РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Търговище, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200876 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. К. с адрес в град Д., действащ чрез процесуалните си
пълномощници адв. Н.К. и адв. Р.Т., против Наказателно постановление №21-1292-
001543/10.09.2021г. на Началник група към ОДМВР – гр. Търговище , Сектор „Пътна
полиция“. Жалбоподателят визира допуснати в хода на АНПроизводство съществени
нарушения на процесуалните правила: 1/ нарушителят бил чужд гражданин, невладеещ
български език, но не бил ангажиран преводач на същия при съставяне и връчване на АУАН
и НП, което осуетило възможността му да разбере в какво нарушение е обвинен и да
организира защитата си; 2/нарушение на чл. 40 ал.1 ЗАНН, тъй като в АУАН не били
посочени няколко свидетеля; 3/ налице било разминаване между квалифициращите деянието
правни норми в АУАН и в НП; 4/нарушение на чл. 57 ЗАНН поради липса на ясно описание
на фактическата обстановка. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
изцяло като незаконосъобразно. В с.з. не се явява жалбоподателя или негов пълномощник,
но с изпратено писмено становище от страна на същия се поддържа жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административно – наказващият орган ОДМВР – гр. Търговище, Сектор „Пътна
полиция, не се представлява по делото, но от Началник група „ОДПКПД“ в този сектор,
чрез упълномощения от него гл.ю.к. Л. Ж. е постъпило писмено становище, в което се
оспорва жалбата и всички изложени в същата доводи като се настоява за потвърждаване на
1
обжалваното НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е започнало със съставянето на АУАН с.Д, бл.№974365
от 05.07.2021г., в който е констатирано, че “на 02.06.2021 г., в 05.38ч. общ.Търговище, гр.
Търговище, ПП І-4 км.227+300, до Метанстанция – в населено място, обозначено с пътен
знак Д11 с посока към град София, Й. К. с адрес в град Д. управлява лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №В0565ТС – негова собственост. При максимално допустима
скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, същият се движи със 119 км/ч. Скоростта е
засечена, фиксирана и заснета с техническо средство „MultaRadar SD 580“ с
фабр.№00209D32D438 и изготвен снимков материал №S0001251F254. Отчетен толеранс на
измерената скорост от -3 % в полза на водача и същата е установена на 115 км/ч – наказуема
скорост.Нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФНГ с.К 4102058, влязъл в сила на 16.11.2020г., с който е наложено
наказание по чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП.“. Изрично е записано, че актът е съставен при
условията на чл. 40 ал.2 предл.2 ЗАНН след попълнена декларация от собственика на
автомобила по чл. 188 ЗДвП. Като нарушена законова разпоредба е посочена чл. 21 ал.2
ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, двама свидетели и е връчен на 12.08.2021г. на
визирания нарушител, който се е подписал. От събраните по делото доказателства следва, че
до съставянето на акта се е стигнало след използване на описаното в АУАН АТСС на
02.06.2021г., в общ.Търговище, ПП І-4 км.227+300, като същото е заснело в 05.38.10 часа
преминаването на автомобил с рег. № В0565ТС. Тези данни се виждат на приложената по
АНПреписка снимка, направена с посоченото АТСС, на която е отразена засечената скорост
на движение на този автомобил – 119 км/ч, при лимитирана скорост от 60 км/ч за този пътен
участък. На снимката се вижда предната част на посочения лек автомобил, пътуващ през
посочената локация. Налице по преписката е изготвена на 08.06.2021г. справка от
Централна база – КАТ, от която следва, че към датата на нарушението заснетият автомобил
е собственост на . К. от град Д. На 10.06.2021г. е изпратено писмо до началника на РУ –
Девня с искане да се предоставят на посоченото лице декларации по чл. 188 ЗДвП за
попълване, а в случай, че това лице е управлявало автомобила в деня на заснетото
нарушение да му се връчи и покана за явяване за съставяне на АУАН. По преписката е
налице попълнена на 17.06.2021г. декларация по чл. 188 ЗДвП от името на Й. К., който в
качеството си на собственик на заснетия автомобил е декларирал, че лично е управлявал
същия на 02.06.2021 г., в 05.38ч. Под подписа на декларатора са написани имената на
преводач, който се е подписал. На 17.06.2021г. е връчена на жалбоподателя и поканата за
явяване с оглед съставяне на АУАН в сектор „ПП“ в гр. Търговище в едноседмичен срок от
връчването с предупреждението, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на
нарушителя съгласно чл. 40 ал.2 ЗАНН. От изложеното в съставения АУАН следва, че
нарушителят не се е явил след изтичане на указания срок и АУАН е съставен в негово
2
отсъствие като му е връчен впоследствие. След връчване на АУАН и след преглед на
събраните документи на 10.09.2021г. Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– гр. Търговище е издал обжалваното Наказателно постановление №21-1292-001543, с което
за административно нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП, описано по идентичен начин с АУАН,
на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.4 вр. с ал.1 т.6 ЗДвП са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В съдебното производство са събрани допълнително представени
от страните писмени и гласни доказателства. Налице са доказателства за техническата
годност на ползваното в случая АТСС, както и за мястото на позиционирането му предвид,
че същото е стационарна камера. Разпитаният като свидетел актосъставител потвърждава, че
ползваното АТСС в случая е изцяло автоматизирано и стационарно закрепено. По делото са
разпитани като свидетели и Д.А. и Д.Й. – свидетели по съставяне на акта, които
потвърждават, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Съставеният АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта
съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи с
оглед заеманата от това лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42
ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за форма и съдържание на този акт.
Досежно компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №8121з-
515/14.05.2018г.на министъра на МВР, в чиято т.2.11. началниците на групи в СПП при
ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. При преглед на задължителните реквизити
на НП следва, че са налице реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Основното изтъкнато в жалбата
и поддържано и в писменото становище оплакване се отнася до допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че нарушителят бил чужд
гражданин, невладеещ български език, но не бил ангажиран преводач на същия при
съставяне и връчване на АУАН и НП, което осуетило възможността му да разбере в какво
нарушение е обвинен и да организира защитата си. От прегледа на материалите по
преписката не се установява да са предприети мерки от страна на актосъставителя или
АНОрган по осигуряване на преводач на нарушителя. Дори в изпратеното до началника на
РУ – Девня подробно писмо относно предоставяне на декларация по чл. 188 ЗДвП за
попълване от собственика на МПС, не е указано изрично да се осигури преводач на лицето,
което не е български гражданин. Въпреки това, видно от приложената декларация същата е
попълнена чрез преводач, който се е подписал. Но при последващите действия в хода на
развилото се АНПроизводство, особено при връчване на съставения в отсъствие на
3
нарушителя АУАН и на НП, няма данни да е осигурен преводач, чието участие да
гарантира, че нарушителят е разбрал какво му е връчено и в какви срокове може да възрази
и да упражни процесуалните си права. В ЗАНН липсват разпоредби, които регламентират
изискване за осигуряване на преводач на нарушителите, които не владеят български език.
Но разпоредбата на чл. 84 ЗАНН урежда субсидиарното приложение на НПК относно
призоваването и връчването на съобщения. А основен принцип и цел на ЗАНН, заложен в
чл. 1 от същия, е осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. В този смисъл следва да се посочи, че в НПК е
налице глава 30а „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от
лица, които не владеят български език“. Правото на обвиняемия да получи устен превод и
превод в писмен вид на онези актове в процеса, с които се засягат правата му –
постановление за привличане като обвиняем, обвинителен акт и т.н., е изрично
регламентирано и в чл. 55 ал.4 НПК. АУАН и НП в АНПроцес също имат значението на
актове, с които се повдига обвинение срещу едно лице за извършено административно
нарушение като с НП се налага и съответно административно наказание. Съгласно чл.1 т.3
от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения
от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. А в т.16 от
преамбюла на посочената директива се сочи, че „в някои държави-членки орган, различен от
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна
проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира
всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на
обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.“. Дори и
при съобразяване на това ограничение на приложното поле на цитираната директива, следва
да се отчете факта, че израз на гарантиране на процесуалното право на нарушителя да
разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен и да организира
защитата си, е осигуряване на пълна възможност да възприеме съдържанието на съставения
срещу него АУАН. Когато съответните нарушители имат лингвистични трудности по
възприемане на това съдържание, защото например не владеят устно и писмено езика, на
който е изписан акта, то следва съответният орган да им осигури тази възможност.
Осигуряването на устен превод на визирания нарушител обезпечава законосъобразното
предявяване на съставения акт, тъй като съгласно чл. 43 ал.1 ЗАНН предявяването се прави
с основната цел нарушителят да се запознае със съдържанието на акта и да го подпише със
задължението да уведоми наказващия орган при промяна на адреса си. В случай, че такава
4
възможност не е осигурена, няма никакви гаранции, че нарушителят е разбрал
съдържанието на акта и произтичащите от съставянето му последици за хода на
АНПроизводство. В настоящия случай изпратената до жалбоподателя покана за явяване с
оглед съставяне на АУАН е подписана лично от него, но няма отразяване за участието на
преводач, който да му е разяснил указанията в същата. В деня на връчване на тази покана от
името на жалбоподателя е подписана декларация по чл. 188 ЗДвП като под подписа на
лицето са записани имената и данните на преводач, който също се е подписал. Участието на
преводач при изготвяне на декларацията е потвърждение на твърдението, че визираният
нарушител не владее български език. Въпреки това, нито при последвалото връчване на
АУАН, нито при връчване на НП е участвал преводач. В случая съдът счита, че наложените
административни наказания рефлектират сериозно върху правната сфера на нарушителя, не
само заради размера на наказанието „глоба“, но и заради наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, тъй като това наказание е предпоставка за възможността при последващо
управление на МПС в срока на лишаване от това право, нарушителят да извърши и
престъпление по чл. 343в ал.1 НК, за което да му се търси и наказателна отговорност. Ето
защо съдът намира за основателно основното оплакване в жалбата, а именно за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в АНПроизводство, довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя. Констатираното нарушение е
подлежало на отстраняване по реда на чл. 52 ал.2 ЗАНН с оглед извършване на
законосъобразно предявяване. Но това не е било сторено от АНОрган.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено
поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Останалите
визирани в жалбата оплаквания са неоснователни, тъй като не се установиха други
допуснати нарушения на процедурата по чл. 40 ЗАНН, както и на чл. 57 ЗАНН. Предвид
необходимостта съдът да изложи мотиви и по съществото на казуса следва да се посочи, че
по делото са налице доказателства, от съвкупната преценка на които следва, че на
посочената дата описания в НП автомобил се е движел с превишена скорост спрямо
ограничението на скоростта в пътния участък, като предвид приложения по АНП ЕФ с.К
№4102058 това деяние представлява повторно при положение, че е реализирано от
жалбоподателя.
По претенцията за разноски - с оглед отмяната на обжалваното НП следва да бъде
разгледана претенцията на жалбоподателя за направени разноски в размер на 400 лева за
платено в брой адвокатско възнаграждение. Приложен е заверен по реда на ЗАдв договор за
правна защита и съдействие, преведен и прочетен на жалбоподателя от преводач, който
договор има значението на разписка за реалното извършване на разноските в претендирания
размер, поради което и същите подлежат на присъждане. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
5
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000
лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При
интерес в размер на 1500 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 335 лева, което означава, че е договорено и платено такова с 65 лева над минималния
размер. Като се има предвид изготвените от адвоката по делото книжа: въззивна жалба и
писмено становище по съществото на делото, които показват проучване на материалите по
делото, съдът намира договореното и платено адвокатско възнаграждение за напълно
съответно на извършената работа и непрекомерно. Ето защо ОДМВР – гр. Търговище като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал.2 във вр.с ал.3 т.2 ЗАНН като незаконосъобразно
Наказателно постановление №21-1292-001543/10.09.2021г. на Началник група към ОДМВР
– гр. Търговище, Сектор „Пътна полиция“, с което за допуснато нарушение по чл. 21 ал.2 от
ЗДвП на Й. К. с адрес в град Д. са наложени на основание чл. 182 ал.4 във вр.с ал.1 т.6 ЗДвП
административни наказания: глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН ОДМВР – гр. Търговище да заплати на Й.
К. с адрес в град Д., ЛНЧ – **********, сумата в размер на 400/четиристотин/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7