Р Е Ш Е Н И Е
Номер 303, 18.07.2019година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
Частно гражданско дело № 216 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Д“Е. , гр. Б., с ЕИК * по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.463 и чл.435 ГПК, против решение № І-247/29.03.2019 г., постановено по гр.дело № 291/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против разпореждане с изх. №41114/ 20.12.2018 г. по изп.дело № 892/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Н. и е оставена без уважение като неоснователна жалбата му против разпределение на суми от публична продан, изготвено с протокол на ЧСИ №8/04.02.2019 г. по същото изпълнително дело.
В частната жалба решението се сочи за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се за отмяната му изцяло и за постановяването на ново, с което да се извърши ново разпределение на паричните постъпления, в съответствие със съображенията на жалбоподателя.
Страната счита, че жалбата й по чл.435 от ГПК( №1017 от 16.01.19г. на ЧСИ), подадена против разпореждането от 20.12.18г. е изцяло допустима, а също и основателна, като черпи съображения от обстоятелството, че е изплатила обезпечената чрез ипотеката върху процесния имот част от кредита на Б. та в размер на 50 000 евро, ведно с определените от ЧСИ лихви и разноските по проведените в тази връзка изпълнителни действия. Позовавайки се на този факт и действащото право(чл.74, вр.чл.155, чл.174 и чл.178 от ЗЗД), жалбоподателят се сочи за встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размера на стореното изпълнение и счита, че следва да участва в разпределението на постъплението от публичната продан, за което е съставен протокол №8 от 04.02.19г. и Б. та следва да остане в изпълнителното производство само като хирографарен кредитор. С оглед суброгацията си в нейните права по ипотеката, жалбоподателят се сочи за присъединен по право взискател в изп.д. №892/2013г. по описа на ЧСИ Д. Н.
Жалбата на „Д“Е. (№2451 от 06.02.19г. на ЧСИ)против разпределението, извършено с посочения по-горе протокол, се сочи за основателна. Въвеждат се оплаквания против решението на окръжния съд, оставящо горната без уважение в насока, че т.к. съдът не е взел предвид съображенията за настъпила суброгация в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор, е определил неправилно участниците в разпределението. БОС неправилно бил преценил, че с възраженията в жалбата е поставен в положение недопустимо да разрешава в производството по чл.460 и сл. от ГПК спорове за материални права между жалбоподателя и Б. ДСК. Според „Д“Е. законовата суброгация следвало да бъде зачетена с включването й в обжалваното разпределение и по този въпрос както ЧСИ, така и сезирания с жалбата съд би следвало да се произнесат, за да определят правилно кръга на лицата, които следва да участват в това разпределение, респективно да преценят размера на вземанията им. Жалбоподателят не оспорвал вземането на Б. та, а просто се сочел за неин частен правоприемник за сумата, която й е платил като част от заема, гарантиран с ипотеката върху собствения му имот.
На следващо място страната сочи в жалбата си, че ЧСИ е допуснал нарушение при изготвянето на разпределението от 04.02.19г., изразяващо се в липса на изрично посочване за начина, по който е определил размера на разпределеното в полза на Б. та привилегировано по чл.136, т.3 от ЗЗД вземане от 178 971,52 лв.
Ответникът по жалбата – „Б“Е. е подал писмен отговор, в който я сочи за неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за оставянето й без уважение.
По отношение частта от съдебното решение, имаща характер на определение, с което жалбата на „Д“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено заявява, че това становище на БОС е изцяло съобразено с чл.435 от ГПК, в който конкретно атакуваните процесуални действия, не са изрично посочени.
Страната се солидаризира с изложеното от Бургаски окръжен съд становище, че жалбоподателят не се е суброгирал в правата на Б. та с извършеното до момента частично плащане по обезпеченото с ипотека задължение за кредит, който е с много по-висок общ размер, поради което и след като обезпечените с ипотеката вземания не са погасени, то жалбоподателят няма право да участва в разпределението като взискател, нито да черпи права от настъпила суброгация. Позовава се на многократно произнасяне в този смисъл и на други състави на БОС. Също така приема, че ЧСИ няма право да разрешава спорни материално правни въпроси, като поставените с жалбата на „Д“ тук, но те не следва да бъдат разрешавани и в рамките на съдебно производство по обжалване на порочни процесуални действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Недопустимо според страната също така е суброгирал се кредитор да насочи изпълнение върху своето собствено имущество. Той имал право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, поръчителя и третите лица, които по-късно от него са придобили от длъжника заложени или ипотекирани активи.
Излагат се пространни съображения по същество и срещу доводите на жалбоподателя, свързани с твърдяното отпадане на обезпечителното действие на възбраната, както и по размера на вземането на Б. та , включен с привилегия в обжалваното разпределение. Последното било установено със справка за актуалния размер на всички вземания по договор за кредит № 2544/10.09.08г., както и на вземанията, обезпечени с ипотека, от които можело да се установи начина на изчисляване на посочената в разпределението сума.
Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и се дирят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба №1/2. г. размер от 200лв.
Извършената от Апелативен съд Б. проверка сочи частната жалба за допустима, т.к. е подадена в срок, от лице с правен интерес, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност съдебна инстанция.
Разгледана по същество, тя е частично основателна, а съображенията за това са следните:
Изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Д. Н. , с рег. № * с район на действие БОС, е образувано на 17.07.13г. по молба на взискателя „Б“ Е. , против длъжник „С“ О. , въз основа на издаден по частно гражданско дело № 4964/2013 г. изпълнителен лист, с който длъжникът е осъден да й заплати 38 484 евро главница по кредит, редовна лихва за периода 25.03.2013г.- 17.06. 2013 г.от 532,36 евро, санкционираща лихва за периода 25.04.2013г.- 17.06. 2013 г. от 322, 26 лв., 40,48 лв. разноски за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013г., до окончател-ното изплащане, както и съдебно деловодни разноски в размер 2759,41лв.
Към изпълнителното дело е присъединено за събиране вземане на „Б“Е. и по изпълнителен лист, издаден на 24.06.13г. в нейна полза срещу същия длъжник, по ч.гр.д. №4966/2013г. по описа на БРС, за следните вземания: главница по договор за кредит №2544/10.09.08г. в размер от 3 454 935.82 евро – дължима главница по договор за кредит № 2544/10.09.2008г., ведно със законната лихва от 19.06.2013 г. до окончателното плащане, 220 540.07 евро – неплатена редовна лихва за периода 25.05.2012г. – 17.06.2013 г., 143 192.51 евро – неплатена санкционираща лихва за периода 14.11.2012 г. – 17.06.2013 г., 136.80 лв. – разноски за нотариална покана, както и 149 376.06 лв. – заплатена държавна такса за заповедното производство и 75 138.03 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за присъединяване, взискателят е направил искане за насочване на принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор № 0* находящ се в гр. Б., местността „К“, с площ от 38 826 кв.м. Възбраната върху недвижимия имот е вписана на 03.09.2013 г.
Допълнително са присъединени по изпълнителното дело и вземания на банката срещу длъжника по представен изпълнителен лист, издаден в нейна полза по ч.гр.д. № 4965/2013 г. на БРС за сумата от 1 920 413.15 евро – главница по договор за кредит № 1715/26.05.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013г., до окончателното изплащане, сумата 122 583.85 евро – неплатена редовна лихва по т.9.1 от кредитния договор, сумата 11 949.12 евро – санкционираща лихва по чл.21 от договора, сумата 40.80 лв. – разноски за нотариална поканата, както и съдебни разноски.
В изпълнителното дело са присъединени по свои вземания като взискатели и две физически лица: А. Г. А. - обезпечен за вземането си спрямо длъжника по ЗОЗ и В. А. И. за вземане от 33 638,35 лв.
Имотът в м. „К“-землище на гр. Б., към който е насочено изпълнението от първоначалния кредитор, е включен в капитала на регистрираното през м. април 2013г. дружество „Д“Е. , като апортна вноска на длъжника „С“, вписана в Агенция по вписванията на 25.04.2013г.( преди образуването на изп. дело), обаче с влязло в сила решение № 193/06.07.2015г. по т.д. № 11/2014г. по описа на БОС, извършеният апорт е обявен за относително недействителен по отношение на „Б“ ЕАД. Съдебното решение е постановено по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, по искова молба, вписана на 11.12.2013г.
Върху посочения по-горе недвижим имот, с нотариален акт № 125/29.11.2011 г., том III, рег. № * н.д. № 475/2011 г. на нотариус Б. К. – рег. № 290 (л.247-251- изп. дело), в полза на взискателя „Б“ Е. е била учредена от длъжника „С“ О. договорна ипотека за обезпечаване вземанията на Б. та по договора за кредит № 2544/10.09.2008г., касаещ заем от общо 3 500 000 евро. С ипотеката върху имота в м. „К“ обаче се обезпечава вземането на кредитодателя само до размер от 50 000 евро главница, ведно с договорната лихва върху нея.
С оглед предприетите спрямо имота на „Д“ действия по принудително изпълнение, дружеството е подало молба от 09.10.13г. (л.829-изп. дело) до ЧСИ Д. Н. за определяне размера на лихвите и разноските, обезпечени с договорната ипотека, в отговор на което ЧСИ е върнал съобщение за дълг от общо 57 110,76 евро, от които 50 000 евро главница, а останалото - лихви, неустойки, разноски и пропоционална такса на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Няма спор, че така определеният по размер дълг е погасен с плащане на 31.10.13г., но вписаната ипотека върху имота не е заличена, включително до настоящия момент.
По отношение на процесния имот с идентификатор 07079.8.12 по плана на гр. Б. м. „К“, в изпълнителното производство е извършена публична продан и според протокол от 21.06.2016г. (л.4311) за купувач на имота е обявен присъединеният взискател - А. Г. А. ов, с предложена цена 1 610 000,00 лева. Разпределението на постъплението, извършено на основание чл. 495 ГПК от ЧСИ с протокол от 25.07.2016г. е било отменено и делото върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение при следване на указанията, дадени с решението по в.гр.д. № 1541/2016г.на БОС, потвърдено от Апелативен съд Б. с определение № 629/22.12.2016г. по ч.гр.д. № 509/2016г. по описа на БАС.
Следващото разпределение №4/26.06.2017г. /стр.6623/ на постъпила-та сума също е било обжалвано, за което е образувано в.гр.д. № 1110/2017г. по описа на БОС. С решение №IV- 960/23.11.2017г., поправено с решение № 259/04.04.2018г., постановени по в.гр.д. 1110/2017г. на БОС, две от жалбите са оставени без уважение, като съдът е счел за основателна жалбата на „Б“ Е. и е отменил обжалваното разпределение с указания към ЧСИ за извършване на ново разпределение. При обжалване на решение №IV- 960/23.11.2017г. по в.гр.д. № 1110/2017г. по описа на БОС пред Апелативен съд Б. , с решение № 206/27.06.2018г. е отменено обжалваното решение на БОС в частта за отмяна на разпределение №4/26.06.2017г. на сумата, получена от публичната продан на недвижимия имот в местността „К“ от 2016г.
При насрочване от ЧСИ на ново разпределение на постъплението от горепосочената принудителна продан, от „Д“ Е. е постъпило искане за включване като присъединен по право кредитор за сумата от 57 110,46 евро, за сумата от 6360,34 лева и сума в размер на 800 лева за вещо лице, както и искане за вдигане на възбраната, наложена на имота в местността „К“, по изложени в молбата съображения.
С обжалваното тук разпореждане от 20.12.2018г., ЧСИ е отказал да включи „Д“ Е. като кредитор в разпределението на сумата от проданта на недвижим имот с идентификатор 07079.8.12 в м.“К“, както и да вдигне наложената възбрана върху този недвижим имот, което е съобщено на „Д“ Е. на 09.01.2019г. Срещу така постановеното разпореждане е подадена пред БОС частна жалба вх. №1017/ 16.01.2019г. от „Д“ Е. , счетена с атакуваното решение на БОС, за недопустима.
С обжалвания пред БОС протокол №8 от 04.02.2019г., ЧСИ Д. Н. е разпределил постъплението от проданта на имота в м. „К“, посочено в размер 1 500 500 лв., предвид оттегляне на първото наддавателно предложение и преминаване към второто по-ниско по размер наддавателно предложение на наддавач и присъединен взискател А. Г. А. /публичната продан е извършена на 21.06.2016г., по реда на чл. 489 ГПК, преди изменението му с ДВ бр.86 от 2017г./.
В обжалваното понастоящем разпределение, извършено с протокол №8 от 04.02.2019г. /л.9123/ е посочено, че сумата от 1 500 500 лева се разпределя при съобразяване на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, така:
1. разноски по съдебното изпълнение в размер от 19775,17 лева/т.26 ТТРЗЧСИ/ и за сумата от 36 лева/ по т.13 ТТРЗЧСИ/ 2. От остатъка от 1 480 688,83 лева в полза на Б. Д. Е. е разпределена сумата от 59326,86 лева, като присъдени разноски по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, които ЧСИ е счел, че се ползват с привилегията по чл.136,ал.1 ЗЗД. 3. С привилегията по чл.136т.2 ЗЗД ЧСИ е включил неплатените данъци за имота към О. Б. 12 370,45 лева и сумата от 6 035 лева/ неплатени ТБО за имотите/. 4. След приспадане на горните суми по привилегиите, посочени по-горе, за разпределение е останала сумата 1 402 956,19 лева , като на основание чл. 136,т.3 ЗЗД/с привилегия за ипотека/ е разпределил на „Б“ Е. сумата от 178 971,52 лева; 5. Остатъкът от 1 223 984,67 лева са разпределени от ЧСИ на основание чл.137 ЗЗД, съразмерно между взискателя купувач А. А. и взискател „Б„ ЕАД. В разпределението А. А. участва с вземане в размер на 2 198 051,65 лева, а „Б„Е. с вземане в размер на 8 693 075,26 лева и съобразно изчисления от ЧСИ коефициент, от постъплението по проданта, на Б. та е разпределена сумата 976 959, 59 лева, а на А. Г. А.- сумата от 247 025,08 лева.6. На основание чл. 495 ГПК, са определени и съразмерните части за изплащане от взискателя купувач А. Г. А. .
При тези данни Окръжен съд Б. е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на „Д“ против разпределението на ЧСИ от 04.02.19г., като неоснователна по заявените оплаквания и е счел жалбата против разпореждането за недопустима.
За да приеме жалба №1017/16.01.19г. на „Д“, подадена срещу разпореждането на ЧСИ Д. Н. от 20.12.18г. за недопустима, Окръжен съд Б. е намерил твърденията на частния жалбоподател- ипотекарен длъжник за суброгиране в правата на ипотекарен кредитор, за неподлежащи на разглеждане в производство по чл.435 ГПК, а също и, че в хипотезите на посочената разпоредба не е предвидена процесуална легитимация и процесуален ред за разглеждане на жалба на ипотекарен длъжник срещу писмен отказ на съдебния изпълнител да го включи в разпределение, извършвано по реда на чл. 460- 463 ГПК, както и срещу отказ на ЧСИ да вдигне наложена върху недвижим имот възбрана.
Апелативен съд Б. счита, че хипотезите на чл.435 от ГПК, които са изчерпателни и лимитативно очертават приложното поле на защитата на страните в изпълнителния процес по реда на жалбите, действително не предвиждат право на жалба срещу отказ за включване на правен субект като кредитор в разпределението на суми, придобити от успешно проведена публична продан на недвижим имот. Следователно окръжният съд напълно обосновано е възприел становище, че поради липса на право на жалба срещу такова процесуално действие на съдебния изпълнител, подадената от „Д“ Е. следва да се счете за недопустима, да се остави без разглеждане, а производството, в което е заявена, да бъде прекратено.
Аргумент в подкрепа на недопустимостта на обжалването на такъв акт е още и това, че участието на един правен субект като взискател в разпределението на суми, придобити от публична продан на имущество на негов длъжник, е защитимо не предварително, а по реда на чл.460 и сл. от ГПК, чрез жалба против вече изготвения от съдебния изпълнител и обявен на страните по изпълнението акт на разпределението.
В тази част решението на Окръжен съд Б. следва да бъде потвърдено.
Не така стои обаче въпросът за втората част от посоченото разпореждане, с чийто диспозитив ЧСИ е отказал да вдигне наложената от него възбрана върху НИ с идентификатор 07079.8.12, находящ се в м. „К“- землище на гр. Б..
Чл. 435 ал.1 от ГПК предвижда възможността взискател в едно изпълнително производство да може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, а в случая е налице именно такъв отказ( за вдигане на наложена по изп. дело възбрана).
Тук се поставя за разрешаване въпросът дали дружеството- жалбоподател е взискател в това производство или само длъжник, който отговаря пред кредитора на праводателя си със свой имот, т.к. го е придобил обременен с ипотека.
Обстоятелството, че процесният имот в м.“К“ е внесен като апортна вноска в „Д“, срещу придобиването на дялов капитал от длъжника на Б. та- „С“ и визираното в чл.173 от ЗЗД, че кредитор с обезпечено чрез ипотека вземане има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той, обосновават извода, че при насочването на изпълнението на Б. та срещу този имот, дружеството приобретател е поставено в качеството на длъжник, който обаче отговаря спрямо чуждия кредитор само с ипотекираното имущество и само за размера на дълга, за който ипотеката е вписана като обезпечение.
Обаче заплащането директно на Б. та- ипотекарен кредитор на главницата от дълга в размер 50 000евро, ведно с лихви върху нея, разноски и такси за изпълнението, които видно от нотариалния акт за ипотеката са обезпечени чрез нея, поставя задълженото с имуществото си за чуждия дълг лице в друго качество. Член 155 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и то плати или претърпи принудително изпълнение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.
В свое решение № 61 от 16.07. 2012 г. по т.д. №678/ 2011г. на ІІ т.о. ТК, ВКС е изразил становището, че плащането на обезпеченото с ипотека задължение е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.155 ал. 2, вр. ал.1 ЗЗД. Освен това в този случая плащането му е в размера на обезпеченото вземане, а не до размера на вероятната стойност на ипотекирания имот, което е производно и от предвиденото в чл.174 ЗЗД, че ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата, за която е извършено вписването. Законът освен това не поставя суброгацията в зависимост от това дали погасяването на обезпеченото вземане е в пълен размер или частично. Следователно тя ще настъпи при всяко положение, но само за платената част от дълга.
В случая плащането на главницата от 50 000евро, ведно с лихви и разноски е безспорно установен в изпълнителното производство факт, поради което настоящият съд приема, че суброгацията в правата на удовлетворения кредитор, на която се позовава платилият сумите длъжник, е доказана. В този размер от дълга към Б. та, той встъпвайки в нейните права на обезпечен с ипотека кредитор, ведно с привилегиите й, произтичащи от обезпечението. Ипотекарният кредитор според чл.459, ал.2, вр. ал.1 ГПК, е присъединен такъв по право, следователно и суброгиралият се в правата й длъжник, се явява присъединен по право взискател.
В резултат от горните разсъждения, следва да се заключи, че като присъединен в изпълнителното производство взискател, „Д“ има право на жалба против отказа на ЧСИ да вдигне възбраната върху имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение, следователно Окръжен съд Б. дължи произнасяне по подадената от това дружество жалба и тя не е недопустима.
Постановяващото обратен на горния извод обжалвано съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и жалбата да бъде върната на БОС за произнасяне по въведените с нея оплаквания.
