О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 144
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от П.И. Константинов против решение №
4750/22.11.2018г. по гр.д. № 2580/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П.И. Константинов срещу „Интереко“ ЕООД, иск за заплащане сумата от 3600.00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствената на ищеца 1/3 ид.ч.
от съсобствения
на страните недвижим имот, а именно – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1506.891.5.1, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“ 47, представляващ
склад № 1, брой нива 1, с площ от 116 кв. м., за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание
чл.31, ал.2 от ЗС.
Във въззивната
жалба се твърди, че Въззивникът намира, че неправилно
и немотивирано ВРС се позовава на ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, като приема за
установено и доказано, че процесният имот се отдава
под наем на трето лице без да има доказателства за това, вкл. договор за наем. Посочва,
че „ДИОТРЕЙД“ ООД действително ползвал съсобствения
имот. На следващо място се посочва, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на св. Стойкова, която била майка на Емил Ташков – управител на на наемателя „ДИОТРЕЙД“ ООД и бивш управител на въззиваемия „Интереко“ ЕООД. В
обобщение се излага, че първоинстанционното решение е
неправилно, немотивирано, при съществени нарушения на закона. Моли за отмяната
на решението, в евентуалност да бъде върнато за разглеждане на друг състав на
ВРС, като бъде конституиран новия управител и собственик на „Интереко“ ЕООД. Прави доказателствени
искания.
В срока по
чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез своя
процесуален представител – адв. Н.Т.. Изразява се
становище за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Посочва се, че е без значение дали ответникът е получавал доходи или не от
наем, тъй като предмет на доказване на по делото е обстоятелството дали „Интереко“ ЕООД
ползва пряко обекти, като категорично се установило, че това не е така. Навежда
доводи, че въззивникът не оспорва факта, че
понастоящем имота се полза от трето лице като магазин за търговия. Изразява
становище по разноските пред първата инстанция. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
По отношение
на възраженията за липса на представителна власт, същите следва да бъдат
оставени без уважение, тъй като смяната на управителя на „Интереко“ ЕООД, включително едноличния собственик
на капитгала му, не води автоматично до отпадане на
учредените вече представителни права в полза на Венцислава Христова Младжиева, преупълномощила адв. Т. (л.45-46 от делото на ВРС), още повече,
че по делото пред ВОС е представено пълномощно от новия управител на „Интереко“ ЕООД, с което упълномощава адв.
Тасев и потвърждава всички действия извършени до момента.
Искането за конституиране на новия
собственик и управител на „Интереко“ ЕООД следва да се остави без уважение,
тъй като страна по делото е „Интереко“ ЕООД, което е самостоятелно и отделно
съществуващо юридическо лице ползващо се със собствена правосубектност
по граждански дела, като е без значение който е собственик на капитала му и кой
е органният му представител, който могат да бъдат
сменяни многократно в хода на един процес.
Въззивникът е направил доказателствено
искане във въззивната жалба за издаване на съдебно
удостоверение от съда, чрез което въззивникът да се
снабди с удостоверение от ТД на НАП, от което да е видно дали „Интереко“ ЕООД е декларирал договори за наем в НАП, в какъв
размер е стойността му, платен ли е данък за получения наем. В тази връзка се
иска от ВОС да издаде поисканото удостоверение.
Съдът, по така направеното доказателствено искане, съобрази следното:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство.
Обсегът на въззивната дейност е стеснен предвид
концентрационното начало, съобразно което процесуалните действия по
установяването на фактическата страна на спора по правило се провеждат в
рамките на първоинстанционното производство. Страните
са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят пред съда
своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените
средства, чрез които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното
производство поетапна преклузия за посочване и
представяне на доказателства, изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност, попълвайки
делото с нови доказателства. По изключение законът предоставя възможност на
страните да попълнят делото с относимите към спорното
право доказателства и във въззивното производство в
две хипотези: 1) когато са съществували обективни пречки доказателствата да
бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата
инстанция (чл. 266, ал. 2 от ГПК) и 2) когато доказателствата не са били
допуснати от първоинстанционния съд, поради
процесуални нарушения (чл. 266, ал. 3 от ГПК).
Съдът счита, че фактът дали имотът е
предоставян на трето лице на възмездно основание за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е от означение за основателността
на претенцията на въззивника по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Ето защо, съдът като взе предвид, че пред първоинстанционния
съд въззивникът е поискал издаването на удостоверение,
което да послужи пред НАП, но ВРС е отказал издаването му в о.с.з. от
25.09.2018г., счита, че районният съд е допуснал нарушение по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК, поради което следва да се уважи искането за издаване на
съдебно удостоверение.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба от П.И. Константинов против решение №
4750/22.11.2018г. по гр.д. № 2580/2018г. на ВРС.
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 144/2019 г. по
описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 15.05.2019г. от 9:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ след
заплащане на съответните държавни такси в полза на П.И. Константинов съдебно
удостоверение, с което да се снабди с друго такова от ТД на НАП-Варна, от което да е
видно дали „Интереко“ ЕООД с ЕИК:********* е декларирал/регистрирал
договори за наем в НАП; в какъв размер е уговорената наемна цена; платен ли е
данък за получения наем от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П.И.
Константинов, за конституиране на новия собственик и управител на „Интереко“ ЕООД като страна в процеса и за представяне на
доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Н.Т.;
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззиваемата страна – и препис от заявление № 11894/16.04.2019г.
по регистратурата на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: