№ 133
гр. Стара Загора, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530202331 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № BG 24052022/4000/Р8-592 от
18.11.2022 година, с което на И. И. М., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3а от
Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева за извършено
административно нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
В жалбата и в допълнително становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същият да
бъде отменен. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият, взема становище, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и се моли съда същото да бъде потвърден .
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в
жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на 17.05.2022
година в 18.27 часа е установено нарушение № DF4CD87BF0610287E053021F160A219A, с
ППС товарен автомобил ДАФ, регистрационен номер СТ 8028 ВН, с технически допустима
максимална маса над 12 тона, влекач, за движение по път I-5 км. 239+292 с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
1
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20812, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-5 км 239+292.
За това нарушение, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по
пътищата, на водача И. И. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
800 лева, като в посочената разпоредба административното наказание е абсолютно
определено.
При преценка на наложеното административно наказание, обаче, съдът
намери, че приложената санкционна правна норма не съответства с относимото към казуса
право на ЕС, доколкото в случая разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е поставена в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения
и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от
21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. В Решението си, СЕС приема,
че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Посоченият чл.9а от
Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби,
приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство,
като разпоредбата на чл.12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с
цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането
на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата - то трябва
преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение.
Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35, ал.3 НК, според който наказанието
трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл. 11 ЗАНН и
административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със
степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
2
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл.179, ал.3а ЗДвП
наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й
транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява
непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата
разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на
Решението от 21.11.2024 година по дело С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на
последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.2 от Закона
за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не
съответства на извършеното административно нарушение. /в т. см. Решение №
1645/19.12.2024 г., по к.а.н.д. №1315/2024 г. АС София Област; Решение № 1642/19.12.2024 г.
по к.а.н.д. №1085/2024 г. АС София Област; Решение № 2319/30.12.2024 г. по к.а.н.д.
130/2024 г. АС Ловеч; и др./
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдена Агенция пътна
инфраструктура да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. За основателно следва да се приеме възражението по чл.63д, ал.2 ЗАНН,
като се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото. Ето защо следва да бъде
осъдена въззиваемата Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя
сумата в размер на 600 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG 24052022/4000/Р8-592 от
18.11.2022 година, с което на И. И. М., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3а от
Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева за извършено
административно нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. И. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лева, представляваща сторени по делото разноски за
ползвана правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3