Изнесените по-горе съображения за правното положение на „Д“ в принудителното производство налагат също така извод за основателност и на жалбата му против разпределението на ЧСИ от 04.02.19г., т.к. дружеството не е включено в него.
Настоящият съдебен състав намира за непочиващи на закона възраженията на Б. та за неоснователност на жалбата на суброгиралия се в правата й кредитор.
На първо място, според чл. 174, предл.първо ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането на кредитора до размера на сумата, за която е извършено вписването, което означава, че третото лице, дало имота си в обезпечение на чужд дълг или придобило обременен с ипотека имот, не може да бъде задължено да отговаря пред чуждия кредитор с нещо повече от учреденото обезпечение. Следователно „Д“ Е. е длъжник на Б. та не за целия кредит на „С“, а за обезпечените с ипотека върху апортирания имот 50 000 евро, ведно с лихви и разноски по изпълнението.
На следващо място и с оглед нормата на чл.155 от ЗЗД, за възстановяването на всяка част от сумата, която погаси, третото лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, поръчителите и всички други задължени за същия дълг лица, дали в обезпечение и ипотека свое имущество. Тази норма възстановява негативите на третото лице, които то би понесло от публичната продан на придобития с тежест имот, като предвижда две алтернативи, съобразени с конкретно защитимия му интерес. Едната дава възможност за изплащане на чуждия дълг и запазване на собствеността върху имота, а другата- да удовлетвори кредитора( да претърпи принудително изпълнение), но да си възстанови предпочтително( с привилегията на удовлетворения ипотекарен кредитор) платеното от имуществото на длъжника.
Данните по делото сочат, че „Д“ Е. се е опитало да се възползва от първата възможност- да запази имота, като е платило на кредитора сумата, която се обезпечава чрез ипотеката, с което е погасило към датата на плащането(30.10.13г.) правото на Б. та да потърси тази част от кредита си отново. Запазвайки правата си върху имота, третото лице щеше да си възстанови тези суми от друго имущество на длъжника „С“, като се включи в разпределение по принудителната му продан, ползвайки поредността на привилегията на удовлетворената Б. като ипотекарен кредитор.
Обаче в случая, след плащането е проведено исково производство по чл.135 ЗЗД, с което апортът е обявен за относително недействителен спрямо Б. та и тя е насочила изпълнението върху същия имот, независимо от частичното си удовлетворяване. Ефектът от това производство е, че макар формалният собственик на имота да е „Д“, за целите на принудителното изпълнение, той се счита собственост на длъжника, следователно няма никакви пречки третото лице да се включи в разпределението на цената от претърпяната публична продан на същия имот, като ползва привилегията на удовлетворения ипотекарен кредитор- Б. та. Да се отрече тази възможност на третото лице, суброгирано в правата на удовлетворения кредитор макар и частично, означава да се допусне възможността то изобщо да не се удовлетвори за загубата си, ако длъжникът няма друго имущество, като е мислимо същевременно с това полученото от проданта да отиде за погасяване на дългове спрямо кредитори, които може да са хирографарни или да имат обезпечения, следващи по ред това на удовлетворения кредитор. В същност законът не цели санкция за третото лице, следователно такова разсъждение би било противно на вложения в него разум.
Ако на третото лице се откаже горната възможност и не се зачете настъпилата в негова полза суброгация, е мислимо също така Б. та да се удовлетвори за вземането си два пъти- веднъж чрез изпълнение от третото лице и втори път, като се включи за същото вземане в разпределението на сумата, получена от принудителната продан на имота, който се счита за такъв на длъжника. Неоснователното обогатяване обаче се отрича от правовия ред в страната, поради което не следва да се постига и чрез действията на съдебния изпълнител.
Настоящият състав счита също така, че ако ЧСИ е изчислил неправилно лихвите върху главницата, обезпечени с ипотеката, наложена на имота на третото лице, има възможност Б. та също да е запазила част от обезпеченото вземане, с което да се нареди в същия ред на привилегии като „Д“, но ако изчислението на съдебния изпълнител е правилно, тя ще се нареди в разпределението за остатъка от вземането си след привилегированите, като хирографарен кредитор.
Освен това е основателно възражението на жалбоподателя, че за вземането на всеки от взискателите, съдебният изпълнител следва да посочи подробно от какво произтича, т.к. всеки недоволен от начина на изчисляването и размера на вземането му участник в изпълнителното производство може да обжалва разпределението на това основание.
Само за пълнота на изложението този съд добавя, че съществуващата в полза на Б. та ипотека(т.к. обсъжданата тук не е заличена, а според чл.179, ал.3 от ЗЗД само заличаването погасява ипотеката), не е основание да се откаже включването на третото лице в разпределението за възстановяване на платените от него на кредитора вместо длъжника суми, за което той има право, произтичащо директно от закона, нито пък за включване на Б. та в разпределението за събиране на онова, което тя вече очевидно е получила. Съдебният изпълнител по силата на дадените му от закона правомощия е длъжен да отчита всички плащания на длъжника по изпълнителното дело, респективно на изпълненото вместо него от имащи правен интерес да платят трети лица, т.к. съгласно чл.433, ал.2 от ГПК, изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събирането на разноските по него.
Казаното дотук сочи решението на Окръжен съд Б. в частта, оставяща без уважение жалбата на „Д“ против извършеното от ЧСИ Д. Н. с протокол №8/04.02.2019г. разпределение за неправилно, поради което то следва да бъде отменено в тази част, а на ЧСИ да се постанови изготвянето на ново, съобразно с дадените от този съд указания за включване на жалбоподателя като взискател за платеното към Б. та и за обосноваването на размера на включените в разпределението вземания.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.25а от Наредбата за заплаща-нето на правната помощ, ответникът по жалбата има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което този съд определя в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № * от 29.03.2019г., постановено по в.гр.д. №291/2019г. по описа на Окръжен съд Б. , В ЧАСТТА, оставяща без уважение жалба на „Д“ Е. с вх. № 2451/06.02.2019г. на деловодството на ЧСИ Д. Н. по негово изпълнително дело № * против протокол №8 от 04.02.2019г. за разпределение на сума от публична продажба на имот с идентификатор 07079.8.12 по плана на гр. Б. м. „К“и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ извършеното с протокол №8 от 04.02.2019г. на ЧСИ Д. Н. по изпълнително дело № * разпределение на сумата 1 500 500лв., получена от публична продажба на имот с идентификатор 07079.8.12 по плана на гр. Б. м. „К“ и УКАЗВА на същия ЧСИ да изготви ново разпределение на същата сума, при спазване на дадените в мотивите на настоящия акт указания.
ОТМЕНЯ горното съдебно решение В ЧАСТТА, прекратяваща производството по в.гр.д. № 291/2019г. по описа на Окръжен съд Б. и оставяща без разглеждане жалба №1017/16.01.19г. на „Д“Е. , против разпореждането на ЧСИ Д. Н. от 20.12.18г. по изп. д. №892/ 2013г.,отказващо вдигането на възбраната, наложената върху горния недвижим имот.
ВРЪЩА жалба№1017/16.01.19г. в отменената част на Окръжен съд Б. друг състав, за произнасяне по въведените с нея оплаквания на „Д“ Е. срещу разпореждането на ЧСИ Д. Н. от 20.12.18г.по изп.д.892/13г., съдържащо отказ за вдигане на наложена възбрана върху имот с идентификатор 07079.8.12 по плана на гр. Б. м. „К“.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалата обжалвана част.
ПОСТАНОВЯВА след изпълнение на дадените указания, БОС да сезира ЧСИ Д. Н. за изпълнение на указанието за изготвяне на ново разпределение.
ОСЪЖДА „Д“ Е. с ЕИК: *, представлявано от П. Й. , със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.“С“№* ет.*, да заплати на „Б“ Е. с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“М“№*, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: