РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. гр. Хасково, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201080 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Каролина Делта Инвестмънтс България“
ООД, град Хасково, представлявано от Г. Д.Г. - управител, подадена чрез
Адвокатско дружество Х., Т. и И., чрез адв. И. И. срещу Наказателно
постановление № 26-001376/17.09.2021 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена
административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Сочи се, че то било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения при установяване на административното
нарушение, като не била спазена процедурата по съставяне на обжалвания акт.
Твърди се, че не ставало ясно дали жалбоподателят изобщо бил извършил
нарушение на нормативната база, уреждаща трудовите правоотношения,
1
доколкото актът за установяване на административно нарушение, поставял
началото на административнонаказателното производство и чрез него
нарушителят следвало да има възможността да разбере точно за какво
административно нарушение бил обвинен и поддържа, че внесената неяснота
препятствала възможността за жалбоподателят да организира защитата си в
пълен предоставен от закона обем. Поддържа и че неправилно бил определен
субекта на нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Претендира и присъждане на направените по делото деловодни разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател се представлява от упълномощените по делото по делото
процесуални представители – адв. И. И. от САК и адв. Т. Т. от САК, които
заявяват, че поддържат подадената жалба и в хода по същество адв. И. И.
развива конкретни доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - Дирекция „Инспекция по
труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск.
К. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива съображения за
неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено, а в полза на наказващия орган да бъдат присъдени разноски
за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 04.08.2021 г., в около 12:30 ч. била извършена проверката по работни
места от свидетелите П. З. Н. на длъжност „старши инспектор” в Дирекция
Инспекция по труда” – Хасково и Г. Г. А. на длъжност „старши инспектор” в
Дирекция Инспекция по труда” – Хасково по отношение на обект – фитнес
зала „****“ в град Х., ул. „*****“, № **. В хода на проверката било
установено, че обектът е в работен режим, същият се стопанисвал от
2
„*******“ ООД, град Хасково, а след пристигане на контролните органи били
заварени няколко лица, които изпълнявали различни дейности. Сред тях били
свид. Ф. М. Н. и лицето М. Т. Ж., както и свид. А.К. И., заемаща към същия
момент длъжността „рецепционист“ в обект: фитнес зала „****, град
Хасково, както и лица, отговарящи за почистването. Било възприето от
контролните органи конкретно по отношение на свид. Ф. М. Н., че същата
влязла от помещението, в което се намирали фитнес уредите в помещението,
в което се намирала рецепцията, застанала на касата и боравела с парични
средства. Вследствие на тези им възприятия, след като се легитимирали,
контролните органи от състава на Д“ИТ“ – Хасково предоставили на
заварените лица и конкретно на свид. Ф. М. Н. декларации, в които ги
приканили всеки да посочи условията, при които работи, за кого работи, с
какво работно време и с какво трудово възнаграждение. В предоставената от
органите на ДИТ – Хасково Декларация, попълваща се от работници и
служители във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство на основание чл. 399 от Кодекса на труда, вр. чл. 402, ал. 1, т.
3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 АПК, лицето Ф. М. Н. вписала,
че работи във фирмата „***“ ООД, град Хасково, с работно време от 05:30
часа до 14:30 часа по график без да посочи конкретен размер на
възнаграждение. В графата, касаеща наличието на трудов договор, вписала
отговор „Не”, а в тази за наличие на граждански договор дала същия отговор.
За почивни дни било отбелязано „по график“, а като други обстоятелства
било посочено, че е „в обучителен период“. Като час на попълване на
декларацията бил вписан 12:30 часа, а дата – 04.08.2021 г. Впоследствие била
извършена и проверка по документи на 13.08.2021 г. в Д“ИТ“ -Хасково, като
от страна на дружеството - жалбоподател бил представен, Трудов договор №
23/12.08.2021 г., сключен на същата дата между „********“ ООД, град
Хасково, в качеството на работодател и лицето Ф. М. Н., назначена на
длъжността „рецепционист“, справка от ТД на НАП за приети уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № 26388213025303/12.08.2021. Горните
констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка с рег.№
ПР2125855/26.08.2021 г.
С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които
достигнали за характера на правоотношението, възникнало между „******“
ООД, град Хасково и лицето Ф. М. Н., срещу дружеството - жалбоподател
3
бил съставен на 26.08.2021 г., от свид. П. З. Н. Акт за установяване на
административно нарушение № 26-001376 за нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.
Актът е съставен в присъствието на свид. Г.А. и свид. Т.К., на длъжност
„старши инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” – Хасково, както и в
присъствие на законния представител на дружеството – управителя Г. Д. Г.,
който подписал процесния АУАН, без в графата за обяснения и възражения
да впише такива.
Възражения срещу акта за установяване на административно нарушение
не са постъпили и допълнително в законовия срок от връчване на екземпляр
от него, станало на датата на съставянето и предявяването му, според
отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и наложил процесната административна санкция.
Представени пред съда и приети като писмени доказателства са и
График на работните смени на длъжност „рецепционист“ в „**********“
ООД, град Хасково - фитнес зала „*****“ за месец юли 2021 г. и месец август
2021 г., одобрен от управителя на дружеството, както и заверен препис от
длъжностна характеристика на длъжността „рецепционист“, фитнес зала.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. З. Н. и Г. Г. А.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът дава вяра на изложеното в показанията на посочените двама свидетели
и по отношение на фактите, включени в предмета на изследване по делото, от
значение за решаването на случая по същество, свързани с кръга присъстващи
лица по време на извършване на проверката на място в процесния обект.
Факт, който не се и оспорва в подадената жалба или впоследствие пред
районния съд, а така също се потвърждава и от останалия събран
4
доказателствен материал, в това число и от ангажираните допълнителни
гласни доказателства чрез разпита в качеството на свидетели на лицата Ф. М.
Н. и А. В. К.. Спорен обаче се явява фактът, свързан с уточняване на
конкретните действия, извършвани конкретно от лицето Ф. Н., определящи за
вида възникнало правоотношение по който въпрос е налице разминаване в
гласните доказателствени източници. То бе преодоляно до голяма степен с
извършените от съда допълнителни процесуални действия, включително
поставяне в очни ставки, като в резултат приемат се за съответни на
обективната истина показанията на свидетелите П. З. Н. и Г. Г. А., и най –
вече на първата, като последователни и вътрешно безпротиворечиви, така
също съответни на останалите доказателства, в това число и писмени, вкл.
попълнена и подписана от свид. Ф. Н. писмена декларация, поради което
съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си извод по делото.
Съвсем отделен и по същество е въпросът до какви правни изводи може да
доведе сам по себе си така установения факт, свързан с присъствието на свид.
Н. в проверявания обект и естеството на извършваните от нея действия. Както
бе отбелязано, гласните доказателства в тази част действително са
противоречиви в известна степен, но не толкова относно самите факти, а най –
вече относно тяхната правна интерпретация, като допълнително съвкупен
анализ при необходимост ще бъде направен на съответното място при
обосноваване на правните изводи на съда. На това място единствено е
необходимо да бъде изтъкнато, че категорично не се споделя като достоверно
твърдението на свид. Ф. Н., залегнало в основата и на отправено възражение
от процесуалния представител на жалбоподателя, че при попълване на
процесната декларация, поради неправомерна намеса на контролните органи
от състава на ДИТ – Хасково, същата не обективирала коректно изявление,
доколкото други факти, освен тези твърдения по никакъв начин не бяха
установени. Още повече, че и в показанията си, дадени пред съда, сама свид.
Ф.Н. потвърди, че не знаела размер на възнаграждение и че била в период на
обучение при извършване на проверката, както е посочила и в процесната
декларация, попълнена и подписана на място, за която в същото време
твърди, че била манипулирана от контролните органи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
5
работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено,
че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в
присъствие, предявяването и връчването му на представляващия дружеството
– жалбоподател, а именно управителя Г.Д. Г. и по този начин е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Конкретно по отношение изискването за вписване на
дата на извършване на нарушението, следва да се отбележи, че в случая
формално то е удовлетворено. Действително, от една страна налице е налице
изрично вписване от страна на актосъставителя на датата 04.08.2021 г., когато
е била извършена проверката от контролните органи на ДИТ – Хасково по
места и лицето Ф.Н. е било заварено да работи в процесния обект, а от друга
– датата 02.08.2021 г., от която дата това лице само било заявило в
попълнената от него декларация, че работи и очевидно тези му твърдения за
всички останали факти, вкл. и относно субекта, имащ качеството работодател
са приети за достоверни от актосъставителя, след като се възпроизведени като
фактически твърдения относно установените обстоятелства. В случая обаче,
не е допуснато противоречие, доколкото актосъставителят ясно и
недвусмислено е завил, след анализ на доказателствата, събрани в хода на
проверката, коя е датата, на която конкретно приема, че е извършено
нарушението и с това изискванията за реквизити на съставения АУАН,
вписани по начин, гарантиращи правото на защита на привлеченото към
6
административно наказателна отговорност лице, формално са удовлетворени.
Дали преценката на тежестта и достоверността на доказателствата и относно
изяснените с тях факти и обстоятелства е обоснована и съвпада с тази на съда,
е въпрос по същество. На следващо място, съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ,
нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
процесният АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. По – нататък, място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като
възраженията в обратна насока се явяват несъстоятелни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, но само частично. Доказано е, че на дата 04.08.2021 г., при извършване
на проверка на място от контролните органи на ДИТ – Хасково, лицето Ф. М.
