Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.04.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На трети април две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1405 по описа за 2018г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от Н.Н. и С. П.
– изпълнителни директори срещу В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът
твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение „Първа инвестиционна банка“ АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, входирано в Районен съд- Провадия с
входящ номер 1390/09.03.2018 г. По заявлението било образувано ч.гр.дело №
322/2018 г.. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение на
основание чл. 414,ал.2 от ГПК от страна на длъжника В.Х.Б..
В исковата молба се
излага, че на 03.07.2013 г. бил сключен Договор
за банков кредит № 014LD-R-002935
между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор и В.Х.Б. като длъжник, за сума в размер на 1030 лева за погасяване на задължения
по договор за кредитна карта с № 014СС-R-003026/25.02.2011 г. отпуснатия
кредит бил изцяло усвоен от ответника на дата 03.07.2013 г..
„Първа
инвестиционна банка“ АД твърдят, че изпълняват
точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната сума по
посочена от длъжника В.Х.Б. банкова
сметка. ***ие по Договор за потребителски кредит № 014LD-R-002935, като го сключва за срок от
36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 37.13 лв. и падежна
дата всяко 20-то число на месеца.
Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил 33 броя просрочени погасителни вноски, след изпадането му в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в ОУ към договора за потребителски кредит,
задължението му става изискуемо поради настъпил падеж – 20.06.2016 г.
Ищецът
претендира следните суми: в размер на 958.10 лева
/деветстотин петдесет и осем лева и 10 ст./, представляваща незаплатена главница, ведно със законната
лихва от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 264.97 лева /двеста шестдесет и
четири лева и 97 ст./ – договорна
лихва за периода 20.09.2013 г.
до 20.06.2016 г.; сумата от 798.26 лева /седемстотин деветдесет и осем лева
и 26 ст./ – наказателна лихва за периода 20.10.2013 г. до 07.03.2018 г.,
както и сумата от 90.43 лв. /деветдесет лева и 43 ст./ - представляваща
заплатени разноски от които 40.43 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Моли
да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от ответника,
с който заявява, че иска е допустим но неоснователен. Оспорва иска по
основание и размер и всички изложени в исковата молба твърдения за наличието на
валидно договорно правоотношение с ищеца сключено на 03.07.2013 г. Твърди, че
на 29.11.2011 г. са му откраднати всички документи включително и дебитна и
кредитната карта издадена от ПИБ АД. На същия ден уведомил органите на
полицията, било образувано ДП 2299/2011 г. по описа на ІІІ РУП при ОД на МВР
Варна. На следващия ден 30.11.2011 г. посетил офис на банката, като съобщил за
кражбата. Била му преиздадена дебитна карта и след справка узнал, че вечерта на
29.11.2011 г. са били изтеглени 400 лв., а по-късно остатъкът от малко повече
от 100 лв. Спомня си, че при едно от посещенията в банката му било предложено
да изтегли кредит, с който да възстанови сумата, която била изтеглена от
картата, което той отказал. Твърди, че е подписвал някакви документи, които
били обемни и не ги е чел, но си е мислел, че са документи свързани с искането
му за видеозаписите от камерите на банкомата. Заявява, че е нямало случай при
посещенията му в банката да е подписвал няколко документи в присъствието на
трима служители. Твърди, че договора за банков кредит № 014LD-R-002935/03.07.2013
г. е нищожен, в евентуалност унищожаем, туй като бил въведен в заблуждение от
служител в офиса на ПИБ АД да подпише документ, който не искал да подписва.
В съдебно заседание ищцецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен,
ответникът чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен иска като
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени доказателства - Договор за кредит от 03.07.2013 г.;
Погасителен план; Удостоверение рег. № 19338/30.11.2011 г., пълномощно рег. №
266-267/05.01.2012 г.; Пълномощно рег. № 280-281/05.01.2012 г.; Пълномощно рег.
№ 274-275/05.01.2012 г.; Искане за отпускане на кредит от 01.07.2013 г.; Молба
от В.Б. с вх. № 263-249/01.07.2013 г.; Пълномощно от В.Б.; Декларация за
икономическа свързаност с други лица от 01.07.2013 г. и копие на лична карта №
*********/28.12.2011 г.; Договор за издаване на револвираща кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка 014СС-R-003026/25.02.2011 г.; Протокол за получаване на
международна револвираща кредитна карта с чип; Искане за издаване на
стандартна карта; Искане за кредитна
карта MasterCard YES PayPass-стандартна за лоялни клиенти се установява, че на
03.07.2013 г. е сключен Договор за банков кредит № 014LD-R-002935 между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор и В.Х.Б. като длъжник, за сума в размер на 1030 лева за погасяване на задължения
на ответника по договор за кредитна карта с № 014СС-R-003026/25.02.2011 г Отпуснатия
кредит е предоставен по банкова сметка ***: ***. Договорът е сключен по искане на
ответника, което е попълнено от него. Ответникът е написал собственоръчно и
молба задълженията му по кредитната карта да бъдат преструктурирани в кредит на
равни части.
