Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 15.10.2020
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На осемнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 436 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно
основание чл. 127, ал, 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2; чл.
143, ал. 2 от СК; чл. 149 от СК, както и чл. 127а от СК.
ИЩЕЦЪТ - К.И.К., действащ лично и в качеството на баща и законен
представител на малолетните си деца - И.К.К. и Н.К.К. твърди, че с ответницата
заживели на семейни начала през 2007г. На ***г. се родил синът им И.К.К., а на
***г. - синът им Н.К.К.. По време на съвместното им съжителство с ответницата и
децата живели в дома на неговите родители в село В.Л., К.община. За периода на
цялото им съвместно съжителство ответницата само на два пъти започвала работа и
то за по около два месеца. На практика той бил този, който издържал тях двамата
и децата им. Никога не бил оставал без работа и правел всичко по силите му, за
да издържа семейството си. Това, което очаквал от ответницата било да се грижи
за децата и за дома им. За съжаление ответницата винаги поставяла на първо
място своя комфорт и задоволяването на собствените й желания. Тя се карала на
децата им, когато я будели сутрин за това, че не я оставяли да се наспи,
крещяла им, избухвала дори при най-незначителни поводи, държала се грубо
най-вече с големия им син - постоянно го обиждала. Не можел да се прими с това,
че тя започвала да обслужва и облича децата, да пали печката през зимата едва
след като се наспи, а понякога това ставало и по обед. Имало дори случаи той да
се прибера от работа след първа смяна, т.е. след 14ч. и да завари децата при
майка му, а ответницата още да спи. Единственото, което го успокоявало било
обстоятелството, че родителите му тогава живеели на първия етаж на къщата и
като чуели, че децата плачат, ги взимали при себе си. Не можел да се примири и
с факта, че ответницата си позволявала да удря децата им, особено И., дори и по
незначителни поводи. Повод за постоянни спорове с нея било и това, че тя
постоянно пушила в помещенията, в които отглеждали децата. А това последното
станало причина за влошеното им здравословно състояние. Твърди, че в края на
2012г. му се отдала възможност да замине на работа във В.. Обсъдил тази
възможност с ответницата и с нея решили след като се устрои с работа и жилище,
да вземе нея и децата при себе си. За съжаление при пристигането му във В.
установил, че има осигурена работа само за две седмици. След това останал
буквално на пътя. Не се отчаял, защото бил твърдо решен да се пребори с
всякакви трудности, но да се пребори и да вземе семейството си при себе си.
Успял да си намери постоянна работа в турски магазин за бързо хранене и добра
квартира. Като се устроил, започнал да изпраща пари на майка му, с които да
издържа децата и ответницата.
Ответницата не променила начина си на живот и след неговото заминаване. Тя не
намерила за необходимо да си потърси и да започне работа. Разчитала изцяло и
само на парите, които изпращал. На практика почти цялата тежест по отглеждане
на децата им била поета от майка му. Явно ответницата била доволна от този си
начин на живот, защото това продължило през следващите 2013-та, 2014-та и
2015-та години. През този период от време много често се налагало да
изпраща и допълнителни средства за
лечението на децата. Те постоянно кашляли и били болни. При едно от поредните
заболявания на И. се свързал по телефона с личния му лекар, за да разбере да не
би да страда от астма. Лекарят му обяснил, че детето боледува, често се
задушава и не му стига кислород, защото при него постоянно се пуши и това му
влияело зле. Въпреки неговото постоянно противопоставяне, ответницата
продължавала да пуши в присъствие на децата, което било повод за скандалите им.
В началото на 2016г. с ответницата се разбрали той да си дойде в отпуск през
месец май. През месец април, майка му се обадила и го уведомила, че ответницата
била напуснала жилището им с двете деца в момент, когато родителите му не били
в къщата. Първоначално нито той, нито родителите му успели да установят каквато
и да било връзка с ответницата и да разберат, къде е отвела децата. Едва след
време родителите му установили, че ответницата с децата им се нанесла в дома на
Р.Л. в град К., при неговата майка, тъй като към онзи момент той бил в затвора.
В периода 2013-та, 2014-та и 2015-та година, ищецът се прибирал всяко лято за
по около месец и половина. Никога ответницата не била споменавала, че начина на
живот, който осигурявал за нея и децата ни не й харесва, както и че има
намерение да напусне дома им и него. След като на 16.05.2016г. се прибрал в
България се срещнал с ответницата й предложил да вземе децата при него в А.с
мотива, че при него ще имат по-добра перспектива за живот и обучение, нямало да
им се налага да свикват с чужди хора. Освен това й предложил, ако се опасява,
че ще й спрат детските надбавки за двете деца, да му каже колко получава и той
щял да ги дава. Ж. отговорила, че това било много примамливо предложение и ще
го обмисли. Казала му, че за двете им деца получава по 120 лева месечно. Още по
време на този техен разговор тя приела така направеното от него предложение и
на същия ден отишли в кантората на Нотариус С.Р., където ответницата направила
безсрочна и безусловна декларация за пътуване и на двете им деца в чужбина. Тя
му предала и оригиналните удостоверения за раждане на децата. На 28.05.2016г.
той и синовете му замина за А.. От тогава и до настоящия момент с тях живеели в
град Б., ул. „П.с.“ № ***. В жилището, което обитавали на посочения адрес били
лице добри битови условия за отглеждане и на двете деца. Те разполагали със
собствена стая, обзаведена с всичко необходимо. И двете деца много бързо
свикнали с новата обстановка, бързо започнали да усвояват езика. Вече говорили
свободно английски и към настоящия момента за тях вече не била на лице езикова
бариера. И. започнал училище още през учебната 2016/2017г. Харесвал училището
си, ходил с голямо желание, включвал се във всички форми на обучение и в
извънкласните дейности. Н. посещавал детската градина към началното училище, в
което учил И.. На него също много му харесвало там. И двете деца се развивали
много добре - физически, интелектуално и емоционално. Те били спокойни и
възпитани. Поддържали богати и интересни социални контакти, както със своите връстници,
така и с учителите и възпитателите в училището. Специфично за английската
образователна система било това, че освен с учебния материал, децата в училище
били ангажирани с много извънкласни дейности, които ги запознавали с
достиженията на науката и културата по един много приятен и достъпен за тях
начин. Всичко това обогатявало и същевременно - забавлявало синовете му и те се
чувствали щастливи. Откакто децата били там имали личен лекар и стоматолог. Не
били боледували нито веднъж.
Сочи, че и понастоящем той продължавал да работи, като шофьор, във фирма за
доставка на храна. Доходите му, които варирали между 1500 и 1700 паунда
месечно, позволявали да посреща нуждите на семейството му и конкретно - тези на
децата. Наред с това, държавата го подпомагала в отглеждането на децата, като
за всяко от тях получавал помощ е размер на 47 паунда седмично, както и
покриване на половината от наема на жилището му. Естеството на работата му и
работното му време му давали възможност да се грижи пълноценно за синовете му.
Помагала му негова приятелка, с която и двамата свикнали и я приемали много
добре. Откакто децата били в А., ответницата им се обаждала на няколко пъти, а
след това на практика напълно спряла да ги търси. През целия този период от
време тя не била давала никакви средства за тяхната издръжка. Ето защо бил
изключително изненадан, когато научил, че ответницата била оттеглила дадената
му нотариално заверена декларация за пътуване на децата в чужбина и била завела
дело за предоставяне на родителските права по отношение на двете ни деца и за
заплащане на издръжка от негова страна. С влязло е сила Решение №
195/09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2016г. на КрлРС, на ответницата били
предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата им - И.
К.К. и Н.К.К., било постановено децата да живеят при нея, както и той бил
осъден да им заплаща месечна издръжка в размер съответно от по 170 лева и 160
лева от влизане в законна сила на решението до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване. Това съдебно решение било влязло в
законна сила на 01.12.2017г.
Междувременно ответницата родила дете от въпросния Р.(не бил съвсем сигурен
за името му) и продължавала да живее в дома на майка му с детето и с него. По
данни на хората в К., той вече бил излязъл от затвора. Не му било известно,
какви били битовите условия в това жилище, но този Р.(или Р.) не би могъл да
бъде определен, като човек, който може и е подходящ за отглеждане на деца му.
Той системно злоупотребявал с алкохол, в пияно състояние ставал невъздържан и
агресивен. Доколкото му било известно, му е било наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода“ за нанесен побой и причинена средна или тежка телесна
повреда. Не му било известно понастоящем, след излизането му от затвора, той да
работи. Освен това този Р. имал още две деца, за които не се грижел и не плащал
издръжка.
Твърди, че от 01.12.2017г. и до настоящия момент ответницата не била
потърсила децата, не била поискала от него да й ги предаде, включително - не
била образувала срещу него изпълнително дело за това. През целия този период от
време тя се обадила само веднъж по телефона да честити рождения ден на И.. Н.
за рождения си ден не бил поздравен от майка си. Вече в продължение на почти
година и половина, откакто със съдебно решение на ответницата било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на двете им деца, тя дори не
намерила за необходимо най-малкото да се поинтересува за тях - къде са, как
живеят, здрави ли са, ходят ли на училище, как се чувстват, щастливи ли са.
Същевременно това не я било спряло тя да се снабди с изпълнителен лист само за
присъдената издръжка и да образува изп.дело № 35/2018г. на ДСИ при КрлРС за
нейното принудително събиране. Това поведение на Ж. доказвало, че тя била
напълно дезинтересирана от упражняването на родителските права и отглеждането
на децата им. Очевидно единственото, което я интересувало в случая била
издръжката, която би могла да получи за тях. Бездействието на Ж. през изминалия
продължителен период от време от влизане в сила на Решение № 195 от
09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2017г. на КрлРС показвало, че същата нямала
никакво намерение да влезне в правата и задълженията на родител, на когото били
предоставени за упражняване родителските права по отношение на двете им деца И.
и Н.. Т.е. ответницата нямала намерение да реализира правомощията си по това
влязло в сила съдебно решение, с изключение на правото да получава издръжка за
децата. Убеден бил, че ако се наложило тепърва децата да бъдат върнати в
България и предадени на ответницата, да живеят при нея и тя да се грижи за тях
- всичко това щяло да им се отрази изключително негативно. На първо място -
двете деца напълно се адаптирали към условията на живот в А.. И двамата се
интегрирали сред връстниците си, чувствали се много добре е училището, което
посещават, намерили си приятели. Децата свикнали да живеят в спокойна и
приятелска атмосфера, получавали много обич и внимание не само от него, но и от
жената, с която съжителствал. Те и двамата много разговаряли с тях, стараели се
да откликват на техните нужди, да им осигурят сигурност и спокойствие, и изобщо
- всичко, от което се нуждаели. Децата били здрави, спокойни, вежливи. Изцяло в
техен интерес било те и двамата да продължат да живеят и да се развиват при
тези условия.
Твърди, че имал основателните опасения, че ако се наложи синовете му да
заживеят с ответницата и в дома на мъжа, с когото тя съжителствала и от когото
имала още едно дете, то те щели да изпаднат в емоционален и културен шок, и
това щяло да им се отрази изключително негативно. На първо място синовете му
щели да изгубят сигурността и спокойствието, в които живеят сега. Ответницата
никога не им била давала грижите, които една майка дължи на децата си, убеден
бил, че не би им ги дала и сега, след раждането на третото й дете и при
съжителството й с вече споменатия Р.. И двамата му сина навлизали във възраст,
в която били много податливи на негативни влияния, с която възраст и двамата се
нуждаели не само от подкрепа, но и от реален родителски авторитет. Ответницата
никога не била такъв родител. Убеден бил, че и приятелят й Р. не би могъл да
бъде за децата му добър пример за подражание. Не на последно място, следвало да
отбележи обстоятелството, че град К. не предлагал особено добри условия за
обучение на деца на тяхната възраст, поради което се страхувал, че ако синовете
му се върнат при ответницата, ще се наложило отново и този път и двамата да
пътуват съвсем сами до К., както това го правил И. до идването си в А..
Счита, че били налице основанията по чл.59, ал.9 от Семейния кодекс -
мерките относно упражняването на родителските права и местоживеене на синовете
му И.К.К. и Н.К.К., определени с влязлото в сила Решение № 195 от 09.06.2017г.
по гр.д. № 1012/2017г. на КрлРС били изгубили смисъл и тяхното осъществяване на
този етап би довело до съществено накърняване на интересите и на двете деца.
Оттеглянето от страна на ответницата на дадената декларация за пътуване на
децата в чужбина и пълната липса на комуникация с нея по въпросите, касаещи
синовете им, създало едно състояние на постоянна несигурност за тях. Те никога
не знаели в даден момент тя какво ще пожелае според настроението си и според
това нейните близки, какво ще й внушат. А това обикновено не било най-доброто
за децата им. Изцяло в интерес и на двамата му сина било на този етап да
останат да живеят и учат при него в А.и същевременно - да могат да пътуват до
България, за да не губят връзката си с Родината и роднините, в това число и с
майка им. За това обаче било необходимо не само на него да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на тях, но и да му се даде
възможност при необходимост и без всички те да зависят от прищевките на
ответницата, да вадят съответните лични документи - лична карта и задграничен
паспорт, както и да може да пътува с децата до В., а при нужда и в останалите
държави от Европейския съюз. Това пораждало необходимостта от постановяване на
решение, заместващо липсващото за това съгласие на ответницата.
МОЛИ съда, да постанови решение, с
което: на основание чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от СК да приеме, че е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено и
влязло в законна сила Решение № 195 от 09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2017г. на
КрлРС, и съответно - предоставите на бащата упражняването на родителските права
по отношение на общите между него и ответницата деца - И.К.К. с ЕГН **********
и Н.К.К. с ЕГН **********, като постанови същите да живеят при него във В..
МОЛИ съда, на основание чл.143 от СК, да осъди ответницата да изплаща на
децата им издръжка в размер на 200 лева месечно за малолетния им син И.К.К. и
180 лева месечно за малолетния им син Н.К.К., чрез техния баща и законен
представител, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване , платими
до 5-то число за текущия месец, ведно със законната лихва за забава върху всяко
просрочено плащане считано от 6-то число на текущия месец до окончателното
изплащане на дължимите суми.
МОЛИ съда, на основание чл.149 от СК да осъди ответницата да заплати на
децата им издръжка за минало време в размер на 200 лева месечно за малолетния
им син - И.К.К. и 180 лева месечно за малолетния им син - Н.К.К., чрез техния
баща и законен представител за една година (12 месеца) назад, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за забава
върху присъдените суми считано от същата дата до окончателното им изплащане.
МОЛИ съда, на основание чл.127а от СК да постановите решение, заместващо
липсващото съгласие на ответницата по настоящото дело за това децата да мога да
вадя лични карти и задгранични паспорти, както и да пътува с тях от и до В.,
както и в останалите страни от Европейския съюз. Претендира за направените по
делото разноски. ОТВЕТНИКЪТ - С.Д.Ж. в
рамките на едномесечния срок, изтекъл на 02.05.2019г. от същия не е постъпил
писмен отговор, по смисъла на член 131 от ГПК. В хода на делото оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие следното:
От приложеното по делото – гражданско дело № 1012 по описа за 2016г. на
Районен съд град К. се установява, че с влязло в сила на 01.12.2017г. Решение №
195, постановено по делото на 09.06.2017г., съдът е предоставил упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца И.К.К. с ЕГН ********** и
Н.К.К. с ЕГН **********, родени от съвместното съжителство на С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** и К.И.К. с ЕГН
********** ***, на майката - С.Д.Ж., като е определил местоживеене на децата
при нея. С решението си, съдът е определил режим за осъществяване
на лични отношения между бащата
и децата, както
следва: през седмица, начиная от влизане на решението в законна сила, от събота
в 09:00 часа до неделя в 18:00 часа с преспиване; един месец през лятото,
несъвпадащ с платения отпуск на майката; по време на Коледните празници на
всяка нечетна година, считано от 20 до 30 декември включително; по време на
Великденските празници, установено официално – всяка четна година; половината от
пролетната ваканция всяка година, а когато годината е четна – съединена с
Великденските празници; по време на личния празник на бащата – рожден ден. С
решението си, съдът е осъдил бащата, на основание член 143, ал. 2 от СК, да
заплаща на детето си И.К.К.
месечна издръжка в размер на 170.00 лева, а за детето си Н.К.К. месечна издръжка в размер на 160.00 лева,
считано от влизане на решението в законна сила до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В материалите по изисканото гражданско дело се съдържат удостоверения за
раждане на децата, видно от които, детето И.К.К. е родено на ***г. и
е на *** години, а детето Н.К.К. е родено на ***г. и е на ****** години.
Въз основа на влязлото в сила решение, ответницата - С.Д.Ж. се е снабдила с
изпълнителен лист, представен в копие по делото, относно присъдената на
основание чл. 143, ал. 2 от СК издръжка на двете деца. Видно от представената
покана за доброволно изпълнение, въз основа на издадения изпълнителен лист,
същата е образувала изпълнително дело № 35/2018г. на ДСИ при КрлРС.
По делото се представени писмени документи, представени на чужд език,
придружени с точен превод на български език, заверени от ищцовата страна,
съгласно изискванията на чл. 185 от ГПК, съдържащи се на л. 10-17, от които се
установява следното: видно от удостоверение, издадено от начално училище Т.,
детето И. посещава училище, а Н.посещава детска градина. Двете деца са
щастливи, вежливи и все повече се включват в дейността на класа. От
представените удостоверения за регистрация при общопрактикуващ лекар се
установява, че децата - И.К.К. и Н.К.К., живеят на адрес: *** и от 22.08.2016г.
имат здравноосигурителен номер и избран общопрактикуващ лекар във В..
По делото е изготвен и приет социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ при Община К.. Видно от данните на доклада, изготвен на база
социално проучване, проведен телефонен разговор с К.И.К. и проведена
среща-разговор с С.Д.Ж., майката споделила, че до 2016г., когато К.К. бил в К.
В., тя е поемала грижата и задоволяване нуждите на децата, с помощта на нейните
родители, като бащата не е изпращал средства за издръжката им. С.Ж. е започнала
връзка с друг мъж - Р.Г.Л.от град К., улица „Г.Ш.“ № ***, с който имат дъщеря - Д.Р.** Л. на *****. Майката и децата заживели в
дома на Р.Л.. Отделно, К.К. също има връзка с друга жена, с която живее на
семейни начала в К. В.. Сочи се, че след разговор между родителите през 2016г.,
двамата се разбрали бащата да вземе децата при него в К. В. с уговорка, че ще
пребивават там за определено време, но след като децата заминали за А., повече
не са се връщали. Майката е търсила децата по телефона, но не е било възможно
да се свърже. Провеждала е разговори с тях, само тогава когато К.К. се свърже с
нея. Към настоящия момент децата пребивават на територията на К. В..
По отношение на жилищни условия и среда за децата, както и трудовата
заетост на родителите се сочи следното: от 2016г. до настоящия етап, децата -
И. и Н. пребивават заедно с баща им в К. В.. Към момента майката на двете деца
продължава да живее на адрес: град К., улица „Г.Ш.“ № ** и съжителства с
Р.Г.Л., с който имат дъщеря. Семейството съжителства с майката на г-н Л. -
М.Т.К.. Жилището представлява двуетажна къща, собственост на г-жа К. и сина й.
С.Ж. и Р.Л. ползват първия етаж от имота. Жилището се състой от кухня, хол, две
спални и санитарно помещение, като едната стая е обособена за детска с
необходимите мебели и пособия за детска стая. Налице са подходящи битови
условия, хигиената е на добро ниво. С.Ж. осъществява трудова дейност като
хигиенист в ресторант „Б.р.“, находящ се по маршрута гр. К. - гр. К., на трудов
договор с доход 560 лева, но към момента същата е в майчинство и полага грижи
за малкото си дете. Г-н Л. работи в строителния сектор, без трудов договор и не
се съобщава за доходи. По данни на К.К., към момента работи в К. В. в куриерска
компания като превозвач от 2017г. с трудов договор, без да се съобщава за
доходи. Към настоящия етап двамата родители не поддържат контакти помежду си;
не си сътрудничат по отношение отглеждане и възпитанието на синовете си; децата
пребивават при баща си, на територията на К. В.; контактите с майката са
ограничени.
Въз основа на проведеното социално проучване, Д „СП“ прави следното
заключение: децата И.К.К. и Н.К.К. не се отглеждат на територията на Република
България и е невъзможно да се опишат социално - битовите условия, при които
живеят. Майка им - С.Ж. изразява притеснението си, че няма информация за децата
си, че се прекъсва емоционалната връзка помежду им. Същата изразява мнение, че е дала съгласието
си двете момчета да напуснат страната ни, като е считала за необходимо да имат
възможност за осъществяване на контакти с баща им.
По реда на чл. 176 от ГПК, в съдебно заседание, проведено на 10.07.2019г.,
ответницата - С.Д.Ж. заявява, че няма връзка с К.И.К.. Същият от доста време я
е блокирал във Фейсбук и от два, три месеца няма никаква връзка с него.
На ответната страна е уважено искане
по реда на чл. 176 от ГПК, като съдът е задължил ищеца да се яви лично и да
отговори на следните въпроси – поради
каква причина ищеца не е изпълнил решение на КрлРС, постановено по гр.д. №
1012/2016г., като не е предал децата на майката; ищеца съобщил ли е на
ответницата адреса, на който пребивават децата в К. А.; имала ли С.Ж. връзка с
децата си по телефон и за три години - колко пъти ищеца е осигурявал възможност
на децата да се чуват с майка си; защо ищеца счита, че ответницата следва през
периода, през който той задържа незаконно децата при себе си, че тя трябва да
им осигурява и изплаща издръжка; защо ищеца счита, че ответницата е следвало да
образува изпълнително дело за предаване на децата, при положение, че тя знае,
че те не са в Република България; каква е била пречката за ищеца да доведе
децата в Република България преди оттегляне на декларацията за пътуване на
децата в чужбина. Ищецът не се е явил в съдебно заседание за отговор на
формулираните въпроси, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.
176, ал. 3 от ГПК.
Съдът, по искане на ищцовата страна е
възложил изготвяне на съдебна поръчка до
В. във връзка с изготвяне на социален доклад по отношение на децата, като
такъв е постъпил по делото, придружени с точен превод на български език,
съгласно изискванията на чл. 185 от ГПК, съдържащ се на л. 185-205 от делото.
Докладът за социално проучване е изготвен от Службата за консултации и подкрепа
за деца и семейни съдилища на У. и касае децата - И.К., роден на ***г. и Н.К.,
роден на ***г. Посочени са родители на децата - К.К. и С.Ж.. При направеното
социално проучване е проведен разговор с г-н К. живеещ в У. и с партньорката му
г-жа М.П., които имат връзка от 2013г., както и с двете момчета, като е
разговаряно и с техните училища. Направен е следният анализ:
По отношение на детето И.К. – И. се проявява като умно, добре изразяващо се дете, което с желание
споделя възгледите си. Той обича да живее с баща си и М.П., която сега нарича
„мама“. Щастлив е в У., като казва, че ако трябва да оценят двете места, би дал
една точка за България и десет - за У.. И. посещава общообразователно училище
Понтардауе. Наскоро се е преместил в това училище, но се приспособява добре и
си е създал приятелства. Харесва много предмети, но особено много математика,
английски език, изобразително изкуство, драма и физическо възпитание. От
училището потвърдили, че се справя добре, подобно на връстниците си, като
посещаемостта му е отлична. Той харесва множество спортове и посещава също така
местния младежки клуб. От училището уведомили, че И. понякога демонстрира гневни
изблици и за него се водел доклад за положително поведение. Те смятат, че това
се дължи донякъде на проблеми с езика, но английският му се подобрява
ежедневно. Учителят, който отговаря за всички ученици от паралелките в неговия
клас го описа като популярен ученик със „свежо“ присъствие. Те смятат, че ще
продължи да се развива и да израства, като всяко едно преместване извън тази
околност би било пагубно за благосъстоянието му.
По отношение на детето Н.К. – Н.заявил, че обича да живее в У. и че би оценил живота тук като сто от
десет. Той е жизнен и бъбрив и изглежда винаги в движение. Той също обича
училището, но смята, че времето за игра е най-доброто. От училището потвърдили,
че е съвестен ученик, който се старае. Той е популярен и макар, че е малко по-назад
от връстниците си, успешно ги догонва. Училищният персонал смята, че ще бъде
съкрушен, ако трябва да напусне У.. От училището отбелязват, че посещаемостта
му е отлична и че получава добра подкрепа у дома.
И двете момчета заявили, че не са виждали майка си и не са се чували с нея
от известно време. Те чувствали, че тя не се интересува от тях, а когато са
живеели в България са им били налагани физически наказания, били са оставяни
сами у дома и че често са се чувствали самотни и уплашени. Момчетата знаят, че
майка им неотдавна е родила момиченце, но не знаят името на момичето. Когато
били попитани за контакт с майка им, те отговорили, че баща им може да уреди
контакт по телефона, но те не го желаят. И двете момчета изглеждат щастливи и
здрави. Г-жа М.П. казала, че когато момчетата пристигнали в У., имали развалени
зъби. Сега били регистрирани при зъболекар и редовно ходели на преглед, както и
при общопрактикуващия лекар, когато е необходимо. И двете момчета имат ясно
структурирана рутина в ежедневието си. Н.имал кошмари през нощта, но сега
изглежда много по-спокоен. И. понякога има гневни изблици в училище и у дома,
но те ставали все по-редки, а той е все по-спокоен и успява да осмисли
преживяванията си от по-ранното си детство.
По отношение на родителския капацитет се посочва следното:
Г-н К. и г-жа М.П. живеят в частна къща под наем в долината А.. Къщата е
уютна, добре обзаведена и с насоченост към децата. И. и Н. делят една стая. Има
обезопасена градина и тя се намира в близост до най-различни местни удобства.
Местното училище е наблизо и И. може да хване автобус за училище на близко
разстояние пеш от дома. При направеното проучване били наблюдавани момчетата в
компанията на баща им и на г-жа М.П., като се е забелязало, че децата са
релаксирани, приказливи и понякога дяволити, но по добродушен начин. Г-н К. и
г-жа М.П. са създали ясна структура и граници, които и двете момчета изглежда
разбират и на които реагират. Г-жа М.П. има по-големи деца от предишна връзка и
прилага набор от родителски стратегии, които изглежда сработват добре и при
двете момчета. Г-н К. съзнава важността на това да се опитва да осигурява
някаква форма на контакт между момчета и майка им, но той казал, че майката на
децата се е обаждала по телефона само няколко пъти, като последният път това е
станало късно през нощта, когато тя съзнавала добре, че децата ще са заспали.
Структуриран
професионален анализ въз основа на събраните данни, обобщава следното: двете момчета изглеждат щастливи и свикнали с живота в У.. Английският им
е изключително добър, като и двете също така учат У. Губят познанията си по
български и разчитат на баща си да им превежда, когато говорят с баба си по
Скайп. И. посещава местно общообразователно училище. За него казват, че постига
добри резултати и има широк кръг от приятели. Описват го като популярен и
харесван ученик. Н.посещава местното начално училище. И него го описват като
популярен и харесван. Персоналът смята, че ще е ужасно, ако трябва да напусне
У.. Определят постиженията му като отлични. И двете училища съобщават за
отлична комуникация с дома и че г-н К. и г-жа М.П. подкрепят изключително много
двете момчета и училищната общност. От разговора с момчетата става ясно, че
докато са живеели в България, те не са се чувствали в безопасност, били са
уплашени, като и двамата съобщават за физически наказания от страна на майката
и един от нейните партньори. Нуждите и на двете момчета по отношение на
здравето и благосъстоянието им са покрити повече от добре, докато продължават
да живеят в У. с баща си и с неговата партньорка. В действителност,
професионалисти в областта на образованието и от двете училища смятат, че всяко
едно нарушаване на домашната среда на момчетата ще бъде в техен ущърб. Децата
изглеждат щастливи, спокойни и уверени сред обкръжението си и изразяват,
независимо един от друг, желание да останат в У. с баща си и с г-жа М.П..
