Определение по дело №239/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

                               О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

Номер: ……260487……. Година  2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД –  ПАЗАРДЖИК                                           ВЪЗЗИВЕН  СЪСТАВ

На 22. 04.                                                                                        2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА  

                                                                                             МАРИАНА ДИМИТРОВА        

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. ч. гр. д . № 239  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274  и сл.  от  ГПК  във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК   - за въззивен  контрол  по отношение    разпореждане  на районния  съд .

На 08. 01. 2021г. търговското дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД   гр.София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ул.  „Панайот Волов „  № 29, ет3, е подало заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Л.С.Ч.,ЕГН ********** ***.

С Разпореждане  № 260018/ 13. 01. 2021г. на районен съд Велинград  ,постановено по ч. гр. д. № 24/ 2021г. по описа на същия съд , искането на заявителя е  отхвърлено частично .  

Против разпореждането на районния съд  в отхвърлителната част  е подадена частна жалба от заявителя в заповедното производство „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД   гр.София , ЕИК ********* чрез пълномощника на страната. В частната жалба  се твърди, че  разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени  разпореждането, като се издаде в полза на заявителя заповед за изпълнение за претендираните суми . Прави се искане за присъждане на  сторените разноски  във въззивното производство . 

Правни изводи . 

Частната  жалба  е   процесуално допустима.

Частната  жалба изхожда  от активно легитимирана страна в   заповедното  производство ( заявител в заповедното производство  по чл. 410 от ГПК ) . 

Частната жалба е  подадена  в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1  от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

І.По искането за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство .

Искането е неоснователно .

От приложените към заявлението  писмени доказателства се установява следната фактическа страна на спора:

На 29. 10. 2019г. между търговското дружество  „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК *********  , в качеството му на“кредитор“ и Л.С.Ч.,ЕГН **********, като „кредитополучател „ е сключен договор за паричен заем в размер на 500 лв. Уговорено е заема да бъде  върнат на равни  6 месечни вноски , всяка вноска в размер на 92, 04 лв.    

В чл. 4 от договора ,кредитополучателя е поел задължението  в срок от  3 дни,  от датата на сключване на договора,  да  обезпечи вземането на кредитора по начините , които са посочени в договора , включително чрез поръчителство  от  дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки . 

На 29. 10. 2019г. е сключен договор за предоставяне на  поръчителство между „ Файненшъл България „ ЕООД  гр. София, като „поръчител „ и   кредитополучателя Л.С.Ч.,ЕГН **********.

В чл. 1 на този договор, поръчителя е поел задължението пред длъжника да  му стане поръчител пред кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК *********, като сключи договор  за поръчителство с кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* по силата ,на който  да отговаря солидарно с длъжника  за задълженията му  пред кредитора  по договора за паричен заем.

В чл. 3 ал. 1   на този договор  кредитополучателя е поел задължението да заплати на поръчителя възнаграждение за уговореното  поръчителство в размер  на 251,76лв., което да бъде заплатено на  равни 6- месечни вноски ,всяка една по 41,96 лв., съгласно падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.  

Предмет на настоящия спор е именно това възнаграждение .

Заявлението е подадено от   цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД   гр.София , ЕИК *********,  след прехвърляне на вземането от страна на  поръчителя-цедент „Файненшъл България „ ЕООД  гр. София. Районният съд е отхвърлил това искане с мотива ,че се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143  ал. 1 и ал. 2  т. 1-10 и т. 15 от ЗЗП. Този извод  на районния съд е правилен, обоснован и законосъобразен.

На първо място , следва да се отбележи ,че наименованието на договора за предоставяне на поръчителство е неправилно  формулирано  , тъй като въвежда в заблуждение ,че се касае за договор за поръчителство, сключен между поръчителя и  кредитора , което не е така. С този договор  поръчителя е поел задължението пред длъжника да му стане поръчител. Следователно , по своята правна природа този договор представлява  договор за поръчка( мандат )  по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Договорът за поръчка поначало  е безвъзмезден договор ,но  страните могат да уговарят възнаграждение ( чл. 286 от ЗЗД). В случая страните са уговорили възнаграждение по договора за поръчка .

Следва да се отбележи ,че към заявлението по чл. 410 от ГПК няма представен договор за поръчителство, сключен между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* и поръчителя  „ Файненшъл България „ ЕООД  гр. София.  По силата на чл. 138 ал. 1 от ЗЗД договора за  поръчителство следва да се сключи именно между тези два правни субекта.

Това е достатъчно основание за отхвърляне на искането за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство , тъй като такова поръчителство не е предоставено в полза на кредитора .   

Правилен е извода на районния съд за това ,че  възнаграждението , което е уговорено представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.     

На първо място ,следва да се отбележи,че  лицето Л.С.Ч.,ЕГН **********,   има качеството на „потребител“ по договора за паричен заем ,тъй като се обхваща от хипотезата на параграф 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Касае се за физическо лице , което ползва услугите на търговец , които не са предназначени за извършването  на търговска или на  професионална дейност и действа извън рамките на своята  търговска и професионална дейност. Следва да се отбележи ,че в самия договор за предоставяне на поръчителство , физическото лице е наречено „потребител „.

Търговското  дружество „ Файненшъл  България „ ЕООД  гр. София,  има качеството на „търговец „ по смисъла на параграф 13 т.2 от ДР на ЗЗП ,тъй като в   рамките на своята търговска и професионална дейност извършва  гаранционни сделки ( виж удостоверението за търговска регистрация на това  дружество ) .    

На следващо място, следва да се отбележи ,че  клаузата   за възнаграждение  по договора за предоставяне на поръчителство  е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност в отношенията между кредитор и поръчител и води до значително неравновесие между  правата и задълженията на търговеца и потребителя .Клаузата не е уговорена индивидуално, тъй като е била изготвена предварително от  търговеца и потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието й .

От представените към заявлението писмени доказателства се установява ,че едноличен собственик на  капитала, на  поръчителя „ Файненшъл България „ ЕООД  гр. София, е кредитора  по договора за паричен заем „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК *********.     Това означава ,че на практика кредитора по  договора за потребителски кредит (договор за паричен заем )  и поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство са едно и също лице . В договора за потребителски кредит  страните са уговорили заплащането на   месечна  договорна  лихва( възнаграждение ) за предоставения заем  в размер на 35%   на годишна база за срока на договора .Уговорката за месечно възнаграждение и по договора за предоставяне на поръчителство,също за срока на договора, означава ,че за отпуснатия кредит кредитора ще получи две възнаграждения -  веднъж  възнаграждението по договора за паричен заем   (договорната лихва ) и втори път  възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство . В това се състои неравноправността на клаузата по чл. 3 ал. 1  от договора за предоставяне на поръчителство .  

ІІ. По искането заплащане на разходи и такси за  извънсъдебно събиране на задължението в размер на 27 лв.   

Искането е неоснователно .

В чл.9 ал. 1,2 и 3 от договора за паричен заем е прието ,че при просрочие на вземането,заемодателя има право да провежда със заемателя телефонни разговори ,да му изпраща електронни съобщения , кратки текстови съобщения /SMS/,писма и стикери , да прави домашни посещения  на адреса на длъжника,  което може да доведе до значително повишаване размера на дължимата сума .  

От съдържанието на договорната клауза следва извода ,че този текст на договора дава право на кредитора да претендира по принудителен ред заплащането на направените разходи за извънсъдебно събиране на вземането . За да отхвърли искането районния съд е приел ,че  посочената клауза от  договора е нищожна , тъй като противоречи на закона  и по конкретно на нормата на чл. 33  ал. 1 от ЗПК. Този извод на районния съд е  неправилен. Текстът на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от   ЗПК дава право на кредитора при забава на  длъжника да събере вземането заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава , за времето на просрочието .  Правото на  кредитора  да претендира заплащането на разходите , които е направил за извънсъдебно събиране на вземането си не намира основанието  си  нито в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК ,  нито в нормите на чл. 10а ал. 1  и ал. 2 от ЗПК ( Тези правни норми дават право на кредитора да събира такси и  комисионни за предоставени  „допълнителни услуги“ , които са свързани с договора за потребителски кредит, както и забраняват на кредитора  да изисква заплащането на такси и комисионни , които са свързани с усвояване и управление на кредита .Разходите на кредитора , които е направил за извънсъдебно събиране на вземането не представляват“ допълнителни услуги“ по смисъла на закона, нито пък са свързани с усвояване и управление на кредита.).Касае се за договорно право ,по силата на изрична уговорка в договора за паричен заем. 

Уважаване на искането за заплащане на посочените разходи предполага обаче към заявлението да се представят писмени доказателства за направени разходи  от кредитора по извънсъдебно събиране на вземането . Такива доказателства липсват към заявлението .      

След като е отхвърлил искането за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и за  заплащане на  направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, правилно районния съд е редуцирал и разноските за процесуално представителство на заявителя в заповедното производство, съответно на уважената част от  искането.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 413  ал. 2   от ГПК във вр.  с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

 

 О П Р Е Д Е Л И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане  № 260018/ 13. 01. 2021г. на районен съд Велинград  ,постановено по ч. гр. д. № 24/ 2021г. по описа на същия съд.

 

 

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция   не подлежи на касационно обжалване .  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           ЧЛЕНОВЕ :