Договорът
е сключен за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 37.13 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Крайната падежна дата
по договора е 20.06.2016 г.. В договора е уговорена договорна лихва и
наказателна лихва при липса на авоар по разплащателната сметка на ответника.
Договорът за кредит е подписан за ищеца от лице с представителни
функции - И. С., управител на клон Варна, вписан в електронните масиви на
Търговския регистър като представляващ по смисъла на ТЗ Първа инвестиционна
банка АД - клон Варна, същият и допълнително и изрично упълномощен от законните
представители на принципала ПИБ АД да извършва правни действия, съгласно
притежавано от него пълномощно. Виолета Янева е изрично упълномощено лице от
законните представители на Банката, както и лицето Б. Й..
Процесният кредит е отпуснат за погасяване на задължения на
ответника по кредитна карта издадена му по сключен между ответника и ищеца
договор от 25.02.2011г. за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка
014CC-R-003026/25/02/2011г..
По искане на ответника от 11.11.2004г. е открита банкова сметка ***
В.Х.Б. с номер **********, който съответства на IBAN: ***иката, определена в Наредба № 13 на БНБ, за сметка номер
**********, открита в ПИБ АД на името на В.Х.Б., се генерира IBAN: ***.
От документите по ДП 2299/2011г. на 03
РУ Варна се установява, че от ответника е извършена кражба на 13.01.2012г. на
чантичката му ведно с намиращите се в нея вещи, една от които е дебитна и
кредитна карта. Извършителят на престъплението не е открит, поради което производството
е спряно.
От изготвената по делото ССчЕ ведно с корекцията в
т.3 и т.4, която се кредитира от съда като обективна и компетентно изготвена се
установява, че по Договор за банков кредит № 014LD-R-002935/03.07.2013г. на дата 03.07.201Зг. е
предоставена сумата от 1 030 лв. по разплащателна сметка № 31 FINV 915010BGN0874H
с титуляр В.Х.Б., като на същата дата титуляра се е разпоредил със
средствата, като са заплатени такси на Банката 55,39 лв., а със сумата 967 лв.
е извършен превод за погасяване на друг кредит. Последното плащане по
задълженията по погасителен план е извършено на дата 20.10.2013г., на която от
остатъкът по сметката в размер на 2,43 лв. е погасено задължението за договорна
лихва с дата на падеж 20.10.2013г. в размер на 2,43 лв. и така остатъкът за
договорна лихва към същата дата се равнява на 11,94 лв., а главницата към
същата дата не е платена в размер на 22,76 лв.. Последното плащане по
процесният договор е извършено на дата 30.03.2015г. като от преведената сума в
размер на 0,60 лв. е погасена санкционна лихва в размер на 0,60 лв.
Крайният падеж по кредита е настъпил на дата 20.06.2016г. и към
тази дата задължението е се равнява на 1555,60 лева, от които:
- за главница - 958,09 лв.;
- за договорна лихва за периода 20.09.2013г. –
20.06.2016г. - 264,96 лв.;
- за санкционна лихва за периода 20.10.2013г.
-20.06.2016г. – 332,55 лв.;
Дължимата наказателна лихва за периода 21.06.2016г. – 09.03.2018г.
върху главницата 958,09 лв. се равнява на 467,23 лв. Общо дължимите наказателни
лихви за периода 21.10.2013г. — 09.03.2018г. се равняват на 800,49 лв. (333,26
лева + 467,23лв.)
Дългът към дата 09.03.2018г. е както следва:
Общата
стойност на дълга към дата 20.06.2016г. се равнява на 2022,83 лв., които по
отделни пера са както следва:
-
за главница - 958,09 лв.;
-
за договорна лихва за
периода 21.09.2013г. – 20.06.2016г. - 264,96 лв.;
- за санкционна лихва за периода 20.10.2013г. – 09.03.2018г.
– 799,78 лв..
От ч.гр.д. № 322/2018 г. по описа на Районен съд Провадия се
установява, че е подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК от
ищеца срещу ответника. По него е издадена заповед за изпълнение № 224/14.03.2018г.,
според която ответника е следвало да заплати на ищеца сумата от 958.10 лева /деветстотин петдесет и осем лева и 10 ст./,
представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва от
09.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 264.97 лева
/двеста шестдесет и четири лева и 97 ст./ – договорна лихва за периода 20.09.2013 г. до 20.06.2016 г.; сумата от 798.26 лева /седемстотин деветдесет и осем
лева и 26 ст./ – наказателна лихва за периода 20.10.2015 г. до 07.03.2018 г. -
включително, всички дължими по Договор за банков кредит № 014LD-R-002935/03.07.2013 г., както и сумата от 90.43 лв.
/деветдесет лева и 43 ст./ - представляваща заплатени разноски от които 40.43
лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК. По заповедта е подадено възражение, като във връзка с дадените от съда указания и в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите
описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.322/2018 г. по описа на РС Провадия.
Възражение по
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, в евентуалност по чл.29, ал.1 ЗЗД за нищожност в
евентуалност за унищожаемост поради въвеждане в заблуждение на ответника на
процесния договор за кредит.
Ищецът, носи
доказателствената тежест да докаже, че между страните, е сключен процесния
договор за кредит, изпълнението му от страна на ищеца съгласно договора при ОУ,
настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
Ответникът носи
доказателствената тежест, че е подписал процесния договора без да е запознат с неговото
съдържание, без воля да се обвърже от него, че е бил въведен в заблуждение от
представител на ищеца за сключване на процесния договор.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
От
представените по делото доказателства се установи, че страните са сключили
процесния договор за кредит, на 03.07.2013г. със срок на погасяване на
задълженията 20.06.2016г.. Ищецът е изпълнил задължението си по договора като
на 12.06.2017г. е превел на ответника договорената заемна сума в размер на 1030
лева по банкова сметка № 31 FINV 915010BGN0874H
с титуляр В.Х.Б.,
като на същата дата титуляра се е разпоредил със средствата, като са заплатени
такси на Банката 55,39 лв., а със сумата 967 лв. е извършен превод за погасяване
на друг кредит по договор - договор от 25.02.2011г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по
разплащателна сметка 014CC-R-003026/25/02/2011г.. По процесния договор се дължи
договорна лихва и наказателна лихва при просрочие на месечна вноска.
Видно
от коригираното заключение на вещото лице последното плащане по задълженията по
погасителен план е извършено на дата 20.10.2013г., общата стойност на дълга към
дата 20.06.2016г. (падежната дата) се равнява на 2022,83 лв., които по отделни
пера са както следва:
-
за главница - 958,09 лв.;
-
за договорна лихва за
периода 21.09.2013г. – 20.06.2016г. - 264,96 лв.;
- за санкционна лихва за периода 20.10.2013г. – 09.03.2018г. –
799,78 лв..
Предвид гореизложеното предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен така както е предявен.
Ответникът не успя да докаже възраженията си по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, в евентуалност по чл.29,
ал.1 ЗЗД. Видно от събраните по делото доказателства ответникът собственоръчно
е подписал процесния договор, попълнил е искане и молба за отпускане на
кредита, от което се установява, че той е бил напълно наясно, че тегли
процесния кредит за погасяване на свои стари задължения по кредитна карта.
Обстоятелството, че кредитната карта на ответника е била открадната и както
вероятно сумите по нея са изтеглени не от ответника, а от друго лице е
ирелеванто по случая, тъй като задължено лице по картата е именно ответникът.
Ответникът не доказа да е бил въведен в заблуждение от банковия служител за
сключване на процесния кредит.
Ищецът е поискал присъждане на разноски
и такива му се дължат. Съобразно представения списък и доказателствата за
сторени разноски от ищеца те са следните: 40,43 лева –
държавна такса по заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, 40,43 лева – държавна такса в
исковото производство, 200 лева – възнаграждение на вещото лице, като се
претендира и юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ
определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 200 лева, предвид протичане
на делото в 2 заседания, активното участие на юрисконсулта, представянето на
писмени бележки.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.
422, ал. 1 от ГПК съществуването на
вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, към В.Х.Б., ЕГН
**********, с адрес ***,
за което е издадена Заповед № 224/14.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2018г. на
ПРС за следните парични вземания: сумата
от 958.10 лева /деветстотин петдесет и осем лева и 10 ст./,
представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 264.97 лева
/двеста шестдесет и четири лева и 97 ст./ – договорна лихва за периода 20.09.2013 г. до 20.06.2016 г.; сумата от 798.26 лева /седемстотин деветдесет и
осем лева и 26 ст./ – наказателна лихва за периода 20.10.2015 г. до
07.03.2018 г. - включително, всички дължими по Договор за банков кредит № 014LD-R-002935/03.07.2013 г..
ОСЪЖДА В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********,
сумата от 440,43 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство и в размер на 90,43 лева
разноските по заповедното производство по
гр.д.322/2018г. на РС Провадия.
Решението може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.