Р Е Ш Е Н И Е
Ардино, 22.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание
проведено на 18.02.2021 година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при участието на
секретаря НЕШЕ
ИСМАИЛ, като разгледа докладваното от съдията Гр.
Дело № 172 по описа
на РС- Ардино за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, от „С.
М.С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор,
общ. Ардино, обл. Кърджали, представлявано от
управителя М.С. чрез
процесуален представител, против Община Ардино, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от инж. И.И.Ш., при цена на иска 23 220.64 /двадесет и три хиляди
двеста и двадесет лева и 64 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от
26.08.2020 г, до пълното изплащане на сумата;
В исковата молба се посочва, че на
23.10.2019 г. между ищецът- „С. ***, като изпълнител и ответникът- Община
Ардино, като възложител, е бил сключен договор за възлагане на строителство №
25 от същата дата, с предмет на договора- „Ремонт на обреден дом“ в с. Башево, общ.
Ардино. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 3 от процесния
договор, е била уговорена цена за изпълнение на възложените дейности в размер
на 23 220, 64 лева /двадесет и три хиляди двеста и двадесет лева и 0,64 ст/, с включено ДДС. Съгласно чл. 4 от същия договор,
възложителят е следвало да извърши заплащане на договорената сума за
извършените и актувани с акт образец 19 СМР, след приключване изпълнението на
договора.
Сочи се, че в изпълнение на възложената работа по
договора за ремонт на 02.12.2019 г, между страните в процеса е бил съставен
двустранно подписан протокол образец 19 за завършените и подлежащи на заплащане
дейности, въз основа на който същите са били и приети. За надлежното
удостоверяване на извършените дейности в полза на възложителя, както и в
изпълнение на нормативните изисквания на Закона за счетоводството, е била
съставена и фактура № **********/02.12.2019 г., по която ответникът не е
предприел никакви действия за нейното изплащане. Ищецът твърди, че процесната фактура е била осчетоводена от него и по нея е
бил приведен ДДС за календарната 2019 г. С оглед наличието на изискуемо, но
непогасено парично вземане по цитирания договор и издадена фактура №
**********/02.12.2019 г., на 26.08.2020 г. ищецът- „С. М.С.“ ООД, е подал до PC-
Ардино заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано Ч.Гр.Дело №
139/2020 г. по описа на Районен съд- Ардино и издадена Заповед № 31 от
26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа па документ по чл.
410 от ГПК.
Твърди че от ищеца, че ответникът е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед това фактическо положение PC-
Ардино е указал на ищеца възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е било направено.
Ето защо и на основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК за ищецът- „С. М.С.“ ООД е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск против ответника- Община- Ардино.
Предвид гореизложеното се моли, да се образува
надлежно съдебно производство, в което след като съда се убеди в
основателността на предявения установителен иск, да
постанови решение, с което:
Да признае за установено по отношение на
ответника – Община- Ардино, с адрес: област Кърджали, община Ардино, гр.
Ардино, ул. „Бели брези" № 31, представлявана от И.И.Ш.
***, с БУЛСТАТ *********, че дължи на ищеца- С. М.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С., с БУЛСТАТ: *********, сумата в
размер на 23 220.64
/двадесет и трихиляди двеста и двадесет лева и 64
стотинки/ лева, ведно
със законната лихва от 26.08.2020 г.-
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до PC
– Ардино, до окончателното
изплащане на вземането, представляваща неизплатено задължение по договор за
възлагане на строителство № 25/23.10.2019 г. и издадена за изпълнените
строителни работи от ищеца фактура №**********/02.12.2019г.
Моли се, ответника да бъде осъден да
заплати и направените разноски в настоящото исково
съдебно производство и в заповедното производство.
Представени са съответни писмени доказателства, които съдът с Определение
№ 369/01.12.2020 г. постановено по реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно
заседание ги е допуснал и приел, като относими
и необходими.
