Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми
състав в публичнo заседание на двадесет и
седми юни през две
хиляди и осемнадесета гoдина, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 4055 пo oписа за 2018 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявен
е иск от „*** срещу ***Д.Д. ЕГН **********, с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът твърди, че ответника не му е заплатил ползваните *** услуги, за които е издал фактури № 35958872/22.08.2016г. на стойност
130.96 лв. и фактура № 38182527 от 17.11.2017г. на стойност 248.29 лв. Излага, че по образувано ч.гр.д .№
18977/2017г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми 919,80 лв.
главница и 41,35лв. мораторна лихва.
Ответникът депозирал възражение, поради което „**** предявява иска. Същият погасил частично
задължението си.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно:
сумата от 379,25 лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена ВиК
услуга по партида с абонатен номер 1175494 за периода от 22.06.2016 г. до 16.11.2017 г., за
обект-имот, находящ се в гр.***, сумата от 16,04 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 22.09.2016 г. до 06.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
съдебно деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на иска. Оспорва начина и датите на
отчитане на водомера да е извършено в присъствието на абоната. Сочи, че не са
ангажирани доказателства за спазване на чл.32 ал.2 от Наредба №4/2004г. за
обявяване на датата и часа на отчитане на общите и индивидуални водомери.
Излага, че присъединяването на обекта към канализационната мрежа не обосновава
извод за доставка, потребление на посоченото ***.
Оспорва начина на начисляване на изразходваното количество вода и че тези
количества са доставени на абоната. Твърди, че не е спазена процедурата по
начисляване на количества за периоди по дълги от един месец т.е. при тримесечно
отчитане. Оспорва да е потребил това количество вода. Счита, че услугите не са
реално доставени, а произволно начислени от ответника.
Оспорва
водомера да е преминал метрологична проверка. Твърди, че същият отчита грешно.
Сочи, че показанията на водомера не са били снети в негово присъствие или на
негов представител. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да издава месечни фактури.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско
дело № *** г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 919.80 /деветстотин и деветнадесет
лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена *** услуга по партида с абонатен номер 1192338 за периода от 22.06.2016 г.
до 16.11.2017 г., за обект-имот, находящ се в гр***, сумата от
41.35 /четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща
лихва за забава за периода от 22.09.2016
г. до 06.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.12.2017 год.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща ю.к.
възнаграждение, на основание чл. 26 от НЗПП.
Към доказателствения материал
са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне
на *** услуги на потребителите от *** оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на *** услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им
в сила.
Представена по делото е справка за недобора
на абонат с потребителски клиентски № 1192338 за периода
22.08.2016-06.12.2017г. с абонат ***Д..
Видно от представен Констативен
протокол № 1516/16.11.2017г. се установява, че при извършена проверка в
присъствието на ***Д. в-р с *** пломби
на пон.121.
По делото е предствен карнетен лист /2 листа/ за
ежемесечни отчитания на показанията на водомера по
аб. № *** периода
19.02.2016г. до м.06.2018 г. Налице е подпис на абоната за част
от периода, като последно е положен при отчитането
м. 05.2018г. Подписът не е оспорен досежно неговата автентичност.
От заключението на в.л. по назначената
по делото ССЕ, което съда приема
като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните,
се установява че размера
на месечните задължения по главница на ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № 1192338 са
посочени в табличен вид, като общия сбор е 379,25 лв. Обезщетението за забава е
в размер на 16.04 лв. титуляр към датата на проверката 07.06.2018г. в базата
данни на ВИК Варна на партида с аб.№ 1192338 е ***Д..
Разходваното количество вода е отчитано ежемесечно. От подаване на исковата
молба до датата на проверката, няма извършено плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на ВиК-Варна
против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за част от сумите,
предмет на настоящия иск, както и че е подадено възражение, което обосновава
правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен
иск за съществуване на вземането. Претенцията е
допустима за разглеждане с оглед спазения срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за доставка на *** услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно
чл.57, ал.1 от
общите правила на дружеството ищец, потребителите на предоставяните услуги се
идентифицират и им се открива партида след представяне на нотариален акт за
собственост. С откриване партида на свое име собствениците на съответния имот
се задължават да заплащат потребеното количество
питейна вода. В раздел ІІ от представените по делото общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите *** К оператор *** е
регламентиран начина за промяна или
закриване на партида. Ответникът не оспори да е титуляр на партидата , като
видно от събраните по делото доказателства партида с аб.номер
№ *** е с абонат ***Д.Д.. Ответникът оспорва факта, че той е ползвал/потребил това количество вода. Ирелевантно
за спора е дали ответникът лично е потребил услугата
или член на неговото семейство, близък, приятел.
Безспорно от изготвената
по делото ССЕ се установява, че разходваното количество вода е отчитано
ежемесечно. Вещото лице е съобразило както представените по делото карнети, така и счетоводните справки за недобора на
абоната. Няма данни счетоводната документация на дружеството да не е водена
редовно. Срещу показанията по карнетния лист за 14.05.2018
г. е положен подпис, който не е оспорен от ответника.
За пълнота следва да се
отбележи, че възраженията на ответника направени в заповедното производство досежно неизправност на водомера, касаят отчетен период
след 16.11.2017 г., поради което са неотносими към
настоящия спор. Още повече, към 16.11.2017г. е представен констативен протокол
от ВиК Варна, видно от които водомера на потребителя
отчита редовно.
Установява се безспорно
използваното количество услуги за процесния период 22.06.2016 г. до 16.11.2017 г., както и тяхната стойност, която възлиза
на 919,80 лв., вещото лице изрично е посочило, че преди завеждане на иска
задължението е частично погасено, поради което и неизплатения остатък е в
размер на 379.25 лв. Поради което и искът се явява основателен в предявения
размер от 379.25 лв. Тази сума се дължи за потреблението по партида №1192338,
титуляр на който абонатен номер е ответникът.
Безспорно се установява,
че съобразно чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да заплатят дължимата за
ползваните услуги стойност в 30-дневен срок от фактурирането им. Няма наведени
твърдения, че сумата от 379.25 лв. е заплатена от потребителя, поради което и
за всяка месечна фактура Д. е изпаднал в забава с изтичане на
30-дневния срок от издаването .
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в
размер на 379.25 лв., това обуславя основателност и на акцесорните искове за законна
лихва за забава върху претендираните
главници, съобразно размера посочен в ССЕ от 16,04 лв. за претендирания период от 22.09.2016 г. до 06.12.2017г.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на
25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски д.т.-75 лв., депозит за в.л.150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 50 лв., общо в размер на 275 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, че ***Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на “*** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 18977/2017 г. на ВРС, за сумата от 379,25 лв. /триста седемдесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен номер ***, за периода 22.06.2016
г. – 16.11.2017 г., за обект, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2017 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението и сумата от 16,04 лв. (шестнадесет лева и
четири стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 22.09.2016 г. до 06.12.2017г.
ОСЪЖДА ***Д.Д., ЕГН **********
да заплати на “*** сумата 75 лв. /седемдесет
и пет лева/, представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18977/2017г. на ВРС.
ОСЪЖДА ***Д.Д., ЕГН **********
да заплати на *** сумата от 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: