О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №1603/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа въззивна жалба
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, срещу решение
№2296/22.05.2018г., постановено по ГД №17086/2017г. на ВРС, с което съдът е
отхвърлил предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, да бъде прието по
отношение на Е.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 14045/2017г. на ВРС заповед по
чл. 410 ГПК, вземане за сумата от 950 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №**********/12.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2017г. Със същото
решение съдът ОТСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за разликата до горницата от 2
359,44 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки/, включваща сумата от 459,52 лв - договорено
възнаграждение /лихва/ и 949,92 лв. - възнаграждение за
допълнителни услуги и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
В жалбата се
излага, че решението на съда, с което отхвърля иска, е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че предсрочната
изискуемост не е обявена на длъжника. Съдът неправилно е приложил изисквания
към банковите институции спрямо ищеца – небанкова институция. Поддържа се, че
дружеството е небанкова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, поради което
стопанската му дейност не е подчинена на ЗКИ, в частност и на чл.60, ал.2 от
същия. Според въззивника, небанковите институции като него, не фигурират в
субектите по т.2 на чл.417 ГПК нито в т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
относно обявяване предсрочната изискуемост от банките по договори за кредит. Поради
това, въззивникът счита, че тези изисквания не следва да бъдат прилагани по
отношение на небанковата кредитна институция. Приложение към правотношения от
този вид намират единствено специалният ЗПК както и общите разпоредби на ЗЗД
относно договорите за заем. Твърди се, че доколкото не се спори, че е налице
неизпълнение на задължения по договора от ответника Е.Й., то последния е в
забава, с което е настъпила и автоматичната предсрочна изискуемост на
задължението. Дори това да не е така, въззивникът поддържа, че е настъпила
изискуемостта на падежиралите вноски по погасителен план към договора за
потребителски кредит.
На следващо
място, въззивникът оспорва правните изводи на ВРС относно недействителността на
клаузите от договора за потребителски кредит, в частта по договорното
възнаграждение и споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
Твърди се, че представените по делото документи /искане за отпускане на
потребителски кредит и стандартен евр.формуляр и споразумение за допълнителен
пакет услуги/ сочат, че и двамата кредитополучатели са запознати с условията и
сами са задали параметрите на ползвания кредит, подписали са всеки един от
документите, поради което следва да се предполага, че са запознати със
съдържанието им. Оспорва се извода на съда, че споразумението за заплащане на
допълнителен пакет услуги е нищожно. Твърди се, че сключването на основния
договор не е предпоставено от подписването на това споразумение за доп.услуги.
Длъжникът сам и доброволно е избрал ползването му. Твърди се, че този пакет
обхваща услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
с конкретни потребности на кредитополучателя, които са по-благоприятни. Твърди
се, че изборът да се ползва този допълнителен пакет е изцяло на
кредитополучателя. Именно поради това се твърди, че разходите за този
допълнителен пакет са извадени от общите разходи по кредита. Прави се искане
ако съдът приеме клаузата за определяне на възнаградителната лихва за нищожна,
да приложи чл.26, ал.4 ЗЗД като замести същата със законната лихва за забава от
деня на сключване на договора до окончателното му изплащане /р.1270/2009г. по
ГД №5093/2007г. на Второ г.о. на ВКС; р.906/2004г. по ГД №1106/2003г. на Второ
г.о. на ВКС/
С жалбата се
претедира отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
исковете на ищеца като вместо това същите бъдат уважени изцяло.
В срока за
отговор е постъпило становище за неоснователност на въззивната жалба на Е.П.Й.,
ЕГН **********. Същия излага, че твърденията и доводите в жалбата са
неоснователни, а постановеното от ВРС решение –правилно и мотивирано. Моли за
потвърждаването му ведно с присъждане разноски за двете инстанции – по 300 лева
минимално адв.възнаграждение за всяка инстанция.
С
определение от 30.08.2018г. съдът е прекратил производството по делото и върнал
същото на първата инстанция за отстраняване нередовност при администриране на
жалбата. След връщане на същата, делото е образувано като в.т.дело №1603/2018г.
/предишен №1301/2018г. на ВОС/.
С
допълнителна молба от 26.09.2017г. въззивникът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е
направил уточнение на подадената жалба е насочена срещу твърдението на съда, че
след прекратяване на ДПК, настъпилата предсрочна изискуемост не е обявена на
длъжника както че клаузите от договора за договорното възнаграждение и
споразумението за допълнителни услуги, са нищожни на основание чл.26, ал.4 ЗЗД.
Постъпил е
отговор и по това уточнение, което е в смисъл, че същото е неоснователно.
При преценка
редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена от надлежно
легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт и в
преклузивния срок за това. Съществува известна неяснота в пределите на
обжалване акта на районния съд доколкото в жалбата се излага, че се обжалва
единствено решението, с което се отхвърля иска, а същевременно е налице също
неблагоприятен диспозитив на съдебния акт, който не се обхваща от въззивната
жалба. С оглед на горното, съдът следва да даде на страната указания за
отстраняване на това противоречие.
В жалбата не
се твърдят процесуални нарушения на първата инстанция; не се правят
доказателствени искания.
Въз основа
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, срещу решение
№2296/22.05.2018г., постановено по ГД №17086/2017г. на ВРС, с което съдът е
отхвърлил предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В, иск с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на
Е.П.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 14045/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК,
вземане за сумата от 950 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№**********/12.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2017г.
УКАЗВА на
въззивника
в 1 седмичен срок от уведомяването изрично да заяви с писмена молба, с препис
за насрещната страна, дали обжалва съдебното решение на ВРС и в частта, в която
е оставен без разглеждане иска за разликата до горницата от 2 359,44 лв. /две
хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, включваща
сумата от 459,52 лв - договорено
възнаграждение /лихва/ и 949,92 лв. - възнаграждение за
допълнителни услуги и производството по делото е прекратено в тази му част.
УКАЗВА на въззивника, че при липса на
изпълнение даденото указание, въззивният съд ще приеме, че предмет на обжалване
е решението единствено в неговата отхвърлителна част съобразно ВЖ.
НАСРОЧВА производството в съдебно
заседание на 12.12.2018г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: