№ 8098
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110118194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. И. Д. (съгласно уточнителна молба от 17.08.2022г. – л.46 от делото)
за сумата от 308,41 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София,
ж.к. „Х.Д.“ бл.*** за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 66,49 лева
–обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 22.03.2022г., за сумата от 19,14 лева – цена за услуга дялово разпределение за
периода м.06.2019г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(05.04.2022г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 3,99 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. –
22.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението
на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот,
ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем
Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно
предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения
за извършено дялово разпределение.
Ответницата чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не
е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот. Оспорва
реална доставка на ТЕ в процесния имот на претендираната стойност. Прави възражение за
изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок съгласно
1
чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно
право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за
доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в
процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 08.12.1992г. се установява, че процесният имот е
придобит от И. Н. Д.. Ирелевантно е дали посоченият договор, с който се прехвърлят вещни
права, е вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, защото вписването
няма отношение към вещно – прехвърлителния ефект на сделката, а на вписването е
придадено значение по чл.113 ЗС. От представеното удостоверение за наследници (л.44) се
установява, че И. Н. Д. е починал на 10.06.2014г. и негови наследници са : съпруга – М.А.Д.,
починала на 21.06.2014г., и дъщеря – ответницата В. И. П.. По делото няма твърдения и
данни за извършване на разпоредителни сделки с имота или на друго основание титулярите
му да са изгубвали правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния
период ответницата е собственик на процесния имот, придобит по наследствено
правоприемство от родителите й – чл.5, ал.1 ЗН. Като собственик на имота ответницата има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от
ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150,
ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от
отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им (л.33 и сл. от делото). Първото
публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а
последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е
определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това
приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от
съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна
енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за
процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
2
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон
- чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца -
продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение,
изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително
потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество
топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация
се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от
ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана топлинна енергия за отопление на имот. В имота са били монтирани 4 бр.
радиатори, като 2 бр. от тях са затапени/демонтирани, а на останалите 2 бр. са монтирани
уреди за дялово разпределение с дистанционен отчет. Начислена и е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, която е определяна съгласно действалите през процесния
период нормативни изисквания в областта на енергетиката. През процесния период не е
ползвана и не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество
топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 316,97 лева, формирана като
разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 415,74 лева
и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 98,77 лева.
От отбелязването върху съобщение към фактура № ********** (л.20) се установява,
че е налице плащане на сумата от 8,57 лева. Други плащания на задълженията не се твърдят
и не се установяват. При това неплатеното задължение за цена за доставена топлинна
енергия възлиза на 308,40 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното
предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ),
които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок
– 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния
сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на
задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на
31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 –
дневният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди
3
установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством
издаване на общата фактура.
При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената
за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период
върху главницата възлиза на сумата от 66,49 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта
на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края
на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната
давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 05.04.2022г. При това погасено по
давност е вземането за м.11.2018г. – м.01.2019г., вкл. Размерът на непогасеното по давност
вземане за цена за доставена топлинна енергия за периода м.02.2019г. – м.04.2020г. възлиза
на сумата от 191,05 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено
върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно
вземане, определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 41,19 лева.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от
191,05 лева за периода м.02.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от процесния период. Искът за акцесорното вземане следва да
се уважи до сумата от 41,19 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира
от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем сървисис“
ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
4
139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по
чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие
сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния
договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото
разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди –
етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за
търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и
договор № 2682 от 29.07.2002г. между етажните собственици и третото лице – помагач, което
дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. В посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на разхода отопление, водомери за топла
вода, поддръжка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуални сметки в
размер на 4,20 лева на измервателен уред (клаузата на т.5.2 от договора). Следва да се
посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за размер на услугата
дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор между
етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото
разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-
334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва
договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят
лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при
спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е
приобщеният по делото договор № Д – О-67/03.06.2020г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между
топлофикационното дружество и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ООД (л.25 и сл.
от делото).
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача -
чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената
за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на
топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно
клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./
от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който
носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на
посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. От
приетото без възражения заключение на вещото лице и представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за отопление и топла вода относно процесния имот през
5
процесния период е видно, че относно процесния имот е доставена услугата дялово
разпредение, като са изготвени изравнителни сметки, за която услуга съгласно чл.36, ал.1
ОУ се дължи цена за услугата дялово разпределение. При това искът за цена за услуга
дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия
размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и данни за плащане на
цената на услугата дялово разпределение. Неоснователно е възражението за изтекла
погасителна давност, защото от изискуемостта на най – старото вземане за цена за услуга
дялово разпределение, а именно това за м.06.2019г., която настъпва на 01.07.2019г. до датата
на подаване на исковата молба – 05.04.2022г., не е изтекъл приложимият тригодишен
давностен срок – чл.111, б“в“, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от
разноски в общ размер от 750 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК (държавна
такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото), на
ищеца се следват разноски в размер на 474,46 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, пл. „Света неделя“
№ 4, ет.4 – адв. Б. Х., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 191,05 лева - цена за доставена топлинна
енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл.*** за периода м.02.2019г. – м.04.2020г.,
вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до
окончателното плащане, сумата от 41,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г. и сумата от 19,14
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 308,41 лева и за периода м.11.2018г. – м.01.2019г., вкл., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 66,49 лева и изцяло иска по чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата от 3,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2019г. – 22.03.2022г.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, пл. „Света неделя“
№ 4, ет.4 – адв. Б. Х., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 474,46 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :
BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
6
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
“Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “Проф. Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7