Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.05.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на петнадесети март две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
Стела Караманова
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2210 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.109 от
ЗС.
Ищецът твърди, че на основание дарение
притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху ПИ 99088.501.180 по
КККР на гр. Асеновград, р-н Долни Воден, ведно със самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 99088.501.185.1.2. Реалното ползване на дворното място е
разпределено между съсобствениците още през 1976г. по време на основното
застрояване на имота. Ответникът съвместно с баща си И.А. и без съгласието на
съсобствениците на поземления имот е построил дървена барака, покрита с
ламарина и етернитови плоскости с площ
от около 12 кв.м., намираща се в северната му част, долепена до сгради с
идентификатор 9088.501.181.6 и 7, намиращи се в съседния имот. Освен това те
изградили и ползват външна тоалетна с площ от 1,5 кв.м. в северозападния край,
на границата с ПИ №99088.501.181 и 179, както и клетки за домашни животни и с
приблизителна площ от 18 кв.м. по цялото протежение на западната граница с тези
два имота до сграда идентификатор № 99088.501.181.2. Ответникът е изградил
незаконно мивка на стълбищната площадка на втори жилищен етаж и е прокарал
водопроводно отклонение до нея, като по този начин затруднява преминаването по
стълбището. Поставил е и входна врата на стълбищната клетка, водеща до
подпокривното пространство на западната половина на сградата. С всички тези
действия Б.А. му пречи да упражнява правото си на собственост върху горните
вещи, поради което моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да
премахне дървената барака, външната тоалетна, кокошкарници и клетки за домашни
животни, намиращи се в дворното място, както и мивка на стълбищната площадка на
втория етаж и входната врата на стълбището, водещо към подпокривното
пространство на сградата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не е собственик нито на ПИ с
идентификатор 99088.501.180 или идеална част от него, нито на самостоятелен
обект в сграда или второстепенни сгради, намиращи се в него. Оспорва
твърденията, че реалното ползване върху дворното място е било разпределено,
както и че описаните в исковата молба вещи пречат на ищеца да упражнява правото
си на собственост в пълен обем или засягат съществено същото. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Ищецът е придобил
1/6 идеална част от правото на собственост върху ПИ 99088.501.180 по КККР на
гр. Асеновград, р-н Долни воден, както и правото на собственост върху СОС №
99088.501.180.1.2, разположен в същото, на основание дарение, оформено с
нотариален акт №127, том І, дело №118/2017г. по описа на нотариус Буюклиева с
район на действие Районен съд Асеновград. От заключението на вещото лице Р. по
съдебно-техническата експертиза се установява, че в дворното място се намират две
жилищни сгради, гараж и второстепенни постройки – две сгради, представляващи
баня-тоалетна, разположени в двата края по границата със съседния имот 179, а
между тях са направени навеси за дърва и клетка за куче. На границата с имот
181 се намира и друг навес от стоманена конструкция, покрит с PVC плоскости и стени
от ламарина. Изградената мивка на етажната стълбищна площадка е с площ от 0,54
кв.м. От показанията на свидетелката Наджие А. се установява, че Б. живее на
първия етаж от жилищната сграда, а синът й
- Е., на втория. Тоалетната в северната част на двора е строена от
бащата на Б. и от свекъра на свидетелката. Тя не се ползва към настоящия момент,
но през лятото мирише. Б. гледал ловджийски кучета в къщичкатата до навеса за
дърва и въглища. Тези постройки пречат на преминаването между тях и сградата,
тъй като остава много тясно пространство. Б. и баща му построили мивка на
стълбището. Тя също стеснява доста разстоянието, което остава за преминаване
към втория етаж. Освен това много често е мокро и хлъзгаво пред нея, което
създава предпоставки за падане. Б. ползва западната част от тавана, а
свидетелката и семейството й – източната. От показанията на свидетелката Р. А.,
съпруга на ответника, се установява, че старата тоалетна, както и навесите за
дърва и въглища, са изградени още при строежа на сградата или преди около 50
години от И.А. (баща на ответника) и Р.А. (баща на ищеца). Те били
първоначалните собственици на дворното място, а след това и на сградите в него.
И.А. направил и мивката на стълбището. На тавана всеки си има отделно
помещение, към което си има и врата. Ламаринената постройка се използва от
малкия син на Р.. Съпругът й е ловец. Има ловни кучета, но ги отглежда на друго
място. Понякога, за кратко, те са престоявали в клетката за кучета в процесното
дворното място.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че
ответникът извършва противоправни действия или бездействия, с които пречи на
правото му на собственост върху описаните в исковата молба обекти. Настоящият
състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
подобен извод. Действително описаните постройки в двора и мивка на стълбището
съществуват. Би могло да се приеме, че същите пречат на спокойното използване
на тези вещи. Няма никакво основание обаче, на което ответникът би могъл да
бъде задължен да ги премахне. На първо място не се събраха доказателства, че той
е техен собственик. Правото на собственост върху тях принадлежи на този, който
притежава правото на собственост върху дворното място, а на мивката – на
собственика на първи жилищен етаж. От показанията на свидетелите се установи,
че изграждането им е станало от първоначалните собственици на имота, а не от
ответника. Не се установи, с изключение на клетката за кучета, Б.А. да ползва
някоя от тези вещи. Дори при противния извод, последният би могъл да бъде осъден
да преустанови тези си действия – с които ги ползва, а не да бъде осъден да ги
премахне. В противен случай би се стигнало до неоправдана намеса в чужда правна
сфера, без носителите на правото на собственост върху постройките и мивката, да
имат възможност за защита (тъй като не са страни в настоящото производство).
Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените по-горе съображения е неоснователен и искът
за премахване на входна врата на стълбището, водещо до подпокривното
пространство на западната половина на сграда с идентификатор 99088.5051.180.1. За
пълнота следва да се отбележи още, че от показанията на свидетелите се
установи, че същото е разделено на две части, като Б. ползва западната
половина, а семейството на ищеца – другата, както и че за всяка половина има
отделна врата. По тази причина съдът намира, че то представлява таванско
помещение, разделено на две части, всяка от които принадлежи на собствениците
на самостоятелните обекти в сградата. Ето защо поставянето на врата към
западната част не съставлява неправомерно действие, което пречи на ответника да
упражнява правото си на собственост.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от Е.Р.А., ЕГН ********** *** против Б.И.А., ЕГН ********** *** за премахване
на дървена барака, покрита с ламарина и етернитови плоскости с площ от около 12
кв.м., разположена в северната част на ПИ 99088.501.180 по границата с ПИ №99088.501.181
и долепена до сгради с идентификатор №99088.501.181.6 и №99088.501.181.7;
външна тоалетна в северозападния край на ПИ № 99088.501.180 по границата с ПИ
99088.501.181 и 99088.501.179, която е изградена от единични тухли и покрив, с
площ от 1,5 кв.м., както и кокошарници и клетки за домашни животни с приблизителна
площ от 18 кв.м., по цялото протежение на западната граница на ПИ 99088.501.180
с ПИ 99088.501.179 до сграда с идентификатор № 99088.501.180.2; мивка на
стълбищната площадка на втория етаж в сграда с идентификатор 99088.501.180.1 и
прокараното водопроводно отклонени до тази мивка; входна врата на стълбището,
водещо до подпокривното пространство на западната половина на сграда с
идентификатор №99088.501.180.1.
ОСЪЖДА Е.Р.А., ЕГН **********
*** да заплати на Б.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 800 лева (осемстотин
лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: