№ 460
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.а
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. Ц. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. ***, чрез адвокат Н. против решение № 3956/24.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 9312/2022 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К. – изпълнителен
директор, иск за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем №
4324314 oт 26.11.2021 г., сключен между Т. Ц. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния
съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде
уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез юрисконсулт Кънева, с който
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Т. Ц. К.
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване за недействителен на договор за
паричен заем № 4324314 от 26.11.2021 г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. с
чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това е предявен и иск от ищеца срещу „Файненшъл България“
ЕООД за прогласяване за недействителна клаузата по чл.3, ал.1 от договор за
предоставяне на гаранция № 4324314 от 26.11.2021 г., която предвижда заплащане на
възнаграждение на поръчител, поради заобикаляне на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗП,
липса на основание, поради противоречие с добрите нрави.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от "Изи Асет Мениджмънт" АД,
предявеният иск се оспорва, като неоснователен.
За да постанови обжалваното сега решение в частта, с която претенцията
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отхвърлена, районен съд е приел, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в
чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като обстоятелството дали така посоченият
ГПР отговаря на действителния размер, какво включва същият и дали предвидената в
договора неустойка следва да бъде включена в ГПР, са относими към действителността
на отделни клаузи, а не на договора за кредит като цяло; ясно са посочени размерът на
отпуснатия заем, възнаградителната лихва и каква неустойка, за какво и в какъв размер
е дължима, като други вземания по този договор няма, както и че сама по себе си
клаузата за ГПР не води до създаване на някакви задължения на потребителя.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените
му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата
правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени
нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен
да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Безспорно е между страните сключването на процесния договор за паричен
заем № 4324314 от 26.11.2021 г., по който "Изи Асет Мениджмънт" АД, е предоставило
на Т. Ц. К. паричен заем в размер на 300 лева, при срок на заема 16 седмици, фиксиран
годишен лихвен процент – 40 %, обща сума за връщане – 320 лева и годишен процент
на разходите – 49, 14 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, заемателят е сключил с "Файненшъл България"
ЕООД на същата дата договор за предоставяне на гаранция № № 4324314 oт 26.11.2021
г. по силата на който дружеството, като поръчител се задължава да сключи договор за
предоставяне на гаранция с "Изи Асет Миниджмънт" АД и да отговаря солидарно със
заемателя пред заемодателя за изпълнението на всички задължения на заемателя по
договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
2
гаранция заемателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 128 лева,
платимо на вноски от по 8 лева, последните дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мендижмънт"
АД. В ал. 2 е предвидено задължение заемателят да заплаща възнаграждението по
начините, установени в договора за паричен заем, като съгласно ал. 3 "Изи Асет
Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него. Безспорно е, че
ищецът е усвоил заетата сума.
Спорен по делото е въпросът, дали са нарушени посочените в чл. 22 от ЗПК
императивни изисквания, при сключването на потребителския договор, при което
последният следва да бъде обявен за недействителен, като в тази посока доводите в
исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, са за несъответствие на
отразените в договора за заем стойности на ГПР с действителните такива.
Доколкото страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, процесният договор по своята правна
характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата
валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни
размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди
обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен
резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 448 лева неправилно
не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква
от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко
свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на
заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за заем. То представлява допълнително възнаграждение за кредитора за
3
предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е
уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че "Изи
Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД. Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото
разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени
при изчисляване на ГПР. В резултат последният не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка
на длъжника, като му осигури скрито възнаграждение, забранено от императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и на основание чл. 22 от ЗПК същият следва да се прогласи за
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
подадената въззивна жалба се явява основателна, а решението, в атакуваната с нея
част, следва да бъде отменено, вместо което предявеният иск за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем № 4324314 oт 26.11.2021 г ., уважен.
С оглед изхода на спора направените от жалбоподателя разноски следва да се
присъдят в тежест на въззиваемата страна. Същата следва да бъде осъдена на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат С. Н., адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лв., изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
първоинстанционното и въззивното производство. Освен това се дължат и направените
пред първата и въззъвната инстанции разноски за държана такса в общ размер от 75
лева-, от които 50, 00 лева – държавна такса в производството пред РС Пловдив и 25,
00 лева – държавна такса за производството пред ОС Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3956/24.11.2022 г., постановено по г. д. № 9312/2022 г. по
описа на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Ц. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. – изпълнителен
директор, иск за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем №
4324314 oт 26.11.2021 г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК,
4
както и в частта, с която Т. Ц. К. е осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт" АД
сумата от 100, 00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторени разноски за
първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Ц. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, ул. *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. – изпълнителен директор, че
сключения помежду им договор за паричен заем № 4324314 oт 26.11.2021 г. е
недействителен, тъй като е в противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис
40-46, представлявано от Г.Т. – изпълнителен директор, да заплати на Т. Ц. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, направените пред първоинстанционното и
въззивното производство разноски за държавна такса в общ размер от 75 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис
40-46, представлявано от Г.Т. – изпълнителен директор, да заплати на адвокат С. К. Н.,
сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното
производство.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5