В заключение се сочи, имайки
предвид становището на образователните професионалисти от всяко едно от
училищата, че и двете момчета са щастливи и са се установили добре с баща си в
У., и че всяко едно нарушаване на тази среда може да има неблагоприятно
въздействие върху И. и Н.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал по един свидетел на страни,
от показанията на които се установява следното:
Свидетелката на ищцовата страна - Н.И.К., майка на ищеца твърди, че в
момента, в който решението по предното дело влязло в сила, децата и К. живеели
в А.. Ответницата не предприела действия да вземе децата. За целия период от
четири години, майката само 4-5 пъти е установявала връзка с бащата К. по
Месинджър. Не й е известно, ответницата да е искала К. да върне децата на
майката. К. от осем години бил в А.и през този период не си е сменял телефона.
Ответницата разполага с телефонния му номер. Разказва, че в А.децата живеели
при много добри условия, което установила от осъществяваната помежду им видео
връзка, при която се виждала с тях и има наблюдения за дома, в който живеят.
Къщата била на два етажа, децата разполагали с детската стая, която била много
хубава. Всяко дете си имало собствен кът, собствен креват, като даже до
креватчетата им били изписани имената им, на стената. Килимът бил превъзходен,
все едно отива да кара кола, като пътно платно. В стаята били с голям
телевизор, двамата си имали по отделно таблети, защото и те били на онлайн училище.
Децата се чувствали много добре и били много щастливи. Твърди, че децата нямали
никакви оплаквания и искали и да им отиде на гости, ката тяхна баба. По
отношение на езиковата бариера – децата се оправяли само на английски. При
разговорите им помежду им, бащата се включвал с превод, защото нямали българско
училище и за адаптирането им трябвало да учат английски. И двамата перфектно си
говорели на английски. Твърди, че приятелката на К. му помагала за отглеждането
на децата. Тя само с тях се занимавала, като във връзка с това не ходела на
работа. Разговаряла и с нея с преводач, тъй като била англичанка. Приема я за добра и интелигентна
жена. Твърди, че тази жена много добре се грижела за двете деца. Малкият дори
искал той да спи при нея, двамата я обичат и си я харесват. Тя ги учила да си
почистват и подреждат стаята, да си подреждат дрешките, от вечерта да си
приготвят раничката с таблет и учебник. Тя им създава много добри условия за
живеене. По отношение на ответницата твърди, че същата живее при вече законния
си съпруг - Р.или Р., в град К.. Има природено дете от Р., което е на около 3
години. След като напуснала дома й, тя директно отишла в дома на Р.. Не й е
известно кой се грижи за детето, но майката ходела на работа в един ресторант
на смени, таткото ходел по кръчми и не работел, а детето трябва да е на детска
градина. Р. имал дъщеря и син, за които не се грижел, не е плащал и издръжка.
Твърди, че бащата заминал с децата за А.преди предходното дело, като той имал
разрешение от майката за това, дадено чрез нотариус, че е съгласна децата, до
навършване на 18 годишна възраст, да ги изведе извън страната. Нямало
задължение да върне децата. Жената на К. имала две деца, пълнолетни, които не
живеели при нея.
Свидетелят на ответната страна – Д.С.Ж.,
баща на ответницата твърди, че дъщеря му била подлъгана за пълномощно от К.,
което да подпише, че децата отидат до А.и после ще ги върне. В пълномощното
пишело до 18 години, но тя не е погледнала. Пълномощното вече било унищожено,
прекратено е действието му и предполага, че за това ищецът не се явявал тук.
Сочи, че дъщеря му завела дело, писали писмо и до Министерството на
правосъдието за това, че той ги е извел децата насилствено, въпреки че тя
доброволно е подписала. От там им отговорили, че грешката била нейна. Твърди,
че не било човешко две години да нямат никакъв допир до децата. Делото за
родителските права го спечелила, но децата не ги върнали. Дъщеря му много пъти
правила опити да разговаря с К., но две години изобщо нямала никакъв допир до децата
за разговори. Тя правела опити да разговарят по интернет, но той не е дал
възможност да говори нито с децата, нито с него. Твърди, че преди бащата нехаел
за децата, а сега проявил интерес. Твърди, че дъщеря му живеела в град К., в
жилище, различно от неговото. Тя имала ново семейство, като живеела с мъж – на
име Р.**, с който сключили брак. Двамата имали момиченце на около три годинки.
Дъщеря му живеела с този човек, след като разбрали, че К. живеел с друга жена в
А.. Децата още били в България, когато ответницата отишла да живее с Р.**.
Когато се преместила в къщата на Р.**, дъщеря му не била бременна. След година
и нещо забременяла. Р.се занимавал с товарене на дърва, бил е и в затвора на
лек режим за 7-8 месеца. Той имал две други деца – момче и момиче, които били
5-6 годишни. Тези деца живеели в град К., с майка си. Не му е известно дали
Р.се грижи за тези деца. Дъщеря му работела в ресторант „Р.“ на смени, в
кухнята, където подготвяла зеленчуци и помага в готвенето. Къщата в град К.,
където живеела била на два етажа. Живеят със свекървата. Не му е известно,
дъщеря му да е завела изпълнително дело за издръжката.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата за
изменението на родителските права, местоживеенето на децата, режима на свиждане
и издръжката е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно член 59, ал.9 от
СК, ако обстоятелствата, при които съдът е определил мерките относно
упражняването на родителските права, се изменят, съдът може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. Законът не сочи изрично в какво
трябва да се изразява изменението на обстоятелствата, но изхождайки от
общоприетия смисъл на това понятие следва да се приеме, че промяната на
обстоятелствата е свързана с трайното им и съществено изменение, което в случая
е налице.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК:
Съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1012/2016г. по описа на
КрлРС, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца -
И.К.К. и Н.К.К. са били предоставени на майката, при която е било определено да
бъде местоживеенето им, а на бащата е бил определен режим на лични отношения,
както и е била присъдена издръжка. Макар и задължителни за страните мерките за
упражняване на родителските права, предмет на влязлото в сила съдебно решение,
може да бъдат променени и да бъдат определени нови, ако обстоятелствата се
изменят. Приложение намира разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, която е именно в
този смисъл.
Според точка V от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на
Пленума на ВС, което не е загубило сила и при действащия СК, основание за иск
или за служебно производство по чл.29, ал.2 от СК-отм. са изменилите се
обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. Под „изменение на
обстоятелствата” следва да се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки. При тази преценка следва да
се изхожда изключително от интересите на детето.
Съгласно практиката на ВКС, и по-точно тази дадена в решението на ВКС по
гр.д. № 3368/2017г. се посочва, че „…най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,
т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват
елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите
интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар №
14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на
детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование“.
В същото решение се изтъква, че: „Решението
на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая
кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да
се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не
всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните
елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да
имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да
посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са
счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието
на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи
най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на
конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес
от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете,
свързани с грижите за детето“.
В конкретния случай се повдига въпросът за промяна, както на родителските
права, така и на местоживеенето на децата, поради сериозното намерение на
бащата, трайно да се установи до живее и работи в чужбина - В., което се
окачествява като промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК,
взимайки със себе си и двете си деца. На първо място, следва да се прецени
доколко намерението на бащата, като родител, на който не му са предоставено
упражняването на родителските права, а само режим на свиждане, е сериозно, а не
необмислена прищявка, импулсивна идея и т.н. На следващо място, трябва да се
съобрази по какъв начин това ще засегне интересите на малолетните деца и
тяхното гарантиране и съхраняване позволява ли да се допусне исканата промяна.
По делото е безспорно, че към момента на постановяване на съдебното решение
по гр.д. № 1012/2016г. по описа на КрлРС, с което са уредени мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на децата, същите са
пребивавали във В., при своя баща, след изрично и нотариално дадено съгласие на
майката за извеждането им в чужбина от своя баща. Същият към онзи момент е имал
местоживеене в чужбина, където и по настоящем живее.
Съдът намира, че по делото е доказано намерението на бащата, както да се
установи трайно във В., така и там да отглежда и възпитава двете си деца.
Намерението му представлява сериозно и обмислено решение, а не импулсивно
хрумване. Този извод произтича от установените по делото факти, че К.К. в
продължение на няколко години, още преди постановяване на решението по гр.д. №
1012/2016г. по описа на КрлРС е живял и работил във В., има регистриран адрес в
град Б., ул. „П.с.“ № ***, има създадени контакти в това населено място, може и
живее в жилище, обитавано от заедно със жената, с която живее на съпружески
начела още от 2013г. Създадените от бащата отношения, обвързаности, контакти и
притежавания статут на регистриран чужденец в тази държава водят до извод за
една възможна и много вероятна реализация на формираното намерение за
установяване във В., която е факт.
Съдът намира, че е настъпила промяна на обстоятелствата по смисъла на
чл.59, ал.9 от СК. Дължима е преценката, на следващо място, дали тази промяна
представлява ново обстоятелство, с което би се подобрило положението на децата,
съгласно точка V от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/1974г. на
Пленума на ВС, т.е. дали същата е в интерес на децата. Съдът дава утвърдителен
отговор на този въпрос.
Тъй като преместването на децата във В. е станало факт, при изготвянето на
социалния доклад от английските социални служби е направено проучване на
реалните – а не хипотетични възможности и намерения, както на родителя, така и
на децата относно – условия, при които децата живеят, с изследване на
образователните, здравни и социални аспекти на задоволяване на техните нужди.
Констатациите на доклада подкрепят голяма част от показанията на свидетелката
Н. К., която макар и вероятно заинтересован свидетел, бидейки майка на ищеца,
сочи факти, свързани с живота на децата във В., които би следвало да се приемат
за обективни и верни. Съдът намира за доказано, че в град Б., в жилище на
адрес: ул. „П.с.“ № ***, бащата и децата са добре устроени битово в жилище,
което е в отлично състояние за обитаване; бащата работи и реализира добри
доходи, с които може да задоволява потребностите на децата от всякакво
естество; при отглеждането на децата бащата може да разчита на помощта и
подкрепата на партньорката му - М.П., с която има връзка от 2013г., която
помага в грижите за отглеждане, обучаване и възпитаване на децата; същите имат
здравноосигурителен номер и избран общопрактикуващ лекар, когото да посещават
при нужда. И. посещава местно общообразователно училище, Н. посещава местното
начално училище. Двете деца овладяват английски език, имат добри отношения със
своите съученици, добре се адаптират, няма проблеми в комуникацията и показва
добро образователно ниво.
При тези данни, съдът счита, че исканата промяна на родителските права и
местоживеенето на децата ще бъде в техен интерес, тъй като се установи, че в
град К., където е настоящото им местоживеене не биха били така добре задоволени
техните жилищни и битови нужди. Освен това липсата на училище с такъв широк
профил за обучение на децата в град К., както и невъзможността майката да
реализира достатъчно доходи от трудова или друга дейност, имайки предвид, че
същата има ново семейство и още едно дете на три годинки, биха оказали
негативно въздействие върху социално и интелектуално развитие на двете деца.
Освен това, доколкото не се оспориха от ответната страна констатациите
дадени в социалния доклад от английските социални служби, съдът приема за
установено, че докато децата са живеели в България, те не са се чувствали в
безопасност, били са уплашени, като и двамата съобщават за физически наказания
от страна на майката и един от нейните партньори. От друга страна, нуждите на
двете момчета по отношение на здравето и благосъстоянието им са покрити повече
от добре, докато продължават да живеят в У. с баща си и с неговата партньорка.
Професионалисти в областта на образованието и от двете училища смятат, че всяко
едно нарушаване на домашната среда на момчетата ще бъде в техен ущърб. Децата
изглеждат щастливи, спокойни и уверени сред обкръжението си и изразяват,
независимо един от друг, желание да останат в У. с баща си и с г-жа М.П..
По изложените съображения, съдът намира, че в интерес на децата е същите да
останат под непосредствените грижи на бащата, който към момента се грижи за тях
и за който не са събрани данни, накърняващи капацитета и способностите му като
родител.
Съгласно Постановление №1 от 1974г. на Пленума на ВС, имащо задължителен
характер за съдилищата, интересите на децата трябва да се преценяват с оглед
следните обстоятелства: 1) родителски качества; 2) полагане грижи и умение за
възпитание; 3) подпомагане подготовката за придобиване на знания; 4) трудови
навици; 5) морални качества на родителя; 6) социално обкръжение и битови
условия; 7) възраст и пол на децата, 8) привързаност между деца и родители, 9)
помощ от трети лица и др. Тези критерии са много близки и до изрично посочените
в нормата на чл. 59, ал.4 от СК такива, които следва да има предвид от съда при
решаване на въпросите, свързани с мерките за упражняване на родителските права,
а именно: 1) възпитателски качества на родителите; 2) полаганите до момента
грижи и отношение към децата; 3) желанието на родителите; 4) привързаността на
децата към родителите; 5) пола и възрастта на децата; 6) възможност за помощ от
трети лица – близки на родителите; 7) социалното обкръжение и 8) материалните
възможности.
Преценката и на тези обстоятелства води до извода, че децата, които
понастоящем са на възраст – И. на *** години и Н. на ** години и които от
четири години са в семейната среда на бащата, където се чувстват щастливи и
свикнали с живота в У., В., следва да останат при него, като съдът промени
постановеното по-рано по отношение на упражняването на родителските права,
прекратявайки предоставените на майката родителските права и задълженията на
бащата да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка, определение с Решение № 195/09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2016г. на КрлРС.
Изложеното очертава извод, че най-добрият интерес на децата, преценен в
контекста на относимите към казуса елементи на § 1, т.5 от ДР на
Закона за закрила на детето, като запазване на семейната среда, грижа за децата
и тяхната закрила и безопасност, право на децата на здравеопазване и
образование, налага допускане на исканата промяна.
Несъмнено, промяната, която съдът ще допусне относно местоживеенето на
децата ще доведе до невъзможност майката да има лични отношения със синовете
си, такива, каквито обичайно се постановяват от съдилищата, произтичаща от
неудобството, което би се създало децата да пътуват от В. до България и обратно
на всеки две седмици. Личните отношения между майка и деца ще следва да
претърпят промяна, която по необходимост ще бъде в посока на тяхното
редуциране. Ограничаването на контакта между майката и малолетните й деца
представлява единственият негативен аспект на промяната на местоживеенето на
децата, тъй като всяка от страните в тези взаимоотношения има интерес от това
те да бъдат по-чести, по-дълбоки и по-пълноценни, така, щото майката и синовете
не само да не прекъсват връзката помежду си, но и да я поддържат и
задълбочават. Въпреки това, интересът на децата, като висша ценност, която
трябва да се съблюдава, има приоритет пред интереса на родителя, в случая –
майката, и този интерес изисква да се въведе съдебна промяна на местоживеенето
на малолетните деца, като се регламентира такъв режим на лични отношения, който
в максимална степен да обезпечава съхраняването на връзката между майка и деца.
Съдът намира, че майката и децата следва да имат следния режим на лични
отношения: 5 последователни дни с преспиване през пролетта (месеците април или
май) от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, по време на
ученическа ваканция на децата; 5 последователни дни с преспиване през зимата
(месеците декември или януари) от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден, по време на ученическа ваканция на децата; 30 последователни дни
през лятото (месеците юни, юли или август) от 10:00 часа на първия ден до 19:00
часа на последния ден, по време на ученическа ваканция на децата, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на бащата.
Майката ще има задължение да
уведоми писмено бащата за периода, през който ще осъществява контактите си с
децата, както следва: до 15.03. на съответната година за дните на лични
отношения през пролетта; до 30.10. на съответната година за дните на лични
отношения през зимата и до 30.05. на съответната година за дните на лични
отношения през лятото, както и на кой адрес ще осъществява контактите си с
децата – този в град К., улица „Б.б.“ № *** или този в град К., улица „Г.Ш.“ №
***, доколкото по делото има данни за два адреса (този посочен в исковата
молба, на който редовно са връчвани съдебни книжа и този посочен в адвокатското
пълномощно, представено по делото).
Бащата ще има задължение лично или чрез упълномощено лице, да води децата в
дома на майката, посочен от същата в град К., в първия ден от дните на лични
отношения през пролетта, лятото и зимата, както и лично или чрез упълномощено
лице, да взема децата от дома на майката в последния ден от дните на лични отношения,
като поема за своя сметка разходите по пътуването.
При допускане на исканата промяна, местоживеенето на децата следва да се
определи в град Б., ул. „П.с.“ № **. В настоящото решение съдът ще посочи, че
понастоящем, административният адрес на бащата и децата е в град Б., ул.
„П.с.“ № **, но ще бъде вменено задължение на бащата при настъпване на промяна
в административния адрес, в 7-дневен срок от същата да уведоми писмено майката
за новия адрес.
По иска с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца безусловно, т.е. независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите
на лицето, което има право да я получава и възможностите на този, който е
длъжен да я дава.
Децата са на сравнително ниска възраст, като имат
обичайните за възрастта си нужди от храна, дрехи, играчки, учебни пособия. По
отношение на трудовата заетост на майката, по делото се събраха данни, че
същата работи в кухня на ресторант и реализира около минималната работна
заплата. Същата е работоспособна, като няма данни да проблеми със
здравословното й състояние и съдът приема, че същата може да реализира
допълнителни доходи. Предвид изложеното съдът счита, че С.Ж. може да реализира
трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната.
Доколкото бащата преимуществено живее и работи в А., съдът намира, че същият
реализира по-високи доходи и има по-голяма възможност да дава издръжка. Предвид
установените факти и направените допускания за възможностите на майката и
бащата, съдът приема, че размерът на месечната издръжка, която майката може да
се заплаща на двете си децата - И.К. и Н.Коминов следва да е в минимален размер
от по 160.00 лева, съобразен с нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, отчитайки
обстоятелството, че получава минимални доходи и полага непосредствени грижи по
отглеждане и възпитаване на третото си малолетно дете, което е в ниска възраст
- на три години. Останалата част от издръжката, заедно с непосредствените грижи
по отглеждане на децата следва да се поемат от бащата, като искът до
претендирания размер от 200.00 лева за И.К. и 180.00 лева за Н.К. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че издръжката следва да се присъди считано от влизане в сила
на настоящото решение, а не от датата на подаване на исковата молба по следните
аргументи: съгласно ТР № 11/03.03.1969г. на ОСГК на ВС е прието, че началният
момент на присъжданата служебно от съда издръжка е влизането в сила на
решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от
родителите. По тези два правни въпроса относно началния момент, от който се
дължи и следва да се присъди издръжка при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК, е налице и задължителна практика на ВС и ВКС. С т. 18 от ППВС №
5/16.11.1970 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, че при промяна
на упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 от СК от 1968г.-отм.
(разпоредбата е аналогична на чл. 59, ал. 9 от СК от 2009г.), съдът служебно
прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това
определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето, като началният
момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на
решението. В мотивите към това ППВС е посочено, че цитираното по-горе
становище, изразено в ТР № 11/03.03.1969г. на ОСГК на ВС, се поддържа, но то
следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее
при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на
родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва
от привеждане на решението в изпълнение. Това разрешение е възприето и в постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 798/22.11.2010 г. по гр.д. № 501/2010г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС. Когато съдът уважи иска по чл. 59, ал. 9 от СК в частта
му за издръжката, като присъди същата от посочен от ищеца момент, който
предхожда привеждането в изпълнение на решението в частта му относно
упражняването на родителските права, такова решение е неправилно в частта, с
която издръжката е присъдена за този период. В тази връзка е и Решение № 65/28.02.2014г. по гр.д. 4202/2013г. на ВКС IV-то ГО. Съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно
издръжката.
По отношение издръжката за минало време, съдът намира
следното:
По отношение на иска за заплащане на издръжка за минало
време, съдът счита, че същия е процесуално недопустим. В чл. 149 от СК е
предвидена възможността да се търси издръжка „за минало време”, т.е. когато
изобщо не е била определяна такава. В настоящия случай за периода от една
година преди завеждане на делото има определена издръжка на двете деца, а
именно тази с Решението по гр.д. № 1012/2012г. на КрлРС. Това решение се ползва
с т.нар. „сила на пресъдено нещо”, която е абсолютна процесуална
предпоставка и то от категорията на отрицателните за преразглеждане на спора за
този период от време. Налице са предпоставките на чл. 299, ал. 1 от ГПК,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено, в частта по
предявения иск с правно основание чл.149 от СК, като недопустимо.
По иска с правно основание чл.127а от СК:
К.И.К. е направил искане за издаване на разрешение, заместващо
съгласието на майката, за издаване на документи за самоличност
на децата - лични карти и паспорт за пътуване в чужбина, както и да пътува с
тях от и до В. и останалите страни от Европейския съюз.
Искането е за даване на разрешение за издаване на документи за самоличност
на дете и за пътуването му в чужбина, без съгласието на майката – такова по чл.
127а от СК във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.
В чл.76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД се сочи, че може да не се разреши напускане на
страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено
съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители,
както и, че при разногласие между родителите, спорът се решава по реда на
чл.127а от СК. В конкретния случай е налице такъв спор между родителите на
малолетните деца. Бащата заявява волята си за промяна местоживеенето на децата,
като тримата се установят във В. и за целта трябва да могат свободно да пътуват
до и от България. Майката, възразявайки срещу промяната на местоживеенето и
съществуващата възможност да не може да осъществява лични контакти със синовете
си възразява да дава съгласие за пътуванията. От там и възразява за издаването
на документи за самоличност на децата.
Несъмнено е, че за да се прецени основателността на искането, трябва да се
изхожда преди всичко от интереса на децата, като при това съдът е длъжен да се
съобрази със задължителната съдебна практика по въпроса, съдържаща се в
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г., ОСГК,
според т.1, от което съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването
на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само
за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави,
чийто кръг е определяем.
Съдът по изложи съображения намира, че промяната на местоживеенето на
децата е в техен интерес, поради което счита, че даването на исканото
разрешение за пътувания на децата, но само от и до В., без съгласието на
майката е в техен интерес, тъй като ще способства както осъществяване на
практика на съдебно определеното местоживеене, така и свободно осъществяване на
личните контакти между майката и децата. В тази връзка следва да уважи иска, в
това число и иска за издаването им на документи за самоличност на децата –
лични карти и паспорт за пътуване в чужбина.
Съдът счита, че за да се защитят в максимална степен интересите на
малолетните деца, на основание чл.127а, ал.4 от СК по отношение на този иск
следва да се допусне предварително изпълнение.
По отношение на разноските:
Като предоставя упражняването на родителските права върху децата на единия
родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на
тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от
закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава)
съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако родителите
не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от
районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от
уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и
охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не
следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в
случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането на
ищеца за разноски с оглед изхода на спора и уважаване на исковите претенции
следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не следва присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответницата да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху
определената издръжка в размер на 460.80 лева, изчислен върху 36-месечните
платежи.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определените с Решение №
195/09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2016г. на КрлРС, мерки относно местоживеенето
на децата, упражняването на родителските права, режима на лични отношения,
издръжката, и вместо тях ОПРЕДЕЛЯ следните нови мерки:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца на страните – И.К.К. с ЕГН
********** и Н.К.К. с ЕГН **********, в дома на баща им К.И.К. с ЕГН **********
***.
ЗАДЪЛЖАВА бащата - К.И.К. с ЕГН **********, при промяна на
административния адрес, който понастоящем е във В., град Б., ул. „П.с.“ № **, в
7-дневен срок от промяната да уведоми писмено майката за новия адрес.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните деца на
страните – И.К.К. с ЕГН ********** и Н.К.К. с ЕГН **********, на бащата -
К.И.К. с ЕГН ********** с адрес *** и със съдебен адрес *** чрез пълномощника
- адв.Е.П..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.Д.Ж. *** с ЕГН
********** и малолетните деца - И.К.К. с ЕГН ********** и Н.К.К. с ЕГН **********,
както следва: 5 последователни дни с преспиване през пролетта (месеците април
или май) от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, по време
на ученическа ваканция на децата; 5 последователни дни с преспиване през зимата
(месеците декември или януари) от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден, по време на ученическа ваканция на децата; 30 последователни дни
през лятото (месеците юни, юли или август) от 10:00 часа на първия ден до 19:00
часа на последния ден, по време на ученическа ваканция на децата, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ЗАДЪЛЖАВА майката - С.Д.Ж. *** с ЕГН ********** да уведоми писмено бащата
за периода, през който ще осъществява контактите си с децата, както следва: до
15.03. на съответната година за дните на лични отношения през пролетта; до
30.10. на съответната година за дните на лични отношения през зимата и до
30.05. на съответната година за дните на лични отношения през лятото, както и
на кой адрес ще осъществява контактите си с децата – този в град К., улица
„Б.б.“ № 4 или този в град К., улица „Г.Ш.“ № 49.
ЗАДЪЛЖАВА бащата - К.И.К. с ЕГН ********** лично или чрез упълномощено
лице, да води децата в дома на майката, посочен от същата в град К., в първия
ден от дните на лични отношения през пролетта, лятото и зимата, както и лично
или чрез упълномощено лице, да взема децата от дома на майката в последния ден
от дните на лични отношения, като поема за своя сметка разходите по пътуването.
ПРЕКРАТЯВА, считано от влизане в законна сила на настоящото съдебно решение
в частта му за родителските права, задълженията на бащата К.И.К. с ЕГН
********** *** чрез пълномощника - адв.Е.П., да заплаща на малолетните си деца
– И.К.К. месечна издръжка
в размер на 170.00 лева и Н.К.К. месечна
издръжка в размер на 160.00 лева, определение с Решение
№ 195/09.06.2017г. по гр.д. № 1012/2016г. на КрлРС и присъдени по посоченото дело, считано от
14.09.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, С.Д.Ж. *** с ЕГН ********** да заплаща
на малолетното си дете - И.К.К. с ЕГН **********, чрез своя бащата-законен
представител К.И.К. с ЕГН **********,*** чрез пълномощника - адв.Е.П., месечна
издръжка в размер от 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от влизане в
законна сила на настоящото съдебно решение в частта му за упражняването на
родителските права до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задълженията, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните
задължения, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на издръжката за бъдеще време,
считано от подаване на исковата молба – 25.03.2019г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 160.00 лева до пълният предявен размер от 200.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, С.Д.Ж. *** с ЕГН ********** да заплаща
на малолетното си дете - Н.К.К. с ЕГН **********, чрез своя бащата-законен
представител К.И.К. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника - адв.Е.П., месечна
издръжка в размер от 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от влизане в
законна сила на настоящото съдебно решение в частта му за упражняването на
родителските права до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задълженията, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните
задължения, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на издръжката за бъдеще време,
считано от подаване на исковата молба – 25.03.2019г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 160.00 лева до пълният предявен размер от 180.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск с правно
основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за една година (12 месеца)
назад, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019г., поради
процесуална недопустимост на иска.
РАЗРЕШАВА, да се издаде лична карта и паспорт за пътуване в
чужбина на детето И.К.К. с ЕГН **********, представлявано от своята баща и
законен представител – К.И.К. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника -
адв.Е.П., без да е необходимо съгласието на майката – С.Д.Ж. *** с ЕГН
**********.
РАЗРЕШАВА, да се издаде лична карта и паспорт за пътуване в
чужбина на детето Н.К.К. с ЕГН **********, представлявано от своята баща и
законен представител – К.И.К. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника -
адв.Е.П., без да е необходимо съгласието на майката – С.Д.Ж. *** с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА малолетните деца - И.К.К. с ЕГН ********** и Н.К.К. с ЕГН
**********, родени
от съвместното съжителство на С.Д.Ж. с ЕГН ********** и К.И.К. с ЕГН **********, да напускат пределите на Република България, като пътуват от и до В., и
пребивават извън страната, придружавани от баща си - К.И.К. с ЕГН **********
или упълномощено от него лице, до навършване на 18 години, без да е
необходимо за това нотариално заверено писмено съгласие на майката - С.Д.Ж. ***
с ЕГН **********.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение, в частта
относно - издаването на лична карта и паспорт за пътуване в чужбина на децата,
разрешените пътувания на децата извън пределите на Република България, без
съгласието на майката и присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца - К.И.К. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника -
адв.Е.П., за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените по
делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. *** с ЕГН **********, да заплати по бюджета на ВСС, по сметка
на Районен съд – К., държавна такса в размер от 460.80 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.