№ 73
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500183 по описа за 2021 година
С решение №260460 от 12.11.2020 г. по гр.д. №2921/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от С. П. С. от гр. София,
с ЕГН: ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД-гр. Плевен, с
ЕИК: **** иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 320 лв. като платена без
основание.
ОСЪДИЛ С. П. С. от гр. София, с ЕГН: ********** да заплати в полза
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК: **** разноски по
делото в размер на 100 лв.
Недоволен от решението е останал С. П. С. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно.
Въззивникът счита, че Плевенски Районен съд неправилно е приел, че
плащането по обезсилена заповед за изпълнение е извършено на валидно
правно основание. Позовава се на следната извадка от мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК: „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на
разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
1
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не
бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване“.
С. П. С. сочи, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД е поискало в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК издаването на изп. лист по заповедта за изпълнение
само в частта за разноските, позовавайки се на извършеното плащане, в който
случай Плевенски Районен съд не е следвало да обезсилва заповедта за
изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.5 от ГПК. Според въззивника,
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД е следвало да обжалва определение №421
от 02.02.2018 г. по ч.гр.д. №7208/2017 г. по описа на Плевенски Районен съд, с
което е обезсилена заповед за изпълнение №4741 от 15.09.2017 г. – защото
кредиторът не е предявил в указания 1-месечен срок иска по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си. „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен“ЕАД обаче е бездействало и така се е стигнало до отпадане на
основанието, на което е платена сумата от 320 лв., респ. до неоснователното
му обогатяване.
С. П. С. претендира разноските, направени в заповедното и в двете
инстанции на исковото производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на 16.02.2021 г. на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД и на 04.03.2021 г. е подаден отговор, в
който се моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемото дружество твърди, че след подаване на възражението по
чл.414 от ГПК – на 01.11.2017 г. длъжникът е платил сумата от 320 лв., като
по този начин е погасил задължението си за главница и лихва. Това го е
мотивирало да поиска издаването на изп. лист само за разноските, като в хода
на производството длъжникът е платил и сумата от 70 лв., с което е погасил и
тях. Така длъжникът е признал задължението си, а кредиторът е загубил
правния интерес за води установителен иск за съществуването на вземането
си.
Според „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД, позоваването на формалното
обезсилване на заповедта за изпълнение е злоупотреба с право и незачитане
интересите на другите.
В отговора на въззивната жалба се моли да бъде отчетено въвеждането
през процесния период на регламента по чл.414а от ГПК, което потвърждава
защитната теза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД.
2
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД претендира направените разноски за
юриск. възнаграждение.
С определение №353 от 18.03.2021 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
На 05.04.2021 г. е постъпила писмена защита по съществото на спора и
списък по чл.80 от ГПК, в който се съдържа и искане на основание чл.38 от
ЗА да бъде присъдено в полза на адв. В.С. възнаграждение в размер на 360 лв.
В о.с.з. на 08.04.2021 г. въззивникът не се е явил и не е бил
представляван. Процесуалният представител на въззиваемото дружество –
юриск. М. е пледирал за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д.
№7208/2017 г. по описа на Плевенски Районен съд, че подаденото на
14.09.2017 г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД заявление по чл.410 от
ГПК е било уважено с издаването на заповед за изпълнение №4741 от
15.09.2017 г. срещу С. П. С. за следните суми: 319.34 лв. – главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 14.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането; 19.17 лв. – лихва, начислена върху главницата за
периода от 04.04.2016 г. до 08.09.2017 г.; 25 лв. – разноски за ДТ и 50 лв. –
разноски за юриск. възнаграждение.
Не е спорно, че С. П. С. е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, с
което изрично е признал дължимостта на 159.67 лв. като главница,
представляваща доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2017 г. и на 9.59 лв. като лихва, начислена върху главницата за периода
от 04.04.2016 г. до 08.09.2017 г., т.е. на общо 169.26 лв. Във възражението
изрично е оспорена дължимостта на 159.67 лв. като главница,
представляваща доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2017 г. и на 9.59 лв. като лихва, начислена върху главницата за периода
от 04.04.2016 г. до 08.09.2017 г., т.е. на общо 169.26 лв. Мотиви за
признанието и за оспорването не са изложени във възражението.
Предвид съдържанието на възражението по чл.414 от ГПК, заповедта за
изпълнение е влязла в сила частично – относно половината от заявеното
вземане. Другата половина от него е оспорена и със съобщение, връчено на
18.10.2017 г., на кредитора е указано да предяви иск относно „вземането –
предмет на заявлението“.
3
В 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК – на 15.11.2017 г.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е подало до Плевенски Районен съд молба,
в която се твърди, че длъжникът е платил и се иска издаване на изп. лист по
заповедта само в частта за разноските. На 28.11.2017 г. е подадена
уточняваща молба, според която длъжникът е погасил чрез плащане
главницата и лихвата, посочени в заповедта за изпълнение. С трета молба – от
12.01.2018 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД потвърждава, че правния му
интерес от предявяването на иска по чл.422 от ГПК е отпаднал и че желае
само издаването на изп. лист за разноските. С четвърта молба – от 25.01.2018
г. дружеството уведомява съда, че на 09.01.2018 т. длъжникът е погасил чрез
плащане и разноските. Към молбата са приложени справки за плащанията
на потребител №12848 – С. П. С., според която на 01.11.2017 г. са платени
320 лв., с които са погасени съдебни начисления за 315.76 лв. главница и за
4.24 лв. лихва, а на 09.01.2018 г. са платени 70 лв., с които са погасени
съдебни начисления за такси и разноски.
С определение №421 от 02.02.2018 г. по ч.гр.д. №7208/2017 г.
Плевенски Районен съд е обезсилил заповед за изпълнение №4741 от
15.09.2017 г. – защото кредиторът не е предявил в указания 1-месечен срок
иска по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 18.04.2018 г.
Между страните не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д.
№1841/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, че подаденото по
пощата на 19.05.2020 г. от С. П. С. заявление по чл.410 от ГПК е било
уважено с издаването на заповед за изпълнение №977 от 21.05.2021 г. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД за следните суми: 320 лв. – недължимо
платена по обезсилена с определение №421 от 02.02.2018 г. по ч.гр.д.
№7208/2017 г. по описа на Плевенски Районен съд заповед за изпълнение
№4741 от 15.09.2017 г. по с.д.; 25 лв. – разноски за ДТ и 100 лв. – разноски
за адв. възнаграждение.
Не е спорно, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е подало в срок
бланкетно възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта.
Не е спорно, че в срок С. П. С. е предявил иска по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си, произтичащо от
неоснователно обогатяване. В исковата молба се твърди, че ищецът е платил
на ответника сумата от 320 лв. без основание, поради обезсилване на заповед
за изпълнение №4741 от 15.09.2017 г. по ч.гр.д. №7208/2017 г. по описа на
Плевенски Районен съд. В исковата молба липсват твърдения защо с
възражението по чл.414 от ГПК срещу процесната заповед е оспорено само
половината от вземането и защо въпреки оспорването, е платена сумата от
320 лв.
4
Видно от нареждане за кредитен превод от 30.10.2017 г. на сумата от
320 лв., С. П. С. е посочил сам като основание за превода - заповед №4741 от
15.09.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски
Районен съд е приел, че в тежест на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е да
докаже, че е получило сумата от 320 лв. на правно основание, а именно – като
дължима стойност на ползваната през периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2017
г. топлинна енергия.
Според въззивната инстанция, доказването на правно основание за
плащането не означава доказване съществуването на формален документ – в
процесния случай издадена от съда заповед за изпълнение, а съществуването
на сключен между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД и С. П. С. договор, с
който те самите регламентират правата и задълженията си като страни в
правоотношението относно доставката, респ. ползването през процесния
период на топлинна енергия в имота, находящ се в гр. Плевен, ул. „С.В.“ №*,
вх.*, ап.**.
Принципно е възможно съдебен акт да бъде източник на облигационни
задължения, като напр. решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, заместващо
липсващата воля на една от страните по предварителен договор за
сключването му като окончателен договор или решението по чл.32, ал.2 от
ЗС, заместващо липсващото решение на мнозинството за използване и
управление на общата вещ. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не е
такъв съдебен акт и тя не се явява основание за плащането на процесната
сума от 320 лв. Основание за възникване на облигационната връзка между
страните по делото е сключения помежду им договор, разбиран като
съвкупност от юридически факти /фактически състав/, чието осъществяване
води да конкретни правни последици.
В заявлението от 14.09.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е посочило, че е доставяло в периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия в имота, находящ се в гр.
Плевен, ул. „С.В.“ №*, вх.*, ап.**, чиято стойност –319.34 лв. не е платена от
С. П. С..
Към заявлението от 14.09.2017 г. е приложено препис-извлечение от
сметка на потребител №12848 – С. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: ул.
„С.В.“ №*, вх.*, ап.**, от което е видно, че за периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2017 г. стойността на топлинната енергия е 319.34 лв., а лихвата възлиза
на 19.17 лв. Това препис-извлечение не е оспорено като документ от С. П. С..
С. П. С. не е оспорил преюдициалните факти , а именно – че е
собственик или ползвател на процесния имот; че последния се намира в
сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
5
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, като титуляр на вещно право на собственост или
на ползване върху недвижим имот, намиращ се в топлофицирана сграда в
режим на етажна собственост, е потребител на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия, т.е. без да е необходимо
сключването на писмен договор с топлопреносното предприятие; че съгласно
чл.153, ал.6 от ЗЕ, когато абонат прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имота си чрез монтираната в него регулираща арматура,
той остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и дължи заплащане на част от нея, съответна на отопляемият обем
на апартамента, в т.ч. и отопляемият обем на съответните части от общите
части на сградата, прилежащи към него; че през процесния период в
отоплителните сезони е била доставяна топлинна енергия и че ежемесечно е
била отчитана нейната реална консумация; че при изготвяне на
индивидуалните сметки топлинният счетоводител е спазил изискванията на
съответната методиката и пр.
С. П. С. не е доказал, че в срок или със закъснение – но преди подаване
на заявлението от 14.09.2017 г. е платил претендираните с последното
главница – 319.34 лв. и лихва – 19.17 лв.
При това положение плащането на сумата от 320 лв. не се явява без
правно основание. То се дължи поради изпълнението на договорното
задължение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД да доставя през процесния
период топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост – като
стойност на топлинната енергия отдавана от сградната инсталация, съответна
на отопляемият обем на процесния апартамент.
С. П. С. е платил сумата от 320 лв. след подаване на заявлението от
14.09.2017 г. и след издаване на заповед за изпълнение №4741 от 15.09.2017 г.
Доколкото плащането е мотивирано от издаването на процесната заповед за
изпълнение и е извършено преди тя да бъде обезсилена, според въззивната
инстанция е безпредметно обсъждането на значението му като
„извънсъдебно“ признание на дълга, застъпено в обжалваното решение. За
пълнота на изложението следва да бъде добавено, че плащането не само
манифестира признание на дълга, а и го погасява, т.е. значението на
признанието се поглъща от ефекта на погасяването.
Плевенски Окръжен съд намира, че позоваването на липса на основание
за процесното плащане, дължащо се на обезсилването на заповедта за
изпълнение, без да се оспорва съществуването на договора като източник на
задължението, съставлява злоупотреба с право. Противно на правната и
житейска логика е при плащане, извършено след подаване на възражение по
чл.414 от ГПК, кредиторът да бъде принуден да предяви иска по чл.422 от
ГПК само за да не бъде формално обезсилена заповедта за изпълнение.
Несъстоятелно е да се гради защитна теза върху грешка на съда, който не е
6
следвало да обезсилва заповедта за изпълнение, съгласно извадката от
мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, на която С. П. С. се позовава във въззивната си жалба.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира за правилно
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на С. П. С..
При този изход на спора по същество, С. П. С. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД сумата от 100 лв.,
явяваща се разноски във въззивната инстанция за юриск. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260460 от 12.11.2020 г. по гр.д. №2921/2020 г. по описа на
Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК С. П. С. от гр. София, с
ЕГН: ********** да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен“ЕАД-гр.
Плевен, с ЕИК: **** сумата от 100 лв., явяваща се разноски във въззивната
инстанция за юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7