Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 279/2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
вх. № 2084/09.02.2022г. на И.З.Т., ЕГН: **********,***, срещу Решение
№2153-03-7 от 13.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е
потвърдено Разпореждане №**********/15.11.2021 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Варна, с което е разпоредено да се възстановят неоснователно получени
суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното
обществено осигуряване, в общ размер на 1884,27 лв., представляващи главница –
1869,21 лв. и лихва – 15,06 лева. Разпоредено е да се удържат по 200,66 лв. от
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, до
окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят
сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че
е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 23.02.2021 г. до
21.05.2021 г., като поради техническа грешка издадените болнични листи са
представени само пред първия му работодател. Сочи, че на 03.11.2021г. е
представил в ТП на НОИ – Варна болнични листи, издадени за същия период за
другите му двама работодателя и по този начин за него е възникнало правото на
парично обезщетение за посочения период. Излага твърдения, че при получаване на
сумите е действал добросъвестно и няма правно основание да бъде задължаван да
ги възстанови, като се позовава на Тълкувателно решение № 79/1965 г. на ОСГК на
Върховен съд. Моли съда да отмени обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ
– Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/15.11.2021
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна. Отправя искане за присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. С поддържа жалбата. По същество на спора сочи,
че жалбоподателят е бил в отпуск за временна неработоспособност и при тримата
си работодатели и същия е добросъвестно лице при получаване на тези
обезщетения, доколкото е бил със съзнанието, че има право на тях.
Ответникът по делото, чрез процесуалните си
представители гл. юрисконсулт К и ст.
юрисконсулт К , оспорва жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Административен съд гр. Варна, след като прецени
доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице
притежаващо активна легитимация да го оспори.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна
жалба срещу разпореждане № *********/15.11.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Варна, с което е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО,
възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез
прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване за периода 23.02.2021
г. -21.05.2021 г., в общ размер на 1884,27 лв., представляващи главница –
1869,21 лв. и лихва – 15,06 лева. Разпоредено е да се удържат по 200,66 лв. от
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, до
окончателното погасяване на задължението.
С разпореждане №РВ-3-03-01004090/17.09.2021г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна е установено,
че сума в размер на 1869,21 лв. е изплатена неоснователно на И.Т.. Посочено е,
че след справка е констатирано, че жалбоподателят е в трудово правоотношение с
„Монтажи ПроБг“ ЕООД, „Мигони логистик“ ООД и „Коко 88“ ЕООД. Посочено е също,
че за периодите от 23.02.2021 г. до 21.05.2021 г. са представени болнични
листове само от „Коко 88“ ЕООД и е констатирано, че за процесните периоди И.Т.
е упражнявал трудова дейност. С оглед, на което в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО неоснователно му е изплатена сума в размер на 1869,21 лв., представляваща
парично обезщетение, поради общо заболяване. Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 19.10.2021 г., видно от известие за доставяне /л. 10 от
преписката/.
На 03.11.2021 г. Т. е депозирал жалба срещу
разпореждането. С решение № 2153-03-139/26.11.2021 г. Директора на ТП на НОИ –
Варна е оставил жалбата му без разглеждане, предвид факта, че същата е подадена
след срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и се
явява недопустима. Решението е съобщено на жалбоподателя на 01.12.2021г. На
03.12.2021 г. е депозирана отново жалба срещу същото разпореждане. С решение №
2153-03-1/04.01.2022 г. жалбата е оставена без разглеждане от директор ТП на
НОИ – Варна, тъй като е установено наличието на влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и страни, а именно решение №
2153-03-139/26.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, влязло в законна
сила на 09.12.2021 година.
Разпореждане №РВ-3-03-01004090/17.09.2021г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна е влязло в
законна сила на 03.11.2021 г.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
разпорежданията възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното
обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2
и чл. 114, ал. 3
и 4, и за
прихващане по чл. 114, ал. 5
се оспорват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО гласи, че ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на изложеното, съдът намира,
че процесното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията
му. Спазена е изискуемата от закона форма, като са изложени в достатъчна степен
мотивите, обусловили отхвърлянето на жалбата.
От компетентен
орган е издадено и разпореждането за прихващане сумата от неоснователно
полученото обезщетение за общо заболяване. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Спорът по делото се свежда до това дали са налице
основанията за постановяване на прихващане на вземане на ДОО, представляващо
недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност от
изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се
налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс
и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения
към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при
прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Предвид
изложеното, по силата на чл. 117а от КСО
материалноправните предпоставки за извършване на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 КСО са: наличие на две насрещни задължения, идентичност
на субектите по двете правоотношения, еднородност на двете задължения и
изискуемост на вземането на страната, която прави изявление за прихващане.
Съдът намира, че към датата на постановяване на
процесното разпореждане са били налице всички законови предпоставки за
извършване на прихващането. Категорично по делото се установява, че е налице
изискуемо вземане на ДОО, установено по надлежния ред с административен акт по
чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО, а именно Разпореждане №РВ-3-03-01004090/17.09.2021
г. на Ръководител на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, който е
влязъл в законна сила. Не са представени доказателства, а и не се твърди от
жалбоподателя, че задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение,
както и, че вземането е било разсрочено по реда на чл. 116 от КСО,
а е установено изискуемо вземане на И.З.Т. от ДОО, представляващо лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Налице е еднородност на двете задължения и
изискуемост на насрещните вземания - определени по основание и размер.
Неотносими към настоящото съдебно
производство са възраженията относно недължимост на сумите, подлежащи на
възстановяване от жалбоподателя Т., поради това, че предмет на делото не е
законосъобразността на влязлото вече в сила разпореждане за установяване на
вземане на ДОО, а въпросът за законосъобразността на последващото прихващане с
вече така установеното вземане с вземането, което жалбоподателят има от ДОО,
представляващо отпусната лична пенсия за стаж и възраст.
В заключение, съдът следва да посочи, че
забраната за принудително изпълнение върху пенсия, установена в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително
изпълнение по реда на ДОПК, но не намира приложение при принудително изпълнение
по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО забраната за налагане на запори върху паричните
обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се
прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за
задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.
Цитираните разпоредби са еднозначни и категорични, като настоящият случай
попада в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО и е допустимо разпореденото прихващане между изискуемото вземане на
жалбоподателя от ДОО за лична пенсия за стаж и възраст и изискуемото и
непогасено доброволно вземане на ДОО, произтичащо от недобросъвестно получено
обезщетение за временна неработоспособност, установено по надлежния ред с
влязъл в сила акт по чл. 114, ал. 3 от КСО. (В този смисъл е Решение № 16351 от 2.12.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 4099/2019 г.).
Предвид изложеното съдът счита, че оспорените
административни актове представляват валидни административни актове,
постановени от компетентни органи, в предписаната от закона форма и при
наличието на необходимите реквизити, поради което подадената от Т. жалба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.4
от АПК, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З.Т.,
ЕГН: **********,***, срещу Решение №2153-03-7 от 13.01.2022г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Варна, с което е потвърдено Разпореждане №**********/15.11.2021
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което е разпоредено да се
възстановят неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез
прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване, в общ размер на
1884,27 лв., представляващи главница – 1869,21 лв. и лихва – 15,06 лева. Разпоредено
е да се удържат по 200,66 лв. от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя, до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА И.З.Т.,
ЕГН: **********,***, да заплати на ТП на НОИ гр. Варна сторените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: