№ 354
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100501046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „М.Г.“ ООД срещу решение №
20202644/25.10.2021г., постановено по гр.д. № 60228/2020г. по описа на СРС, 120-и
състав, с което, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е признато
за установено, че ответникът „М.Г.“ ООД, дължи на ищеца „И.Т.“ ООД, сумата от 5
301.81 лева, представляваща задължение по шест броя фактури, подробно описани в
мотивите на решението, издадени въз основа на Договор № 2436/01.06.2015г., ведно
със законна лихва от 26.08.2020г. до изплащане на вземането на ищеца са присъдени
разноски за исковото и заповедното производство в размер на 2 402.08 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд не обсъдил и не възприел възраженията на ответника, че
задължението не се доказвало от представените фактури и товарителници, че ищецът
едностранно определил размера на възнаграждението по неясен начин. Не били
обсъдени доводите на ответника за необосновано разминаване в допълнителните такси
към различните дестинации - например във фактурата от 08.02.2018г. допълнителната
такса за доставка към дестинация САЩ била на стойност 0.00 /нула/ лева, а за друга
товарителница, в същата фактура, била начислена допълнителна такса от 4.11 лева.
Неправилно било ценообразуването по прекратения договор между страните да се
1
приложи по процесните фактури. Договорът между страните бил прекратен най-късно
на 01.06.2017г., като всички процесни товарителници и фактури били издадени след
тази дата, предвид на което не били предмет на подписания между страните договор.
Неправилни били изводите на СРС, че с приемането на фактурите ответникът приел
продължаването на договора след изтичането на срока му, както и че от подписването
на фактурите от страна на представител на „М.Г.“ ООД се установявало и приемане на
работата. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски съобразно представен списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „И.Т.“ ООД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че
възприетите в решението от СРС правни и фактически изводи били обективни и се
основавали на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, на закона и
съответствали с утвърдената съдебна практика. Страните били валидно обвързани от
договор № 2436/01.06.2015г. с предмет многократно международно транспортиране на
пратки на възложителя „М.Г.“ ООД в системата на Ю Пи Ес (UPS), доколкото
съдържал клауза за автоматично продължаване. Ясно било и ценообразуването по
договора – позовава се на приетата по делото СТЕ. С оглед изложеното моли въззивния
съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски за производството пред СГС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:
От събраните по делото писмени доказателства - договор № 2436/01.06.2015г.,
справочник за услугите и тарифите на системата Ю Пи Ес за клиенти в България,
фактури, товарителници, заявки за консумативи, споразумение от 06.06.2016г. и др. по
делото се установява твърдението на ищеца, че между страните били налице трайни
търговски отношения по договор за многократно международно транспортиране на
пратки на възложителя „М.Г.“ ООД в системата на Ю Пи Ес, предвид качеството на
ищеца на изпълнител на услугите на Ю Пи Ес за България. Последното обстоятелство
не е оспорено от страните в нито един етап от развитието на производството по делото.
Изтекъл ли е срокът на подписания между страните договор от 01.06.2015г. в
случая е без значение, тъй като постигнатото съгласие по облигацията може да бъде
установявано с различни доказателствени средства, в т.ч. фактури, товарителници,
2
протоколи, гласни доказателства, ССчЕ.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. 6
бр. процесни фактури №№ **********/08.02.2018г., **********/08.02.2018г.,
**********/09.03.2018г., **********/09.03.2018г., **********/06.02.2018г. и
**********/06.02.2018г., товарителници и неоспореното заключение на ССчЕ,
изготвено след проучване на писмените доказателства по делото и проверка в
счетоводството на ищеца и изискана информация от ТД на НАП - София, се
установява, че същите постигнали съгласие ищецът да извърши посочените във
фактурите куриерски услуги, описани подробно по дати, номер на товарителница,
дестинация, тегло и вид, а ответникът да заплати посоченото във фактурите
възнаграждение, като от отразяването в съдържанието на фактурите е виден и начина
на формирането на същото по всяка една от товарителниците – транспорт по тарифа,
отстъпка, гориво, допълнителни такси, общо задължение за конкретната пратка, както
и общо задължение за всички пратки, описани във всяка конкретна фактура.
От заключението по изслушаната ССчЕ, което съдът изцяло кредитира, се
установява, че ищецът надлежно осчетоводил процесните 6 бр. фактури №№
**********/08.02.2018г., **********/08.02.2018г., **********/09.03.2018г.,
**********/09.03.2018г., **********/06.02.2018г. и **********/06.02.2018г. в месеца
на тяхното издаване по сметка 416/2 Клиенти, аналитична сметка „М.Г.“ ООД и ги
включил в дневника на продажбите за съответния месец.
Ответникът включил в дневниците за покупки по ЗДДС всички процесни
фактури №№ **********/08.02.2018г., **********/08.02.2018г.,
**********/09.03.2018г., **********/09.03.2018г., **********/06.02.2018г. и
**********/06.02.2018г. с издател - „И.Т.“ ООД в месеца на тяхното издаване и
ползвал данъчен кредит по същите.
Плащания по фактурите не били постъпвали и в счетоводството на ищеца
фигурирало неизплатено задължение по същите в общ размер 5 301.81 лева с ДДС.
При преценката на заключението на изслушаната и неоспорена от страните
ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира същото, доколкото то
кореспондира изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Ето защо съдът
приема, че между страните бил налице валиден договор при уговорени и платими от
ответника-възложител възнаграждения с ДДС в размер на записаните в процесните 6
бр. фактури №№ **********/08.02.2018г., **********/08.02.2018г.,
**********/09.03.2018г., **********/09.03.2018г., **********/06.02.2018г. и
**********/06.02.2018г. такива.
Всички въведени от ответника възражения за липса на валидна облигация по
договора, едностранно и произволно определяне на размера на възнаграждението и
неправилно ценообразуване са неоснователни. Като е отразил счетоводно
3
задълженията по процесните 6 бр. фактури, представляващи цена на осъществената от
ищеца услуга, ответникът признал извънсъдебно, че останал задължен за заплащането
на сумите по процесните 6 бр. фактури, включително наличието на валидно
възникнала облигация между страните, точното изпълнение от страна на ищеца и
приел посочената във фактурите цена.
По делото, при доказателствена тежест за ответника, не са ангажирани никакви
доказателства за извършено плащане на каквато и да е част от претендираната от
ищеца главница в размер на 5 301.81 лева, представляваща дължим размер на
възнаграждението по процесните фактури, поради което искът за горната сума е
изцяло основателен.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 1 150 лева, което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202644/25.10.2021г., постановено по гр.д. №
60228/2020г. по описа на СРС, 120-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.Г.“ ООД, ЕИК *******, да
заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК *******, сумата 1 150 лева – разноски по делото, сторени
пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4