Решение по дело №1781/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 7
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630201781
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Шумен, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201781 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №94/23.09.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на „Демирташ“
ООД, с ЕИК125046017, със седалище и адрес на управление: с.Опака, бул.“България“ №124,
представлявано от Б. Д. и М. Р. М. е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.
Дружеството-жалбоподател моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „Демирташ“ ООД притежава Комплексно разрешително
№527-НО/2016 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда за инсталация за интензивно отглеждане на птици. Съгласно Условие 13.2.2 от
същото в качеството си на притежател на настоящото разрешително имали задължение
веднъж на 5 години да извършват собствен мониторинг на състоянието на почвите на
територията на площадката. Показателите, които следвало да бъдат наблюдавани били рН,
Азот общ и Фосфор общ.
С вх.№ОА-1409-/4//31.05.2021 год. дружеството подало в РИОС Шумен годишен
доклад по околна среда /ГДОС/ за изпълнение на дейностите през 2020 год., за които е
предоставено комплексно разрешително №527-НО/2016 год. Докладът съдържал
информация за изпълнение на изискванията от комплексното разрешително за периода 2020
год., като в т.4.6.2 „Собствен мониторинг на почви“ било докладвано, че операторът е
извършил собствен мониторинг на почви-базово състояние.
При планова проверка – текущ контрол през 2020 год. било установено, че
операторът на комплексното разрешително е извършил базов анализ на почвите през 2015
год. по показателите, посочени в Таблица 13.2.2 в определения един мониторингов пункт,
като пробовземането, както и изпитването е било извършено от акредитирана лаборатория
„СЖС България“ ЕООД. Тъй като било констатирано, че честотата на мониторинга,
съгласно разрешителното е 5 години с писмо изх.№ОА-1409-/3//21.05.2021 год. РИОС е
изискала от дружеството-жалбоподател да представи информация за извършения последен
мониторинг на почвите.
С вх.№ОА-1409-/4//31.05.2021 год. бил входиран нов ГДОС, като към т.4.6.2 била
поместена таблица, в която били посочени показателите и концентрацията на почвите
/базово състояние/, резултат от мониторинга и честота на мониторинга. Тъй като
стойностите на мониторинга и резултатите от базовия анализ съвпадали от дружеството-
жалбоподател било изискано копие на протокола от изпитването на почви от извършения
последен мониторинг на почви.
С вх.№ОА-1409-/6//08.06.2021 год. били представени копия на Протокол за изпитване
№15173А/149.12.2015 год. за извършен анализ на проба от почва, взета от дълбочина 0-15
см. с дата на получаване на пробата 12.12.2015 год. и Протокол от изпитване
№15174А/19.12.2015 год. за извършен анализ на проба от почва, взета от дълбочина 15-40
см. с дата на получаване на пробата 12.12.2015 год.
Тъй като било констатирано, че в нито един от представените документи няма данни
за мониторинг на почви през 2020 год. или копие на протокол от изпитване за същата година
на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ИН-
05/05.07.2021 год. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството и
подписан от него, след като е изложил, че ще представи допълнителни писмени възражения.
2
Впоследствие в срока по чл.44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които
единият от представляващите дружеството посочил, че поради влошено здравословно
състояние и претърпяна операция се е намирал извън границите на страната, поради което са
пропуснали срока за извършат мониторинг на почвата, както и че са изпратили проба от
почва в лаборатория „СЖС България за изследване“, но анализът все още не е готов.
Впоследствие с писмо изх.№1394/16.07.2021 год. били представени Протокол от
изпитване №Е1319А/15.07.2021 год. и Протокол от изпитване №Е1320А/15.07.2021 год.,
които отразявали резултатите от извършения мониторинг на показателите на почвата.