Ищецът е направил доказателствено искане за
изискване и прилагане към делото като доказателство Ч.Гр.Дело № 139/2020 г. по
описа на РС – Ардино, което искане съда е намерил за основателно и го е уважил.
В ОСЗ съдът е уважил искане на ищеца за извършване на ССчЕ,
чието заключение е прието по делото. Ищецът не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат В. М. ***. В ход по същество искът се намира за
допустим, основателен и напълно доказан с представените и приети по делото
писмени доказателства. Претендират се всички разноски, както по това
производство, така и тези направени по Ч.Гр.Дело № 139/2020 г по описа на РС-
Ардино, направени от страната в качеството и на заявител по това производство.
Представя се списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от
ГПК, ответната страна Община Ардино са
представили писмен отговор по предявения положителен установителен
иск с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, в който предявеният
иск се намира за допустим, но по изложените обстоятелства- неоснователен.
Оспорват се изцяло изложените обстоятелства от ищеца, за извършени СМР/СРР, за
които се претендира дължимата сума по № **********/02.12.2019 г.
Навеждат се твърдения за некачествено извършени СМР/СРР, поради което
ответникът не дължал претендираната сума по
посочената фактура. Излагат нови обстоятелства, а именно, че
ищецът е претендирал извършени СМР, които по смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 12 от от Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от Министъра на МРРБ, представлявали част от скрити такива
строителни работи, за които не бил съставен надлежен акт по реда на Наредбата,
но не се конкретизират от ответника нито видът и обемът на извършените и
неактувани от ищеца СМР, нито тяхната стойност. Също така се твърди, че ищецът
при изпълнението на предмета на договор № 25/23.10.2019 г. е вложил
некачествени материали, поради което също се явявала неоснователна претенцията
му за претендираната сума по № **********/02.12.2019 г. Сочи се също така от ответника, че при
изпълнението на СМР по процесния договор същите са
били изпълнени с недостатъци, поради което дължимото възнаграждение на ищеца по
№**********/02.12.2019г. следвало да
бъде намалено, без да се посочва или да са представени писмени доказателства,
до какъв размер. Прави се с отговора възражение за недостатъци изразяващи се в
лошо и некачествено изпълнение на възложените от ответника СМР по Договор №
25/23.10.2019 г., като се пледира към съда да намали претендираната
от ищеца дължима сума по фактура №**********/02.12.2019г., след приспадане на
разходите по поправката на извършените СМР. Не се представят писмени доказателства. Правят се писмени
доказателствени искания, които са уважени от съда и
са били изпълнени от страните до даване на ход по същество на делото.
В ОСЗ по делото Кмета
на община Ардино като ответник в настоящото производство, не се явява.
Представлява се от адвокат М.С.-***, който също не се явява в съдебно
заседание, но с депозирана молба преди хода по същество на делото, моли, същото
да бъде разгледано в отсъствие на ответната страна, няма да сочат и представят
нови писмени доказателства, няма да искат събирането на гласни такива. Моли се
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като се претендират
деловодните разноски. Пледира се, ако съдът уважи исковата претенция на ищеца,
да редуцира неговите разноски за процесуално представилетство
до минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАдв.С, като
се предявява прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца.
До разглеждане на
делото в ОСЗ, не се признават
права на страните.
Всяка от тях ще следва да докаже с всички допустими, относими
и необходими средства, твърдяните обстоятелства.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетото като писмено
доказателство по делото, което не е спорно между страните- Договор №
25/23.10.2019 г. се установява че на същата дата между община Ардино,
представлявана от кмета /към онзи момент/ Ресми
Мурад, в качеството му на възложител и ищеца
С. М.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С., с БУЛСТАТ: *********, в качеството
му на изпълнител, е било постигнато споразумение за извършването на СМР с
предмет ремонт на обреден дом в с. Башево, община Ардино, с посочени в договора
условия за изпълнението на предмета и задължения на страните.
От друго прието
писмено доказателство по делото и също неоспорено от страните- Протокол за
видове СМР подлежащи за извършване от изпълнителя и заложени от самия
възложител /КСС/, се установява, че същите възлизат на 23 220.64 с ДДС,
като тази КСС не е била нито оспорена, нито коригирана от страните до приемане изпълнението
на предмета на посочения по- горе договор № 25/23.10.2019 г.
Не е оспорено и
друго писмено доказателство представено от ищеца, а именно фактура № **********/02.12.2019 г., за
извършените СМР по предмета на договор № 25/23.10.2019 г., която фактура е на
стойност 23 220.64лева.
От приложените по делото писмени доказателства
предоставени от ищеца- Дневник на продажбите на С. М.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: с. Бял Извор за 2019 г., Уведомление за данните
от ДДС от 13.01.2020 г., Хронологичен, частичен опис за издадени и осчетоводени
фактури, както и от списък на издадени фактури за продажба на „С. *** за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., се установява, че
фактура
№**********/02.12.2019г., за извършените СМР по предмета на договор №
25/23.10.2019 г., е била осчетоводена в дружеството ищец в настоящото
производство през календарната 2019 г. и за нея е бил изплатен дължимият се
ДДС.
Във връзка с твърдяните
от ответната страна- община Ардино обстоятелства относно некачествено извършени
СМР/СРР от ищеца по Договор № 25/23.10.2019 г, поради което ответникът не
дължал претендираната сума по посочената фактура, че ищецът претендирал извършени
СМР, които по смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 12 от
от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставянето на
актове и протоколи по време на строителството, издадена от Министъра на МРРБ,
представлявали част от скрити такива строителни работи, за които не бил
съставен надлежен акт по реда на Наредбата, конкретизацията им от ответника по
техен вид и обем като извършени и неактувани от ищеца СМР, а също така и
тяхната стойност, твърденията на ответника, че ищецът при изпълнението на
предмета на договор № 25/23.10.2019 г. е вложил некачествени материали, поради
което също се явявала неоснователна претенцията му за претендираната
сума по №**********/02.12.2019г., че изпълнението на СМР
по процесния договор са били с недостатъци, поради
което дължимото възнаграждение на ищеца по № **********/02.12.2019г. следвало да бъде намалено и до какъв размер, както
и относно направеното с отговора възражение за недостатъци изразяващи се в лошо
и некачествено изпълнение на възложените от ответника СМР по Договор №
25/23.10.2019 г., като се пледира към съда да намали претендираната
от ищеца дължима сума по фактура № **********/02.12.2019 г., след приспадане на
разходите по поправката на извършените СМР, не се представиха от ответника община Ардино ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
които да са били приети от съда в процедурата по чл. 140 от ГПК, нито такива са
били представени след това от страната в ОСЗ.
По делото, по искане на ищцовата
страна е била назначена ССчЕ. Както от заключението
по тази ССчЕ прието от съда, така и от поясненията на
ВЛ към него в проведеното на 18.02.2021 г ОСЗ, се установява,че фактура № **********/02.12.2019г.,
издадена от ищеца С. М.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С., с БУЛСТАТ: *********, във връзка с
извършените от него СМР по договор № 25/23.10.2019 г. на стойност
23 220.64 лева с ДДС, е била осчетоводена, с дължащо се вземане на
дължимата сума по фактурата от клиент Община Ардино, същата е била включена в
Дневник продажби по ДДС за м. Декември 2019 г. на ищцовото
дружество, процесната фактура не е била включена в
Дневник за покупки по ДДС на ответника община Ардино, тъй като разхода за тази
дейност е бил свързан с бюджетната дейност на общината, като за ответника не е
било налице право за ползване на данъчен кредит, както и че В СЧЕТОВОДСТВОТО НА ОБЩИНА АРДИНО ИМА
ОСЧЕТОВОДЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ „С. М. С.“ ООД по фактура № **********/02.12.2019 г., в РАЗМЕР НА
23.220.64 лева.
По делото не са събирани гласни доказателства.
Предвид
така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Предявеният от от „С. М.С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С.
чрез процесуален представител, против Община Ардино, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от инж. И.И.Ш., при цена на иска 23 220.64 /двадесет и три хиляди
двеста и двадесет лева и 64 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от
26.08.2020 г, до пълното изплащане на сумата, с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с оглед събраните по делото
писмени и установената фактическа обстановка, се явява допустим, основателен и
напълно доказан и като такъв ще следва да се уважи изцяло.
Допустимостта на
иска е установена след завеждане на исковата молба, т.к. същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред
възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и има предмет установяване
съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане, за
което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, постановено изпълнение на
основание чл. 411- 412 от ГПК по Ч.Гр. Дело № 139/2020 по описа на Рс- Ардино.
Поради
допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
В
настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 31/26.08.2020 г. , по Ч. Гр. дело №
139/2020 г. по описа на РС- Ардино, за сумата в размер на 23 220.64 лева, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на заявлението в съда- 26.08.2020 г., до пълното им изплащане, и претендирани разноски в размер на 1 354 лева- внесена ДТ-
464.42 лева и 890.00 лева за процесуално представителство.
По
делото ответникът не оспорва обстоятелството относно сключването на Договор №
25/23.10.2019 г. между него като възложител и ищеца като изпълнител с предмет
на този договор СМР на обреден дом в с. Башево община Ардино, не оспорва също
така, че тези предвидени СМР са били извършени от изпълнителя по договора в
срока предвиден в него, както и сумата в издадената фактура № **********/02.12.2019г., която както се
установи от доказателствата по делото по стойност не превишава заложената
именно от възложителя- община Ардино стойност на СМР от 23 220.64 лева с
ДДС.
Изцяло недоказани
останаха наведените обстоятелства от ответника- община Ардино, касаещи некачествено
извършени СМР/СРР от ищеца по Договор № 25/23.10.2019 г, поради което
ответникът не дължал претендираната сума по
посочената фактура, че
ищецът претендирал извършени СМР, които по смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 12
от от Наредба
№ 3/31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от Министъра на МРРБ, представлявали част от скрити
такива строителни работи, за които не бил съставен надлежен акт по реда на
Наредбата, тяхната конкретизация по вид и обем като извършени и неактувани от
ищеца СМР, а също така и тяхната стойност, твърденията на ответника, че ищецът
при изпълнението на предмета на договор № 25/23.10.2019 г. е вложил
некачествени материали, поради което също се явявала неоснователна претенцията
му за претендираната сума по № **********/02.12.2019 г., че изпълнението на СМР по процесния договор са били с недостатъци, поради което
дължимото възнаграждение на ищеца по № **********/02.12.2019 г. следвало да бъде редуцирано /намалено/, нито
до какъв размер, както и относно направеното с отговора възражение за
недостатъци изразяващи се в лошо и некачествено изпълнение на възложените от
ответника СМР по Договор № 25/23.10.2019 г., поради което се пледира към съда
да намали претендираната от ищеца дължима сума по
фактура № **********/02.12.2019 г., след приспадане на разходите по поправката
на извършените СМР.
При
така релевираните основни твърдения и възражения на
страните, съдът следва да изложи на първо място мотиви относно необходимостта
от установяване на каузалното правоотношение от страна на ищеца. По този спорен
момент е дадено разрешение в точка 17– та на Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Какъв е предметът на делото и как се
разпределя доказателствената тежест при предявен установителен
иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение парично задължение по чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК- „Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца” в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 411, ал.
3 от ГПК, е вземането само
по неговото основание, предявено пред съда от заявителя. При редовен от външна
страна акт- Заявление по чл. 410 от ГПК, твърдението за дължимост
на парични суми и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът е
длъжен да сочи основание и доказателства за задължение и да доказва възникването
и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и ответника.
По
правилото на чл. 154, ал.
1 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право- за съществуването, респективно, несъществуването на вземането
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При
тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от
страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави
следните правни изводи :
Безспорно
по настоящото исково производство, както и по воденото преди исково- заповедно
производство № 61/2020 г. по описа на РС- Ардино, е установена редовността на
подаденото заявление по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, от заявителя и ищец в
настоящото производство- „С. М.С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С., притежаващо всички законови реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 412 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства /писмени/ се установява по един категоричен
начин основателността на претенцията на ищеца, посочена подробно както в
образуваното Ч.гр. дело № 139/2020 г. по описа на РС- Ардино, така и в
настоящото производство. Тези наведени твърдения на ищеца се подкрепят както от
събраните по делото писмени доказателства, така и от заключението на ВЛ по
извършената ССчЕ, поради което съдът стига до извод,
че между страните в настоящото производство към 23.10.2019 г. е бил налице
сключен договор за възлагане на строителство № 25 от същата дата, с предмет на
договора „Ремонт на обреден дом“ в с. Башево, община Ардино, по който договор отвеникът- община Ардино се явява възложител, а ищецът „С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ.
Ардино, обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С., се явява изпълнител, която дейност
по СМР е била изпълнена от изпълнителя- ищец в това производство, предвид
всички приети доказателства, в срок, качествено, съобразно И ДО РАЗМЕР в
заложените количествени и стойностни параметри в КСС, неразделна част от процесния договор.
Това
формира извода на съдебния състав, че в конкретния случай между страните по
делото- ответната община Ардино като възложител по договора и ищеца „С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино,
обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С. като изпълнител, на 23.10.2019 г е
било налице договорно правоотношение с предмет по сключен договор за възлагане
на строителство- „Ремонт на обреден дом“ в с. Башево, община Ардино, обективирано в приложената от възложителя към договора КСС
за предвидените СМР на стойност 23 220.64 лева и остойностено
от изпълнителя в същия размер, представляващ неизплатена сума по фактура № **********/02.12.2019 г., за
извършената работа по надлежно сключения между страните договор.
Поради
доказаната по делото редовност на документите, послужили за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение № 31/26.08.2020 г. по Ч.Гр.Дело № 139/2020
г. по описа на РС- Ардино на основание чл. 410 от ГПК, съдът дължи произнасяне
по възведеното от ответника оспорване на дължимостта
на претендираното парично задължение в размер на
23 220.64 лева, ведно със законната лихва върху главница, считано от
26.08.2020 г.1 до пълното изплащане на сумата.
От
всички приобщени по делото писмени доказателства се установява по един
категоричен начин, че ищецът в настоящото производство „С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ.
Ардино, обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С.,
като изпълнител по Договор № 25/23.10.2019 г., е бил ощетен от ответника по делото община Ардино,
като размерът на щетата причинен от ответната страна към дата 31.12.2019 г. е в
размер на 23 220.64 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура № **********/02.12.2019 г., за
извършената работа по надлежно сключения между страните договор.
При
тези правни изводи, съдебният състав разгледал делото по същество, намира
предявеният от ищеца специален
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, при цена на иска
623 220.64 лева, за напълно доказан по основание и размер и ще следва да признае
по отношение на ищцовата страна в настоящото
производство, дължимостта на претендиратото
парично задължение от страна на ответната.
С оглед изложеното при
недоказаност на релевираните възражения и оспорвания
от страна на ответника и твърденията на ищеца, че вземането му е доказано в
посочения размер от 23 220.64 лева, съдът прави извода, че предявеният положителен
установителен иск е доказан и по основание и по
размер и като такъв следва да бъде уважен в пълнота.
Поради
основателността на положителния установителен иск,
основателно е и акцесорното искане, касаещо законната
лихва върху главницата 23 220.64 лева, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно– 26.08.2020 г., до пълното му
изплащане.
При този изход от спора ще следва ответната страна да бъде осъдена, да
заплати на ищцовата и направените от нея деловодни
разноски, както в това производство в размер на 1 654.42 лева, така и тези
по заповедното, в размер на 1 354.42 лева, съобразно представените доказателства и списък за
разноските от страната на основание чл. 80 от ГПК.
Не
се приемат като основателни възраженията на процесуалния представител на
ответника адв. М. Сеидадхмед,
за прекомерност на дължимото се възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца в заповедното и в това производство. След преценка на разпоредбите на
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, както и представените договори за правна помощ на
процесуалния представител на ищеца, се установя, че и по двете производства-
заповедното Ч.Гр.Дело № 139/2020 г. и настоящотото
движещо се по общия ред на ГПК- Гр. Дело № 172/2020 г по описа на Рс- Ардино, същият
е представил така наречените „генерални пълномощни“ за цялостното движение на
делата, пред всички съдебни инстанции и във всички техни фази. Отразеното от
процесуалния представител на ищеца дължимо адвокатско възнаграждение в
представените договори за правна помощ и съдействие и по двете дела е към минимуна на размера му, съобразено с цената на иска,
характера на производството, както и срокъти фазите
за приключване на образуване и движение на тези граждански производства.
За
разлика от процесуалният представител на ищеца, процесуалният представител на
ответната страна- община Ардино- адвокат М.С., видно от представеното от него
пълномощно и Договор за правна помощ /л.49 по Гр. Дело № 172/2020 г. по описа
на РС- Ардино/, само /според основанието за правната помощ- „За подаване на
писмен отговор срещу депозираната ИМ с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК по Гр. Дело № 172/2020 г. по описа на
РС- Ардино“, без да посочи друго основание за процесуално представителство в
това производство, и за присъствие в ОСЗ на 07.01.2021 г. за период от двадесет
минути, е уговорил с ответника възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 1 500.00 лева, което по размер е еквивалентен на размера за процесуално
представителство на ищеца в двете производства, което само по себе си от своя
страна формира убеждение в съдебния състав са неоснователност на това
възражение и го отхвърля.
Мотивиран
по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ.
Ардино, обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С.,***, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от инж. И.И.Ш., ДЪЛЖИ на „С. М.С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бял Извор, общ. Ардино, обл.
Кърджали, представлявано от управителя М.С., сумата в размер на 23 220.64 лева по фактура №
**********/02.12.2019 г., за извършената
работа по надлежно сключения между страните договор за възлагане на
строителство № 25/23.10.2019 г. с предмет „Ремонт на обреден дом“ в с. Башево,
община Ардино, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА
Община Ардино, с
БУЛСТАТ: *********, представлявано от инж. И.И.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ.
Ардино, обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С., сумата в размер на 23 220.64 лева по фактура № **********/02.12.2019 г., за извършената работа по надлежно сключения между
страните договор за възлагане на строителство № 25/23.10.2019 г. с предмет
„Ремонт на обреден дом“ в с. Башево, община Ардино, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.08.2020 г., датата на завеждането на заявлението за издаването на
Заповед № 31/26.08.2020 г за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 139/2020 година по описа на Районен съд- Ардино, до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА
Община Ардино, с
БУЛСТАТ: *********, представлявано от инж. И.И.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на С. М.С.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял Извор, общ.
Ардино, обл. Кърджали, представлявано от управителя М.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 3 008,84
лева разноски
по делото, от които:
-
464.42
лева внесена ДТ за разглеждане на Ч.Гр.Дело № 139/2020 г. по описа на РС-
Ардино;
-
890.00
лева процесуално представителство по Ч. гр. Дело № 139/2020 Г. по описа на РС-
Ардино;
-
464.42
лева внесена ДТ за разглеждане на Гр.Дело № 172/2020 г. по описа на РС- Ардино;
-
890.00
лева за процесуално представителство по Гр.Дело № 172/2020 г. по описа на РС-
Ардино;
-
300.00
лева за извършена по това производство ССчЕ, по
внесен депозит от ищеца за извършването й;
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Кърджали.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: