Определение по дело №530/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство реда на чл.258 и кл. ГПК е образувано по въззивна жалба на О. Б., чрез юрисконсулт С. Х. насочена против Решение № 829/02.02.2010 г., постановено по гр.д. № 632/2009 г. по описа на РС Б..

В същата се правят оплаквания за постановяне на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на решението на районния съд и по съществото на спора постановяване отхвърляне на заявена искова претенция.

В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемия.

Пред въззивната инстанция при първото разглеждане на делото е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като съобрази данните по делото и дадените задължителни указания на касационната инстанция, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приобщените пред районния съд писмени доказателства, че с нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание реализирано отстъпено право на строеж № 82, том І, рег. № 3293, дело № 234/2000 г. кооперацията въззиваем е била призната за собственик на следния недвижим имот: “ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, представляващ масивна сграда, със застроена площ около 177 кв.м., състояща се от магазин, склад и гараж, записана с отделен кадастрален номер – 5929 в парцел ІV, кв. 20 по плана на кв. „С.” на Б., при съседи: от три страни общинско място”.

Според Удостоверение изх. № 1111/20.12.2007 г., издадено от О. Б., описаният по-горе имот - пл. № 5929, кв. 20 по плана на кв. “С.”, по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. е с идентификатор 04279.629.129.35.

Установява се още, че с писмо изх. № 69-00-605/18.12.2007 г., изходящо от въззивника, въззиваемият е уведомен по повод подадена от него молба за деактуване на прилежащия терен към сградата, че със ЗРП на кв. “С.” в Б., одобрен със Заповед № 259/14.05.1980 г. за процесния имот е отреден УПИ ІV-3764, кв. 20 – за комплексно жилищно строителство, поради което на основание § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, имотът е общинска собственост.

Видно е от Заповед № 19/24.02.1984 г. на Председателя на ОбНС – Б., че на РПК – Б. на основание чл. 15 от ЗС, чл. 130 от ЗТСУ и чл. 103 от НДИ, е отстъпено право на строеж за временен павилион с площ от 100.00 кв.м.

Въз основа на тази заповед е издадено и Разрешително за строеж № 59-1/14.03.1984 г.

В същото се сочи изрично, че се разрешава на РПК – Б. да изгради в парцел І, кв. 20 по плана на ЖК “9.” /”С.”/ магазин за хранителни стоки, като строителството следва да се извърши при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ и при нужда и разпореждане от съвета павилионът се премахва за сметка на собственика.

С Констативен протокол от 21.04.2009 г. комисия от отдел „АСК” към О. Б. е извършила проверка на процесния обект, при която е констатирано, че: 1/временният търговски обект “Магазин за промишлени и за хранителни стоки” е изграден при съществено отклонение от издадените Разрешително за строеж № 59-1/14.03.1984 г. и Заповед № 19/24.02.1984 г. на Председателя на ОбНС – Б. по отношение на застроената площ – вместо 100.00 кв.м. е реализиран строеж със застроена площ 124.00 кв.м. без съгласие от собственика на земята – О. Б.; 2/ пристройките на магазина от юг и от запад са поставени /монтирани/ без одобрени проекти, без разрешение за строеж, без протокол за определяне на строителна линия и ниво и без отстъпено право на строеж или договор за наем с О. Б.. Същите се използват като складове и за търговия; 3/ липсват данни за годината на построяване на пристройките и няма подадени заявления по § 27 от ППЗТСУ /отм./ или § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ; 4/ собственикът не е предприел действия за процедури за изменение на действащия ЗРП с цел временният строеж да придобие траен статут, съгласно §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ.

При така направените констатации комисията е направила извод, че търговският обект подлежи на премахване.

Със Заповед № 978/13.05.2009 г. на Кмета на О. Б. на основание § 17, ал. 1 от ПР на ЗИДЗУТ, е разпоредено на Председателя на РПК – Б., в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта, да бъде премахнат за сметка на кооперацията процесния магазин, както и пристройките към него.

Горната заповед е обжалвана пред Административен съд – Б., като към датата на устните състезания пред районния съд образуваното по жалбата производство – адм. дело № 471/2009 г. по описа на БлАС, не е било приключило с влязло в сила решение.

От ангажираните в хода на производството пред въззивната инстанция писмени доказателства при първоначалното разглеждане на делото се установява, че с Решение № 550/19.10.2009 г., постановено по горецитираното дело по описа на БлАС, заповедта на Кмета на О. Б. е била отменена, но с Решение № 5116/20.04.2010 г., постановено по адм.д. № 15948/2009 г. по описа на ВАС решението на БлАС е отменено и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на РПК Б. против Заповед № 978/13.05.2009 г. на Кмета на О. Б..

Решението на ВАС, което е окончателно, е влязло в сила на 20.04.2009 г.

От мотивите на последния съдебен акт се установява, че ВАС е приел от данните по адм.дело, че въззиваемата К. не е направила своевременно и в сроковете по § 17, ал.2 ЗУТ искане до ОбС Б. искане, респ. – последният не е взел решение за изменение на действащ ПУП с цел временния строеж, изграден от нея, да получи траен устройствен статут в съществуващите му размери и вид.

Следва да се отбележи, че твърдения в горната насока не се навеждат от въззиваемия и в настоящето производство, вкл. не се ангажират доказателства в тази насока.

В хода на производството пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение.

В основното такова вещото лице е докладвало, че поземлен имот с идентификатор 04279.629.129 е идентичен с Парцел ІV, кв. 20 по плана на кв. “С.”, Б., одобрен със Заповед № 259/14.05.1980 г. на КАБ при МС.

Докладвало е също, че по действащия ПУП-ПР, сградата, описана в нот.акт № 82, том І, рег. № 3293, дело № 234/2000 г. и отразена и записана в одобрения от МРРБ през 2000 г. КП с № 5929, попада в УПИ VІІ-629.129.35, с площ 322 кв.м., отреден за “магазини и офиси”.

Този УПИ е съобразен с нормативите за лице и повърхност по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ и съответства на предназначението на съществуващата сграда, т.е. с изготвянето и одобряването на ПУП – ПР, е съобразена необходимата прилежаща площ на обекта;

Според вещото лице е възможно реално обособяване като самостоятелен имот, което е извършено с одобряването на ПУП – ПР на квартали 19, 20, 21,..... и обособяването на УПИ VІІ-629.129.35, кв. 20 с площ 332 кв.м., отреден за “магазини и офиси”.

В допълнителното си заключение, вкл. при изслушването му в с.з. експертът е поддържал, че по кадастралната карта и регистъра към нея имотът с идентификатор 629.129.35 е записан на собственик РПК, предвид че като основание е посочен нот.акт с № 82, том І, рег. № 3293, дело № 234/2000 г., вписан в Службата по вписванията под № 191, том ІІ, 22.12.2000 г.;

По отношение характеристиките на построената в имот УПИ VІІ, кв. 20 сграда е посочил, че същата е едноетажна сглобяема такава, с метална конструкция, отразена с идентификатор 629.129.35, в плана със сигнатура “МО” – “масивна обществена”, тип павилион с размери 12.60/9.60 м. и височина 9.60 – 3.90 м. и е трайно свързана с терена.

Според констатациите на вещото лице, направени на база извършени от него справки в О. Б., имало проведена процедура за даване на траен градоустройствен статут на сградата, и по-точно за изменение на действащия към 2000 г. план.

Тя започнала по молба на Председателя на РПК – Б. с вх.№ П-03-1604/23.03.2001 г. до О. Б. за промяна статута на сградите от временен в постоянен.

Във връзка с тази процедура с писмо изх.№ П-03-1604/23.03.2001 г. О. Б. уведомила РПК, че с решение № 4 по протокол № 8/13.03.2001 г. Комисията по чл.120, ал.4 ППЗТСУ при О. Б. удовлетворила молбата, като дала съгласие за задвижване процедура за прехвърляне правото на строеж за обект „В. и сладкарница „Ч.”, находящи се в ж.к.”С.”.

Въз основа на горното вещото лице направило извод, че била допусната и започнала процедура за изменение ан плана и промяна на статута на процесната сграда.

Докладвало още, че по предвижданията на действащия към момента план – ПУП-ПРЗ /за сградата/ е образуван УПИ VІІ “за магазини и офиси”, а в КК търговският обект на РПК “Магазин за хранителни стоки” с идентификатор 629.129.35 е “сграда за търговия”.

Районният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като компетентно и пълно.

Въззивната инстанция обаче намира, че същото следва да се кредитира единствено в частта му, която от една страна се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи статута на процесната сграда, а от друга – съдържат изводи, които вещото лице, като такова с технически познания, може да направи.

В частта му, касаеща правни изводи, направени въз основа на писмени доказателства, които не се приобщени по настоящето дело, заключението на експерта не следва да се кредитира.

В хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели.

От тях в показанията си свидетелят Д. Г. Д. е посочил, че работи в ищцовата К. на длъжността “Организатор по търговията” от 10.01.1984 г. и че РПК – Б. в един период е имала около 140 магазина в Б., като в кв. “С.” били около 15-20.

Процесният магазин бил “В. ч.” и според свидетеля бил номер 19 – хранителен магазин. Построила го кооперацията със собствени средства и досега нямало никакви претенции към собствеността на магазина.

Този свидетел е заявил, че и самият той е участвал в строителството му.

Твърдял е, че магазинът се намира в пространството между блоковете, в “С. – ц.”, близо до автобусната спирка на “В. ч.”, пред която има блок и зад блока е магазинът с паркинг отпред. Магазинът бил построен през пролетта на 1984 г.

Като постройка представлявал бетонен фундамент от едната страна 1.5 м, а от другата 0.5 м заради наклонения терен. Били поставени метални колони, които държат самата конструкция и са хванати в бетона, като пространството е оградено от панели, които го затварят. Допълнително правили складови площи, но по нареждане на общината ги блъснали, защото се оказало, че са незаконни. Магазинът си бил отделно, а после правили складовите площи. Конструкцията му била метална, неразглобяема и всичко било направено на заварка.

От своя страна свидетелят И. Т.К. е заявил, че същият работи в РПК – Б. от 04.04.1972 г., като до 1984 г. е работил на длъжността “Ревизор”, а след това - на длъжността “Началник склад”.

Поддържал е, че РПК – Б. имала хранителен магазин в кв. “С.”, на “В.”, който е построен около пролетта на 1984 г., с оборотни средства на кооперацията. Имало разрешително за строеж и строежът се извършвал от строителна група на кооперацията, с нейни оборотни средства, без да се ползва външна строителна фирма. Магазинът съществувал и понастоящем и представлявал неразглобяема метална конструкция. Когато го строили, избили циментов фундамент отдолу и нагоре поставили метални колони.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд извел от правна, че предявеният пред него иск е процесуално допустим, а разгледан по същество и основателен.

За да мотивира този си краен извод изложил съображения, че според чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на един установителен иск и е налице, когато противната страна го оспори.

В случая за ищцовата К. безспорно бил налице правен интерес от търсената с установителния иск защита, доколкото, според установеното от Писмо изх. № 69-00-605/18.12.2007 г. от О. Б., била уведомена по повод подадена от нея молба за деактуване на прилежащия терен към сградата, че със ЗРП на кв. “С.” в Б., одобрен със Заповед № 259/14.05.1980 г. за процесния имот е отреден УПИ ІV-3764, кв. 20 – за комплексно жилищно строителство, поради което на основание § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, имотът е общинска собственост.

За пълнота на изложението настоящата инстанция се счита длъжна да посочи, че в случая оспорването на претендираното от въззиваемата К. право от страна на въззивника е не само извън съдебно, но заявено изрично и в хода на развилото се съдебно производство по настоящето дело.

По съществото на спора районният съд навел доводи, че съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ДВ, бр. 41 от 2007 г./, кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината.

Искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на О. в срок до 31 декември 2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз.

С оглед на горния текст районният съд приел, че необходимите предпоставки за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени са две: 1/ сградите и постройките да са изградени със средства на кооперацията до 13.07.1991 г. и 2/ да е налице съответното искане предявено пред областения управител или кмета на О. в срок до 31.12.2007 г.

В настоящата хипотеза извел, че по безспорен начин се установило наличието и на двете предпоставки.

От една страна ответникът-въззивник не оспорвал, че процесната сграда е построена със собствени на кооперацията средства, а последното обстоятелство се установило и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От друга страна с молба от Председателя на РПК – Б. до Кмета на О. Б. /л.26 от първоинстанционното дело, за която не било спорно, че е подадена до 31.12.2007 г./, е поискано да бъде деактуван прилежащия към магазина терен.

На самостоятелно основание пълномощникът на ответника-въззивник заявил изрично в проведено по делото открито съдебно заседание, че акт за общинска собственост за процесния имот не е издаван.

Горните факти районният съд отнесъл към нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост /отм./, съгласно която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен.

Тази норма, въпреки че не посочвала изрично чия собственост стават сградите, постройките и прилежащият им терен, на практика реституирала същите на кооперативните организации.

Това било така, защото с нея се определяло, че фактът на построяването на сградите е с решаващо значение за придобиване на правото на собственост от горните субекти. Дори не било предвидено изрично тези сгради и постройки да са изградени въз основа на отстъпеното им право на строеж. Затова в такива случаи кооперацията следвало единствено да докаже, че е построила със свои средства сгради или постройки върху държавната земя до влизане на действащата Конституция в сила, за да се ползва от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, като не е необходимо предварително кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някои от способите по чл. 77 от ЗС.

За последното районния съд се позовал на установена съдебна практика на ВКС.

В допълнение приел за неоснователно възражението на ответника-въззивник, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС е отменена и понастоящем черпенето на материални права от нея е недопустимо.

Отмяната на ал. 3 на чл. 2 от ЗОбС не водела до отмяна на вече придобити права, още повече предвид разпоредбата на § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК /ДВ бр.41/2007 г./, според който кооперациите могат да искат деактуване на построените от тях до 13.07.1991 г. сгради.

За неоснователно било прието и другото основно възражение на ответника – че процесната сграда представлявала временен търговски обект и кооперацията не може да се ползва по тази причина от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОбС /отм./.

По отношение на това възражение районният съд се позовал на установеното от заключението на експерта, извършил съдебно-техническата експертиза, според което процесната сграда получила траен градоустройствен статут, същата като масивна постройка съществувала при действието на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /отм./ и правото на собственост върху нея и терена били придобити от кооперацията.

По тези съображения и предявената установетелна претенция била уважена изцяло, като искането на ответника за отмяна на нотариалния акт, издаден на ищеца в производството, било оставено без уважение.

Съобразно изхода от спора били поставени и сторените по делото разноски.

При гореустановеното и съобразявайки наведените доводи от страните пред настоящата въззивна инстанция, решаващият състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в производството пред районния съд, е останал недоволен от атакувания съдебен акт, с който е уважен предявения против него положителен установителен иск, респ. – оставено без уважение искането му за отмяна на констативния нот.акт, с който се РПК Б. се легитимира за собственник на процесната сграда.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са основателни, като съображенията за това са следните:

По отношение процесуалната допустимост на главния иск по чл.124 ГПК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че заявената пред него положителна установителна претенция е допустима, предвид надлежната легитимация на страните по нея, респ. – наличието на правен интерес у ищеца-въззиваем от заявяването й, с оглед извънсъдебното и съдебното оспорване от страна на ответника на претендираните от ищеца права.

При преценка основателността на този иск обаче въззивната инстанция намира, че същият е неоснователен и следва да се отхвърли, по следните съображения:

И настоящата инстанция споделя фактическите констатации на районния съд, базирани на съвкупната преценка на целия доказателствен материал, че в конкретния казус безсъмнено са установени фактите, че процесната сграда е изградена със собствени на кооперацията въззиваем средства, както и че с молба от Председателя й до Кмета на О. Б., е поискано да бъде деактуван прилежащия към магазина терен, вкл. – че този терен не е актуван като общински.

Вярно е също, че нормата на § 26 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ДВ, бр. 41 от 2007 г./ дава възможност на кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г. да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината.

Настоящият състав обаче намира, че в казуса районният съд не е преценил правилно всички приобщени пред него доказателства, касаещи статута на процесната сграда, доколкото въпросът дали същата има временен или постоянен такъв е преюдициален относно въпроса дали са налице предпоставките по чл.2, ал.3 ЗОС /отм./, респ. – по § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК.

Последното доколкото и константната съдебна практика е приела, че в случаите, когато сградата съставлява временна постройка, която може да бъде премествана, предпоставките на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./не са налице, т.к. собственикът на постройката разполага с възможността за я демонтира и премести.

По отношение на факта дали процесната сграда има временен или постоянен статут районният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, според което процесната сграда имала траен статут и била масивна.

Въззивната инстанция не споделя този извод.

На първо място следва да се подчертае, че самото вещо лице е посочило в заключението си /а това се установява и от всички приобщени по делото писмени доказателства/, че процесната сграда е била изградена при условията на чл.120 ППЗСТУ като временен павилион.

Вещото лице сочи също, че на място сградата представлява такава на един етаж, изградена от метална сглобяема конструкция, тип павилион, трайно свързана с терена, без да посочва изрично по какъв начин е осъществено това трайно свързване, след като конструкцията е сглобяема и след като режимът на обекта е времемен.

Следва да се отбележи също, че по делото са налице безспорни доказателства, че същата сграда няма и никога не е имала траен градоустройствен статут.

Горният факт се установява безсъмнено както от писмените доказателства, касаещи режима на сградата, ангажирани от самата К., така и от влязлото в сила решение № 5116/20.04.2010 г., постановено по адм.д. № 15948/2009 г. по описа на ВАС, респ. – от влязлата в сила Заповед № 978/13.05.2009 г. на Кмета на О. Б..

Съобразно нормата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на адм.съд е задължително за гражданския относно това дали адм.акт е валиден и законосъобразен.

Поради последното и при влязлото в сила решение на ВАС следва да се приеме, че цитираната Заповед на Кмета на О. Б., събразно която процесната сграда няма траен устройствен статут, т.к. не са предприети своевременно действия от собственика й – РПК Б. за придобиване на такъв по реда на § 17, ал.2 ЗУТ, като законосъобразна, безсъмнено установява посочения в нея факт.

Следва да се отбележи още, че фактът, че сградата е получила траен градоустройствен статут, не е твърдян в хода на производството от страна на ищеца въззиваем, нито са сочени доказателства в негова подкрепа на такова твърдение – за успешно проведена процедура по §50а ПР на ЗТСУ или по § 17 от ПР на ЗУТ.

А след като такива процедури не са проведени и процесната сграда е с временен статут, то нормата на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./, респ. - § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК не се прилагат.

Като не е съобразил горното и е приел възражението на въззивника в горната насока за несъстоятелно, районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Ето защо и решението му следва да се отмени, а по съществото на спора предявеният иск – да се отхвърли.

Като последица от горното и констативният нот.акт № 82, т.І, рег.№ 3293, дело № 234/2000 г. на нотариус № 202 от РНК, с район на действие – РС Б., следва да се отмени.

С оглед изхода от спора в тежест на ищеца-въззиваем следва да се поставят и сторените по делото разноски от ответника-въззивник за юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 150 лв., а по сметка на ОС Б. – следващата се ДТ по производството.

Мотивиран от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 829/02.02.2010 г., постановено по гр.д. № 632/2009 г. по описа на РС Б., с което е признато за установено по отношение на О. Б., пл. “Г.И.” № представлявана от Кмета К. П., че Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” № , с ЕИК ......., представлявана от Председателя К. Г. Б., е собственик на следния недвижим имот: “332/57257 /триста тридесет и две върху петдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем/ идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.629.129 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и девет/ по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представляващи прилежащ терен на сграда с идентификатор 04279.629.129.35 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и девет, точка, тридесет и пет/, с площ за целия поземлен имот 57 257 /петдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем/ кв.м., при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 04279.629.128 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.125 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и пет/; имот с идентификатор 04279.629.131 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.164 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто шестдесет и четири/; имот с идентификатор 04279.629.132 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и две/; имот с идентификатор 04279.629.133 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и три/; имот с идентификатор 04279.629.153 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и три/; имот с идентификатор 04279.629.151 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.179 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто седемдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.152 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и две/; имот с идентификатор 04279.629.130 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и тридесет/; имот с идентификатор 04279.629.113/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и тринадесет/; имот с идентификатор 04279.629.71 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, седемдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.112 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и дванадесет/; имот с идентификатор 04279.629.99 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.98 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.51 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, петдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.97 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и седем/; имот с идентификатор 04279.629.89 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.88 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.87 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и седем/; имот с идентификатор 04279.629.86 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и шест/; имот с идентификатор 04279.629.85 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и пет/, със стар идентификатор – парцел ІV /четвърти/, кв. 20 /двадесети/ по плана на кв. “С.” – Б. и е отхвърлено като неоснователно искането на Ообщина Б., пл. “Г. И.” № , представлявана от Кмета К. П., за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание реализирано отстъпено право на строеж № 82, том І, рег. № 3293, дело № 234/2000 г., като О. Б., пл. “Г. И.” №, представлявана от Кмета К. П. е осъдена да заплати на Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” №, с ЕИК ....., представлявана от Председателя К.Г. Б., сумата от 555.00 /петстотин петдесет и пет/ лева,представляваща сторени в производството разноски, а по сметка на Районен съд – Б., сумата от 77.69 /седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща държавна такса по производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ катоНЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” № , с ЕИК ........, представлявана от Председателя К.Г. Б. за признаване за установено по отношение на О. Б., пл. “Г. И.” № , представлявана от Кмета А. К. , че Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” № , с ЕИК ..... представлявана от Председателя К. Г. Б. е собственик на следния недвижим имот: “332/57257 /триста тридесет и две върху петдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем/ идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.629.129 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и девет/ по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представляващи прилежащ терен на сграда с идентификатор 04279.629.129.35 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и девет, точка, тридесет и пет/, с площ за целия поземлен имот 57 257 /петдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем/ кв.м., при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 04279.629.128 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.125 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто двадесет и пет/; имот с идентификатор 04279.629.131 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.164 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто шестдесет и четири/; имот с идентификатор 04279.629.132 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и две/; имот с идентификатор 04279.629.133 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и три/; имот с идентификатор 04279.629.153 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и три/; имот с идентификатор 04279.629.151 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.179 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто седемдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.152 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто петдесет и две/; имот с идентификатор 04279.629.130 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и тридесет/; имот с идентификатор 04279.629.113/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и тринадесет/; имот с идентификатор 04279.629.71 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, седемдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.112 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, сто и дванадесет/; имот с идентификатор 04279.629.99 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.98 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.51 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, петдесет и едно/; имот с идентификатор 04279.629.97 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, деветдесет и седем/; имот с идентификатор 04279.629.89 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и девет/; имот с идентификатор 04279.629.88 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и осем/; имот с идентификатор 04279.629.87 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и седем/; имот с идентификатор 04279.629.86 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и шест/; имот с идентификатор 04279.629.85 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет, точка, осемдесет и пет/, със стар идентификатор – парцел ІV /четвърти/, кв. 20 /двадесети/ по плана на кв. “С.” – Б..

ОТМЕНЯ нотариален акт № 82, т.І, рег.№ 3293, дело № 234/2000 г. на Нотариус № 202 от РНК, с район на действие – РС Б..

ОСЪЖДА Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” № , с ЕИК ..., представлявана от Председателя К.Г. Б. да заплати на О. Б., пл. “Г. И.” № , представлявана от Кмета А. К. сторените от нея по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Р. П. К. – Б. със седалище и адрес на управление: Б., ул. “А. Ч.” №, с ЕИК , представлявана от Председателя К.Г. Б. да заплати на ОС Б. сумата от 77.69 /седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща държавна такса по производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: