МОТИВИ
към присъда № 24/24.02.2009 год. по
НОХ дело № 81/2009 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Обвиненията против подсъдимият Т.Д.Б.
са:
-по чл. 354а, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 23.04.2008 год., на
Автомагистрала “Тракия”, в района на гр.Чирпан, област Стара Загора, действайки
в съучастие като съизвършител с П.Н.Р.,
без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества –
амфетамин с цел разпространение,
като наркотичните вещества или техните
аналози са в особено голямо количество – 135,014 килограма
амфетамин, разпределени в 7 /седем/ броя чували с активно действащ компонент
амфетамин база, съгласно представителните проби
както следва: обект № 1 – 14, 8
%; обект № 2 – 13, 8 %; обект № 3 –14, 9
00%; обект № 4 – 14, 2 %; обект № 5
–13,5 %; обект № 6 – 14, 9 %; обект № 7
– 14, 1%; или средно 14, 3% всичко на
обща стойност 4 050 420 /четири милиона петдесет хиляди четиристотин
и двадесет/ лева, съгласно ПМС 23/1998 год. - Приложение № 2.
-и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за
това, че през месец април 2008
год., в гр. Пещера, без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични
вещества - 470 /четиристотин и седемдесет /грама амфетамин база 68% тегловни
единици на стойност 14 100 /четиринадесет хиляди и сто/ лева.
Обвинението против подсъдимия П.Н.Р. е
по чл. 354а, ал. 2 предл. 2, във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК за
това, че на 23. 04. 2008 г., на Автомагистрала “Тракия”, в района на гр. Чирпан, област Стара Загора,
действайки в съучастие като съизвършител с Т.Д.Б., без надлежно разрешително, е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин
с цел разпространение, като
наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество
– 135,014
килограма амфетамин, разпределени в 7 /седем/ броя
чували с активно действащ компонент амфетамин база, съгласно представителните
проби както следва: обект № 1 – 14, 8 %; обект № 2 – 13, 8 %; обект № 3 – 14, 9 00%;
обект № 4 –14, 2 %; обект № 5 – 13,5 %;
обект № 6 – 14, 9 %; обект № 7 – 14, 1%;
или средно 14, 3% всичко на обща
стойност 4 050 420 /четири милиона петдесет хиляди четиристотин и
двадесет/ лева, съгласно ПМС 23/1998 г.- Приложение № 2/.
В съдебно заседание подсъдимият Т.Д.Б.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези
факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Лично и чрез защитника си – адв. Бечева,
моли съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му наложи
наказание по двете обвинения значително под минималния размер, предвиден в
закона за извършеното престъпление, като
определи едно общо наказание и предвиденото кумулативно наказание глоба
да бъде в един по-малък размер.
В съдебно заседание подсъдимият П.Н.Р.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези
факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Лично и чрез защитника си – адв. В. моли
съда, да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на досъдебното и съдебно
производство доказателства и направените от подсъдимите Б. и Р. самопризнания
по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение като
доказано по безспорен и категоричен начин.
Предлага подсъдимият Б. да бъде
признат за виновен по повдигнатите обвинения и наказан, като счита, че при
определяне на всяко едно от наказанията на подсъдимия Б. съдът следва да се
съобрази с нормата на чл.373, ал.2 във вр. чл.372, ал.4 от НПК, като приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предлага на съда да определи наказание под
определения минимум, предвиден за този вид
престъпление, но в рамките не повече от два месеца под минимума с оглед
на това, че се касае за особено голямо количество наркотично вещество, както и
да му бъде наложено по-лекото предвидено наказание “глоба”, малко под минимума,
посочен в закона. Тъй като срещу подсъдимия Б. са повдигнати две обвинения както за държането на 135,14 кг. амфетамин,
така и за държане на амфетамин база, предлага на съда, след определяне на
наказание за всяко едно от престъпленията, на основание чл.23 от НК да бъдат
кумулирани наложените наказания.