Съобразявайки депозираното възражение и материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление №94/23.09.2021 год. на
Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на
основание чл.164 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС
на „Демирташ“ ООД, с ЕИК125046017, със седалище и адрес на управление: с.Опака,
бул.“България“ №124, представлявано от Б. Д. и М. Р. М. е наложена имуществена санкция в
размер на 10000 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетеля ИВ. Н. Н.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля ИВ. Н. Н., доколкото същият
пряко е участвал в извършената проверка и лично е установил факта на неизпълнение на
посоченото условия на разрешителното. Показанията му са последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС Операторът на инсталацията е длъжен
да изпълнява условията в комплексното разрешително. Не се спори между страните по
делото, че дружеството-жалбоподател се явява оператор на действаща инсталация, съгласно
легалната дефиниция на това понятие, вложена в нормата на т.43, буква „а“ от §1 към ДР на
ЗООС. Следователно в това си качество е имало задължението да изпълнява условията,
посочени в издаденото му Комплексно разрешително №527-НО/2016 год.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството не е
изпълнило задължението си, визирано в т.13.2.2 от Комплексното разрешително, а именно
да извършва собствен мониторинг на почвите веднъж на 5 години. От представените като
писмени доказателства по делото Протокол за изпитване №15173А/149.12.2015 год. за
извършен анализ на проба от почва, взета от дълбочина 0-15 см. с дата на получаване на
пробата 12.12.2015 год. и Протокол от изпитване №15174А/19.12.2015 год. за извършен
анализ на проба от почва, взета от дълбочина 15-40 см. с дата на получаване на пробата
3
12.12.2015 год. се установява, че последният извършен мониторинг е бил през 2015 год.,
поради което се налага извода, че дружеството е следвало да извърши нов мониторинг през
2020 год. Не е спорен факта, че такъв мониторинг през 2020 год. не е бил извършен. В
подкрепа на този извод е представения от страна на дружеството-жалбоподател годишен
доклад по околна среда /ГДОС/ за изпълнение на дейностите през 2020 год. Мониторинг е
бил извършен едва след констатиране на нарушението и съставяне на акта за установяване
на административно нарушение. Доказателство в тази насока са представените от страна на
дружеството Протокол от изпитване №Е1319А/15.07.2021 год. и Протокол от изпитване
№Е1320А/15.07.2021 год., от които отразяват резултатите от извършения мониторинг и от
които се установява, че такъв е бил извършен през 2021 год.
Съдът не кредитира възраженията на представляващия дружеството-жалбоподател,
че не са изпълнили задължението си поради влошено здравословно състояние на единия
представляващ и отсъствието му от страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че „Демиртаж“ ООД се представлява и управлява от двама управители, които имат право да
го представляват както заедно така и поотделно. С оглед на изложеното се налага извода ,че
дори да приемем, че единия от тях е бил във влошено здравословно състояние и не е бил в
страната, въпреки, че по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока, то
другият управител е имал практическата възможност да ръководи дейността на дружеството
и да вземе необходимите мерки същото да изпълнява поетите задължения.
От изложеното се налага извода, че „Демиртаж“ ООД чрез бездействие е
осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС.
Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е
издирил и приложил разпоредбата, въз основа на която следва да бъде изчислена санкцията,
а именно нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС, която предвижда имуществена санкция в размер
от 10 000 до 500 000 лева за оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен
търговец за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 от ЗООС. С оглед на
изложеното съдът намира, че правилно е бил индивидуализиран и размера на наказанието,
като са били отчетени визуализиращите в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН обстоятелства.
Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй
като обществените отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на
околната среда и в частност здравето на хората. А по изложените съображения не са налице
и условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
4
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство е
участвал юрисконсулт, както и че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №94/23.09.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на „Демирташ“
ООД, с ЕИК125046017, със седалище и адрес на управление: с.Опака, бул.“България“ №124,
представлявано от Б. Д. и М. Р. М. е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.
ОСЪЖДА „Демирташ“ ООД, с ЕИК125046017, със седалище и адрес на управление:
с.Опака, бул.“България“ №124, представлявано от Б. Д. и М. Р. М. да заплати на Регионална
инспекция по околна среда и води, гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5