№ 1059
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500176 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260853 от 28.10.2020 год., постановено по гр..д.№ 10070/2018 год. по описа на
СГС, I-1 състав съдът е отхвърлил предявения от „Менкаура“ ЕООД против А. А. В. иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 65 000 лева, представляващи задължение по
заемен договор от 2017 год., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД, за същата сума, получена без правно основание.
Решението е обжалвано от ищеца „Менкаура“ ЕООД, като се излагат твърдения за
неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е приел, липса на устен договор
за заем, тъй като видно от събраните доказателства, исковата сума е предадена на ответника
посредством банкови преводи. Отделно от това в случай, че съдът е установил липса на
договорна връзка между страните, сумата е дължима като получена без основание от
ответника. Моли съда да отмени решението и вместо него постанови ново с което исковите
претенции да бъдат уважени. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият А. А. В. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от „Менкаура“ ЕООД против А. А. В. иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата 65 000 лева, дължимо въз основа на договор за
заем от 2017 г., съединен в условията на евентуалност с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане
на сумата, като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането. Ищецът твърди, че пред 2017 год. с ответника сключили неформален
договор за заем, по силата на който в периода 20.06.2017г.-05.09.2017г. на траншове му
предоставил сумата 65 000 лева, като ответника се ангажирал да върне сумата, включително
и на части до края на календарната 2017 год. Поддържа, че заемателя не изпълнил
задължението си, включително и след отправени покани, което поражда правния му интерес
от настоящия иск. В случай, че съдът не приеме, че е възникнало посоченото договорно
правоотношение, ищецът претендира исковата сума, като получена без основание.
Ответникът не оспорва да е получил от ищеца сумата от 65 000 лева по начина посочен в
исковата молба, но оспорва основанието за това да е сключен договор за заем. Твърди, че
между тях имало устна уговорка за оказване съдействие по осъществяването на контрол и
разплащане за извършена от него работа във връзка със строителни работи по договори
между ищцовото дружество и Община Левски от 30.03.2017 г., съответно 29.08.2017 г. и
18.09.2017 г., както и във връзка с изпълнявана от представляваното от ответника дружество
„Вел-Кам“ ЕООД работа по строително-монтажни дейности по договор сключен с Община
Никопол от 19.06.2017 г. Твърди исковата сума да е била предназначена и използвана за
разплащане с работници на ищцовото дружество по повод осъществени строителни
дейности на обекти в гр.Белене и гр.Левски.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на заемен договор между страните и
произтичащите от него права и задължения, както и в тази връзка основанието на което е
получена исковата сума.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото за да възникне облигационното
правоотношение е необходимо фактическо предаване на парите или заместимите вещи от
заемодателя на заемателя. Законът не изисква писмена форма за действителност или други
особени изисквания, поради което за сключването му е достатъчно страните да постигнат
неформално съгласие, т.е. да е налице съвпадение на насрещните волеизявления относно
предмета и условията.
В настоящия случай не е спорно между страните, че ответника е получил от ищцовото
2
дружество по банков път сумата от 65 000 лева. В този смисъл когато е установено
предаването на парична сума заемно правоотношение не се презюмира, тъй като
задължението може да има друг източник, поради което в тежест на ищеца, при условията
на главно и пълно доказване, е да установи заявения с исковата молба правопораждащ
вземането факт по сключен с ответника договор за заем.
От събраните пред първоинстанционният съд доказателства се установява, че ищцовото
дружество е било изпълнител на обекти в гр. Белене и гр. Левски, съгласно сключени
договори по обществени поръчки с тези общини. Така с договор от 30.03.2017 г. по
възлагане на Община Белене е приел да осъществи срещу възнаграждение проектиране,
упражняване авторски надзор и изпълнение на СМР в жилищен блок № 4/43 в гр.Белене; с
договор от 29.08.2017 г. по възлагане на Община Левски е приел да изпълни аварийни
строително-монтажни работи в СУ „Крум Попов“, гр.Левски, а с договор от 18.09.2017 г. по
възлагане от същата община е приел да осъществи срещу възнаграждение строително-
ремонтни работи на физкултурен салон в СУ „Крум Попов“.
От разпитаните пред съда свидетели М. и П. се установява, че работили на обекти
изпълнявани от „Менкаура“ ЕООД по сключените договори за обществени поръчки -
първият само в гр.Левски, а вторият в гр.Левски и гр.Белене. В показанията си М.
установява, че като технически ръководител на обектите в гр.Левски във връзка с
изпълнението на проектите отговарял за работниците и за необходимите материали и в тази
връзка контактувал единствено с ответника, който осигурявал всички средства за заплащане
на работниците и за закупуване на материали. Когато не можел да плати лично на
работниците превеждал суми по сметка на свидетеля, а той от своя страна им ги раздавал. За
всички получени парични средства се отчитал само на ответника, който осъществявал и
контрол върху изпълнението. Свидетелят знае, че изпълнител на обектите в гр.Левски е
ищцовата дружество и негови представители са ги посещавали, но не му е известно дали
дружеството е имало договор с ответника във връзка с прякото изпълнение. Свидетелят П.
пък работил на обекта в гр.Белене, където се извършвала топлоизолация на блок, а в
гр.Левски ремонтирали покрива на училище. Дейностите се изпълнявали от „Менкаура“
ЕООД, но дружеството и ответника работели заедно, без да му е известно какви са били
уговорките между тях. Сочи, че за работата на обектите бил извикан от ответника и от него
получавал суми по личната си банкова сметка. Взаимоотношенията и контактите му били
единствено с ответника, на когото се отчитал за получените суми, включително и при
закупуването на материали или други необходими разходи. Сочи, че управителят на ищеца
няколко пъти е посещавал обектите без да е повдиган въпроса за това кой осигурява
средствата, а за всичко свързано с изпълнението им се обръщали към ответника.
От представените платежни нареждания за преведени на ответника суми в общ размер на
65 000 лева се установява, че във всяко от тях като основание за превода е посочено
„служебен аванс“.
3
От обсъдените гласни и писмени доказателства не се установява възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за заем. За да се счита, че такъв е сключен, освен
предаване на паричната сума, е необходимо ответникът да е дал своето съгласие за нейното
получаване с поето към ищеца задължение за връщане. Съгласието може да бъде
обективирано изрично или с конклудентни действия недвусмислено сочещи на воля за това,
каквото по делото не беше доказано. Доказателственото значение на представените от
ищеца платежни нареждания се ограничава само до факта на предаване на сумата, но не и че
основанието за това е договор за заем. Съдът след съобразяване на доказателствата по
делото приема, че ищцовото дружество е предоставило парични суми на ответника в общ
размер на 65 000 лева, във връзка с изпълнението на сключени с Община Белене и Община
Левски договори за СМР на обекти в тези градове, по които дружеството е било изпълнител,
като парите са били предназначени за възнаграждения на работници на ищеца, за
закупуването на материали и покриване на други разходи свързани с изпълнението, като
плащанията са били осъществени от ответника.
Въз основа на изложеното не е налице договор за заем по силата на който ответника да
дължи връщане на исковата сума.
Съединеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1
ЗЗД също е неоснователен. В хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предаването,
съответно получаването на нещо следва да осъществено при изначална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване няма основание /причина/ за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая се установи, че паричната
сума е била предадена от ищеца и получена от ответника при наличието на правно
основание – служебен аванс за разплащане с работници, извършващи СМР, поради което за
А.В. не е възникнало задължението за нейното връщане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 1 000 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК, като съдът намира за неоснователно релевираното възражение за
прекомерност на заплатения адвокатки хонорар..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260853 от 28.10.2020 г. постановено по гр. д. № 10070/2018 г.
на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав.
ОСЪЖДА „Менкаура“ ЕООД да заплати на А. А. В. сумата от 1 000 лева, представляваща
4
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5