Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Галина
Андреева - Минчева, след като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 972/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Т.А., защитник на подсъдимата Г.И.К., срещу
присъда №72 от 28.02.2020г на Районен съд - Пловдив по НОХД 5954/2016г. С
атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал
подсъдимата Г.К. за виновна в извършване на престъпление по
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от
месец март 2008г. до м. юли 2008г. включително в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление,
с цел да набави за себе
си имотна облага, като посредствен
извършител — чрез ЦГМ лично е възбудила и до 22.08.2008 г. лично е поддържала заблуждение,
както следва:
-
през месец март 2008г. в гр. Пловдив като посредствен извършител - чрез ЦГМ е
възбудила и до края на месец май 2008г. лично е поддържала заблуждение у МАБ и
ВГБ и с това е причинила на всяка от тях имотна вреда в размер на 300 евро с
левова равностойност 586,75 лева, като общият размер на имотната вреда възлиза
на 600 евро с левова равностойност 1 173,50 лева;
-
в началото на месец юли 2008г. в гр. Пловдив като посредствен извършител - чрез
ЦГМ е възбудила и до 18.07.2008г. лично е поддържала у ЕИМ и ВДД заблуждение, и
с това е причинила на всеки един от тях имотна вреда в размер на 121.05 евро, с
левова равностойност 236,75 лева, като обшият размер на имотната вреда възлиза
на 600 евро с левова равностойност 473.50 лева;
-
през месец юли 2008 г. в гр. Пловдив е възбудила, и до 18.07.2008 г. е
поддържала заблуждение у СХМ, и у ДСВ заблуждение и с това е причинила на всеки
един от тях имотна вреда в размер на 138.94 евро с левова равностойност 271.75
лева, като общият размер на имотната вреда възлиза на 277.88 евро, с левова
равностойност 543,50 лева;
-
през месец юни 2008 г. в гр. Пловдив като посредствен извършител - чрез ЦГМ е
възбудила заблуждение у СДС и МПС, и до 22.08.2008 г. лично е поддържала
заблуждение у СДС и с това им е причинила имотна вреда в размер на 242.10 евро,
с левова равностойност 473.50 лева, като съдът е признал подсъдимата за невинна
в това да е причинила на ЕИМ и ВДД имотна вреда в размер над 473.50 лева общо
за двамата, до първоначално повдигнатото обвинение за причинена имотна вреда в
размер на 1 173.50 лева за двамата, да е причинила на СХМ и ДСВ имотна вреда в
размер над 543.50 лева общо за двамата, до първоначално повдигнатото обвинение
за причинена им имотна вреда в размер на 1 173.50 лева за двамата, както и
да е причинила на СДС и МПС имотна вреда в размер над 473.50 лева общо за
двамата, до първоначално повдигнатото обвинение за причинена им имотна вреда в
размер на 1 173.50 лева за двамата, както и общият размер на причинената
имотна вреда да е в размер над 2 664 лева, до първоначално
повдигнатото обвинение за причинена имотна вреда в общ размер на 4 694 лева.
На основание чл.54 от НК подсъдимата К. е осъдена на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено със срок от три години. Направените разноски за превод в хода на
производството са присъдени в тежест на органа, който ги е направил.
В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Твърди се, че същата не отговаря на събраните по делото доказателства. Твърди
се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, без да се сочат
конкретно такива. Иска се присъдата да бъде отменена.
В допълнението към жалбата, депозирано от упълномощеният във въззивното производство защитник адв.Т., се твърди, че са
останали неизяснени съществени факти от значение за съставомерността
на деянията. Твърди се, че не е установено какви точно правомощия са били
възложени на подсъдимата от нейните работодатели по вербуването на работници.
Твърди се, че съдът е приел нови фактически обстоятелства едва с постановяване
на присъдата, без тези обстоятелства да са били описани в обвинителния акт.
Сочи се, че подсъдимата все пак е осигурила работа на пострадалите и в тази
връзка както тя така и свид. М. са имали разходи.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимата поддържат жалбата със същите
доводи, Прокурорът излага становище, че първостепенният съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
В последната си дума подсъдимата твърди, че е невинна и моли присъдата да
бъде отменена.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице
в законоустановения срок. По същество жалбата е
частично ОСНОВАТЕЛНА, макар и по съображения не изложени в нея.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
През 2008г. подсъдимата Г.И. М., понастоящем с
фамилия К., придобита след сключен
граждански брак, била студентка в Германия. По време на престоя си там тя
работила и като сезонен работник във фирма „Г.Л.“ООД, с управител св. ВЛ.
Дружеството се занимавало със зеленчукопроизводство. С него през 2008г
подсъдимата имала сключен срочен трудов договор, като била назначена на работа
като берач/помагач при сортирането за срок от 20.05.2008г. с прогнозно
приключване до 15.11.2008г, когато се очаквало прибиране на сезонните
зеленчуци. Пряк ръководител на подсъдимата бил свид.
ЕД, който бил назначен във фирмата като технически ръководител, но от месец юли
до месец септември 2008г. работил на допълнителна трудова заетост в „ГЛЗ“ ООД.
От своя страна свид. КД била външен сътрудник на
дружеството в Лаасдорф и получавала пряко задачите си
от св. ВЛ, който бил управител и на дружествата в Ерфурт и в Лайпциг. Св. К. Д.
се занимавала с организационни въпроси, като подавала и заявления за издаване
на разрешителни за чуждестранни работници в службата по заетостта и плащала
необходимите такси, които се дължали от страна на германския работодател.
Подс.К. владеела немски език, поради което
работодателите й в Германия я ползвали като преводач при комуникация с други български граждани,
работещи в немското дружество. От прекия си началник - свид.
ЕД, подс. К. научила, че дружеството, в което тя
работи, се нуждае от още работници. Тогава подс. К.
споделила със свид. ЕД, че в България тя има много
роднини и познати, които били безработни и можело да се съгласят да работят в
Германия. Тъй като дружеството наистина имало нужда от работна ръка, свид. ЕД поставил задача на подс.
К. да намери хора, желаещи да работят като сезонни работници в областта на
зеленчукопроизводството в дружествата управлявани от св. Р. Уговорката с
подсъдимата К. била да се върне в България за около 10-14 дни, през които да
намери желаещи да заминат да работят в дружеството, управлявано от свид. Р. Подс. К. се съгласила.
За да може подсъдимата да изпълни уговорката, пътните й разноски били поети от
дружеството работодател, като през времето, през което подсъдимата реално не
била работила в „Г.Л.“ООД, тя продължавала да поучава своето трудово
възнаграждение, като компенсация за труда й. Било й заплатено и времето от 4
часа на ден, за разговори в родината. Подсъдимата не била упълномощена да
събира такси от желаещите да започнат работа в Германия за каквото и да било,
нито да уговаря условията на труд. Такива такси се дължали от немския
работодател. Св. К. Д. лично ги внасяла в Службата по заетостта в Германия,
като подавала и съответните документи, след като подс.
К. й продиктувала данните на намерените от нея работници. От работниците не се
дължали никакви такси свързани с наемането им на работа в немското дружество.
От подсъдимата се очаквало единствено да намери желаещи за работа и да уговори
предвижването им до Германия, както и да им окаже помощ във връзка с настаняването
на мястото, на което ще работят, включително и първоначален превод докато
работниците разберат в какво се състоят задълженията им.
Подс. К. била наясно какво точно се очаква да извърши по отношение на
желаещи да започнат работа лица. Тя от стоя страна обаче преценила, че с така
дадената й възможност може да си набави имотна облага като от намерените лица,
желаещи да започнат работа в Германия, взема определена сума пари за себе си,
която обаче да представя за необходима за уреждане на документи им за работа,
застраховки, осигуровки и др. Подсъдимата била наясно, че намерените от нея
лица, желаещи да започнат работа не дължат заплащане на такси за да започнат
работа или такси за уреждане и оформяне на документи в тази връзка. Тя била
наясно също така, че не й се дължи заплащане от страна на работниците за
извършеното, тъй като тя нямала и регистрирано консултантско дружество в
България, чрез което да упражнява легална дейност по намиране на работа на
български граждани. Въпреки това обаче подсъдимата решила да казва на
българските граждани, желаещи да работят в Германия, че за да отидат да работят
легално в Германия, трябва да платят за уреждане на документи им по 300 евро.
Тя решила да казва на желаещите работа, че тази сума от 300 евро е нужна за
оформяне и уреждане на документите им за работа, като разрешителни,
застраховки, осигуровки и др.
Още преди подс. К. да
се върне в България тя се свързала по телефона със своята майка – свид. ЦМ., като й казала, че немските й работодатели търсят
още работници в областта на земеделието. Подсъдимата заръчала на майка си, ако
някой се интересува от работа в Германия, да му разяснява какви са условията за
работа и да му казва, че е необходимо всеки желаещ да плати предварително на подс. К. сумата от 300 евро на човек за оформяне и уреждане
на документи, застраховки, осигуровки и т.н. Свид.Ц.М.
не знаела, че такава такса не се дължала от кандидатите за работа, както и че
подсъдимата от своя страна нямала правомощия да внася в Германия такси за
наемането на чуждестранни работници, нито пък за да внася осигуровки на
работниците, да оформя и урежда каквито и да е документи във връзка със
започването на работа на българските граждани в Германия. За свид.М. било неизвестно, че с исканата сума от 300 евро на
човек подсъдимата възнамерявала да се облагодетелства лично. Изпълнявайки
възложеното от страна на дъщеря й, свид.М. започнала
да предлага на свои близки и познати работа в Германия.
Свид. Цв. М. живеела в гр. Пловдив, а
подсъдимата, като нейна дъщеря, живеела в същото жилище, през времето, през
което била в България. Срещите с хората,
желаещи да започнат работа в Германия, се осъществявали именно в жилището на
семейството в гр. Пловдив.
Свид. ВБ се познавала отдавна със свид. Цв. М., като помежду им имало и роднинска връзка. През
месец март 2008г. свид. Цв.
М. се свързала със свид. В. Б. и й предложила работа
в Германия в областта на земеделието, така както й била казала нейната дъщеря -
подс. К.. свид. М. казала,
че се търсят още хора които искат да работят в Германия. Поради това свид. ВБ споделила офертата на свид.
М. със свид. МБ, която й била роднина по мъжка линия.
Свид. М. Б също поискала да отиде да работи в
Германия. Така през месец март 2008г., свид. ВБ,
заедно със свид. МБ и нейния съпруг свид. АБ, отишли до апартамента на свид.
Ц М. в гр. Пловдив. На тази среща св. Цв. М. обяснила
на двете, че дъщеря й- подсъдимата К., която осигурява работата, е в Германия. свид. М. описала какви са условията за работата в Германия,
а именно какво ще работят двете свидетелки, как ще им бъде заплащано. Свид.М. им казала още, че за да могат да заминат и за да им
бъдат уредени документите, е необходимо да дадат по 300 евро, като обяснила, че
от тези пари нищо няма за нея, а са нужни за уреждането на документите по
започване на работата. По този начин у свидетелките В. и М. Б. било възбудено
заблуждение, че ако не платят по 300 евро за уреждане на документи, нямало да
могат да заминат на работа в Германия. Те приели условията, първоначално
съобщени им от свид. Цв.
М.. Няколко дни след тази среща св. М. отново се обадила на св. В. Б, като й
казала да побързат с решението си и даването на парите защото германските
работодатели искали по-бързо да се сформира група за заминаване. От своя страна свид.МБ
поискала да разговаря лично с подс.К., тъй като
именно тя била представена от свид.М. като лицето,
уреждащо работниците за Германия. Така чрез връзка по интернет по
приложението Скайп,
осигурена в дома на свид.М., свид.
Б научила лично от подс.К. същите обстоятелства около
офертата за работа, обяснени й по -рано от М., както и това, че всеки следва да
заплати на подсъдимата по 300евро, които отивали по сметка на немския
работодател и били нужни за уреждане от страна на немския работодател на
документите за работа на работниците, като разрешително за работа, осигуровки и
застраховки. На 27.03.2008г., свид. ВБ чрез своя племенник обменила български левове за
сумата от 300 евро, които дала на свид. МБ за да ги
предаде от нейно име на свид. Цв.
М.. Свид. МБ от своя страна заедно със своя съпруг – свид. АБ, същия ден, занесла на свид.
Ц М. в гр. Пловдив, сумата от 600 евро, за които двете свидетелки Б., били
разбрали, че са нужни за германските работодатели във връзка уреждане на
документите им за работа там. През месец май 2008г. свид.
МБ и свид.ВЧ се срещнали лично с подс.К.,
която по това време била в България. При
тази среща, подсъдимата потвърдила че работата е сигурна, като тя дори щяла да
ги заведе лично до мястото и да бъде с тях. Свидетелките Б. лично със свои
средства закупили билети за път до Германия. На 15.06.2008г. те тръгнали за
Германия с автобус на фирма „Рачич“. Когато
пристигнали в Германия, подсъдимата очаквала двете жени. До фермата пътували с
още седем човека, на които подсъдимата също била осигурила работа. Във фермата,
тя помогнала на новодошлите работници в превода за да разберат българските
граждани какво трябва да правят в работата си и при какви условия.
През месец юни 2008г. свид.
С разбрала чрез своя позната, че се набират желаещи за тримесечна земеделска
работа в Германия, като имало такса от 300 евро за уреждането на документите за
заминаването в чужбина. Свид. С се свързала със свид. Цв. М. чрез даден от
познатата й телефон. Уговорили се да се видят в жилището на свид.
