ********* съществува в размерите, посочени в представения запис на заповед на
съда по ЧГД № 14 / 2021 г. по описа на Районен съд - Елена, като сумите, претендирани от
заявителя - ищец в заявлението по чл. 417 от ГПК са в следните размер:
- 21 835, 20 лв. - главница, формирана от незаплатена сума по доставени стоки, за
които е издадена фактура с № ********** / 11.08.2020 г., за което задължение е издаден и
запис на заповед от 11.08.2020 г.;
- законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 417, т. 10 от ГПК в съда до погасяване на задълженията.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от
ответниците, в който отговор се оспорва претенцията по основание и размер по изложените
в отговора съображения.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 14/2021г. по описа на РС –
Елена, на 13.01.2021 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 10 от ГПК в
Районен съд - Елена с вх. per. № 113/13.01.2021 г. и е образувано частно гражданско дело №
14 / 2021 г. по описа на Районен съд - Елена, по което на 15.01.2021 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея за процесната сума срещу
ответниците в процеса, срещу която заповед за незабавно изпълнение длъжните възразили в
срока по ГПК.
Приети са като писмени доказателства Договор от 25.02.2018г., сключен между
ищеца „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК ********* в качеството му на ПРОДАВАЧ и ответника
„АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на КУПУВАЧ; Стокова разписка №
**********/11.08.2020г., подписана от пълномощник на получателя на стоката, описана в
нея – първия ответник; Фактура с № **********/11.08.2020г. за сума в общ размер па 21
835, 20 лв. подписана от пълномощник на първия ответник; Запис на заповед от
11.08.2020г., издадена от Д. З. Т. за сумата от 21 835, 20 лв. с дата на падеж 31.08.2020г. в
качеството й на управител на първия ответник и авалиран от Д. З. Т.; Синтетична
хронологична ведомост по партида за клиент „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Н.Ш., неоспорено от страните, от което заключение се установява,
че процесната фактура не е отразена в счетоводството на ответното дружество
„АГРОКРАФТ“ ЕООД, не е включена в Дневника за покупки на „АГРОКРАФТ“ ЕООД и не
е ползван данъчен кредит от „АГРОКРАФТ“ ЕООД. Установява се още, че няма извършено
плащане от „АГРОКРАФТ“ ЕООД към „АСБО - АГРО“ ООД, с което ответното дружество
да е погасило задълженията си по посочената процесна фактура към датата на подаване на
заявлението по чл. 417, т. 10 ГПК в съда (13.01.2021г.) и съгласно предоставените
счетоводни документи от двете дружества актуалното задължение на ответното дружество
„АГРОКРАФТ“ ЕООД към ищеца „АСБО - АГРО“ ООД към датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 т. 10 ГПК е на стойност 21 835, 20 лв. с ДДС.
От приетото заключение на назначената по делото съдебно – графическа експертиза,
изготвена от вещото лице А.С., се установява, че подписите положени в процесните
документи – Договор от 25.02.2018г; Стокова разписка № **********/11.08.2020г.; Фактура
с № **********/11.08.2020г. и Запис на заповед от 11.08.2020г., не са на Д. З. Т., а са на
едно и също лице, различно от нея.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – графическа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.Ц., от което заключение се установява, че положените подписи
на процесните документи - Договор от 25.02.2018г; Стокова разписка №
**********/11.08.2020г.; Фактура с № **********/11.08.2020г. и Запис на заповед от
11.08.2020г, са на М. Т. М..
Прието е по делото писмено доказателство - пълномощно от 14.02.2018г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус *** с № 611 и район на действие РС - Велико
Търново (л. 127 от делото), с което пълномощно Д. З. Т. в качеството си на управител на
ответното дружество е упълномощила М. Т. М. да представлява дружеството в търговските
му взаимоотношения с трети лица неограничено, като във връзка с това подписва всякакви
договори, споразумения, договори за новация, цесия, и други без ограничение на размера на
сделката или срока на изпълнение, задължава дружеството като издава от него име записи
на заповед, включително и за обезпечаване вземанията на трети лица без ограничение на
размера на задължението или срока на изпълнение, учредява ипотеки, обособени залози в
полза на трети лица, води преговори с контрагенти на дружеството във връзка с настоящи и
3
бъдещи вземания и задължения на дружеството, и извършва въобще всякакви действия,
които са в правомощията на управителя на дружеството, като се подписва от негово име
навсякъде с добавяне „като пълномощник…..”, както и ред други правни и фактически
действия, които да извършва от името на дружеството пред административни и банкови
институции в страната.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и
сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са допустими – предявени са в срока по чл. 415 ГПК от заявителя в
заповедното производство – това по ч. гр.дело № 14/2021г по описа на РС – Елена – ищец в
настоящото такова.
По основателността им, съдът намира следното:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба между страните в процеса и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на
претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищецът основава претенциите си към ответника на приетите по делото писмени
доказателства – Договор от 25.02.2018г; Стокова разписка № **********/11.08.2020г.;
Фактура с № **********/11.08.2020г. и Запис на заповед от 11.08.2020г., на който запис на
заповед издател ответницата по делото в качеството й на управител на първия ответник,
авалирана от втория ответник. При записът на заповед като едностранна търговска сделка с
абстрактен характер, наличието на основание не е елемент от фактическия й
състав. Независимо от това последователно в практиката си ВКС е поддържал разбирането,
че абстрактния характер на записа на заповед като вид сделка, за която наличието на
основание не е елемент от фактическия й състав и поради това условие за действителността
й, не изключва поемането на паричното задължение да е с определена цел, произтичаща от
други каузални отношения с издателя на същия, както е в разглеждания случай.
Менителничния ефект на записа на заповед възниква при наличието на задължителните
реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ – ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г.,
ОСТК.
Подписът на процесната запис на заповед е оспорен от ответното дружество като
такъв положен от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Д. З. Т.,
както е оспорен и подписът на авалиста Д. З. Т. от нея. От приетите заключения на
назначените по делото съдебно – графически експертизи се установява, че действително
подписът под издател на записа на заповед и под авалист не е на лицето Д. З. Т., а на М. Т.
М. – пълномощник на дружеството – ответник по силата на пълномощно от 14.02.2018г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус *** с № 611 и район на действие РС - Велико
Търново (л. 127 от делото).
Фактурата има важно значение и за доказването на самата сделка, с оглед
възпроизвеждането на съдържанието на сделката, а в някои случаи и изпълнението на
сделката – получаването на стоката, както и плащането. По отношение на сделката
фактурата съставлява вторично доказателство, тъй като сключването й може да бъде
доказано и с първични доказателства - диспозитивни документи, материализиращи
насрещните волеизявления на страните. Тези волеизявления могат да бъдат
материализирани в различни документи или в един документ /договор/, като това е без
4
значение за валидността на облигационното правоотношение. Според трайната съдебна
парктика фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба
на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката,
както и, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на
стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на
лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказване на релевирано възражение,
че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е
вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по
ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка
с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира. В случая представителната власт
на пълномощника както по отношение процесния договор, сключен между ищеца и първия
ответник, така и по отношение фактурата и стоковата разписка е неуспешно оспорена от
страна на първия ответник, като следва да се посочи, че надлежно упълномощеният
пълномощник на първия ответник е подписал и стоковата разписка за получаване стоката,
въпреки установеното по делото чрез заключение на назначената съдебно – счетоводна
експертиза за липса на осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на
ответника, сумата – предмет на конкретната търговска продажба е дължима от страна на
първия ответник на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че е нужно да се прави
разграничение между процесуалните действия на страните, изразяващи се в оспорване на
формалната доказателствена сила на документа, от фактическите и правни твърдения и
доводи, свързани с извършването и валидността на съответното действие от името на
търговеца, но без надлежна представителна власт. Касае за до различни по вид и значение
процесуални действия на страните и е възможно, в зависимост от доводите на оспорващата
истинността на документа страна, да става въпрос не за оспорване истинността на документа
по смисъла на чл.193 ГПК, а за твърдения, че действията на подписалото документа лице не
ангажират имуществената сфера на търговеца. Дори и когато се касае за същинско
оспорване автентичността на документ, обективиращ действия на ненадлежен пълномощник
на търговеца, това само по себе си не е основание за отричане на валидността на сключената
сделка или правните последици на съответното фактическо действие, нито пък е основание
за изключване на презумпцията по чл. 301 ТЗ. В тази насока е и задължителната за
съдилищата практика на ВКС – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г., ІІ т. При
това, съдът намира за доказано основанието за претенцията на ищеца към първия ответник,
доколкото приемането и получаването на стоката от него се е удостоверило от негов
надлежен пълномощник, макар и фактурата да не е осчетоводена и да не е включена в
дневника за покупки от страна на първия ответник.
Претенцията на ищеца към първия ответник на самостоятелно основание се дължи на
редовно издадения с всички законово изискуеми реквизити по смисъла на ТЗ, подписан от
надлежен пълномощник на първия ответник запис на заповед съгласно посоченото по – горе
нотариално заверено пълномощно.
По отношение претенцията на ищеца срещу втория ответник:
Претенцията на ищеца срещу втория ответник произлиза от авалирането на
процесния запис на заповед от страна на втория ответник. В хода на процеса предвид
оспорването на подписа за авалист и заключението на назначените съдебно – графическаи
експертизи, се установява, че подписът и за авалист е на пълномощника на Д. З. Т. - М. Т. М.
по силата на пълномощно от 14.02.2018г. с нотариална заверка на подписите на нотариус
*** с № 611 и район на действие РС - Велико Търново (л. 127 от делото), което пълномощно
обаче дава представителна власт на пълномощника по отношение действия и задължаване
на дружеството – първи ответник в процеса, а не за лични действия и задължаване от Д. З.
Т., при което исковете – предмет на производството следва да се отхвърли спрямо втория
5
ответник.
По разноските:
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват
разноски, направени в заповедно производство по ч.гр.дело № 14/2021г. по описа на РС –
Елена – в общ размер на 1 620, 49 лева, от които – 471, 64 за държавна такса и 1148, 85 за
възнаграждение за адвокат, както и в настоящото производство размер на 3 423, 31 лева, от
които 2340, 57 лева за адвокатско възнаграждение, 471, 60 лева за държавна такса и 611, 10
лева за възнаграждение за вещи лица и издаване на съдебно удостоверение, които му се
дължат от първия ответник. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Д.Т. се следват
сторените от нея разноски в размер на 1 200 лева за адвокатски хонорар. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответниците в писмените си
бележки по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, което възражение съдът намира за преклудирано –
крайният срок за това е устните състезания пред настоящата инстанция, поради което не
следва да го разглежда по същество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415
ГПК и чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД, че „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Република България, обл. Велико Търново, общ. Златарица, с. Родина,
п.к. 5092, ж.к. Стопански двор, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител на дружеството Д. З. Т., дължи на „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Република България, обл. Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з
2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и поотделно от управителите *** ***
и *** *** сумата от 21 835, 20 лв. - главница, формирана от незаплатена сума по доставени
стоки по договор между страните от 25.02.2018г., за които е издадена фактура с №
********** / 11.08.2020 г., стокова разписка, дължима и въз основа издаден запис на заповед
от 11.08.2020 г. от „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Република България, обл. Велико Търново, общ. Златарица, с. Родина, п.к. 5092,
ж.к. Стопански двор, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството Д. З. Т., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК в съда – 13.01.2021г. до погасяване
на задълженията, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист на 15.01.2021г. по ч.гр.дело № 14/2021г. по описа на РС – Елена.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК и чл. 79, ал. 1 и
86 ЗЗД от „ АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Република България, обл. Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41,
представлявано заедно и поотделно от управителите *** *** и *** *** срещу Д. З. Т., ЕГН
**********, адрес: ***за признаване за установено, че дължи на „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Република България, обл. Кюстендил, гр.
Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и поотделно от
управителите *** *** и *** *** сумата от 21 835, 20 лв. по запис на заповед от 11.08.2020 г.,
издаден от „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Република България, обл. Велико Търново, общ. Златарица, с. Родина, п.к. 5092, ж.к.
Стопански двор, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството Д. З. Т., авалиран от Д.З. ТОДОРОВ, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК в съда
– 13.01.2021г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за незабавно
6
изпълнение и изпълнителен лист на 15.01.2021г. по ч.гр.дело № 14/2021г. по описа на РС –
Елена, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Република България, обл. Велико Търново, общ.
Златарица, с. Родина, п.к. 5092, ж.к. Стопански двор, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството Д. З. Т. да заплати на „АСБО - АГРО“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, обл.
Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и
поотделно от управителите *** *** и *** *** сумата в размер на 3 423, 31 лева,
представляваща разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Република България, обл. Велико Търново, общ.
Златарица, с. Родина, п.к. 5092, ж.к. Стопански двор, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството Д. З. Т. да заплати на „АСБО - АГРО“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, обл.
Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и
поотделно от управителите *** *** и *** *** сумата в размер на 1 620, 49 лева,
представляваща разноски, направени в заповедно производство по ч.гр.дело № 14/2021г.по
описа на РС – Елена.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено
„АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република
България, обл. Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з 2600, ул. „Свети Георги“ № 41,
представлявано заедно и поотделно от управителите *** *** и *** *** за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на ответниците, като просрочено.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Република България, обл. Кюстендил, гр. Дупница, п.к. з
2600, ул. „Свети Георги“ № 41, представлявано заедно и поотделно от управителите *** ***
и *** *** да заплати на Д. З. Т., ЕГН **********, адрес: ***сторените по делото разноски в
размер на 1 200, лева за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7