№ 840
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20235220101302 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. С. Г. ЕГН ********** с адрес : гр.
В** чрез адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес : гр. с, рай** против „Застрахователно акционерно
дружество **** /„ЗАД ДБЖЗ“ АД/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с, р**
бул. Г. М. Д. № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева / предявен като частичен иск от 30000,00 лв. /
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от ПТП
настъпило на 14.08.2021 г. на път ІІІ-843 км. 24+200 м. , ведно със законната лихва считано
от датата на уведомяване на застрахователя - 11. 10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 14.08.2021 г., около 14:30 часа, на път III-843, в посока от гр. в. към гр. **, в
района на местността „Чехльово“ се движило МПС марка „**“, модел „**“, с per № Р**
управлявано от Мих** в района на км. 24+200 м., на десен завой, поради несъобразена
скорост с пътната обстановка, водачът загубил контрол над управлявания от него лек
автомобил и навлезнал в лентата за насрещно движение, вследствие на което се ударил
челно в насрещно движещото се МПС марка „**“, модел „МБ **“ с per № Р**А,
управлявано от ищеца П. С. Г., в резултат на който пътен инцидент той пострадал. Сочи се
от ищеца, че по повод инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., както и, че по отношение на виновния водач
било взето административно отношение с АУАН серия „ГА“ № 434009/14.08.2021 г.,
издаден от РУ - в.. Твърди се, че по случая било образувано и ДП № 3673М385/2021 г., по
описа на РУ - в., съотв. пр. пр. № 2998/2021 г., по описа на ОП - Пазарджик. Твърди се още,
че след пътния инцидент пострадалият бил получил силни болки в сърдечната област с
усилващ характер, поради което бил транспортиран по спешност в „МБАЛ Хигия“ АД,
1
където престоят му продължил до 17.08.2021 г. Твърди се също така, че след проведените
прегледи и изследвания, медицинските специалисти били поставили диагноза: нестабилна
стенокардия, както и, че в болничното заведение ищецът бил провел медикаментозна и
конвенционална терапия. Твърди се, освен това, че няколко дни след изписването му от
болничното заведение, поради нестихващи болки, на пострадалия било извършено
рентгенологично изследване на дясна длан, при което било установено счупване на фаланга
на II-ри пръст на дясна ръка, медицинското лице било констатирало лек оток и палпаторна
болка в областта на дясната длан и увреденият крайник е бил имобилизиран, като
възстановяването при пострадалия преминало в домашни условия. Твърди се още, че
предвид настъпилото влошаване на здравословното му състояние вследствие на пътния
инцидент, същият редовно приемал предписаните му медикаменти и спазвал ограничителен
хранителен режим, като допълнително допринасяли болките в областта на счупването,
което налагало нуждата и от обезболяващи медикаменти. Твърди се и че с оглед поставената
имобилизация, ръката на ищеца е била обездвижена, поради което се налагало и близките му
да му помагат в ежедневните дейности, както и, че преживеният пътен инцидент се бил
отразил значително и върху психическото здраве на пострадалия. Сочи се, че ищецът се
оплаквал и от понижено настроение, тревожност, често сънувал кошмари, свързани с
инцидента и постоянно се връщал към спомена на случилото се. Страхувал се и да се качва в
автомобил, тъй като бил в постоянна тревога, че било възможно да го сполети същия
инцидент. Сочи се от ищеца, че от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., било видно, че виновен за настъпване на
произшествието бил водачът на МПС марка „**“, модел „**“ с per № Р** който към датата
на ПТП бил разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
„ЗАД ****, полица № BG/30/121001792164, валидна от 27.06.2021 г. до 26.06.2022 г.
Твърди, че на 11.10.2022 г. П. С. Г. заявил по доброволен ред претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на гореописания
пътен инцидент, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно настоящият ответник,
но след разменена кореспонденция, Уведомление с изх. № 153/10.01.2023 г., по описа на
„ЗАД ****, застрахователят бил отказал плащане.
С оглед на гореизложеното, се моли съдът да осъди „Застрахователно акционерно
дружество **** да плати на П. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, предявен като частичен иск от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 14.08.2021 г. на път III-843, км.
24+200 м., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
11.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, което дължимо обезщетение да
бъде преведено по банкова сметка - IBAN: **543 01, открита при „Общинска банка“ АД, с
титуляр Адвокатско дружество „Димов и Х.“.Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно Акционерно Дружес**е АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. с, бул. „Г.М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори ** И. и Р**ов, чрез
пълномощника си юрисконсулт СтА. С., в който е се оспорва основателността исковата
претенция. Не се оспорва , че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 14.08.2021 г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка №
0801- 004990/2021-02, по която бил постановен мотивиран отказ. По основанието на
претенцията за неимуществени вреди, се оспорват всички твърдения в исковата молба , а
именно : че процесното произшествие било настъпило единствено по причина от действията
на водача ** ** при управлението на лек автомобил “**“ с per №** оспорват се твърденията
за механизъм на процесното произшествие, така, както същият бил описан в исковата молба,
както и че същият се бил осъществил само поради нарушение на правилата за движение от
2
страна на водача **. Твърди се, че във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие било образувано ДП №367 3М385/2021г. по описа на РУ - в., пр.пр.
№2998/2021 по описа на ОП-Пазарджик. Оспорват се твърденията, че за ищеца П. С. Г.
били настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния,
както и, че е налице причинно - следствена връзка с механизма на произшествието.Оспорва
се и твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са били настъпили
сочените в исковата молба нестабилна стенокардия; счупване на фаланга на II-ри пръст на
дясна ръка. Оспорва се и твърдението, че била пострадала психиката на ищеца, както и че и
към момента бил затруднен нормалният начин на живот на ищеца поради травма, настъпила
при произшествието. Ответникът твърди, че с оглед представената медицинска
документация ищецът следвало да се бил възстановил за период около двадесет дни.
Оспорва се твърдението, че ищецът бил приемал болкоуспокояващи, доколкото в кориците
на делото нямало фактури доказващи закупуването им. Твърди се, че непосредствено след
ПТП пострадалият е бил в добро общо състояние, като бил отказал преглед от пристигналия
на място екип на спешна помощ. Сочи се, че първите данни за оплаквания от ищеца са били
от дата 15.08.2021 г, като ищецът е бил приет в МБАЛ Хигия АД - гр. Пазарджик, където са
описани множество придружаващи заболявания. Сочи се още, че ищецът е с поставен стенд
преди датата на ПТП. Категорично се оспорва и твърдението, че счупване на фаланга на II-
ри пръст на дясна ръка е било в следствие процесното ПТП от 14.08.2021г., като се твърди,
че първите данни и оплаквания от болка и подуване в ръката, както и извършената
ренгенография са били от 20.08.2021г. Ответникът твърди, че ако ищецът е имал болки и
подуване в ръката преди тази дата, следвало да е потърсил лекарска помощ, особено с оглед
факта, че е бил приет в МБАЛ Хигия АД - гр. Пазарджик пет дни по- рано. Твърди се, че
травмите на ищеца са в резултат на друго събитие или самоувреждане. Изцяло се оспорват
твърденията, че възстановителният период от травмите, които били настъпили за ищеца от
процесния инцидент не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо
лечение, рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия
момент. Твърди се, че съобразно представените медицински документи, установяващи
здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение изход е бил с подобрение и
не са били налични данни оздравителният срок да не е бил завършил, да са били настъпили
неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следвало извод за
незавършено лечение. Твърди се , че размера на исковата претенция, бил изключително
завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването
на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна
практика. На самостоятелно основание се оспорва от ответника твърдението, че заявените с
исковата молба вреди са били настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка
от осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди се изключителен принос на
пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради
извършени като водач на лек автомобил „**“, нарушения на установени от ЗДвП правила.
Ответникът поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия е било
извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му и са възникнали, поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза, като твърди, че с това си поведение, в
нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият - като водач на лек
автомобил марка „**“ е бил създал предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и е бил улеснил тяхното възникване.
Поддържа се, че при използване на предпазния колан от пострадалия, то той не би получил
травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер. Относно
3
размера на претенцията за неимуществени вреди, се твърди, че същия бил изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Поддържа се, че исковата сума била изключително завишена и не съответствала
на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани
от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. Твърди се, че ответникът бил
изплатил застрахователна сума за получените от ищеца травми по извънсъдебен ред в
съобразен с горното размер. На самостоятелно основание, се твърди, че исковата сума,
претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и поради
съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите. Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния
иск. Моли се съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото
разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за
производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява се и
срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като се оспорва и размерът на
претендирания адвокатск хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните
размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Претендират се съдебно-деловодни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В о. с. з. исковата молба и отговора й се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до
следните правни изводи:
Фактическт състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се
извърши плащането. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените
неимуществени вреди, съответно техния размер.
В настоящото производство не е спорен факта, а този факт се установява и от
данните съдържащи се в представения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., както и и другите събрани по делото
писмени доказателства , че на 14.08.2021 г., около 14:30 часа, на път III-843, в посока от гр.
в. към гр. **, в района на местността „Чехльово“ се движило МПС марка „**“, модел „**“, с
4
per № Р** управлявано от Мих** в района на км. 24+200 м., на десен завой, поради
несъобразена скорост с пътната обстановка, водачът загубил контрол над управлявания от
него лек автомобил и навлезнал в лентата за насрещно движение, вследствие на което се
ударил челно в насрещно движещото се МПС марка „**“, модел „МБ **“ с per № Р**А,
управлявано от ищеца П. С. Г.. Установява се , че по отношение на виновния водач било
взето административно отношение с АУАН серия „ГА“ № 434009/14.08.2021 г., издаден от
РУ - в.. По случая било образувано и ДП № 3673М385/2021 г., по описа на РУ - в., съотв. пр.
пр. № 2998/2021 г., по описа на ОП – Пазарджик, като безспорно се установява , че това
производство е било прекратено с постановление от 18.01.2023 г. от прокурор в ОП –
Пазарджик - поради смъртта на дееца. В мотивите на ПП е посочено , че в хода на това
производство не са събрани данни и доказателства , другият участник в ПТП да е нарушил
правилата за движение по пътищата.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства събрани в настоящото и в
досъдебното производство,че съгласно протокола за ПТП с пострадали лица №
45/14.08.2021 г., издаден от РУ - в., виновен за настъпване на произшествието бил водачът
на МПС марка „**“, модел „**“ с per № РВ **Р.Не е спорно и се установява, че към датата
на ПТП автомобила на виновния водач разполагал с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със „ЗАД ****, полица № BG/30/121001792164, валидна от
27.06.2021 г. до 26.06.2022 г.
По същество не се оспорва , че на 11.10.2022 г. ищецът П. С. Г. заявил по
доброволен ред претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на гореописания пътен инцидент, пряко от застрахователя
на виновния водач, а именно настоящият ответник, но след разменена кореспонденция,с
Уведомление с изх. № 153/10.01.2023 г., по описа на „ЗАД ****, застрахователят отказал
плащане.Не се твърди и не се установява такова плащане да е извършено и след този
момент, включително в хода на настоящото производство. В писмото , с което е мотивиран
отказа за заплащане на застрахователното обезщетение, ответникът е посочил , че не са
налице основания за ангажиране на застрахователната му отговорност, тъй като не било
доказано по категоричен начин виновното поведение на водача , чиито автомобил е със
застрахователно покритие в ответното застрахователно дружество.
Тези възражения поддържани от застрахователното дружество и в хода на
настоящото производство са неоснователни.
Страните не спорят относно описаните по-горе факти , пораждащи
претендираното право и следва да се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по
предявения иск, като участник в ПТП с автомобил застрахован при ответника.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на другия водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Анализа на събраните по делото доказателства сочи, че виновният за процесното
ПТП водач е именно лицето управлявало л.а. марк „к“ модел „** „ с рег. № РВ **Р , а
именно ** с ** , като управлявания от него автомобил е застрахован при ответника. В тази
насока са всички събрани в настоящото производство писмени доказателства, които са
копия от материалите събрани в досъдебното производство / протоколи за оглед / и които
5
доказателства се подкрепят от заключението на назначената в настоящото производство
САТЕ, според което реалният и възможен механизъм на ПТП е , че в зоната около преди
центъра на завоя, водачът на к ** с рег № РВ **Р допуснал навлизане в лентата за насрещно
движение и осъществил движение в нея. Водачът на „** 100 Д , реагирал със спиране , но
времето било недостатъчно за максимално задействане на спирачния педал. Водачът на к **
не освободил изцяло лентата за насрещно движение и при пресичане коридора на двете
превозни средства , последвал удар – челен сблъсък между двата автомобила с мигновено
спиране върху пътното платно в мястото на удара. Произшествието би било предотвратимо
, ако водачът не е допуснал л.а к да навлезе в насрещното движение. От техническа гледна
точка водачът на т.а. „** „ не е имал техническа възможност да избегне произшествието в
конкретната пътна ситуация. Вещото лице дава заключение , че т.а. е такава марка и
автомобил , че има монтирани предпазни колани на предните две седалки. Същото така дава
заключение, че при удар в бетонна стена със скорост от 40 км.ч. / в случая ищецът се е
движел със скорост около 38 кв.ч. / шофьорът без поставен колан би се „ изстрелял „ напред
със сила която е 12 пъти по-голяма от собственото му тегло, което пък е равно на свободно
падане на тялото от петия етаж на жилищен блок. Вещото лице дава заключение , че в
материалите по делото липсват данни, относно използването на предпазния колан от ищеца ,
а такъв категоричен извод може да се направи след медико- технически анализ на травмите
получени от него.
В настоящия случай в съставения между участниците двустранен протокол за
ПТП, в доказателствата удостоверяващи извършени в досъдебното производство следствени
действия , както и заключението на в. л. по изготвената САТЕ не се съдържат данни , от
които съдът да направи обоснован извод , че ищецът е извършил нарушения на правилата за
движение, които да са додели до настъпване на процесното ПТП. Напротив – тези
доказателства установяват по един несъмнен начин, че водачът на другия автомобил е
навлязъл в насрещното платно и ищецът , не е разполагал с техническа възможност да
избегне челния удар. В тази връзка данните съдържащи се в посочените доказателства се
потвърждават от показанията на св. Т. Керин – автоконтрольорът посетил процесното ПТП ,
който има преки впечатления от обстановката при това ПТП. Не се установи по какъвто и
да било начин , в ПТП ищецът да е допуснал нарушение на правилата , като не е ползвал
или не е ползвал правилно предпазен колан. Напротив – вещото лице е категорично , че
автомобилът управляван от ищеца е бил снабден с такъв колан и при неползването му в
един такъв челен сблъсък , тялото на ищеца е щяло да се изстреля със силата на свободно
падане. Данни за такива обстоятелства не се съдържат в кориците на досъдебното или
настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира, че вината за процесното ПТП се
носи от водача на л.а. **** с рег. № РВ**Р , респективно, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по сключената застраховка «Гражданска
отговорност». Освен това вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Презумпцията не е оборена. Налице е причинно- следствена връзка между
6
противоправното поведение на водата на застрахования автомобил и вредите настъпили за
ищеца. Без това противоправно поведение, не би настъпил вредоносния резултат. С оглед
на това фактическт състав на деликта е установен и доказан.
Спорни в настоящото производство са и твърдените в исковата молба вреди,
претърпени от ищеца. Уврежданията обаче се установяват като от приложената медицинска
документация, така и от заключението на комплексната СМЕ, изготвено от д-р С. и д-р
Илчев , така също и в заключението на д-р П. по допусната допълнителна СМЕ. Установява
се безспорно , че ищецът П. Г. е с установена преди около една година преди инцидента
ИБС и тогава му е поставен медикамент с излъчващ стенд на дясна коронарна артерия. До
процесното ПТП ищецът не е имал оплаквания, чувствал се добре , но е съобщил за
получени болки в сърдечната област, както при прегледа си в Бърза помощ, така и при
приемането си в МБАЛ АД „Хигия „ – на следващия ден след инцидента – 15.08.2021 г.
Наложила се хоспитализация и са поведени изследвания за оценка на сърдечно- съдовия
статус. Проведено е медикаментозно лечение. Експертите са категорични , че ИБС е
заболяване, което всеки един момент може да се влоши до степен да завърши фатално. От
неврохирургична гледна точка ищецът не е получил травматични увреди с опасност за
живота или дългосрочна увреда на функциите на ЦН или ПНС. Ищецът има трайни
последици свързани със сърдечното му страдание. Той не може да упражнява професията си
от тогава. Освен това вещите лица дават заключение, че възможната травма на шията и
фрактурата на фаланга на дясната ръка могат да настъпят при използване на автомобилен
колан. Д- П. в качеството му на ортопед- травматолог дава заключение, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил охлузвания на кожата на двете колена, контузии на
десния крак и травма на дясната длан и пръсти с неразместено стабилно счупване на
средната фаланга на показалеца в областта на долния й край. Сложена му е била гипсова
шина на пръстите на 20.08.2021 г. , която ищецът е свалил след 4-5 дни. Не е провеждано
друго лечение или рехабилитация. Вещото лице дава заключение и се обосновава, че тази
травма е в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице не е установило
други трайни последици за здравословното състояние на ищеца.
Безспорни доказателства за претърпените от ищеца здравословни проблеми и травми се
съдържат и в събраните гласни доказателства. Свидетелката в Г.а – дъщеря на ищеца
поддържа,че видяла баща си в деня непосредствено след ПТП и той бил шоково състояние.
Бусът, който карал бил сплескан. Той се прибрал с отекла ръка и охлузвания на ляв крак.
Вечерта му станало лошо , получил сърдечен пристъп и те извикали Бърза помощ. На
другия ден закарали ищеца в болница в гр. Пазарджик в кардиологочно отделение. След
като бил изписан се установило , че е счупен пръста на ръката и му била сложена шина.
Дясната ръка , била водещата му ръка и поради това след инцидента той трудно си служел с
нея и близките му помагали при личното му обслужване. След инцидента бил стресиран, не
можел да спи добре , а не можел и да шофира. Прекъснал работа , понеже преди работел
тежък труд в гората. Свидетелката поддържа, че след като поставили стенд на сърцето на
баща й той нямал проблеми до момента на настъпване на процесното ПТП. Съдът счита, че
7
показанията на близката родственица на ищеца за наличието на телесни болки и стрес
следва да се кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл.
172 от ГПК, тъй като са в съответствие с всички обстоятелства по делото.
Заинтересоваността на свидетел сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията
му, доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото. Вещите лица по
двете медицински експертизи дават категорични заключения за настъпилите увреждания,
сочат и причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и непосредствена.
Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника за неимуществените
вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за
съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по
т. д. № 461/2011 г., т. к., ІІ т. о.), справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им спрямо увреждането. В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д.
№ 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на
застрахователно покритие, установени с § 27 ПЗР на КЗ отм.) и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В контретния случай ищецът е претърпял телесни увреждания – сърдечен пристъп, леки
травми и охлузвания по крайниците и счупване на пръст на дясната ръка, както и стресово
разстройство на психиката. Претърпял е неудобства и страдания във връзка с това: болки в
сърдечната област , които са по 3-4 пъти седмично и които се отразяват като допълнителни
притеснения понеже , ищецът страда от ИБС и е с поставен стенд на дясна коронарна
артерия. Освен това е бил притеснен и стресиран дотолкова , че в момента шофира много
рядко и вече не работи на предишното си работно място, тъй като то е било свързано с
полагане на тежък физически труд. Налице е, макар и кратък (за два дни), болничен
престой, свързан както с разстройство на здравето, така и с неудобства при промяна на
обичайния ежедневен режим. Не е нужно да се дават подробни обяснения за последиците
от причиненият стрес, чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото и
психическото здраве на човека, е общоизвестно. Заключението на експертите е , че ИБС ,от
8
която страда ищеца е заболява , което във всеки един момент може да се влоши до степен
да завърши фатално. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че
интензитетът на болките и страданията, които е претърпял ищеца е в сравнително висок и
размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 9000,00 лв., за която сума
искът следва да бъде уважен. В останалата й част претенцията е недоказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Както беше посочено по-горе при анализа на събраните в настоящото производство
доказателства - не се установи, ищецът да а нарушил правилата за движение и да е
допринесъл за увреждането по твърдените в отговора на исковата молба начини. Вещите
лица по комплексната експертиза медицинска, травматологичната и техническа експертизи
са заявили, че не могат да дадат еднозначен отговор дали ищецът е бил с предпазен колан. В
случая е меродавен изводът им, че е възможно телесните увреждания да възникнат и при
ползване на предпазен колан. В тази посока са и данните съдържащи се в заключението на
експерта по допуснатата СТЕ.Ответникът е следвало да докаже с пълно доказване
твърдението си за съпричиняване на вредите. След като не е направен категоричен и
обоснован извод от експертите, че претендираните вреди не биха настъпили при поставен
колан, такова доказване не е проведено. Поради това не може да се говори за принос на
ищеца за настъпване на вредите. Затова съдът счита, че възражението на застрахователното
дружество за съпричиняване на вредите е недоказано и неоснователно.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата
на уведомяване на застрахователя / така Решение № 167/ 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018
г. на ТК , ІІ т.о. на ВКС / - 11.10.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлиза на сумата от 2560,00 лв. Предвид изхода на спора, тези
разноски следва да се съобразят с уважената част от иска и следва да се поемат от
ответника в размер от 2306,31 лв. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатск хонорар, доколкото, този хонорар е съобразен с размерите
посочени в Наредба № 1 за МРАВ и съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска , като
тези разноски са в размер от 600, 00 лв. за възнаграждение на вещи лица и възнаграждение
за юрисконсулт определено от съда по чл. 37 ЗПП в размер от 200,00 лв. или разноски за
ответника в общ размер от 800,00 лв. Съобразно изхода от спора на ответника ще се дължи
заплащане на разноски в размер от 80, 00 лв.
Така мотивиран, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество **** /„ЗАД ДБЖЗ“ АД/, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. с, р** бул. Г. М. Д. № 1, ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
9
Г. ЕГН ********** с адрес : гр. В** чрез адв. Г. Б. Х. , със съдебен адрес : гр. с, , рай**
сумата в размер от 9000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 14.08.2021 г. на път ІІІ-843 км.
24+200 м. в посока от гр. в. към гр. ** , ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 11. 10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението на основание чл. 432 ал.1 КЗ , като отхвърля предявения иск над размера от
9000,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв. / предявен като частичен от 30000,00
лв. / като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество **** /„ЗАД ДБЖЗ“ АД/, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. с, р** бул. Г. М. Д. № 1, ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
Г. ЕГН ********** с адрес : гр. В** чрез адв. Г. Б. Х. , със съдебен адрес : гр. с, , рай**
сторените по делото разноски в размер от 2306,31 лв.
ОСЪЖДА П. С. Г. ЕГН ********** с адрес : гр. В** чрез адв. Г. Б. Х. , със
съдебен адрес : гр. с, , рай** да заплати на Застрахователно акционерно дружество ****
/„ЗАД ДБЖЗ“ АД/, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с, р** бул. Г. М. Д. №
1, сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски в размер на 80,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10