Решение по дело №4617/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20202230104617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   260268

      22.04.2021г.

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 20 април през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4617 по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба на ищцата се излагат твърдения, че по отношение на ответника е налице влязла в сила присъда, постановена по НОХД №1162/2020г. на РС-Сливен,, с която е признат за виновен в извършено спрямо нея престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода. Сочи претърпените от деянието на ответника неимуществени вреди.

 От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-12.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се представляват от пълномощник, който поддържа исковата молба и прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.

Редовно призованият ответник се явява лично в съдебно заседание и категорично заявява, че иска се признава.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна да се постанови решение при признание на иска, с което предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД да се уважи изцяло.

С оглед изхода на процеса, следва да се уважи искането на ищцовата за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

По правилата на процеса и на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК  ответникът следва на бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 600 лева.

      Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                               Р   Е   Ш  И  :

 

      ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Б.К.П. с ЕГН-********** ***, в момента в Затвора гр.Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.С. с ЕГН-********** *** сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, описано в присъда по НОХД №1162/2020г. на РС-Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.

       ОСЪЖДА Б.К.П. с ЕГН-********** ***, в момента в Затвора гр.Бургас ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 600 /шестстотин/ лева.

      Решението е постановено при признание на иска.

      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :