Определение по дело №429/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Р. О. в качеството й на пълномощник на Б. Т. Г., от Г.С., против решение № 3/03.01.2011 год. постановено по Г.дело № 1156/2019 год. на Районен съд С..

Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Поддържа се, че съдът е приел фактическа обстановка, която не отговаря на действителното положение по случая. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции, както и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Поддържа се, че съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, които са изслушани от районният съд след като същите са вписани в списъка за експерти. Счита, че е наложително изслушването на тройна съдебно-графологическа експертиза. Твърди,че е налице липса на предвидена от закона форма във връзка с наведения довод, че подписа в нотариалния акт не е положен от В. Л..

По делото е изслушано заключение на съдебно-графологическа експертиза.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежни страни в производството и при наличие на правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество оплакванията са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска на Б. Т. Г. и С. С. А., двамата от Г.С., предявен срещу В. Т. Л., от Г.С., за делба на апартамент № 6/шест/ на втория етаж от жилищен блок № 3/три/, построен върху държавна земя в ж.к.С. в Г.С., състоящ се от две стаи, столова и бокс със застроена площ от 75.01 кв.м., при съседи на апартамента :от изток - двор и ап.№ * на К. П. А., от запад-жил.блок № *, от север- двор и ст.клетка и от юг -двор, ведно със съответните на този дял части от прилежащите му - избено помещение №15/петнадесет/ със застроена площ от 5,45 кв.м.,при съседи за него: от изток- двор , от запад мазе- №16 на М. и С. П., от север - двор и мазе № 17 на Б. К. Ч. и от юг-коридор, както и 4,56064% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото, при квоти 4/8 ид.части за Б. Г., 3/8 ид.части за С. Г. и 1/8 ид.части за ответника В. Л.. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника направените разноски, а по сметка на съда и дължимата се държавна такса.

Ищците твърдят в исковата си молба, че с ответника са съсобственици на апартамент №6 на втория етаж от жилищен блок № 3, построен върху държавна земя в ж.к.С. в Г.С., състоящ се от 2 стаи, столова и бокс със застроена площ от 75.01кв.м.,при посочени съседи, ведно със съответните на този дял части от прилежащите му - избено помещение №15 със застроена площ от 5,45 кв.м., при посочени съседи, както и 4,56064% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото. Поддържа се, че ищцата е собственик по наследство от покойния й баща Т. С. Л. на 1/8 ид.част от гореописания имот, че двамата ищци като съпрузи са собственици на 6/8ид.ч.-на основание покупко-продажба, материализирана в нот.акт №39,т.3,рег.№4698, нот.дело №396/2004г. на нотариус Р. Б., а ответникът е собственик на останалата 1/8ид.ч. на основание наследство. Твърди се, че страните не могат доброволно да поделят имота, поради което предявяват настоящия иск за делба в подкрепа на който представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

Ответникът оспорва иска. Същият прави възражение за нищожност на договора за покупко продажба , обективиран в нот.акт №39,т.3,рег.№4698, нот.дело №396/2004г. на нотариус Р. Б., като твърди, че подписа върху нот.акт не е на майката на страните, както и че е нищожно нотариалното удостоверяване, тъй като майката на страните не е присъствала в нот.кантора при сключването на този договор и същият не й е прочетен от нотариуса. Ответникът твърди,че проц. имот е наследствен от баща им Т. С. Л. и майка им В. Д. Л. и иска допускане на имота до делба, при равни квоти на страните. В подкрепа на становището си сочи доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото-Б. Т. Г. и В. Т. Л., са деца на Т. С. Л., б.ж. на Г.С., починал на 30.04.1995г., и на В. Д. Л., починала на 04.01.2007г. Наследодателят на страните е оставил за свои законни наследници-съпругата си В. Л., и трите си деца-страните по делото и С.Т. Л., починала на 26.04.2007год..

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, № 87, т.І, д.№268/1979г. Т. Л. и В. Л. са признати за собственици на процесния апартамент № 6. На 10.09.2004г. с нотариален акт № 39, т.ІІІ, рег.№4698, д.№396 от 2004г. по описа на нотариус Р. Б., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 198 и с район на действие-РС-С., В. Д. Л. и С.Т. Л. са продали на ищцата Б. Г. своите съответно 5/8 ид.ч. и 1/8ид.ч. от гореописания недвижим имот. Б. Г. и С. А. са съпрузи от 12.03.1967год..

Разпитаната по делото свидетелка Р. Б.-нотариус, сочи, че нейната практика е нотариалните актове, които изповядва, да се подписват в нейно присъствие. Тази свидетелка сочи още, че всички лица по изповяданата от нея сделка са се явили и са положили подписите си, след прочитане на акта.

От заключението на вещото лице В. П., по назначената от Окръжния съд графологическа експертиза се установява, че подписът на В. Л. на нотариален акт № 39/10.09.2004г. е положен от нея.

При така установеното от фактическа страна се налага следните изводи:

Установено е, че Т. С. Л. и В. Д. Л. са признати за собственици на апартамент № 6, на втория етаж, от жилищен блок № *, построен върху държавна земя в ж.к.С. в Г.С., състоящ се от две стаи, столова и бокс със застроена площ от 75.01 кв.м.,при съседи на апартамента :от изток - двор и ап.№ 5 на К. П. А., от запад-жил.блок № 4, от север- двор и ст.клетка, и от юг -двор, ведно с прилежащото му - избено помещение №15 със застроена площ от 5,45 кв.м., при съседи за него: от изток- двор , от запад мазе- №16 на М. и С. П., от север - двор и мазе № 17 на Б. К. Ч. и от юг-коридор, както и 4,56064% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото /нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, № 87, т.І, д.№268/1979г./. Установено е, че Т. Л. е починал на 30.04.1995г., като е оставил за свои наследници съпругата си-В. Л. и трите си деца-Б. Г., С.Л. и В. Л.. По силата на прекратената имуществена общност и наследствено правоприемство, съпругата му е собственик на 5/8ид.ч.(1/2 + 1/8), а трите му деца-на по 1/8 ид.ч.. Установено е, че с нотариален акт № 39, т.ІІІ, рег.№4698, д.№396 от 2004г. С.Т. Л. приживе е прехвърлила своята 1/8 ид.ч. Ч. възмездна сделка на ищцата-Б. Г., която към този момент е в брак със С. А.. Следователно, в резултат на тази сделка/чл.19 от СК-отм./ ищците са придобили в режим на семейна имуществена общност 1/8 ид.ч..

По отношение на възражението за нищожност на покупко-продажбата, осъществена от В. Л. в полза на Б. Г., с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, окръжният съд намира същото за неоснователно. В тази връзка въззивната инстанция не споделя изложените от раойонният съд мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Съгласието за прехвърляне на недвижим имот се изразява с подписването на нотариалния акт за това. В настоящия случай ответникът не е навел доводи, и не е провел главно доказване за липсата на съгласие от страна на В. Л. при сключване на сделката, предмет на нотариален акт № 39 нот.дело № 396/2004 год.. Ответникът е направил възражение във връзка с липсата на форма на договора, което твърдение не е доказано. Атакувата сделка е сключена в изискващата се от закона форма-приложения нотариален акт. В този смисъл искането на страната за назначаването на тройна графологическа експертиза се явява неоснователно, тъй като страната смесва доказването и иска с доказване липсата на съгласие да обоснове липсата на форма. Пропускът да се направи възражение за липсата на съгласие не може да се компенсира с доказателства за липсата на форма. Но в настоящия казус сделката, оформена в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 39 том ІІІ рег.№ 4698 дело № 396/2004 год. на нотариус Р. Б., рег. № 198 район на действие Районен съд С., е законосъобразна. Отразеното в нотариалния акт съответства на волята на страните, включително на волята на В. Л., която е подписала нотариалния акт. Това е видно от заключението на вещото лице по назначената от окръжния съд графологическа експертиза. Ето защо окръжният съд приема, че освен липсата на възражение във връзка с отсъствието на воля за В. Л. при сключването на договора за покупко-продажба, по делото не са събрани и доказателства сочещи на липсата на такава воля. Извършената покупко-продажба, предмет на нот.акт № 39 е законоъсобразна и същата е произвела транслативно действие. По този начин Б. Г. е станала собственик общо на 4/8 ид.части от процесния имот, С. Г.- на 3/8 ид.части и ответникът В. Л.- на 1/8 ид.части.

С оглед на изложеното окръжният съд счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Решението на районният съд следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго такова, с което делбата на процесният имот следва да бъде допусната при посочените квоти. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът В. Л. следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от последните съдебни и деловодни разноски в размер на 1935,00/хиляда деветстотин тридесет и пет/лева.

Водим от горното и на основание 271 ал.1 от ГПК и чл.34 от ЗС съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3/03.01.2011 год. постановено по Г.дело № 1156/2019 год. на Районен съд С. и вместо товаПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Б. Т. Г., С. С. А. и В. Т. Л., всички от Г.С., на апартамент № 6/шест/ на втория етаж от жилищен блок № 3/три/, построен върху държавна земя в ж.к.С. в Г.С., състоящ се от две стаи, столова и бокс със застроена площ от 75.01 кв.м., при съседи на апартамента :от изток - двор и ап.№ 5 на К. П. А., от запад-жил.блок № 4, от север- двор и ст.клетка и от юг -двор, ведно със съответните на този дял части от прилежащите му - избено помещение №158петнадесет/ със застроена площ от 5,45 кв.м.,при съседи за него: от изток- двор , от запад мазе- №16 на М. и С. П., от север - двор и мазе № 17 на Б. К. Ч. и от юг-коридор, както и 4,56064% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото, при квоти: 4/8 ид.части за Б. Т. Г., 3/8 ид.части за С. С. А. и 1/8 ид.части за В. Т. Л..

ОСЪЖДА В. Т. Л., от Г.С., ул.”Ч. К.” № *, ДА ЗАПЛАТИО на Б. Т. Г. и С. С. А., и двамата от Г.С., ул.”С.”, № *, направените по делото разноски общо в размер на 1935,00/хиляда деветстотин тридесет и пет/лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.