№ 7714
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110169167 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора ЗЗДН.
Подадена е молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН на 20.11.2024 г. от Р. Г. Р., ЕГН
**********, срещу Н. Ж. П., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане
на мерки за защита на молителката, при твърдения за извършени от ответника актове на
домашно насилие, изразяващи се в телефонни разговори и позвънявания от телефонен
номер ****, ползван от ответника, на телефонен номер ****, ползван от молителката, както
следва: на 10.11.2024 г. /изразяващ се в проведен телефонен разговор в 14,16 часа, по време
на който ответникът казал на молителката - “Готови ли сте за делото”, “Внимавайте ти и
свидетелите какво ще говорите, ще си носите последствията”/, на 11.11.2024 г. /изразяващ се
в телефонни позвънявания в 18,36 часа и 19,21 часа, на които молителката не отговорила/,
на 12.11.2024 г. /изразяващ се в телефонен разговор в 17,47 часа, по време на който
ответникът казал на молителката - “Вдигай ми винаги телефона, защото знам къде да те
намеря. Не можеш да избягаш и няма къде да се скриеш. Знаеш го много добре, така че
внимавай”/, на 13.11.2024 г. /изразяващ се в телефонен разговор, по време на който
ответникът казал на молителката - “Внимавай за утре, помниш какво ти казах”/, на
14.11.2024 г. /изразяващ се в телефонни разговори в 17,44 часа и 17,51 часа, по време на
които ответникът казал на молителката, че тя не е наясно с графика за личните отношения с
детето, че той е уредил всичко, че имал графика, че са променили и начина на броене на
седмиците, че скоро молителката ще види какво ще й се случи и ще си понесе тежките
последици/, на 15.11.2024 г. /изразяващ се в телефонни разговори в 17,04 часа и в 18,54 часа,
1
по време на които ответникът казал на молителката - “Ако не ми дадеш детето на 16-ти, ще
видиш какво ще ти се случи. Графикът е какъвто аз ти го казвам”, както и също казал
молителката да не се изправя срещу Църквата, да не се жалва, нямало смисъл, никой нямало
да я чуе, детето в. щяло да си отиде при него, а тя щяла да плаща, за да я вижда/, на
16.11.2024 г. /изразяващ се в позвънявания в 17,00 часа и в 17,24 часа, на които молителката
не отговорила/, и на 17.11.2024 г. /изразяващ се в позвънявания в 11,42 часа и в 17,18 часа,
на които молителката не отговорила/. Сочи се, че ответникът желаел да осъществява срещи с
детето, а то се страхувало от расото и калимявката му, освен това, имало очна алергия, а в
предходен период не му били поставяни капки. Твърди се, че след 14.11.2024 г. молителката
се страхувала да излиза сама, още по-малко с детето, като се заявява, че отговаряла на
позвънявания от ответника единствено в присъствие на свидетели.
Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като оспорва
изцяло същата, като не оспорва да е съпруг на молителката. Сочи, че на въпросните дати е
звънял по телефон, за да разбере как е детето. Твърди, че въпреки наличието на съдебно
решение, молителката не позволявала на ответника да види детето през целия месец
ноември 2024 г., като казвала, че детето е болно или не е по графика. Казал, че ще я съди за
това, че не му дава да вижда детето, друго не е казвал.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на молбата.
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1, ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран
да отговаря по молбата ответник съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, в качеството му на съпруг на
лицето, за което се търси защита /обстоятелство, отделено като безспорно между страните с
протоколно определение от 03.12.2024 г./. Молителката твърди, че ответникът е осъществил
спрямо нея актове на домашно насилие в периода 10.11.2024 г. - 17.11.2024 г., като молбата
до съда за защита от тези актове е подадена на 20.11.2024 г., поради което е спазен и
преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Предвид изложеното молбата е допустима.
По основателността на молбата.
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка”.
Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е неоснователна по следните
съображения:
Между страните е безспорно обстоятелството, че на процесните дати, в посочените от
молителката часове, ответникът е звънял на молителката от телефонен номер **** на
2
телефонен номер **** /същото е и изрично отделено като безспорно с протоколно
определение от 03.12.2024 г./ По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която се съдържа описание на процесните актове на домашно насилие. Същата обаче е
обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други
събрани доказателства, какъвто не е настоящият случай, доколкото на процесните актове на
насилие са присъствали очевидци. Ето защо декларацията не следва да се ползва с
доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели /м.м. м.к.-п., и.п., чиито показания съдът кредитира като
логични и непротиворечиви/, се установява, че на процесните дати са проведени разговори
между страните, в които ответникът е използвал думите, които се твърдят в сезиращата
молба за защита и допълнително уточнени от нея. От показанията на св. Тодорвка П.а и
Живко П., които съдът също кредитира, като обективни и непротиворечащи на други
събрани по делото доказателства, се установява наличие на конфликтни отношения между
страните по повод виждането на ответника с общото на страните дете. От събраните по
делото гласни доказателствени средства и останалите относими по делото приети писмени
доказателства, не се установява осъществяване на действия, представляващи психическо и
емоционално насилие от страна на ответника спрямо молителката. Единственото, което се
установява, е, че между тях, като родители на детето са налице конфликтни отношения и
спорове във връзка с изпълнение на определен по съдебен ред режим на лични отношения и
висящо производство за развод. Тези отношения биха могли да се отразят изключително
неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на детето. Следва да се
отбележи, че недоброто родителстване, според критериите и разбирания на другия родител,
както и изобщо възпитаването му по начин, вреден за неговото нормално развитие, е
основание за уреждане на въпросите, свързани с мерките относно родителската отговорност
спрямо детето, а не за защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица,
действително пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за
родителски права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на други
отношения между родителите, свързани с упражняването на родителските права и
задължения /арг. от чл.123 от СК/.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът следва
да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на
делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, които се
установяват в размер на 1200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. В
тази връзка и по повод възражението на процесуалния представител на молителката за
недопустимост на разноски поради обстоятелството, че молителката не претендира
присъждане на такива, че е в майчинство и получава минимално възнаграждение, съдът
намира за нужно да отбележи, че посочените обстоятелства са ирелевантни спрямо
отговорността за разноски с оглед изхода на делото. Молителката следва да бъде осъдена и
3
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. №374548/20.11.2024 г., депозирана от Р. Г. Р., ЕГН **********, за
издаване на заповед за защита на молителката срещу съпруга на същата - Н. Ж. П., ЕГН
**********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 10.11.2024 г., 11.11.2024 г.,
12.11.2024 г., 13.11.2024 г., 14.11.2024 г., 15.11.2024 г., 16.11.2024 г. и 17.11.2024 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на Н. Ж. П.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1200,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. Г. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано
от 30.04.2025 г. /чл. 15, ал. 7 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4