Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 10687 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 06.07.2020 г. по гр.д. №
12206/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав „Ф.П.А“ ЕООД е осъдено да
заплати на С.Д.Д., на основание чл. 226, ал. 2 и
3 от КТ, сумата от 18 720 лв., представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на С.Д.Д., за времето от 08.08.2017г. до
07.02.2019г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението и са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „Ф.П.А“ ЕООД
обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност, поради неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че
ищцата не е доказала прекратяване на трудовото правоотношение, което съгласно
чл. 335, ал. 1 от КТ следвало да се извърши в писмена форма, която се явявала
форма за действителност, а не доказване и не можела да се замести с
конклудентни действия на страните. Твърди, че липсва елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 226, ал. 2 от КТ. Сочи, че за работодателя не е
възникнало задължение по чл. 350, ал. 1 от КТ, доколкото няма промяна в
трудовото правоотношение, която да подлежи на вписване в трудовата книжка.
Навежда доводи, че при изпращане на трудовата книжка от работника до
работодателя, не е било посочено, на кого следва да бъде върната след
оформянето ѝ. Твърди, че ищцата е била поканена да получи книжката си, но
ответникът не получил отговор. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
книжката е следвало да бъде върната по начина, по който е изпратена – чрез
куриер, доколкото съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, трудова книжка може да бъде предадена по поща или на трето лице
единствено при изрично писмено съгласие на работника, каквото в случая не е
било налице нито за изпращане на книжката по поща, нито до представляващата
ищцата адв. кантора „М.“. Твърди, че отговорността по чл. 226, ал. 2 от КТ
възниква единствено когато работникът е бил препятстван от служители на
ответника да получи трудовата си книжка. В конкретния случай ищцата не
откликнала на поканата да получи трудовата си книжка, нито е посочила как и
къде да бъде изпратена същата. Бездействието ѝ целяло възникване на
основание за изплащане на по-високо обезщетение. Излага съображения, че не било
доказано настъпването на вреди за ищцата, като по силата на закона се презумира
единствено размера на вредите, но не и възникването им. Оспорва наличието на причинна
връзката между имуществената вреда и непредаването на трудовата книжка.
Посочва, че ищцата не е правила опит, нито е имала намерение да сключва договор
с друг работодател, което да е станало невъзможно поради задържане на трудовата
ѝ книжка. Навежда доводи, че началният момент, от който следва да се
дължи обезщетение, е получаването от ответника на поканата за връщане на
трудовата книжка – 21.12.2018г. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното
решение, като отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ищца е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено по право на основание чл. 325,
ал. 1, т. 2 от КТ, поради това, че след като нейно уволнение е било признато за
незаконно и тя е била възстановена на предишната ѝ работа, тя не се е
явила да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. В случая, евентуална заповед
на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание
би имала единствено констативен характер. Поддържа, че за работодателя е
възникнало задължение да оформи незабавно трудовата книжка от момента, в който
тя му е била предадена. Поддържа, че работодателят е имал възможност да се освободи от
последиците от забавата си единствено при провеждане на процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, което не се установява
да е направено. Навежда доводи, че вредите от задържането са нормативно
определени с разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ и не е необходимо
доказването им от работника, освен ако не възникне спор по този въпрос, но в
този случай е в тежест на работодателя да установи липсата им. Моли съда да
потвърди решението, като й присъди разноските за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Предявен е иск с правно основание чл.
226, ал. 2 вр. ал. 3, изр. второ от КТ за заплащане на обезщетение от незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата за периода 08.08.2017г. - 07.02.2019г. в
размер на сумата 18 720 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.02.2019г., до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска с доводи, че
не се установява прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Поддържа се, че след като е била предадена трудовата книжка на работодателя, от
страна на ищцата не е проявена никаква инициатива за обратното ѝ
получаване. Сочи се, че ищцата е била поканена по телефон да се яви и да получи
трудовата си книжка, но е бездействала. Изложени са съображения, че ответникът
е изпаднал в забава едва от момента на получаване на писмената покана за
предаване на трудовата книжка от 22.12.2018 г. Оспорено е и настъпването на
вреди за ищцата.
По делото не се спори, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по трудов договор № 44/30.12.2015г., по силата на което ищцата е
заемала длъжността „Оператор въвеждане на данни в компютър“ при ответника.
Установява се, че ищцата е била впоследствие уволнена, като уволнението на свой
ред е било отменено с влязло в сила решение от 19.03.2017 г. по гр.д. №
27561/2016 г. на СРС, 59 състав, а ищцата е била възстановена на заеманата от
нея до уволнението длъжност. Не е спорно и обстоятелството, че в указания
двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, тя не се е явила да заеме предишната
си работа.
По делото е представен препис от
кореспонденция по електронна поща между адв. Г.В.- процесуален представител на
ищцата С.Д. по гр.д. № 27561/2016 г. на СРС, 59 състав и С.К.– представител на
ответника „Ф.П.А“ ЕООД относно изплащането на суми по повод образуваното
съдебно производство, в рамките на която адв. В.е заявил, че ищцата няма
желание да бъде възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност.
Представен е и препис от кореспонденция между С.А.и С.К.във връзка с изпращането
на трудовата книжка на С.Д. за оформяне. В писмо изх. № 2587/14.02.2019 г. на „Е.Е.“
ООД е посочено, че с товарителница *********/02.08.2017 г., е бил изпратен
документ до ответника и получен от него на следващия ден – 03.08.2017г. По
делото не се спори, че изпратеният документ представлява трудовата книжка на
ищцата. Безспорно между страните е и обстоятелството, че трудовата книжка е
била доставена обратно на представителя на ищцата на 07.02.2019г.
Съгласно представената по делото справка
- актуално състояние на действащи трудови договори за С.Д., ищцата не е
работила по трудов договор за периода от 30.12.2015 до 01.03.2019г.
В първоинстанционното производство е
проведен разпит на свидетеля С.М.А.. Сочи, че е работила в адвокатска кантора „М.“
към 2017г., която е представлявала ищцата С.Д. по гр.д. № 27561/2016 г. на СРС,
59 състав. Дава показания, че е работила по оформяне на трудовата ѝ
книжка, като е поддържала контакт с ответното дружество. Трудовата книжка е
била изпратена по куриер - „Е.Е.“ ООД, като не е бил уговарян различен начин за
връщане на книжката. При изпращането на трудовата книжка е било указано същата
да бъде върната на адреса на кантората, доколкото там са се намирали
представителите на ищцата.
Разпитан е и свидетелят Д.И.Г.. Посочва,
че е адвокат и е работил в една кантора с адв. К., като заедно са
представлявали ответника по гр.д. № 27561/2016 г. на СРС, 59 състав. Посочва,
че трудовата книжка пристигнала в кантората им през месец август 2017г., като е
била оформена в рамките на 4 дни до седмица. Дава показания, че адв. К. провел
разговор с ищцата С.Д. да се яви и да получи книжката си.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че задължението на ответника – работодател да
оформи и върне трудовата книжка е възникнало от момента на получаването
ѝ. Като не е предал обратно трудовата книжка след нейното оформяне на представляващата
ищцата адвокатска кантора, ответникът е изпаднал в забава, считано от
08.08.2017г. и дължи обезщетение до момента на връщане на книжката на ищцата на
07.02.2019г.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното
решение за правилно, а по изложените във въззивната жалба доводи намира
следното:
Съгласно задължителните указания в ТР №
1/02.12.2019г. по тълк. д. № 1/2019г. на ВКС, ОСГК , задължението по чл. 350,
ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя
надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от
момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при
работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал.
1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се
освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата
книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или
служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се
намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до
предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.
6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В конкретния случай, настоящият съдебен
състав счита, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 2 от КТ, след като уволнението на ищцата е било признато за
незаконно и отменено с решение от 19.03.2017г. по гр.д. № 27561/2016 г. на СРС,
59 състав и тя е била възстановена на предишната ѝ работа, но не се е явила
да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Следва да се посочи, че не е
необходимо постановяването на изрична писмена заповед от страна на
работодателя, доколкото трудовоправната връзка не се прекратява въз основа на
негово волеизявление. Отделно от това, трудовото правоотношение вече е било
прекратено с писмена заповед на работодателя – заповед № 1 от 25.03.2016 г.,
отменена с решението по гр.д. № 27561/2016 г. на СРС, 59 състав. Съгласно
Решение № 280 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г., Г К, ІV Г О на ВКС, трудовото
правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се
възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване
на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му /чл. 345, ал.
1 КТ/. Работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да избере
дали да възстанови трудовото правоотношение. Той може да се позове на
прекратяването на трудовото правоотношение като не се яви на работа в срока по
чл. 345, ал. 1 КТ.
С прекратяването на трудовото
правоотношение, за работодателя е възникнало задължение да оформи и предаде на
работника трудовата му книжка. Доколкото трудовата книжка се съхранява при
самия работник, задължението на работодателя става изискуемо от момента на предаването
ѝ. В случая, книжката е била изпратена на 02.08.2017 г. и е достигнала до
ответника на следващия ден – 03.08.2017г. След получаването ѝ той е
следвало да отрази необходимите данни и да я върне незабавно на ищцата,
съобразно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В тази
хипотеза, законът не изисква допълнителна активност от страна на служителя след
предоставянето на книжката на работодателя. Дори да се приеме, че не е имало
възможност книжката да бъде върната по начина, по който е предадена – по куриер
на представляващата ищцата адвокатска кантора, с оглед нуждата от изрично
писмено съгласие за това (чл. 6, ал. 3, изр. второ от НТКТС), то работодателят
е следвало да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3, изр. първо от НТКТС, като
съобщи на служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично.
В конкретния случай по делото няма данни, нито се твърди отправянето на такова
съобщение. При отчитане заинтересоваността на свидетеля Г. по реда на чл. 172
от ГПК, с оглед обстоятелството че е част от адвокатска кантора, обслужваща
ответника, от показанията му, които съдът намира за неконкретни и почиващи на
непреки впечатления, не може да бъде установено каквото и да е комуникация с
ищцата по повод обратното получаване на книжката ѝ. Дори обаче тези
показания да бъдат кредитирани, известяване на ищцата по телефон не може да
замести изискването на чл. 6, ал. 3, изр. първо от НТКТС това да бъде направено
с писмо с обратна разписка. По този начин, с оглед постановките на горепосочената
тълкувателна практика, е налице незаконно задържане на трудовата книжка на
ищцата по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ.
Неоснователни се явяват изложените във
въззивната жалба доводи, че за ищцата не са настъпили вреди в причинна връзка
със задържане на трудовата книжка. Тези вредите са презумирани от самия
законодател и са нормативно определени. Те са само имуществени и са в размер на
брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо доказването им
от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос, като тогава
тежестта за оборване на законовата презумпция е върху работодателя – така решение
№ 335 от 07.07.2003 г. по гр. д. № 3118/2001 г., III ГО на ВКС, както и Решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г., ГК, ІV Г О на ВКС; Решение № 606 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 908/2009 г., IV ГО. Ответникът е обосновал липсата на вреди за ищцата
единствено с нежеланието ѝ да започне работа при друг работодател. Това
обстоятелство не се установява от делото. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, респ. направил доказателствени искания в тази насока както в
първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция по реда на
чл. 266, ал. 3 от ГПК .
Предвид изложеното, не е оборена
презумпцията за наличието на вреди от задържане на трудовата книжка и за
работодателя е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 вр.
ал. 3, изр. 2 КТ от деня на предоставяне ѝ за оформянето – 03.08.2017 г.
до момента на връщането ѝ на ищцата на 07.02.2019г. Както бе посочено, при
невъзможност за незабавно връщане на трудовата книжка, не се изискват
допълнителни действия от страна на работника с оглед получаването ѝ. В
този смисъл моментът на получаване на ответника на изричната покана за връщане
на книжката от 22.12.2018 г. е ирелевантен за размера на обезщетението.
В жалбата не са наведени доводи относно
размера на обезщетението, поради което следва да се приеме, че вземането на
ищцата възлиза на определения от първоинстанционния съд размер от 18720 лв.
Тъй
като правните изводи на въззивния съд съвпадат с правните доводи на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение е правилно и като такова трябва
да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор с
правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага
въззиваемата страна, която претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв. От въззивника е направено своевременно възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални
действия в настоящото производство, намира, че претендираното адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минимума от 1091. 60 лв., определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.07.2020г. по гр.д. № 12206/2019г. на Софийски районен съд, II
ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА „Ф.П.А“
ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1 091. 60 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.