Н. е заварено да извършва определени действия в описания в НП обект –
фитнес “****”, стопанисван от „**** ООД, град Хасково. Обстоятелство, по
отношение на което всъщност не се възразява от страна на процесуалния
представител на дружеството - жалбоподател, а така също се потвърждава от
събраните писмени доказателства и гласни такива, като особено показателно
е изложеното от самата Ф. М. Н. в показанията й, дадени пред съда, както и от
свид. А.В. Н., че подбор на лицето Ф. Н. вече е бил извършен и не с тази цел
се е намирала в обекта, а с цел да се запознае с работата, което всъщност е и
житейски и логически издържано. Оттук следва, че дискусионен се явява
всъщност предшестващият въпрос - за наличието на основание тези действия
да бъдат приети като израз на възникнало правоотношение, а така
възникналото правоотношение да бъде квалифицирано от съда като
трудовоправно. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето
на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да
се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо
сключване на трудов договор. Извод, който се мотивира от характера на
7
учреденото с лицето Ф. М. Н. правно отношение, представляващо по своята
същност трудовоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че
съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от
гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че
дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още
подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и
многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът
намира, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по
делото доказателства и характера на осъществяваната от Ф. М. Н. дейност.
Дори тази дейност да е била подчинена в този момент на обучителна за
лицето цел с оглед изискванията за съответната длъжност, дори да е била и с
цел самото лице да се убеди дали работата е подходяща за него и в този
смисъл желана, то трудовото законодателство разполага с необходимия
инструментариум правоотношението да бъде уредено по необходимия
формален начин, съобразно нормативно предвидените изисквания с
включване на съответните клаузи и условия в договора в чия полза ще бъде
уговорен срокът и пр. Що се касае до работното време, работното място,
организация на изпълнението, като основни елементи на трудовото
правоотношение, следва да се отбележи, че те са описани в протокола от
извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката
факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице и не е
налице необходимост от постановяване на нарочен административен акт -
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
между страните. Не би бил спорен по делото и последващият въпрос – за
страните в това правоотношение и конкретно от чие име и за чия сметка е
извършваната работа, респ. кой има качеството работодател. Доказателствата,
обосноваващи този фактически извод са безпротиворечиви и не се нуждаят от
допълнителен анализ.
Изложеното дотук, довело до изясняване на положителния факт на
наличие на правоотношение, което следва да се окачестви като трудово и
страните по него в лицето на свид. Ф.М. Н. – работник и „*****“ ООД, град
Хасково - работодател и при наличие на отрицателната предпоставка,
свързана с неизпълнение на задължението за регулиране на това
правоотношение със сключване на писмен трудов договор, на пръв поглед
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
8
състава на твърдяното административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда, както принципно правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Поставя се обаче
въпросът, дали от гледна точка събраните доказателства и изискванията на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, правилно е прието,
че това нарушение е извършено на дата 04.08.2021 г. Действително на тази
дата именно лицето Ф. Н. е заварено от контролните органи да полага труд
без сключен трудов договор, но доказателствата по делото, в това число и
очевидно ценените от самия наказващ орган – писмена декларация, на която
се позовава в пледоарията си и процесуалният представител на АНО, сочат
недвусмислено, че датата на постъпване на работа за пръв път е не датата на
извършваната проверка – 04.08.2021 г., а посочената в декларацията –
02.08.2021 г., като съвкупният анализ на доказателствените източници сочи,
че за пръв път трудова функция лицето е започнало да изпълнява не в деня на
извършване на проверката, на която дата е било заварено на едно от
работните места на строителния обект, а на 02.08.2021 г., както всъщност вече
бе посочено, че контролните органи сами приемат, доколкото се позовават на
процесната декларация. Въпреки това, застъпваното от настоящия съдебен
състав виждане, че именно преди тази дата – 02.08.2021 г., на която свид. Ф.
М. Н. е установено, че е постъпила на работа, страните по трудовото
правоотношение е следвало да уредят отношенията си с предвидения в КТ
способ за това – сключване на трудов договор преди тази дата, аргументирано
по АНД № 378 по описа на РС – Хасково за 2016 г. следва да бъде изоставено,
доколкото не е споделено от касационната инстанция относно релевантния
момент на сключване на трудовия договор и оттам относно датата на
нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ, с оглед момента на постъпване на работа.
Следователно, в случая обосновано и в съответствие с материалния закон е
реализирана отговорността.
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението
по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер глобата от 1500 лева, т.е. съобразно
установения специален минимум. При съвкупната преценка на всички
обстоятелства по случая, както и че нарушението е първо, доколкото не се
представят доказателства за предходни такива и отчитайки при
индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили
9
допълнителни вредни последици, напр. от невнасяне на осигуровки, което би
могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че
предвидената имуществена санкция следва да се определи в размер,
съобразно минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ.
Доколкото не е налице основание за ревизиране на дейността на наказващия
орган и в този аспект, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено от съда.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в
тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-001376/17.09.2021
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „************, представлявано от Г. Д. Г. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково сумата в размер на
80.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С._
10