М. в гр. Пловдив, *. Свид. С заедно със сина си - свид. С, който също имал интерес към предложението за
работа, отишли в жилището на М., за да научат подробности. В този момент подс. К. била още в Германия. При проведената среща свид. М. казала на Си това, което била инструктирана да
обяснява от подсъдимата К., а именно, че работата, която се осигурявала била
земеделска, за бране на броколи и карфиол, че била за
срок от три месеца, че работата е сигурна, както и че всъщност дъщеря й, която
в този момент била в Германия, набирала желаещите за работа в областта на
земеделието, както и че е необходимо да се заплати от тяхна страна първоначална
такса за уреждането на документите по заминаването в размер на 300 евро на
човек. Свид. С и синът й - свид.
С се съгласили на така посочените условия, като от разговора не разбрали каква
е длъжността на подс. К. в германската фирма, но
останали с впечатление че подс. К. се занимавала в
Германия именно с набиране на работници от България за Германия. На тази среща
в дома на подсъдимата и свид. Цв.
М., свидетелите Си разбрали, че предстояло подсъдимата да се връща в България и
свид. М. щяла да им се обади за да се срещнат лично и
да й платят парите. Когато свид. Св. С разбрал, че
подсъдимата е в България и след като двамата с неговата майка били взели на
заем необходимата сума от 600 евро, той се уговорил с подсъдимата да отиде в
дома й в гр. Пловдив, в *, за да поговорят и да й даде парите. Свидетелите Си
не знаели, че поисканата парична сума от 300евро за всеки от тях не е
необходима за да започнат предлаганата им работа в Германия, както и незнаели,
че част от тази сума ще послужи за лично облагодетелстване на подсъдимата. Така
на неустановена дата, в периода след срещата месец юни 2008г, но преди датата
на заминаване - 22.08.2008г свид. С отишъл сам в дома
на подсъдимата, като освен парите, носил личната карта на майка си и своята
собствена. Подсъдимата К. лично обяснила на свид. С
къде щели да работят двамата с неговата майка, както и че работата е сигурна. В
резултат на разговора с подсъдимата и убеден, че за да могат да заминат със свид. С да работят в Германия трябва да дадат по 300 евро
за уреждане на документи, свиз. С дал на подсъдимата
поисканата сума от 600 евро, срещу която не му била дадена никаква разписка.
Също така той предоставил и личните карти, които носел и подс.
К. ги преснела на ксерокс в дома си. Когато се върнал в дома си, свид. С разказал на майка си за разговора си с подсъдимата.
От периода, в който свид. С дал парите на подсъдимата
до заминаването на свидетелите Си за Германия между тях и подсъдимата били
проведени няколко разговора, в които подсъдимата им съобщила, че ще заминават
на 22.08.2008г., както и че германските работодатели се били съгласили да
поемат пътните разноски на двамата свидетели. Така, в съответствие с уреченото,
на 22.08.2008г. свидетелите Си заминали за Германия с автобус на фирма „Рачич“, от автогара Юг в гр. Пловдив. Групата била общо от
12 човека, като подсъдимата К. също пътувала с тях. Тя раздала билетите на
пътуващите, които били за отиване и връщане. Свидетелите нямали представа, че
тези билети не били закупени от немските работодатели, а от подсъдимата, чрез
майка й свид.М.. Пристигайки при работодателите,
свидетелите Си подписали документи, предоставени им от подс.
К., които уреждали трудовите им правоотношения. След това подс.К.
заминала за гр.Лайпциг.
Свидетелката ВД /през 2008г. М/, се познавала с
майката на подс. К. - Ц М., като двете били колежки
от дълги години, поради което й имала голямо доверие. През 2008г. свидетелката
Д, носела фамилното име М, тъй като била омъжена за свид.
ЕМ. През месец юли 2008г. свидетелката Ц М. споменала на свид.
Д, че дъщеря й подс.К., събира група за земеделска работа в Германия,
която се осигурявала от немската фирма, за която работела подсъдимата. Тъй като
свид. Д и нейния съпруг свид.
М имали желание да работят в Германия, те решили да се срещнат със свид. Цв. М. за да разберат
подробности. Така през юли месец 2008г. свидетелите М и Д /тогава М/, се
срещнали с Ц М. в дома й в *, в гр. Пловдив. свид. М.
обяснила, че дъщеря й се намирала в Германия, където работела на трудов договор
и поради това можела да ги уреди да работят за три месеца на трудов договор при
същия работодател, при който работела и тя. свид. М.
обяснила, че работата е легална, била свързана с бране на краставици в гр.
Лайпциг, като се подписвал договора за работа, а заплащането било 4.00 евро на
час, при продължителност на работният
ден 10-12 часа. Свид. Ц М. обяснила на свидетелите М
и Д, че за да се уредят на работа и за да могат да заминат, трябва да платят по
300.00 евро на човек, за уреждане на документи по заминаването, осигуровки,
застраховки. При тази среща свид. М. провела разговор
с дъщеря си по телефона пред свидетелите М и Д, като след разговора, по
поръчение на подсъдимата, казала на двамата, че освен по триста евро, трябва да
представят и ксерокопия на личните си карти и да се снабдят с валидни
международни паспорти. Свид. М и свид.
Д приели изложените от свид. Цв.
М. условия. След тази среща свид. М се обадил на своя
познат - свид. СМ и му съобщил за тази оферта, като
му разказал всичко, което бил разбрал от свид. Цв. М.. Свид. М от своя страна
разказал това, което била казала свид. Цв. М., на своята приятелка свид.
ДВ. Свидетелите М и В също проявили интерес към предложението за работа в
Германия отправено от подсъдимата чрез свид. Цв. М.. Няколко дни по-късно, свидетелите М и Д се срещнали
лично с подс. К. ***, като този път те били
придружавани от свидетелите СМ и ДВ, които били проявили интерес към казаното
от свид. Цв. М.. Срещата се
състояла между 10.07.2008г. и 16.07.2008г. На срещата в дома на подсъдимата,
освен последната, присъствала и майката на подс. К. -
свид. Цв. М.. Подс. К. отново обяснила условията за работата които вече
били известни на четиримата свидетели от казаното от св. Цв.
М., като потвърдила, че работата на която ги урежда, е за срок от три месеца,
10-часов работен ден, свързан с бране на оранжерийни краставици, заплащане по 4
евро на час. Подс. К. потвърдила информацията на
свидетелите М, Д, М и В, че сумата от 300 евро, която всеки от тях трябвало да
й даде, е необходима за уреждане на документите по заминаването на четиримата в
Германия, без да пояснява точно какви по вид и съдържание документи следва да
се изготвят. Четиримата свидетели, кандидати за работа останали с впечатление,
че тази сума от 300 евро на човек ги изисква германската фирма, а не подс. К.. На тази първа за четиримата свидетели среща с подс. К., тя им казала че на отиване пътните били по 200
лв. на човек, както и че те сами следвало да си ги платят отделно от поисканите
300 евро. Тъй като свид. М и свид.
Д казали, че по-този начин заминаването им прекалено много се оскъпявало, подс. К. отстъпила и им казала, че в този случай билетите
за отиването ще се поемат от работодателя, като впоследствие щяло да се прецени
дали ще бъдат удържани от възнаграждението им. На 14.07.2008г. четиримата
свидетели отново посетили дома на подс. К. и там, в
присъствието на майка й - свид. Цв.
М., всеки един от четиримата предал на подс.К.,
поисканата от нея сума от 300 евро. Сумите от по 300 евро на човек, четиримата
свидетели били взели на заем. Разписки за предаваните суми не били съставени и
подписани. Подс. К. посочила, че свидетелите щели да
заминат за Германия на 18.07.2008г., с автобус на фирма „Рачич“
от автогара „Юг“, в гр. Пловдив. Подсъдимата казала на свидетелите М, Д, М и В,
че тя щяла да тръгне преди тях за Германия, а билетите за пътуването им щели да
им бъдат предадени от нейната майка – свид. Ц М.,
както и че билетите били за отиване и връщане. Така и станало, преди датата на
заминаването, четиримата свидетели получили билетите си от свид.
М., точно както ги уверила подсъдимата и на 18.07.2008г. свидетелите СМ. ДВ, ЕМ
и бившата му съпруга ВД, действително заминали от Автогара - Юг в гр. Пловдив
за Германия с автобус на фирма „Рачич“.
В Германия свидетелите М, Д, М и В били
посрещнати на гарата в гр. Лайпциг, от подс. К.,
която ги отвела до стопанската база и ги запознала със св. КД. Свидетелите
започнали работа свързана с бране на краставици. Подс.
К. играела ролята на преводач в началото, като св. К. Д, представила на
четиримата подсъдими да подпишат двумесечни трудови договори, което не им се
понравило, тъй като подс. К. им била обещала да
работят минимум три месеца. Постепенно работата намаляла и свидетелите не работели
толкова часове колкото очаквали, като имало дни, в които изобщо не работели или
работели по няколко часа. Това породило негодувание у тях, тъй като били
платили немалката сума от 300 евро. Поради това свид.
М, който владеел немски език се заговорил със свид.
КД и я попитал дали освен сумата от 300 евро която вече били платили за
уреждане на документи, те дължат и други пари. Свид.
К. Д останала изненадана от това, че българските работници са плащали на подс. К. по 300 евро. Тя казала на свид.
М, че немският работодател е поел всички разноски и такси, които се дължат за
да се получи разрешително за работа и въобще не е било необходимо да плащат
сумата от по 300 евро на човек за „уреждане на документи“ на подс. К.. Освен това свид. К. Д
казала, че подс. К. не е била упълномощена от
немската компания да взима подобни комисионни, тъй като за времето през което
тя се е занимавала с набирането на работници от България, на нея й е било
плащано от германския й работодател. За този разговор разбрали свидетелите М, Д
и В, а чрез тях и св. Си и св. Б.. Така пострадалите разбрали, че дадената от
тях парична сума не е представлявала условие за започване на работа, тъй като
не се изисквала за оформяне на документите им.
Свид. К. Д от своя страна написала писмо озаглавено „Потвърждение“, което
предала на българските работници и в последствие св. ДВ предала това писмо на
органите на разследването. В писмото било отразено че на подс.
К. било изплатено възнаграждение от „Г.Л.“ООД, за цялата дейност по вербуване и
транспорт на български граждани, като били пресметнати и заплатени възникналите
за подсъдимата разходи за пътуванията, както и обща сума от 4 часа на ден за
телефонни разговори в родината. В писмото било отразено, че всички такси за
получаване на разрешителни за работа в Германия и за придобиване на право за
работа били поети и технически уредени от фирмите Г.Л., Г.Л. ООД и Е.Г., поради
което в никакъв случай не е имало основание да се събират по 300 евро от всеки
от 24 пристигнали граждани. След като научил описаното по-горе, свид. М се свързал по телефона с подс.
К., която се била върнала в България, и поискал от нея да им върне сумата от
300 евро. Подс. К. обещала да върне парите, а в
последствие, заявила че ще върне част от получените пари, а именно по 100-150 евро
на всеки един от четиримата. Това обаче така и не станало.
Изложената фактическа
обстановка бе установена от страна на въззивния
съдебен състав въз основа на доказателствата събрани в първоинстанционното
съдебно производство. Проверявайки атакуваният първоинстанционен
съдебен акт, настоящият въззивен състав констатира,
че по- голямата част от изводите на първостепенният съд по фактите и правото са
правилни.
Правилно
първостепенният съд е оценил събраните по делото доказателства. Настоящият
съдебен състав споделя становището на първия съд по отношение на достоверността
на показанията на пострадалите свидетели М. и В.Б., ЕМ и ВД, СМ и ДВ, СС и МС,
както и годността и достоверността на приобщените чрез прочитане показания на
тези свидетели от досъдебното производство. Независимо от констатираните
противоречия в показанията, дадени пред съда и тези на досъдебното
производство, може да се приеме, че пострадалите свидетели са последователни по
въпроса какво им е било съобщавано от страна на свид.М.
и от подс.К., каква парична сума и за какво е била
искана тя. Показанията на посочените свидетели в тази им част кореспондират
помежду им и по този начин убедително установяват факта, че у тях са били
формирани конкретните неверни представи за предназначението на исканата от
подсъдимата парична сума. Така свид. МБ твърди, че свид.М. й е
поискала сумата от 300евро за осигуровки, застраховки и разрешително за работа
в Германия. Това се случило в присъствието на свид.ВБ,
която потвърждава тези обстоятелства. Свид. М.Б
казва, че е дала сумата от 300 евро за да се осъществи заминаването й за
Германия. Свид.ВБ от своя страна остава с
впечатлението, че поисканите й пари от подс.К. и свид.М. са били предназначени за работодателите в Германия.
Показанията им се подкрепят от тези на свид.АБ, който
е присъствал при даването на паричната сума и за двете пострадали лица. Той
също разбрал, че поисканите пари са за документи и разрешителни за работа. От
показанията на свид.М се установява, че поисканата
сума от 300 евро била за обработване на документи. Заявеното от него, че част
от сумата била за пътни билети се опровергава от приобщените негови показанията
от досъдебното производство по въпроса за какво са му били поискани парите. Свид.Д за разлика от останалите свидетели заявява в разпита
й пред съда, че не е знаела за какво са
били поискани парите от страна на подсъдимата, но заявява, че е трябвало да се
даде сумата от 300 евро. От прочетените
й в цялост показания обаче се
установява, че към онзи момент тя е имала възприятия по този въпрос, и е
заявила, че парите са и били поискани за „уреждане на документи по заминаването
като застраховки, осигуровки и т.н.“. Свид.МС заявява пред съда, че сумата й е била поискана за
разходи по заминаването и осигуровки.
Парите тя и синът й свид.С дали на подс.К..
Подробности по този въпрос се установяват от прочетените показания на С, според
които парите са били поискани за услугата да бъдат включени в групата за
заминаване и „въобще за уреждането на документите по заминаването“. Същото научил
и свид.С според показанията му дадени пред съда,
допълнени и с прочетените му показания от досъдебното производство. От
показанията на свид.М депозирани непосредствено пред
съда се установява, че поисканата парична сума била за такса за документи,
което той и другите присъствали пострадали свидетели научили лично от
подсъдимата, както и на нея били дадени парите от тяхна страна. Свид.В от своя страна също сочи, че поисканата сума от
страна на подсъдимата е била за документи за да заминат на работа в Германия
със своя приятел СМ. Свид.В се колебае за размера на сумата при разпита й пред съда, но
липсата на спомен е преодоляна с прочитане на показанията й от досъдебното
производство, в които свидетеля е депозирал точни възприятия.
Правилно е било
оценено от първостепенния съд значението на прочетените показания на тези
свидетели от досъдебното производство, които се отличават с по-голяма пълнота
по отношение на детайлите, както и по въпроса за времето и поредността
на отделните срещи, с кого точно са били проведени те, кога е била заплатена и
на кого исканата такса от 300 евро. По този въпрос първостепенният съд е
изложил подробни аргументи, които настоящият съдебен състав намира за
обосновани и правилни. Няма пречка прочетените показания да бъдат ценени, след
като същите са възпроизведени от годни доказателствени
източници. По този ред са били приобщени показанията на свидетелите Б, Си, Д, В
и М, както и на свидетел М по въпроса кой е заплатил пътните им разноски по
Германия. Посочената пълнота на приобщените чрез прочитане показания на
пострадалите свидетели е логична, предвид изминалия голям период от време до
момента /около девет години/, когато същите свидетели са били разпитани
непосредствено от съда. Правилно първостепеният съд е
дал приоритет на показанията на посочените свидетели от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им, като е кредитирал показанията
депозирани в хода на съдебното следствие до колкото първите не им противоречат.
В поголямата част е била констатирана от съда липса
на спомен у свидетелите, като е видно, че констатираните противоречия се дължат
на същата причина, а не на недобросъвестност на самите свидетели. Следва да се
отбележи обаче, важно обстоятелство- тези свидетели са категорични и
последователни в показанията си по отношения на съществен за съставомерността на деянията факт – въпросът за какво и от
кого им е била поискана паричната сума от 300 евро, както и дадени ли са били
поисканите пари.
От показанията на свид.М се установява как пострадалите свидетели научават,
че са били въведени в заблуждение за дължимостта на
платената от тях парична сума. Става ясно, че едва в Германия след разговор на свид.М с представителката на немския работодател свид.Д се установило, че за постъпването на работа не е
било необходимо от страна на кандидатите да заплащат на подсъдимата парична
сума. По този въпрос показанията на свид.М са
източник на производни доказателства, които се потвърждават от показанията на
първоизточника- разпитаните чрез видеоконференция свидетели В.Р., КД, ЕД. От
показанията на последните се установява, че от страна на немското дружество
такси или друг вид заплащане във връзка с наемането и уреждането на документите
на кандидатите за работа не са били възлагани и не са били събирани. Гласните доказателствени средства се подкрепят и от събраните по
делото писмени такива, като приложените документи уреждащи трудовите
правоотношения в Германия на пострадалите- трудови договори, удостоверения за
данъци, писмо от агенция по заетостта при Министерство на труда и социалната
политика на РБългария.
Предвид всички
изброени обстоятелства, установени при разпита на посочените свидетели, няма
как да се приемат за достоверни твърденията на свид.М.,
че на пострадалите е било заявено различно предназначение на поискана парична сума
от това, което съобщават самите те. Действително, както е отбелязал и
първостепенния съд, показанията на свид.М., /в които
тя твърди, че съобщила на пострадалите, че парите били за разноски на
подсъдимата и билети/ остават изолирани, поради което не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Безспорен факт е, че след придобиване на паричните суми
от страна на подсъдимата чрез свид.М. с една част от
тях, за шест от пострадалите лица са били закупени билети за превоз до
Германия. За тези билети свидетелите М, Д /М към онзи момент/, Си, М и В не са
предоставяли парични средства извън дадената от тях сума от 300евро. Покупката
на билетите от свид.М. за тези свидетели се
потвърждава от писмения документ протокол за отчетени билети от Евролайнс ЕООД –Пловдив, както и от показанията на свид.СТ –Рачич. Това обстоятелство е съществено за фактите,
определящи съставомерността на деянието, тъй като
същото е относимо към извода за наличието или не на
имотна вреда. Факт е обаче и това, че решението на подсъдимата с част от
взетите пари майка й - свид.М. да купи билети за
пътуващите не е било съобщено на същите първоначално.
Показанията на свид.М. следва да се кредитират с доверие в останалата им
част, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото. От същите се
установява, че тя действително е осъществявала срещи с кандидатите за работа по
поръчение на дъщеря си -подс.К.. От показанията й се
установява още, че събираните от кандидатите парични суми е следвало да облагодетелстват
именно подсъдимата, като причината за това свид.М.
обяснява с помощта, която подсъдимата оказвала на работниците, както и поради
направените от нея разходи.
Следва да се
кредитират и обясненията на подс.К. освен тази им
част, в която тя дава различно от свидетелите обяснение за съобщената причина
да бъдат поискани парични суми от тях. Това е така, тъй като съдът кредитира с
доверие казаното от пострадалите, от което е видно, че и осемте лица имат
възприятия за съвсем различна причина, поради която паричните суми им били
поискани.
От показанията на
всички изброени до тук свидетели се установяват по категоричен начин съществени
за съставомерността на деянията факти. Това са
установената липса на фактически основания извън волята на подсъдимата тя да
събира такса от 300 евро от всеки кандидат за работа, както и факта, че никое
от пострадалите лица, не е бил информиран от страна на подсъдимата за това, че
събираната и получена от нея парична сума, /а в шест от случаите части от тази
сума/, е предназначени за личното й облагодетелстване под формата на комисионна
или възнаграждение за извършеното, правомерно или не, посредничество. С
действията си подс.К. формирала у свидетелите
неправилни представи за предназначението на поисканата от тях парична сума,
като на тази парична сума и било предадено значение на условие за постигане от
пострадалите на крайната цел - те да бъдат наети на работа. По този
неправомерен начин тя ги мотивирала да предприемат имуществени разпореждания с
намиращи се във фактическата им власт парични средства, което им причинило
имотна вреда.
От показанията на свид.М се установява, че той дал лично на подсъдимата
паричната сума от 600 евро, и лично от подсъдимата разбрал, че сумата е нужна
за документи и такси във връзка със заминаването му заедно със свидетел ДВ да
работят в Германия, по оферта представена им от подсъдимата. От показанията на свид.В се установява, че при предаване на паричната сума от
свид.М тя присъствала, като по същото време и на
същото място там били и свидетелите ЕМ и ВД, които също платили на подсъдимата
по 300 евро на човек. От показанията на свид.В,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК се установява, че това се е случило няколко дни преди да
заминат за Германия. Точната дата, на която свидетелите М, В, М и Д дали по 300
евро се установява от приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК
показания на свид.М и свид.Д.
Видно от същите свидетелите М, В, М и Д дали по 300 евро на подсъдимата на 14.07.2008г. Част от тази сума
действително била изразходена по заминаването на свидетелите за Германия,
покривайки пътните им разходи за билети. Друга част обаче в размер на 121.05
евро за М и толкова за Д и както и 138.94 евро за М и толкова за В са останали
в полза на подсъдимата, макар да им било казано от нейна страна, че тази сума
ще обслужи за оформяне на документи по постъпването на свидетелите на работа
при немския работодател.
По същият начин с
част от получените пари от С и М Си за същите били закупени билети за превоза
им до Германия. По отношение на паричните суми, дадени от Си, за същите не се
установява точната дата, на която са били дадени на подсъдимата. Показанията на
свидетелите Си са противоречиви по отношение на този факт. Свид.
С твърди, че заплащането се е случило в началото на месец август 2008г, а свид.С заявява, че плащането е било осъществено през месец
юли 2008г. Във всички случаи обаче е безспорно установено, че заплащането е
било извършено след проведената първа среща през месец юни 2008г и преди датата на заминаване на
пострадалите свидетели Си за Германия, което се осъществило на 22.08.2008г. Така установените дати,
сочат по-кратък период на осъществяване на деянията с пострадали Б, М, Д, М и
В. По-краткият период за всеки от пострадалите е в рамките на този, за който
подсъдимата е била привлечена към наказателна отговорност и спрямо който е
упражнила правото си на защита.
Видно е, че паричната сума от 121,05 евро,
платена от всеки от свидетелите М, Д, С С и М С и
паричната сума от 138.94 евро, платена и от М и от В е причинила на всеки от
тях имотна вреда в съответния посочен размер. Имуществената вреда е настъпила
като пряк резултат от действията на подс.К., която
лично по отношение на М и В и опосредено по отношение
на М, Д и Си е формирала неверни
представи, след което лично спрямо всеки от посочените свидетели е поддържала
възбуденото заблуждение. Последното било осъществено чрез личните действия на
подсъдимата на проведените помежду им допълнителни срещи, при които тя потвърдила първоначалните уговорки с
пострадалите и приела съобразно тях паричните суми.
По отношение на
паричните суми, дадени от М и В Б, за същите е установено, че са били платени
на 27.03.2008г на свид.М., действала по указанията на подс.К..
Всяка от тях дала на свид.М. сумата от 300евро, като
пътните били заплатени от самите Б, поради което причинената имотна вреда за
тези пострадали остава пълната сума, дадена от тяхна страна.
Престъплението по
чл.209, ал.1 от НК е резултатно увреждащо и същото е довършено с настъпването
на обществено опасните последици- настъпване на имотна вреда. Имотната вреда в
съответния размер за всяко от пострадалите лица е настъпила в момента, когато
те в резултат на възбудените и поддържани у тях от страна на подсъдимата, лично
или като посредствен извършител, неверни представи са заплатили поисканата от
нейна страна парична сумата. Това за свидетелите М и В Б се е случило на
27.03.2008г, за свидетелите М, Д, М и В на 14.07.2008г, а за свидетелите С и М
С на неустановена дата през месеците юли или август 2008г, но преди
заминаването им на 22.08.2008г. Всички последващи
действия от страна на подсъдимата реализирани лично от нея или чрез опосреденото участие на свид.М.
имат характер единствено на такива, които подкрепят и затвърждават
първоначалната деятелност, изпълваща признаците на престъплението измама. По
тези съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно първостепенният
съд е приел за обоснована тезата на прокурора, изложена в обвинителният акт,
според която деянията осъществени от подсъдимата, са довършени в момента на
заминаването на кандидатите за работа за Германия. В мотивите си първостепенния
съд не се е съобразил с правната теория, по въпроса кога престъплението измама
се счита за довършено. Неправилно фактът на осигуряване на работата се
интерпретира като елемент от фактическия състав на престъплението, след като
самото осигуряване на работните места се извършва от немското дружество, на
което подсъдимата единствено съдейства. По тези съображения настоящият съдебен
състав счита, че проверяваният съдебен акт следва да бъде изменен, като
подсъдимата бъде оправдана да е извършила деянията за времето след заплащане на
паричните суми от страна на пострадалите.
За поисканата сума от
свидетелите М, Д, М и В, С и М Си следва да се отбележи, че макар същата да е
била поискана от подсъдимата с невярното твърдение, че е необходима за оформяне
на документите им за работа в чужбина, впоследствие с част от нея от страна на
подсъдимата, чрез свид.М. са били закупени билетите
им за транспорт до Германия. Фактът, че част от сумата е изразходена за
покриване на разходи на самите пострадали сочи, че за същите не е възниквала
имотна вреда в съответния размер. Сумата за закупените билети за транспорт
следва да бъде извадена от тази, за която е било повдигнато обвинение на
подсъдимата по чл.209, ал.1 от НК, тъй като не е налице признак от обективна
страна на това престъпление. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
правилно първостепенния съд е оправдал подсъдимата по възведеното й обвинение в
тази част.
По
отношение възраженията на защитата:
Настоящият
съдебен състав счита, че обстоятелството дали подс.К.
е започнала действията по набиране на работници по инициатива на немските
работодатели няма отношение при преценка съставомерността
на деянието. По същият начин следва да се третира и факта дали подсъдимата е
била упълномощена за тази дейност и с какви точно права, както и дали от страна
на немския работодател й е било заплатено за услугата и за направените от нея
разходи. За съставомерността на деянието е от
значение единствено факта дължима ли е била от кандидатите за работа такса от
300 евро за обработка и/или оформяне на документи, свързани по някакъв начин с
предлаганата работа. Действително парични средства за транспортни разходи по
пътуване до работодателя са били необходими и макар това да не е било
първоначално съобщено на част от кандидатите, е било отчетено от първостепенния
съд с оглед доказателствата за последващото
разходване на сумата в полза на пострадалите.
Установява се обаче, че паричните средства за пътни разходи са били
уговаряни между подсъдимата и шест от
пострадалите лица допълнително, като на тях им е било съобщено, че в крайна
сметка те ще се поемат от работодателя. От това е видно, че поисканата сума от
всеки пострадал не е касаела покриване на пътните им разходи и в този смисъл
пътните билети не са сред документите, за които процесната
сума е била искана.
От страна
на защитата се изтъква заявеното от свид.Р, за
съществуването на практика посредниците да вземат
такси от осигурените от тях работници на база гражданско-правните уговорки
помежду им. Това обстоятелство неправилно се сочи от страна на защитата като
оневиняващо подсъдимата. В случая не са съществували подобни гражданско –правни
уговорки между подсъдимата и кандидатите. Напълно възможно е между кандидатът за работа и лицето посредник
да са постигнати уговорки, според които последният да получи парична сума като
вид възнаграждение за извършената услуга. Ако това беше така обаче у пострадалите
свидетели нямаше да бъдат формирани неверни представи за предназначението на
паричната сума. Пострадалите лица не са били информирани от подсъдимата за
действителното предназначение на поисканата от тяхна страна парична сума. След
като на същите тази сума е била представена като дължима по съвсем друга
причина - за обработка на документация по наемането на работа, то е видно, че
по този начин у тях са създадени неверни представи, което вече изпълва признака
от състава на престъплението по чл.209 от НК.
По тези съображения остава без правно значение в случая аргумента на
защитата за съществувала практика за събиране на такси от посредниците,
след като настоящият случай не би могъл да се причисли към нея.
Със същите
аргументи следва да се отхвърли и възражението на защитата за направените
разходи от подсъдимата и майка й по набирането на кандидатите за работа, които
разходи следвало да бъдат поети от самите кандидати. Подобни задължения
независимо дали подсъдимата е имала основание да претендира поемането им или
не, не са били съобщавани на пострадалите лица за да
се приеме, че последвалият акт на имуществено разпореждане на всеки от тях е
бил направен със знание за подобно предназначение на поисканата парична сума.
От събраните доказателства по делото не се установяват такива, които да обосноват тезата на защитата
за наличие на знание у свид.М. относно неистинността
на обстоятелствата разяснявани от нея на кандидатите за работа по отношение на
паричната сума, искана от всеки от тях. Фактът, че същата е посредничела по
информиране и наемане на кандидати за работа в чужбина е безспорен и очевидно е
обосновал административната й отговорност, предвид представеното от защитата
наказателно постановление №16-1600313 от 27.04.2009г, потвърдено с Решение
№2008/2009г по НАХД 3528/2009г., потвърдено с Решение 570 от 21.04.2010г по
КНАХД 174/2010г. Посоченото обстоятелство в наказателното постановление, че
търсещите работа лица са заплатили на свид.М.
възнаграждение не представлява обвързващ становището на настоящият съд факт.
Така безспорен е фактът, ползващ се с материална законна сила, че свид.М. е извършила нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНЗ, поради
това че е осъществявала посредническа дейност без нужната регистрация в Агенция
по заетостта. Изрично в разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗВЗ е предвидено, че посредническата дейност по наемане
на работа се извършва срещу заплащане,
но не от страна на кандидатите за работа, а от страна на работодателите, както
и безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или
други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица. Видно
е, че заплащането на възнаграждение от кандидатите за работа не е елемент от
нарушението, за което свид.М. е била санкционирана,
като подобно заплащане изобщо не е предвидено при извършване на тази правно
регламентирана дейност. За съставомерността на
деянието по чл.209 НК е достатъчно настъпването на имотна вреда, без от това
някой да се е облагодетелствал, стига деецът да е действал с особена користна
цел. Не се установява свид.М. да е действала с такава
цел, след като тя е единствено е посредничела между кандидатите за работа и подс.К.. Свид.М. действително
е получавала парична сума за всеки от кандидатите, която по естеството си е
представлявала именно възнаграждение за извършената услуга по посредничество за
наемане на работа. Това, обаче не води до
извод, че възнаграждението е постъпвало в нейна ползва. Видно от
показанията на пострадалите именно от свид.М. им било
разяснявано, че работата се урежда от подсъдимата. Също така всичко, което свид.М. разяснявала тя научила от подс.К.
доколкото именно последната е лицето, на което немските работодатели разчитали
да им бъдат посочени кандидати за работа. Всички условия, които немските
работодатели предлагали на новите кандидати за работа е нямало как да са
известни на свид.М., след като те контактували
единствено с подсъдимата. В тази насока са показанията на свид.М.,
които са годен източник на доказателства, както и обясненията на подсъдимата,
като в тази им части същите са кредитирани от съда. Свид.М.
твърди в показанията си, че необходимостта от събиране на парични средства била
свързана с разходи на подсъдимата К., като в тази насока сочи нуждата да се
заплатят нейните разходи по транспорт до България и Германия. Самата подсъдима
в обясненията си също заявява, че паричната сума е била за билети на
кандидатите, но и за разходи, тъй като тя самата непрекъснато се занимавала с
хората. Установява се от показанията и на осемте свидетели, че не това им е
било съобщено като предназначение на исканата парична сума. Видно е обаче, че
показанията на свид.М. и обясненията на подсъдимата
си кореспондират по един факт - за чия полза са били предназначени парите. От
посоченото по-горе се установява, че поисканите парични средства са следвали да
облагодетелстват именно подсъдимата било под формата на покриване на нейни
разходи, било като възнаграждение за това, че се е занимавала с кандидатите за
работа. Посоченият факт не се оборва от други доказателства по делото, като
същият косвено се потвърждава от показанията на свидетелите Ринк
и Д, които сочат на кого точно е било възложено откриването на нови кандидати
за работа. Няма доказателства, които да водят до извод, че решението да бъде
искана паричната сума от 300евро от всеки кандидат е била на свид.М., още повече, че тя единствено съдействала на
подсъдимата да изпълни поетия от нея към немските й работодатели ангажимент. По
тези съображения настоящият въззивен състав счита, че
неправилно защитата се позовава на изложеното в наказателното постановление,
ползвайки го като аргумент срещу факта, че паричните средства, плащани от
кандидатите за работа са постъпвали в полза на подсъдимата, както и срещу
факта, че подсъдимата е действала като посредствен извършител чрез свид.М..
Настоящият
съдебен състав не споделя възраженията на защитата, относно липсата на
фактически обстоятелства в обвинителния акт, което да води до нарушаване на
правото на защита на подсъдимата. Съдът счита, че в обвинителния акт са
посочени достатъчно факти, даващи възможност на подсъдимата да разбере кога,
къде и чрез кои свои действия е изпълнила състава на престъплението, както и
какви вреди са настъпили от същото. Установява се, че паричните суми са били
поискани от пострадалите за оформяне на документи за започване на работа. Какви
точно документи е имала предвид подсъдимата е без значение, след като
кандидатите не е било нужно да заплащат такса за каквото и да е. В допълнението
към жалбата защитата сочи, че свид.МБ е посочила
единствено, че „трябвало да дадат по 300 евро на дъщеря й, която е в Германия и
осигурява работата“, като никъде не се говорило за оформяне на документи. Съдът
констатира, че в разпита си пред
първостепенния съд свидетел МБ заявява, че паричната сума й е била поскана за
„разрешително, осигуровки застраховки за работата в чужбина“. В обвинителният
акт се сочи, че паричните суми от Б. им били
поискани за заминаването и за „уреждане на документи“. Видно от изложеното
свидетелят е заявил такива обстоятелства, които са описани и в обвинителния акт
и същите не страдат от липса на яснота и конкретика.
Не буди съмнение обстоятелството, че в паричната сума за „оформяне на
документи“, искана от всички свидетели подсъдимата не е включвала пътните
разноски, тъй като същите първоначално са били предмет на допълнителни уговорки
между нея и пострадалите свидетели. Следва да се посочи още, че съда има право
да установява нови фактически обстоятелства. В случая в мотивите си
първостепенният съд е описал множество обстоятелства, които не променят посочените
от страна на обвинението съставомерни такива.
Стореното от първостепенният съд по никакъв начин не разширява обвинението
извън рамките на това, повдигнато на подсъдимата. Видно е, че се касае за
установени от съда множество подробности във връзка с протеклите във времето
събития, без същите да изменят по какъвто и да е начин изводите на прокурора по
фактите и правото, изложени в обвинителния акт.
Настоящият
съд счита за основателно възражението на защитата за липса на задълбочен правен
анализ по отношение на правните характеристики на престъплението измама и субсумирането на конкретния казус по този състав. Мотивите на първостепенният съд обаче не
страдат от съществена непълнота, доколкото правен анализ е налице. Съдът е
посочил с кои действия на подсъдимата какви представи са били формирани у кои пострадали лица, как това е мотивирало
пострадалите и какво последвало от тяхна страна като пряка последица от
формираните у тях неверни представи. Съдът е обсъдил, защо е налице
продължавано престъпление, с какъв
умисъл и специална цел е действала подсъдимата. Правният анализ би могъл да не
се приеме за задълбочен и това е видно от констатираните от настоящия съд
основания за изменение на решението по отношение времето на извършване на
престъплението. Непълнотите в проверяваният съдебен акт обаче не са от такова
естество за да е налице абсолютно съществено нарушение процесуалните правила по
чл.348 ал.3, т.2 от НПК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на
подсъдимата Г.И.К. по реда на чл.54 от НК. Неправилно първостепенният съд
приел, че изминалият период от време от извършване на престъплението следва да
се цени единствено като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство.
Продължителността на наказателното производство над 12 години не се дължи на виновно поведение от страна
на подсъдимата. Видно от
материалите по делото, причината за провеждане на същото в неразумен срок е
фактическата му сложност, изразяваща се в разследване и доказване на множество
деяния, с множество пострадали лица, както и необходимостта да се разпитат
свидетели чужди граждани, живущи в чужбина, чийто разпит се организира и
провежда, чрез процедули изискващи повече време от
обичайното.
Съгласно
съдебната практика нарушаването на
принципа за разглеждане на делото в разумен
срок е основание обвиненото лице да се ползва
от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализация на наказанието /
цитат Решение № 183 от 23.04.2010
г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК. и в тази връзка Решение №
85 от 17.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 207/2020 г., II н. о., Решение
№ 338 от 20.10.2008 г. на
ВКС по н. д. № 301/2008 г., III н. о., НК, Решение № 7 от 5.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 1022/2019 г., III н. о., Решение № 227 от
22.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 779/2018 г., II н. о., Решение №95 от 03.08.2020г на ВКС по н.д.
№203/2020г I н.о., Решение № 208 от 15.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 606/2014
г., III н. о., НК./ Независимо от констатираната
фактическа сложност на делото, довела до съществено забавяне на провежданото
наказателно производство, за да определи наказание по реда на чл.55 от НК съдът
следва също така да прецени съразмерността на предвидената в специалната норма
най -лека санкция /Решение №95 от 03.08.2020г на ВКС по н.д. №203/2020г I н.о./. В случая, предвид разпоредбата на чл.2,
ал.2 от НК, приложена от първостепенния съд, редакцията на закона към момента
на извършване на престъплението по чл.209, ал.1 от НК не предвижда специален
минимум за наказанието лишаване от свобода. Съобразно това, наказанието е било
определено в размер представляващ абсолютно допустимия законов минимум според
чл.39 НК. Настоящият съд счита, че определеното наказание лишаване от свобода в
минималния предвиден в закона размер – три месеца, не се явява несъразмерно
тежко спрямо личността на подсъдимата и стореното от нея. Независимо от
наличието на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство така
определеното наказание е съответно на извършеното. Това е така поради
значението и на отегчаващите вината обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при индивидуализацията на наказанието. Същите са били посочени от
първостепенния съд и наличието им препятства извод за несъразмерност на така
определеното наказание. Касае се за множество деяния, при които е било увредено
правото на собственост на различни лица, като са налице доказателства за
подобна деятелност на подсъдимата и по отношение и на други лица, извън
установените пострадали по делото. По тези съображения настоящият съд, счита,
че именно така определеното наказание от три месеца лишаване от свобода е
съобразено с обществената опасност на деянията и дееца и е достатъчно за
постигане на целите на чл.36 от НК. Констатираните от съда основания за
изменение на първостепенният акт не водят до необходимост от преоценка на
размера на наказанието. Действително за някои от деянията се установява, че
същите са реализирани през по-кратък период от време от първоначално приетия,
но в крайна сметка периода на извършване на самото престъпление е в почти
същите времеви граници.
Правилно първостепенният съд преценил наличие на основания за приложение
на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимата не е с висока степен на обществена опасност,
престъплението остава изолирана проява в нейния живот, предвид чистото й
съдебно минало понастоящем. За нейното поправяне и превъзпитание не се налага
тя да изтърпи така наложеното й наказание лишаване от свобода, като същото
успешно би осъществило и възпитателно въздействие по отношение на неустойчивите
членове на обществото.
По тези
съображения, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК и чл.334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
счита, че първостепенният съдебен акт следва да бъде изменен като подсъдимата
Г.К. бъде оправдана да е извършила деянието с пострадали Б след 27.03.2008г.,
деянието с пострадали М и Д след 14.07.2008г, деянието с пострадали М и В след
14.07.2008г. Тъй като датата на настъпване на имотната вреда за Си не може да
бъде установена, следва да се потвърди приетото от първостепенният съд, че деянието спрямо тези пострадали лица е
продължило до 22.08.2008г. Останалите
възражения на защитата, следва да бъдат оставени без уважение, по посочените в
решението съображения, поради което първоинстанционният
акт в останалата му част следва да бъде потвърден.
По тези мотиви,
Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №72 от 28.02.2020г на
Районен съд - Пловдив по НОХД 5954/2016г, като признава подсъдимата Г.И.К. за
НЕВИННА в това да е поддържала заблуждение у лицата, както следва:
- в периода след
27.03.2008г до края на месец май 2008г да е поддържала заблуждение у МАБ и ВГБ,
- в периода след
14.07.2008г до 18.07.2008г включително да е поддържала заблуждение у ЕИМ и
ВДД,
- в периода след
14.07.2008г до 18.07.2008г включително да е поддържала заблуждение у СХМ и ДСВ,
като я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение в тази му
част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.