№ 357
гр. П., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105293 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на
АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** общ.П. с.Д. ул.П. № 60
Чрез адв.пълн. М.М. ПлАК
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ „ЕООД с ЕИК ********* гр.София
ул.Ал.МАлинов 51 вх.А ет.9 ап. офис 20
Ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № ****** от
16.07.2020 с ответника в размер 1450 лева.
Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен на 12 броя вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора, и П. падежна дата 15.08.2020 каато
обща сума за връщане – 1783.50лв. представляваща : 1450лв. главница, лихва 333.50лв.
при лихвен %- 23 %, ГПР 49.11
Иска от съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № ******
от 16.07.2020 на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на
чл.11 лчл.19 ал4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.68 е чл.143 ал.1 и чл.147 ЗЗП
А при условията на евентуалност – че клаузата на чл.5 от Договор за
потребителски кредит № ****** от 16.07.2020 е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3
ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.10 а чл.11 и чл.19 ал.3
ЗПК и вр.чл.22 ЗПК както и по чл.68 е чл.143 ал.1 и чл.147 ЗЗП
Претендира разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва предявените искове, като сочи , че : кредитополучателят има избор да
сключи Договор с гарант, предложен от кредитора, за обезпечаване на задълженията
си по кредита, Не е задължителен , уговорката се явява индивидуално договорена, с
1
цел яснота и информираност.НЕ са налице твърденията за заблуждаваща търговска
практика по чл.68 е ЗЗП.що се касае до твърдяното нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК –
налице е предоставяне на информация,2 уведомление, налице е било право по чл.29
ЗПК на кредитополучателя да се откаже от сключения договор, което не е направено в
срока от 14 дни от сключването му.
Оспорва твърдението, че не е предоставена изискуемата преддоговорна
информация - Общи условия и Стандартен европейски формуляр.
Сочи, че задължителна стъпка е запознаване и съгласие с Общите условия на
дружеството и със Стандартния европейски формуляр, за да се продължи с
кандидатстването за кредит, като описва в детайли процедурата по кандидатстване.
Поддържа, че не е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички техни елементи да са в еднакъв по вид, формат и размер
на шрифт,както и че в Договора коректно е посочена сумата, която реално подлежи на
получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата и кога.
Не открива противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че ГПР
е посочен единствено като процент в Договора за потребителски кредит, в рамките на
чл. 19, ал. 4 от Закон за потребителския кредит. Пояснява, че в посочените % са
заложени като максимален ГПР, който кредитополучателят би имал, като в този
процент може да бъде включена такса за изпращането на писма до Кредитополучатели
със задължения с настъпил падеж преди повече от тридесет дни съгласно Тарифата за
таксите за допълнителните услуги.
Оспорва ГПР да е „заблуждаваща търговска практика", нито пък клаузата да е
неравноправна, тъй като е съобразена с изискванията на ЗПК, тъй като са налице
всички необходими реквизити.
Оспорва да е налице противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и Съвета, тъй като на потенциалния кредитополучател е направена детайлна
предварителна проверка за нейната кредитоспособност.
Направени са справки за валидността на личната карта; проверка на
здравноосигурителния статус; проверка в Централен кредитен регистър за кредитна
задлъжнялост. Взет е предвид и фактът, че към момента на кандидатстването за
кредит, ищцата е имала вече четири редовно погасени и коректно обслужени кредита.
Оспорва клаузите за възнаградителна лихва да са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, както и да е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи, че в Договора и Приложение № 1 към него на ищеца са посочени условията за
издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в
случая вноските са 12
Оспорва да са налице предпоставките по чл. 29, ал. 1 ЗЗД или евентуално на
основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД - поради грешка, както и тази по чл. 33, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
2
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор , по който страните не спорят относно
сключването му и конкретните му разпоредби, се установява, че между страните е
налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата,
вкл. нейното олихвяване
Видно от Договора за потребителски кредит от 16.07.2020 , на ответника е
отпуснат кредит в размер 1450 лева.
Кредитът е следвало да бъде възстановен на 12 броя вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора, и П. падежна дата 15.08.2020 каато
обща сума за връщане – 1783.50лв. представляваща : 1450лв. главница, лихва 333.50лв.
при лихвен %- 23 %, ГПР 49.11
Към Договора е представен погасителен план, в който е описана всяка една от
месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор от главница и
възнаградителна лихва.
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с
Главен иск за прогласяване нищожност на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ****** от 16.07.2020 с ответника в размер 1450 лева.
на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на чл.11
,чл.19 ал4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.68 е чл.143 ал.1 и чл.147 ЗЗП
и евентуален иск –
че клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит № ****** от 16.07.2020
е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване нормите на чл.10 а чл.11 и чл.19 ал.3 ЗПК и вр.чл.22 ЗПК както и по чл.68 е
чл.143 ал.1 и чл.147 ЗЗП
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици.
Това е така, защото съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане.
3
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва.
Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ,
същият, ведно с допълнителните споразумения и Общите условия към него, са
представени по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът
намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е
подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса
на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС,
формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение
№ 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл,
мобилен телефон. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът
е преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да
получи кредит.
Конкретните възражения на ищецът съдът намира за неоснователни. Установи
се, че ищецът е получил съответната преддоговорна информация, вкл. правото си да се
откаже от Договора, което се съдържа в множество клаузи на представените по делото
документи.
Съдът приема, че този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация.
Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се позовава,
необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по – слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
Това е така, защото в Договора е пределно ясно описано какви са задълженията на
ищеца, в случай че изпълнява точно в темпорално и количествено отношение.
Евентуално начислените неустойки за забава (каквито в случая липсват) не се
включват в ГПР – арг. чл. 19, ал. 3 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишния процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В конкретния случай се установи, че осигуряването на обезпечение е
задължително условие за сключването на Договора (каквото и трябва да бъде), но чл.
3.2 от общите условия предвижда три алтернативи за кредитополучателят, като
същият е свободен в своя избор.
Обстоятелството, че е избрал ползване на услуга от „професионален поръчител“,
работещ тясно с ответника не обосновава твърдението на ищеца, че това задължение
трябва да бъде включено в ГПР.
Това е така, защото при евентуален избор на някоя от другите две възможности
– поръчители, която не носи разход в общия случай или банкова гаранция (която
неминиемо е свързана с разход, то тези разноски за кредитополучателя не биха били
включени в ГПР. Ето защо този съд приема, че дали дадена услуга следва да бъде
включена в ГПР подлежи на анализ и преценка дали е свободно избрана от страната,
поради което невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР по конкретния
Договор не е нарушение и не води до неговата недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба
пороци, тъй като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока.
От представения по делото договор, озаглавен „Договор за предоставяне
поръчителство“ се установи, че между ищеца и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД е сключено
съглашение, което по своя характер разкрива белезите на встъпване в дълг по см. на чл.
101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора. Независимо от начина,
по който е именуван договорът, същественото за определяне на характера на
правоотношението са уговорените права и задължения между страните.
По силата на този договор за ищеца е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в размер на определен % от стойността на обезпечения договор, а за
ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията
по Договора.
Настоящият състав приеме, че този договор е с правна същност, аналогична с
"договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се
приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и
непротиворечива практика на ВКС.
Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата
разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009
г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г.
на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г.
о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност при наличието на така уговорено възнаграждение,
първо защото отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде ангажирана и
второ, същият разполага с регресни правата по чл. 143 и чл. 146 ЗЗД (установи се по
делото, че е налице и договор за поръчителство), като същият може да се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК.
5
Ето защо сумата по договора за поръчителство / услуга следва да бъде отнесена
към задълженията по Договора, а не към договора за поръчителство.
Следователно, разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е нарушена тъй като това
представлява разход, който се включва в общия разход по основния договор.
Като цяло, съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 ЗПК
поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на:
72лв.д.такса
Дължат сумата 350 лева е претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на
адв. М.М.
Водим от гореизложеното, гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ НА Договор за потребителски кредит №
****** от 16.07.2020 сключен между АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** общ.П. с.Д. ул.П.
№ 60
Чрез адв.пълн. М.М. ПлАК
и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ „ЕООД с ЕИК ********* гр.София ул.Ал.Малинов
51 вх.А ет.9 ап. офис 20
като сключен при неспазване нормите на чл.26 ал.1 ЗЗД поради това, че е сключен
при неспазване на чл.11 и чл.19 ал4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.68 е чл.143 ал.1 и
чл.147 ЗЗП
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да
заплати на АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** общ.П. с.Д. ул.П. № 60
сума в размер на 72 лева – д.такса – като разноски по делото
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на адв. М.В. М. ПлАК сума в размер 350 лева,
разноски за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
6
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7