Мотиви към решение № 1077, постановено на 04.06.2019 г. по
НАХД № 2047 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г.
Производството по НАХД № 2047 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е образувано по внесено в Районен
съд - Варна постановление на Районна прокуратура - Варна, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение обв. Й.С.С. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК за това, че на 15.09.2018 г. в гр. Варна
при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Киа Карнавал“ с рег.
№ В2871СА, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата: чл.
50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, и по непредпазливост причинил на К.А.Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна
бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около 5-6 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание представител на Районна прокуратура - Варна не се явява.
Защитникът адв.
А.А. изразява становище за приложимост на
разпоредбата на чл. 78а НК. Изразява становище, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени тежкото социално положение на
обвиняемия, семейната и трудовата му ангажираност и самопризнанието. Моли съдът
да не налага на обв. С. наказание лишаване от право
да управлява МПС, поради това, че същият не е извършвал нарушения по ЗДвП и
работата му е свързана с ежедневно управление на МПС.
Разпитан в хода на досъдебното
производство обв. С. дава кратки обяснения, в които
посочва, че е бил внимателен и е имал увереност, че пътно-транспортното произшествия
няма да настъпи. В хода на съдебното производство дава кратки обяснения,
посочва, че действително не е спрял на знака, но е намалил рязко, а освен това
управлявал автомобила с ниска скорост, като моторът изведнъж се е ударил в
него. Декларативно признава вината си. В последната си дума изразява съжаление
за стореното и се извинява. Моли да не му бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Й.С.С. е роден на *** г. в
гр.Омуртаг, с адрес ***. Същият е
български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 15.09.2018 г. около 00,15 часа в гр. Варна св. К.Н. управлявал мотоциклет „Лифан ЛФ 125“ с рег. № В 01747 В.
Мотоциклетът бил с включени светлини и
се движил в средната лента за движение по бул. „Ген. Колев“ в посока бул. „Цар
Освободител“ и МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД.
Булевардът бил обозначен със знак Б3 –
„Път с предимство“ и добре осветен. Светофарната уредба светела в жълта, мигаща
светлина.
По същото време след св. Н. се движел
лек автомобил, в който пътували св. С.Т.и св. Е.Т.
Св. Н. навлязъл в кръстовището с бул. „Чаталджа“, обозначен със знак Б2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
В този момент по бул. „Чаталджа“ се движел л.а. „Кия Карнивал“ с рег. № В2871СА с водач обв.
Й.С., който не спрял на знак Б2 и последвал удар между двете пътни превозни
средства.
Ударът настъпил между предната част на
мотоциклета и преден ляв калник и предна лява врата на автомобила.
След удара мотоциклетът паднал на
пътното платно и се плъзнал по него в посока наляво спрямо посоката на
първоначалното му движение. Св. Наумов паднал от мотоциклета на пътното платно,
а каската му изхвърчала.
Св. Т. отишли до св. Н., който плачел,
десният му крак бил надут и го болял.
Св. Т. сигнализирал за случилото се на
тел. 112, след което пристигнала линейка и полицейски служители от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие, а св. Н. бил отведен в „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД за
оказване на медицинска помощ.
В резултат на пътно-транспортното
произшествие св. К.А.Н. е получил многофрагментно
счупване на дясна бедрена кост, навяхване на дясната киткова
става, кръвонасядане в областта на първи пръст на
дясното стъпало, ожулвания в областта на дясното рамо и дясното бедро.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на десните горен и долен крайници. Счупването
на дясното бедро е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около 5-6 месеца. В своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
По
отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните
в хода на досъдебното производство гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите К.А.Н., Ц.К.Н., Е.К.Т., С.Д.Т., М.К. ., П.А.В.; от изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза; от писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие със схема и фотоснимки, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
2 броя протоколи за химическа експертиза, писмо от районен център 112 – Варна с
приложен диск, справка за нарушител/водач, справка за съдимост и бюлетини за
съдимост.
Авторството на деянието и субективната му страна се установява на първо
място от показанията на свидетелите К.А.Н., С.Д.Т.и Е.К.Т., които са преки
свидетели – очевидци и които посочват, че обв. С. ***
и не е спрял на знак Б2, в резултат на което е настъпил и удар между
управлявания от него автомобил и мотоциклета, управляван от св. К. Н.
Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, тъй като същите не съдържат вътрешни
противоречия, от една страна, а от друга страна, взаимно се подкрепят и
допълват, като възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична хронологична
последователност и са житейски достоверни, а освен това се подкрепят от
показанията на св. П.В., който е запазил местопроизшествието, от изготвените по
делото съдебно автотехническа и съдебномедицинска
експертизи и съставения от служителите на СПП констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Не на последно място всички тези доказателства съответстват и на
направеното от обв. С. самопризнание, че действително
не е спрял на знака Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
При преценка на доказателствената стойност на самопризнанието на обв. С. съдът взе предвид, че същото се ползва с най-висока
степен на достоверност, доколкото обв. С.,
упражнявайки правото си на защита, има право да не дава обяснения.
Съдът преценява заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно автотехническа и
съдебномедицинска експертизи като изготвени компетентно и безпристрастно, с
нужните професионални знания и опит и съответстващи на останалите доказателства
по делото.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Й.С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна обв. С. *** при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Киа Карнавал“ с рег. № В2871СА не спрял на знака Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", разположен на бул. „Чаталджа“ при кръстовището с бул. „Ген. Колев“.
По този начин обв. С. нарушил правилата за движение по Закона за движение
по пътищата и по-конкретно чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство“.
В резултат на допуснатото
нарушение настъпило пътно-транспортно произшествие, с което обв.
С. причинил на К.А.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, обусловило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6
месеца.
Причинените на
пострадалото лице увреждане покрива състава на чл.129, ал.2 НК и по-конкретно
трайно затруднение на движението на крайник, поради което се квалифицира като
средна телесна повреда.
От субективна страна
деянието е извършено при непредпазлива форма на вина и по-конкретно
самонадеяност (съзнавана непредпазливост), тъй като деецът е предвиждал
възможността от деянието да настъпят общественоопасни последици (настъпването
на ПТП и причиняването на телесна повреда на водача на мотоциклета), но
необосновано (поради неверни представи за наличието на обективни препятстващи
фактори - ниска скорост и неговите умения като водач) е бил уверен, че същите
няма да настъпят.
Поради гореизложените
съображения, съдът призна обв. Й.С.С. за
виновен в извършване на деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1 НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По отношение на вида и размера на наказанията:
Съдът намира, че напълно законосъобразно Районна
прокуратура - Варна е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. С. непредпазливо престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до три години или пробация,
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието (реабилитиран е по предходните осъждания), към момента на
извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви
имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
наличието на множество нарушения по ЗДвП, за които обв.
С. е наказан с влезли в сила наказателни постановления, обстоятелството, че
деянието е извършено при по-тежкия вид на непредпазливостта – самонадеяност,
липсата на предприети действия за оказване на помощ на пострадалото лице и
оставане в автомобила след настъпване на произшествието, наличието и на други
телесни увреждания, извън съставомерните, дългият период на възстановяване от
причинената средна телесна повреда, младата възраст на пострадалия (17 -
годишен), който е бил в затруднено положение за дълъг период - от около 5-6
месеца.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление,
демонстрираната готовност за извинение на пострадалия, проявената критичност
към извършеното, чистото съдебно минало (обв. е
реабилитиран), оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
доброто процесуално поведение, сравнително младата възраст на обв. С..
Съдът
намира, че по делото не са представени доказателства за тежкото социално
положение на обв. С., за семейната и трудовата му
ангажираност, поради което съдът не приема доводът на защитата, че са налице и
тези смекчаващи отговорността обстоятелства.
При баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
намери, че размерът на административното наказание глоба следва да бъде
определен по средата, а именно в размер на 2500 лв.
Поради наличието на
множество нарушения по ЗДвП, за които обв. С. е
наказан, съдът намери, че следва да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК и
да наложи на обв. С. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Съдът намери, че налагането на това
наказание в този размер (при отчетен баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства) ще допринесе за превъзпитаването на обв. С. към спазване на правилата за движение по пътищата и
би препятствало извършването нови нарушения и престъпления до настъпването на
превъзпитателния ефект от наказанието.
Не са налице
доказателства, че работата на обв. С. е свързана с
управлението на МПС, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда дали
това наказание ще препятства реализирането на доходи за покриване на
ежедневните му нужди и прехраната му.
По
отношение на веществените доказателства:
Предвид
изхода на делото съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди Й.С.С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР -
Варна направените по делото разноски в размер на 516,22 лв.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: