РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1234 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Пламен Тиханов“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Ж.Ч. е предявил против ответника „Аркус Транс“ ООД искова
молба за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 15 000 лв. (частично от общо дължимата сума в
размер на 34 155 лв.), с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца в резултат на неосъществена покупко-продажба на товарен
автомобил – влекач „М. А.“ с рег. № …., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендира заплащане на
разноските в исковото и заповедното производство.
Ангажира
доказателства.
Ответното
дружество „Аркус Транс“ ООД не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
хода на заповедното производство, проведено по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, е подал възражение против заповедта за изпълнение,
имащо правните последици на отговор на исковата молба съгласно т. 11а
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Във възражението по чл. 414 ГПК не се съдържат конкретни
възражения против вземането.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
Установява
се от представената от ищеца фактура № ********** от 16.07.2018 г., че „Аркус
Транс“ ЕООД е издал на „Пламен Тиханов“ ЕООД фактура с предмет „продажба на влекач
М. А. … …, рама….., двигател …., рег. № …..“, на стойност 41 000 лв. (49 200
лв. с включен ДДС), а от преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2018 г.
– че ищецът „Пламен Тиханов“ ЕООД е превел на ответника „Аркус Транс“ ЕООД
сумата от 49 200 лв. на основание фактура №… от … г.
С
нотариално заверено пълномощно от 17.07.2018 г. Х. Д. Д. в качеството му на
пълномощник на управителя на „Аркус Транс“ ЕООД – Димитър Ангелов Дудов, е
преупълномощил П. Н. Т. да представлява дружеството пред всички физически и
юридически лица на територията на Република Б. и пред нотариус, като от негово
име и за сметка на представляваното дружество продаде за когото намери за добре
и при цена и условия, каквито намери за добре, включително да договаря сам със
себе си и с други лица, които също представлява съгласно чл. 38 ЗЗД, описаните
ППС, както и да задържи продажната цена, а именно: влекач М.А. … … рег. № …,
шаси …., двигател …и полуремарке Ш. …, рег. № …, шаси ….
Застрахователната
стойност на товарния автомобил към 18.07.2018 г. е 8 000 лв. съгласно
представеното удостоверение от ЗАД „Армеец“ АД.
Установява
се от справка от портала за продажби на НАП, че товарен автомобил М. А. .. .. е
изнесен на публична продан от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив чрез
търг с тайно наддаване.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК.
Налице са
процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция) е постъпило възражение от длъжника,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца връщане на процесната
сума с оглед неосъществено основание – сключване на договор за покупко-продажба
на товарен автомобил.
По
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
единствено факта на плащането, а в тежест на ответника – наличието на основание
за това плащане, респективно възстановяването му на ищеца. С това се изчерпва
предмета на доказване по иска относно осъществяването на фактическия състав на
неоснователното обогатяване.
От
ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактура и преводно нареждане,
които не бяха оспорени от ответника, се установява по несъмнен начин фактът на
извършеното от ищеца в полза на ответника плащане в размер на 49 200 лв., а от
представената справка от портала за продажби на НАП – че сделка за покупко-продажба
на товарен автомобил М. А. с рег. № …. която съгласно чл. 144, ал. 1 и 2 ЗДвП следва
да се извърши в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, не е
осъществена поради изнасяне на товарния автомобил на публична продан от НАП. Ответникът
не твърди, нито сочи доказателства покупко-продажбата да е осъществена, поради
което плащането да е било дължимо от ищеца и да съществува годно правно основание
за ответника да задържи престацията. С исковата молба ищецът е признал факта,
че с част от платената в полза на ответника сума, а именно сума в размер на 6
845 лв. е заплатена продажната цена на полуремарке Ш. … с рег. № …., която не
претендира в настоящото производство.
По
изложените съображения съдът приема, че ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, поради което искът като основателен следва да бъде уважен в
предявения размер от 15 000 лв. (частично от общо дължимата сума от
34 155 лв.), а с оглед изхода на делото в полза на ищеца бъдат присъдени
разноските в исковото и заповедното производство.
По изложените съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Аркус
Транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. К., Община Л., …,
ул. „С.“ № .., представлявано от управителя Д. А. Д., дължи на „Пламен Тиханов“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д.“ №…,
представлявано от управителя П. Н. Т., сумата от 15 000 лв. (частично от общо
дължимата сума в размер на 34 155 лв.), с която ответникът се е обогатил
неоснователно в резултат на неосъществено основание – прехвърляне на товарен
автомобил, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.12.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Аркус
Транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. К., Община Л., …,
ул. „С.“ № .., представлявано от управителя Д. А. Д., да заплати на „Пламен
Тиханов“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д.“
№ …, представлявано от управителя П. Н. Т., разноски в исковото производство в
размер на 300 лв. държавна такса и 396 лв. адвокатско възнаграждение, както и
разноски в заповедното производство в размер на 300 лв. държавна такса и 660
лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: