РЕШЕНИЕ
№ 1809
гр. Бургас, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120102139 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. 79, ал. 1, чл.92 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от
Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез адв. Росица Гефен и
адв. Димитър Шалъфов, против Т. С. А. ЕГН **********, адрес: град Бургас,
****
В исковата молба се твърди, че страните са сключили рамков договор
№*********, по силата на който ищецът предоставял на ответника
електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М5705423. В
предмета на договора били включени и други услуги, които предоставял
оператора, като те се описвали в приложения, които представлявали
неразделна част от договора.
Твърди се, че по силата на договора „А1 България“ ЕАД прехвърлила
на ответника правото на собственост върху една или няколко вещи, видно от
приложен приемно – предавателен протокол, който удостоверявал
прехвърлянето на собствеността към купувача на устройство Nokia 7.1 DS
Blue, като последният се задължавал да му заплати уговорената цена на
вноски при разсрочено плащане. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца,
считано от момента на подписване, а именно датата 05.03.2019 г., като била
заплатена първоначална вноска в размер на 23, 50 лв.
Посочено е, че претендираната сума от 84, 90 лв. е по посочения
1
договор и представлява цената на месечните абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги, съгласно условията на договора,
приложенията към него и ОУ, за които били издадени следните фактури:
фактура №*********/26.08.2020 г. с падеж 15.09.2020 г. за сумата от 46, 72лв.,
фактура №*********/28.09.2020 г. с падеж 18.10.2020 г. за сумата от 31, 99лв.,
фактура №*********/26.10.2020 г. с падеж 15.11.2020 г. за сумата от 6, 19 лв.
Посочено е, че дължимите суми за устройство по договор за продажба на
изплащане са в размер на 147, 82 лв.
Сочи се, че на основание чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на
договора, същият се считал за едностранно прекратен от страна на ищцовото
дружество в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
била повече от 124 дни. Съгласно чл.92 от ЗЗД и договорените между страните
условия /чл.7.1 от договора/, абонатът дължал на оператора неустойка в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси, дължими за абоната, за
който договорът се прекратявал, по стандартен за дружеството размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Тъй като абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не можела да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. Претендира се и обезщетение за обработка на
просрочени вземания в размер на 2 лв., неустойка, представляваща отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса в размер на 14, 12 лв., както и
неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Nokia 7.1 DS
Blue в размер на 25, 60 лв.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата в размер на сумата от 364, 41 лв.,
представляваща главница, дължима съгласно сключен между страните
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М5705423, като част от рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, ведно с
приложенията към него и съответните общи условия на дружеството,
обективираща задължения за периода от 19.06.2020 г. до 11.12.2020г.,
включващи следните такива: 84, 90 лева - главница за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 147, 82 лева - главница,
представляваща неплатени суми по договора за продажба на изплащане, 131,
69 лева – общ размер на начислени неустойки по договора; както и за сумата
от 95, 80 лева – общ размер на мораторната лихва върху посочените вземания
за периода от 16.09.2020 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.06.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед
№3738 от 11.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3622/2023 г. Претендират се и
разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника, редовно уведомен на 20.06.2024 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
2
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса, посочен от ищеца
(ведно с препис от исковата молба и приложенията), му е било връчено при
условията на чл.44, ал.1, изр. последно. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1
от ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга
редовността на връчването.
В случая тези изисквания са спазени от страна на връчителя, като във
върнатия отрязък е посочен в разписката и е удостоверен с подписа на
връчителя. В съдебно заседание ответникът е призован за насроченото с
определение съдебно заседание по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил
представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за
разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в писмена молба,
депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника (като за тези
последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане № 6065 от
03.06.2024 г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от
представените писмени доказателства – договор за продажба на изплащане
№********* и приложенията към него, приложение №1 към посочения
договор, гаранционна карта №*********, общи условия, приложими към
договорното правоотношение. Така описаните доказателства установяват (по
начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите
състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена
тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на сумата от 364, 41
лв., представляваща главница, дължима съгласно сключен между страните
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М5705423, като част от рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, ведно с
приложенията към него и съответните общи условия на дружеството,
обективираща задължения за периода от 19.06.2020 г. до 11.12.2020г.,
включващи следните такива: 84, 90 лева - главница за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 147, 82 лева - главница,
представляваща неплатени суми по договора за продажба на изплащане, 131,
69 лева – общ размер на начислени неустойки по договора; както и за сумата
от 95, 80 лева – общ размер на мораторната лихва върху посочените вземания
за периода от 16.09.2020 г. до 15.06.2023 г.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
3
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 1144, 99
лв. в исковото и заповедното производството пред РС – Бургас.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Т. С. А. ЕГН
**********, адрес: град Бургас, **** дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от Александър Василев
Димитров и Младен Маркоски, сумата от 364, 41 лв., представляваща
главница, дължима съгласно сключен между страните договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М5705423, като част от рамков договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, ведно с приложенията към него и
съответните общи условия на дружеството, обективираща задължения за
периода от 19.06.2020 г. до 11.12.2020г., включващи следните такива: 84, 90
лева - главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, 147, 82 лева - главница, представляваща неплатени суми по договора
за продажба на изплащане, 131, 69 лева – общ размер на начислени неустойки
по договора; както и за сумата от 95, 80 лева – общ размер на мораторната
лихва върху посочените вземания за периода от 16.09.2020 г. до 15.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед №3738 от 11.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3622/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Т. С. А. ЕГН **********, адрес: град Бургас, **** ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,
сумата от 1144, 99 лева, представляваща направените в исковото и
заповедното производство съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4