По отношение на подсъдимия Р. предлага
да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и наказан, като счита, че
при определяне на наказанието на подсъдимия Р. съдът следва да се съобрази с
нормата на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, като приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Предлага на съда да определи наказание под минимума, предвиден за
този вид престъпления, но в рамките на не
повече от два месеца под минимума, с оглед на това, че се касае за особено
голямо количество на наркотичното вещество, както и да му бъде наложено
по-лекото наказание “глоба” от 20000 до 100 000лв., предвидено наред с
наказанието лишаване от свобода, малко под минимума.
По настоящото дело по искане на подсъдимите
и техните защитници бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава
27 НПК. Съдът, след като установи, че направените от подсъдимите Б. и Р.
самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение, държано в съдебно заседание, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Самопризнанията на подсъдимите по смисъла на чл.371, т.2 НПК
се изразяват в признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като подсъдимите изразиха съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
От самопризнанията по чл. 371, т. 2 от НПК, направени от подсъдимите Б. и Р. пред съда, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
В края на 2007 година в Отдел
“Наркотици” при ГДБОП се получила информация, касаеща група лица, осъществяващи
дейност, свързана с наркопроизводство и наркоразпространение. В разработката по случая служителите в ГДБОП
установили, че част от групата са
двамата подсъдими Т.Д.Б. и П.Н.Р.. Установени били и номерата на
мобилните телефони, които двамата подсъдими са ползвали. От използването на
специалните разузнавателни средства е установено, че на 31.01.2008 год.,
подсъдимия Р. се свързал от използвания по онова време от него мобилен телефон
с мъж, ползващ мобилен телефон № **********, когото по-късно Р. нарекъл с
прякора “Пловдивския”, но не успял да проведе разговор. Веднага подсъдимия Р.
телефонирал на св. Б.. По-късно същия ден “Пловдивския” на свой ред се обадил
на подсъдимия Р. и поискал среща. Последвало обаждане от подсъдимия Р. насочено
към св. Б., който ползвал мобилен телефон с № **********. След още няколко
разговора между Б., Р. и Б. се стигнало до уговорка подсъдимият Р. да чака
подсъдимия Б. на място, където са се
срещали друг път. След като уговорили
мястото на срещата, подсъдимият Р. се
обадил на “Пловдивския” и двамата също се уговорили да се срещнат.
Вечерта на 31.01.2008 год., подсъдимия Р. се обадил на първоначално
непознат за оперативните служби мъж на телефонен № *********. Впоследствие се
установило, че този телефонен номер се ползва от свидетеля Т.Ж.П.. Двамата
уговорили час за среща. Оперативните служби провели анализ на движението на
подсъдимия Р. на 31.01.2008 год., чрез проследяването на клетките на
телекомуникационната мрежа на “М-tel”, при което установили, че на тази дата Р.
се придвижвал по маршрута София – Пловдив – Садово - Чешнигирово – Поповица -
Горски извор.
На
22.04.2008 год., подсъдимия Р. се свързал с “Пловдивския” и двамата се
уговорили “Повдивския” да се обади на
св. П. и да уговори час за среща между него и Р. за следващия ден. Била постигната
уговорката подсъдимия Р. и св. П. да се срещнат на следващия ден.
На
23.04.2008 год., била организирана група за външно наблюдение с ръководител св.
И.И., на която била възложена задачата по проследяването и евентуалното задържане
на подсъдимия Р. по повод предварително планираното от него пътуване до гр.
Димитровград. Около 06,00 часа на 23.04.2008 год., екипите на външно наблюдение
били разстановени по местата си и очаквали излизането на Р. от дома му. Същият
напуснал дома си едва около 12,00 ч. по обяд, качил се в лек автомобил “БМВ” с
ДК № СА 54-08 КК и започнал да се движи из столицата. След известно време подсъдимия
Р. с управлявания от него автомобил напуснал гр. София и се отправил в посока
към гр.Елин Пелин. Екипите на външно наблюдение преустановили проследяването,
поради възникналата опасност от разкриването им. По-късно следобед около 15,00
ч., автомобилът управляван от подсъдимия Р. бил засечен на Автомагистрала
“Тракия” в близост до бензиностанция “ШЕЛ”, намираща се до ресторант “Хепи”,
поради което проследяването му било възобновено. Автомобилът на подсъдимия Р.
бил следван от лек автомобил “Пежо Партнер” с ДК № РА 28-32 АС. Екипите на
външно наблюдение установили, че този лек автомобил бил управляван от другия
подсъдим Т.Б.. Двата автомобила продължили движението си по Автомагистрала
“Тракия” в посока запад - изток. Когато те достигнали до разклона на
магистралата за гр.Чирпан двата автомобила завили по отбивката и продължили в
посока към гр.Чирпан. На разклона за с.Ценово автомобила, управляван от подсъдимия
Р. спрял, а автомобилът, управляван от подсъдимия Б. ***. След като “Пежото”
влязло в града направило няколко обиколки из улиците на града, и след това се
върнало обратно на разклона за с.Ценово
при автомобила на подсъдимия Р.. Двата автомобила тръгнали към
посоченото село като по пътя за него спрели до стар паметник. Подсъдимите Р. и Б.
слезли от автомобилите и започнали да разговарят. Проследяването им отново било
преустановено. По-късно през деня екипите на външно проследяване засекли подсъдимия
Р. и подсъдимия Б. с управляваните от тях автомобил в гр.Димитровград. Подсъдимите
Б. и Р. спрели двата автомобила в центъра на града, пред кино “Бейрут”. Към тях
се приближил св. Т.Ж.П. и провел кратък разговор с подсъдимия Р.. След това св.
П. се отдалечил и се качил в паркиран на известно разстояние лек автомобил
марка “Опел”. След като св.П. тръгнал подсъдимите Р. и Б. го последвали. В покрайнините на града св. И. забелязал, че
управлявания от св.П. автомобил спрял край пътя. До него спрели и управляваните
от двамата подсъдими леки автомобили. След това тримата слезли от колите. П.
отворил багажника на “Опела” и заедно с Р. и Б. започнали да претоварват оттам
в багажното отделение на лекия автомобил “Пежо” хартиени чували и такива от
зебло. Св. И. преброил 7 на брой чувала. Самото претоварване станало толкова
бързо, че екипите за проследяване не успели да реагират. Веднага след
прехвърлянето на чувалите от “Опела” в “Пежото”, Р., П. и Б. се качили на
колите и напуснали мястото с висока скорост. П. ***, а Б. и Р. *** Загора.
Двамата подсъдими се движели с автомобилите си с много висока скорост и св.И.
преценил, че няма да могат да ги догонят, поради което от мястото, където се
намирали екипите на външно проследяване се отправили към гр.Чирпан. И. се
свързал с оперативния дежурен от РУ на
МВР гр. Чирпан и го помолил да изпрати патрулен автомобил на районното
управление на Автомагистрала “Тракия”, където се очаквало преминаването на
автомобилите на подсъдимите Р. и Б..
Около 18,00 часа св. И. и екипа от РУ на
МВР Чирпан се намирали на Автомагистрала “Тракия”. Малко след 18,00 часа покрай
тях с висока скорост преминал автомобилът, управляван от подсъдимия Р.. Екипът
на РУ на МВР Чирпан не успял да реагира и да подаде навреме сигнал на Р. да
преустанови движението на автомобила си. Малко след “БМВ - то” се появил и
автомобила управляван от подсъдимия Б.. Автопатрулът успял да предприеме
действия по спирането на “Пежо то”. След като Б. спрял управлявания от него лек
автомобил, му били поискани документите за проверка. След това багажното
отделение на лекия автомобил било отворено и в него служителите на МВР видели
натоварени хартиени чували и чували от зебло.
Използвайки джобно ножче св.И. срязал един от хартиените чували и от
него изпаднали найлонови торбички. Веднага св. И. поискал от РУ на МВР Чирпан
да изпрати на местопроизшествието дежурната оперативно - следствена група за
извършването на необходимите процесуално следствени действия. След пристигането
на групата първоначално бил извършен оглед на местопроизшествие, а след това и
претърсване на автомобила, управляван от подсъдимия Б.. При това претърсване в
багажното отделение на лекия автомобил “Пежо” били открити пет броя хартиени
чували и два броя от зебло, в които
намерили поставени найлонови торбички със съдържание от белезникави на цвят
таблетки с логото на “КАПТАГОН”. От произволно избрана найлонова торбичка били
взети представителни проби, които били тествани с полеви наркотест “Detect 4
drugs”, при което веществото реагирало на амфетамин. Описаните седем броя
чували били иззети, а подсъдимият Б. ***
Загора.
Междувременно
била създадена организация по хващането и на автомобила на подсъдимия Р., в резултат на което последния бил спрян на
Автомагистрала “Тракия”, в близост до
разклона за гр.Пазарджик.
Подсъдимите Б. и Р., както и управляваните
от тях автомобили били откарани в ОД на МВР Стара Загора. По-късно в сградата
на РУ на МВР Стара Загора е извършен обиск на подсъдимия Р. и претърсване на
автомобила на същия. От БНТЛ при ОД на МВР гр.Стара Загора е извършен и оглед
на веществени доказателства. По време на обиска от подсъдимия Р. е иззето
светло бежово яке с емблема и надпис
“Lacoste”, с което той е бил облечен по време на претоварването на
чувалите от автомобила на св. П. в багажното отделение на автомобила на подсъдимия
Б..
Два дни по-късно в дома на подсъдимия Б.
*** е извършено претърсване от
разследващ полицай от РУ на МВР гр.Пещера. По време на същото в прилежащия към
апартамента гараж били открити 4 броя найлонови чували с поставено в тях бяло,
кристално вещество с етикет на всеки чувал - “АМОНИЕВ ФОРМИАТ HCOONH4”.
Непосредствено до тези 4 чувала била открита и пластмасова бутилка с етикет с
надпис “Nestea-Peach”, съдържаща жълтеникава на цвят течност.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство физикохимична експертиза, изготвена с протокол №
129 от 13.05.2008 год., която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се
установява, че изследваните представителни проби от откритите в 7 броя чували белезникави
таблетки представляват амфетамин с
технологични примеси на кофеин, фенитилин и други вещества. Съдържанието на
активнодействащ компонент амфетамин база е установен, че е средно 14, 3 %, а общото нето тегло на
белезникавите таблетки е 135, 014 килограма.
Назначена е
физикохимическа експертиза със задача да
изследва по предоставения обект (светлобежово яке с емблема и надпис “Lacoste”) има ли наличие на наркотични
вещества и ако бъдат открити такива да се определи тяхната маса и
активнодействащ компонент. В заключението на същата видно от протокол №127 от
13.05.2008 г., се сочи, че в резултат на
проведеното изследване е установено наличие на прахообразно вещество. Същото е
подложено на изследване и се констатирало, че представлява амфетамин в следови
количества.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство физикохимична експертиза, изготвена с протокол № 135 от 17.05.
2008г., е видно, че изследваната жълтеникавата течност, съдържаща
се в пластмасовата бутилка с надпис “Nestea-Peach” представлява амфетамин база с чистота от 68 %
тегловни и редица технологични примеси. Нето теглото на жълтеникавата течност е
470 грама.
Амфетаминът
е вещество, изрично посочено в списък І към Единната конвенция на упойващите
вещества от 1961 год., по която Република България е страна, посочен е също
така и в приложение № 1 на чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП - “Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия Р., адв. В., прави
възражение, че изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, които
неговият подзащитен не оспорва и изцяло признава, не обосновават по никакъв
начин неговото виновно поведение, респ. участие в престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Според адв. В. това е така, тъй като факта на намиране на
наркотичното вещество в колата на Б. на автомагистрала “Тракия” не може да
ангажира участието на подс. Р. в това престъпление и в тази връзка защитата
счита, че обвинението в този си вид и
при така изложените фактически обстоятелства е необосновано и по това обвинение
не може неговият подзащитен да бъде признат за виновен, респ. наказан. Адв. В. аргументира извода си с това, че
наказателната отговорност е лична и взаимоотношенията на подс. Р. с подс. Б. не
могат да бъдат основание за ангажиране наказателната отговорност на подс. Р..
Защитата на Р. прави извода, че по този
начин съществено е накърнено правото на защита на подс. Р.. В хода на
изложението си и направения от него анализ на изложените факти в обвинителния
акт, адв В. заявява, че при тази фактология подзащитният му може да бъде
обвинен единствено за това, че на процесната дата е придобил заедно с подс. Б.
135 кг амфетамин, но не на автомагистрала “Тракия”, а в гр. Димитровград, за
което обаче липсва повдигнато обвинение.
Всички тези възражения на
защитника на подс. Р., адв. В., съдът
намира за несъстоятелни по следните съображения:
При направения анализ на фактите,
съдържащи се в обвинителния акт, адв. В. избирателно се спираше и обсъждаше само отделни факти, без
да разглежда същите в тяхната цялост и по този начин, акцентирайки само на
отделни факти, същият направи извод за необоснованост на обвинението.
В отговор на възраженията на защитата
на подс. Р. следва на първо място да се има предвид, че подс. Р. е признал
изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следователно Р. не оспорва, че е участвал в
предварителните уговорки за доставката и пренасянето на наркотичното вещество,
предмет на престъплението. Това участие
се изразява в провеждането на телефонни разговори с лице с прякор “Пловдивския”
, както и със свидетелите Б. и Т.П.,
чието съдържание е установено с помощта на СРС. Подс. Р. не оспорва също така и
факта, че управляваният от него
автомобил м. “BMV” с ДК №СА 54-08 КК, движещ се по
автомагистрала “Тракия” в посока София – Чирпан, бил придружаван от автомобила
на другия подсъдими Б. *** с ДК №РА 28-32 АС. Движейки се по този начин, двата
автомобила спрели до с. Ценово, след което от тях слезли подсъдимите Б. и Р. и
провели разговор. По-късно двата автомобила, управлявани от Б. и Р.,***, към
тях се приближил св. Т.П. и провел кратък разговор с подс. Р.. Св. П. се качил
в управлявания от него автомобил марка “Опел” и след него тръгнали подсъдимите Р.
и Б..*** автомобилът на св. П. спрял, а след него спрели и автомобилите,
управлявани от подсъдимите Р. и Б.. Тримата слезли от колите си и след като П.
отворил капака на багажника, заедно
започнали да разтоварват оттам в багажника на лекия автомобил “Пежо” седемте чувала от хартия и зебло, съдържащи
наркотичното вещество. Действително наркотичното вещество е било, след
разтоварването превозвано от подс. Б. и е намерено в автомобила, управляван от него.
Това обаче, при изложените по-горе и приети за безспорно установени по делото
фактически обстоятелства, не означава, че подс. Б. няма отношение към
намереното в автомобила, управляван от Р., наркотично вещество. Всички,
изложени по-горе обстоятелства, налагат
извода, че между подс. Р. и подс. Б. предварително е съществувала уговорка на
процесната дата да се срещнат със св. П. и да вземат от него наркотичното
вещество, след което заедно да го пренесат до съответната, неустановена поради
разкриване на престъплението, дестинация. За това говори фактът, че след
претоварването на наркотичното вещество, двата автомобила, първо този на подс. Р.,
а след него автомобилът на подс. Б. са продължили да се движат в една и съща
посока, а не са се разделили. По този начин и подс. Р., карайки преди подс. Б.
по автомагистрала “Тракия”, на практика е участвал в самото пренасяне на
наркотичното вещество, след натоварването му в автомобила на подс. Б.. От
казаното дотук се налага изводът, че всеки един от съучастниците е участвал в
изпълнителното деяние на престъплението – държане на наркотичното вещество,
предмет на престъплението по чл.354а, ал.2, пр.2 НК. Това е така, тъй като е
налице обединяващият момент в субективно отношение – конкретният общ умисъл на
дейците. В случая всеки един от двамата, при осъществяване на действията си, е
имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, заедно с другия
извършител и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
Предвид гореизложеното съдът счита, че
подсъдимият Т.Д.Б. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на престъпленията по:
-чл. 354а, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК затова, че на 23.04.2008 год., на
Автомагистрала “Тракия” в района на гр.Чирпан, област Стара Загора, действайки
в съучастие като съизвършител с П.Н.Р.,
без надлежно разрешително, е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин, с цел разпространение, като наркотичните вещества или техните аналози са
в особено голямо количество – 135,014 килограма амфетамин, разпределени в 7
/седем/ броя чували с активно действащ компонент амфетамин база, съгласно
представителните проби както
следва: обект № 1 – 14, 8 %; обект № 2 – 13, 8 %; обект № 3 –14, 9 00%;
обект № 4 – 14, 2 %; обект № 5 –13,5 %;
обект № 6 – 14, 9 %; обект № 7 – 14, 1%;
или средно 14, 3% всичко на обща
стойност 4 050 420 /четири милиона петдесет хиляди четиристотин и
двадесет/ лева, съгласно ПМС 23/1998 год. - Приложение № 2/.
Изпълнителното деяние е държане на
високорискови наркотични вещества. Подсъдимият Б. не е имал надлежно разрешение
за държане на такива вещества. Предметът
на престъплението – наркотичните вещества е в особено голямо количество. В
случая критерият за определяне на квалифицирация признак “особено голямо количество” е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която е 4 050 420 лв.
Целта на държането е разпространение с оглед на това, че се касае за
престъпление, чийто предмет е в такова количество – 135 кг, което само по себе
си говори, че държането му от подсъдимия Б. е с цел разпространение и на други лица.
Престъплението е извършено в съучастие
с подс. Р. по подробно изложените по-горе съображения.
-по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за
това, че през месец април 2008
год., в гр. Пещера, без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични
вещества - 470 /четиристотин и седемдесет/ грама амфетамин база 68% тегловни
единици на стойност 14 100 /четиринадесет хиляди и сто/ лева.
Подсъдимият Б. е извършил двете деяния
виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е общественоопасни –те последици и е
искал настъпването на тези последици, поради което и на основание цитираните
по-горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
подсъдимият П.Н.Р. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 354а, ал. 2, предл. 2,
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК за това, че на 23.04.2008 год.,
на Автомагистрала “Тракия”, в района на гр. Чирпан, област Стара Загора,
действайки в съучастие като съизвършител с Т.Д.Б., без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин
с цел разпространение, като
наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество
– 135,014
килограма амфетамин, разпределени в 7 /седем/ броя
чували с активно действащ компонент амфетамин база, съгласно представителните
проби както следва: обект № 1 – 14, 8 %; обект № 2 – 13, 8 %; обект № 3 – 14, 9 00%;
обект № 4 –14, 2 %; обект № 5 – 13,5 %;
обект № 6 – 14, 9 %; обект № 7 – 14, 1%;
или средно 14, 3% всичко на обща
стойност 4 050 420 /четири милиона петдесет хиляди четиристотин и
двадесет/ лева, съгласно ПМС 23/1998 г.- Приложение № 2/.
Изпълнителното деяние е държане на
високорискови наркотични вещества. Подсъдимият Р. не е имал надлежно разрешение
за държане на такива вещества. Предметът
на престъплението – наркотичните вещества е в особено голямо количество. В
случая критерият за определяне на квалифицирация признак “особено голямо количество” е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която в случая е
4 050 420 лв. Целта на държането е разпространение с оглед на това,
че се касае за престъпление, чийто предмет е в такова количество – 135 кг,
което само по себе си говори, че държането му от подсъдимия Р. е с цел
разпространение и на други лица.
Престъплението е извършено в съучастие
с подс. Б. по подробно изложените по-горе съображения.
Подсъдимият Р. е извършил деянието
виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици,
поради което и на основание цитираните по-горе законови текстове, той следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Б., съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства: направените самопризнания, изразеното съжаление и критично
отношение към извършеното деяние.
За извършеното от подсъдимия Б.
престъпление чл. чл. 354а, ал. 2, предл. 2
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда
наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 до
100 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на осъдителна присъда, съдът
следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия Т.Д.Б. за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 2,
предл. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1” от НК, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което наказание съгласно разпоредбата на чл. 46, б.”б” от ЗИН следва да изтърпи
при първоначален “общ” режим и му наложи ГЛОБА в размер на 18 000
/осемнадесет хиляди/ лева.
За извършеното от подсъдимия Б. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК законът предвижда
наказание от 1 до 6 години лишаване от
свобода и глоба от 2 000 до 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на осъдителна присъда, съдът
следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия Т.Д.Б. за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да изтърпи при
първоначален “лек” режим, съгласно чл.
45, б.”б” от ЗИН и му наложи ГЛОБА в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи на подсъдимия Т.Д.Б. общо наказание в размер на най-тежкото от
определените, а именно наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи при първоначален “общ” режим, съгласно
чл.46, б.”б” от ЗИН и ГЛОБА в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
ПРИСПАДА от така определеното наказание времето, през което спрямо осъдения Т.Д.Б.
е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
24.04.2008 г. до влизане на присъдата в сила.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия П.Н.Р., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства:
направените самопризнания, чистото съдебно минало.
За извършеното от подсъдимия Р.
престъпление по чл. 354а, ал. 2 предл.
2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 от НК законът предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и
глоба от 20 000 до 100 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на осъдителна присъда, съдът
следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия П.Н.Р. за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 2 предл.
2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1” от НК, а именно лишаване от свобода
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален
“общ” режим, съгласно чл. 46, б.”б” от ЗИН и ГЛОБА в размер на 18 000
/осемнадесет хиляди/ лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо осъдения П.Н.Р.
е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
24.04.2008 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК
съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата високорискови наркотични
вещества – амфетамин – 135,014
килограма, с активно действащ компонент амфетамин база, с представителни
проби както следва: обект № 1 – 14, 8 %; обект № 2 – 13, 8 %; обект № 3 – 14, 9 00%;
обект № 4 –14, 2 %; обект № 5 – 13,5 %;
обект № 6 – 14, 9 %; обект № 7 – 14, 1%
и 470 гр. амфетамин, база 68 % тегловни единици, намиращи се на съхранение в
ЦМУ гр.София, които след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени.
На основание чл.53, ал. 1, б.”а” от НК съдът ПОСТАНОВЯВА да бъдат отнети в
полза на държавата и унищожени, след влизане на присъдата в сила на следните
веществени доказателства: 5 броя
хартиени чували, 2 броя чували от зебло и 648 полиетиленови торбички.
На основание чл. 53, ал. 2, б. ”б” от НК съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати следните
веществени доказателства:
1. На П.Н.Р. - 1 брой бежаво яке, 1 брой мобилен апарат ” Vertu Ascent Ti ” с
“ IMEI” 356282/01/008207/5 със СИМ - карта „Прима” с № 990956391792 и 1 брой зарядно устройство
за “Vertu” ;
2. На Т.Д.Б. - 1 брой мобилен апарат
”Нокиа” с черен панел, с “ IMEI”
356258/01/160505/6 със СИМ - карта „Прима”
с № 8935901990988335007, 1 брой мобилен апарат ”Нокиа” с панел
синьо, сиво и черно и с “ IMEI” 358653/01/968485/5 със СИМ - карта „Прима” с № 8935901990988334885, 1 брой зарядно
устройство за „Нокиа” модел АС- ЗЕ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимите Т.Д.Б. и П.Н.Р., със снета по - горе самоличност да заплатят
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 910 лв. /деветстотин и десет/ лева по сметка
на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Причини за извършване на
престъпленията – стремеж към противоправно облагодетелстване, ниско правно съзнание и незачитане на
установения правов ред.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: