Р Е Ш Е Н И Е
№ 69 19.05.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Р.М.
като разгледа докладваното от съдия
Й.Майска
Гражданско дело № 914 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба
от „К.п.“ ЕООД с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление ***, КК“Слънчев
бряг“, комплекс „******* , представлявано от управителя О.П.Т., гражданин на
Руска Федерация, роден на ***г., заявена чрез процесуалните представители адв.Д.Н.
от АК-Стара Загора и адв.С.П. ***, съдебен адрес *** против „*************“ ООД
с ЕИК-******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.,
гражданин на Украйна, роден на ***г. и против Д.Д.Д. с ЕГН-********** ***.
Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти
между „******" ООД с ЕИК ******* и "*************" ООД с ЕИК ******, обекгивиран в Нотариален акт № *************
г. на нотариус ************* - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна,
вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № ************* г. при Сл.Вп. при PC Варна и под
вх.рег. № 7568, дв.вх.рег.№ ************* г. при СВ при PC Несебър, на
следните, заявени при условия на евентуалност, основания - чл. 26 ал.2
предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ; чл. 26 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД; чл.26
ал.2 предл. 4-то от ЗЗД; чл.26 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и
чл. 302 от ТЗ. Както и да признае за установено по отношение на "*************"ООД с ЕИК ******
и Д.Д.Д. ЕГН **********, че „К.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, к.к.Слънчев
бряг, комплекс *************, представлявано от едноличния собственик и
управител О.П.Т., гражданин на
Руската федерация, роден на *** ***, СССР, с постоянен адрес — Русия, Санкт
Петербург, бул.************* е
собственик на празно дворно място в село Равда, съставляващо
урегулиран поземлен имот ******************************************************по
плана на с.Равда, община Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници
по документ за собственост — улица, УПИ *************************** /землище с
ЕКАТТЕ ***********************************/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Равда, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с площ от
695 кв.м., при съседи: ПИ №№******************************. Претендират се
съдебни разноски. Сочи доказателства.
Твърди се в обстоятелствената част
на исковата молба, че по силата на покупко-продажба обективирана в нотариален
акт № ****************************** по описа на нотариус М.Б., вписана с рег.
№ 110 на Нотариалната камара, район на действие РС-Несебър, ищцотово дружество
„К.п.“ ЕООД е закупило недвижим имот- празно ДВОРНО МЯСТО в село Равда,
съставляващо урегулиран поземлен имот *************** по плана на с.Равда,
община Несебър, към 2011г. с площ от 680 кв.м., при граници по документ за
собственост - улица, УПИ ***************, заснет като поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
м/, с площ от 695 кв.м., при съседи: ПИ №№ ************************.
В края на месец юли 2014г.
управителя и едноличен собственик на „К.п.“ ЕООД - О.Т. разбрал, че по
партидата на „К.п." ЕООД със Заявление А4, вх.рег. № 20140707133749 на АБ
Варна, без неговото знание и участие са вписани следните промени: Приемане на А.К. за съдружник; Увеличаване на
капитала; Заличаване на О.Т. като
управител; Вписване на А.К. за управител, както и сключване на нов дружествен
договор между О.Т. и А.К..
На 21.08.2014г. „*************“ ООД,
представлявана от А.К. прехвърля на „******“ ООД, представлявано от А.К. ДВОРНО МЯСТО в с.Детелина, общ.Долни
чифлик, обл. Варна, с площ от 465 кв.м., съставляващо част *****************************
*****************************, общ.Долни чифлик, целият с площ от 620 кв.м.,
при граници: улици, *******************
В замяна на прехвърления имот в с.Детелина
„******“ ООД, представлявано от А.К.
прехвърля на „*************“ ООД, представлявана от А.К. описания по-горе имот
в с.Равда, представляващ ПИ с идентификатор *********
по КК и КР на с.Равда на площ от
680кв.м..
Замяната е обективирана в нотариален акт № ******************* от на нотариус ************* - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № ************* г. при
СВ при PC-Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ ************* г. при СВ при PC-Несебър.
В последствие първия ответник
„*************“ ООД, представлявано от пълномощника Д.Д.Д. продава на втория
ответник Д.Д.Д. описания по-горе имот в с.Равда, представляващ ПИ с
идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда на площ от 680кв.м., като тази продажба е
обективирана в нотариален акт № 140, том 9, рег.№ 8738, дело № 1428 от 15.10.2014 г. на
нотариус Мария Б. - per. № 110 на НК, вписан под вх.рег
№ 9298, дв.вх.рег. № 9164, акт № 80, том 30, дело № 5409 от 15.10.2014 г.
По предявена от
Т. претенция по чл.29 ЗТР и чл. 604 ГПК, е образувано т.д. № 375/2014 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в което е установено, чрез извършената
съдебно-почеркова експертиза, че О.Т. не е подписал документите за промени в
Търговския регистър, поради което със съдебно решение
№ 79/15.04.2015г. по това дело съдът е
признал за несъществуващи
обстоятелствата, заявени за вписване със Заявление А4, вх.рег. № 20140707133749
на АВ Варна. Първоинстанционното решение № 79/15.04.2015г. постановено по т.д. № 375/2014г. по описа на ОС-Бургас
е потвърдено с Решение №
76/24.07.2015г. по в.т.д. №
172/2015г. на Апелативен съд-Бургас, като с Определение № 518/10.06.2016 г. по
т.д. № 3367/2015 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.
Твърди се в обстоятелствената част
на исковата молба, че на 28.10.2014г. О.Т. е депозирал в РС-Несебър искова молба с
вх.№7726/28.10.2014г., с която е атакувал извършените разпореждания на замяна и
продажба на имота на „К.п.“ ЕООД в с.Равда,
като по този начин се е
противопоставил от името на „К.п.“ ЕООД на извършените отчуждавания., по повод
на която е образувано гр.д.897/2014г. на НРС ( в последствие прекратено), а
исковата молба е вписана на 31.10.2014г. в СВ при
НРС и на 10.11.2014г. в СВ при ВРС.
Ищецът
счита, че всички извършени от А.К. и Д.Д. действия сочат на умисъл за измама,
започваща с вписването на промените в TP по партидата
на „К.п." ЕООД, създаването на новото дружество „****************"
ООД с крайна цел придобиването на имота в с.Равда и последващата му продажба,
водеща до реализация на финансова облага в големи размери за посочените лица,
поради което и освен по гражданско правен ред е сезирана и прокуратурата, за
което е и образувано наказателно производство № ПП 12119/14г. по описа на
Районна прокуратура-Варна, което към този момент не е приключило. На основание,
така изложените факти ищецът обосновава предявената искова молба.
В срока по чл.131 от ГПК отговор от „В.Б.“ ООД,
редовно уведомени по чл.50, ал.2 от ГПК не е постъпил.
В месечния срок е постъпил отговор от Д.Д., с
който предявените претенции се оспорват като неоснователни с насрещно
твърдение, че процесиите сделки са действителни, извършени са при спазване на изискванията на закона, поради което са породили
вещно-транслативния си ефект и всяка
от тях е прехвърлила собствеността върху процесния имот на новия собственик, като двамата ответници са добросъвестни страни и приобретатели по процесиите
сделки, поради което те се ползват от защита по чл.10 от
ЗТР.
Така по
отношение сочената нищожност на Сделка 1
поради липса на представителна власт и съгласие се излага насрещно твърдение,
че сделката е действителна и вещно-транслативния ефект е настъпил, в т.ч. и спрямо ответника Диан Д., тъй като
е била сключена от лица с представителна власт - от лицата вписана в Търговския
регистър/ТР/ към датата на сключване и при спазване на
законовите изисквания , като по този начин всяка от страните по нея са
придобили собствеността върху заменения й недвижим имот. Сделката за
замяна е сключена на 21.08.2014г. и е вписана на същата дата в СВ-Несебър. Исковата молба за отмяна на вписването на А.К.
като управител и съдружник на „******"
ООД е подадена в Окръжен съд Бургас на 07.08.2014г., но по делото не са представени доказателства за
това кога същата е връчена на г-н К. и съответно по този начин не се установява
недобросъвестност от страна на същия към момента на сключване на
процесната сделка за замяна. Твърди се че вторият ответник Д. е трето
добросъвестно лице, тъй като към датата на която е закупил имота от „В.Б.“ ООД - 15.10.2014г., по партидата на продавача и по
партидата на имота са липсвали данни за някакъв
спор по отношение на имота. Исковата молба по гр.д. № 897/2014г. по описа на
НРС е вписана в СВ-Несебър на 31.10.2014г., а едва на 10.11.2014г. в
СВ-Несебър. Тъй като купувачът Д. е
договарял с „В.Б." ООД същият е нямал задължението да проверява партидите на предходния собственик на имота в
имотния или търговския регистър. Дори
и да бе направил такава проверка то отново би се оказало, че Д.Д. е действал добросъвестно при закупуването на имота в с.Равда, тъй като по партидата в ИР на „******"
ООД не са били налице данни за спор относно имота, а по партидата на същото
това дружество в ТР е нямало данни, че се оспорва представителната власт на А.К.,
тъй като спирането на регистърното производство по партидата на „******"
ООД е вписано на 20.11.2014г.. По нататък добросъвестността
на втория ответник се аргументира и с твърдението че Сделка 1 и Сделка 2
са изповядани и
вписани в имотния регистър преди
завеждане на исковата молба по гр.д. № 897/2014г. по описа на НРС
(28.10.2014г.), поради което и двете сделки са проявили своя вещно-транслативен
ефект. Сочи че гр.д. № 897/14г. на
РС-Несебър е било прекратено с Определение № 531/13.08.2015г., с мотив, че исковата молба е била подадена от
лице без представителна власт (О.Т.), което към момента на завеждане на делото
не е било управител. Първоинстанционното
прекратително определение било потвърдено с
Определение № 2902/16.12.2015г. по ч.гр.д. 1960/2015г. по описа на БОС, влязло
в законна сила на 02.02.2016г.. Предвид изложеното е направен извод, че е
извършено вписване на нередовна исковата молба по гр.д. № 897/2014г. по описа
на НРС, поради което същата дори и да е била вписана преди изповядване и
вписване на процесиите сделки отново не би могла да се отрази върху
добросъвестността на страните по тях.
Позовавайки се на т.3 на ТР № 1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК, сочи че липсата на представителна власт или съгласие
не се явява последица от решението за обявяване на несъществуващи обстоятелства в регистърното производство.
Твърди се, че наличието или липсата на добросъвестност в
най-добрия случай може да бъде квалифицирано като порок, водещ до относителна недействителност (унищожаемост на първата
процесна сделка - замяната), но не и на
абсолютна недействителност на замяната спрямо „К.п." ЕООД и спрямо ответника Д..
По нататък, се твърди,
че действията на А.К. са били
потвърдени от ищеца по смисъла на чл.301 от ТЗ, при следните аргументи:
Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г., а исковата молба за обявяването й за нищожна е предявена в НРС едва на 28.10.2014г.
или повече от два месеца по-късно. След като
ищецът твърди, че от края на юли е
научил за настъпилите
обстоятелства по неговата партида в ТР и че е уведомил нотариусите с район на действие - НРС, не
става ясно защо е предявил иск за нищожност на сделката за замяна повече от два месеца по-късно, поради което се твърди
от втория ответник, че от страна на
ищеца не е оборена презумпцията на чл.301
от ТЗ и същата тогава предполага наличието на потвърждаване на действията, извършени
без представителна власт.
С отговора се намира несъстоятелно извършеното
атакуване на сделката за замяна на осн.чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави аргументирано с твърдението за липса на
икономическа логика на извършената замяна с позоваване на установената свобода
на договаряне на страните, уредена в чл.9 от ЗЗД. В този смисъл се посочва, че
данъчната оценка на процесния недвижим
имот към момента на закупуването му от втория ответник-физическо лице е била в
размер на 5192,60лв., а той го е придобил за сумата в размер на 5600лв.
Следователно за придобиването на
собствеността върху имота Д.Д. е заплатил ответната парична престация.
По отношение въведеното от ищеца
твърдение за нищожност поради липса на основание за извършване на замяна, се
навежда насрещно, че недействителни поради липса на основание са каузалните сделки, при които се предоставя имуществена
облага, за да се получи срещу нея друга престация,
докато в конкретния случай в процесната сделка е посочено
основание-"замяна" на правото на собственост
на един имот с друг, поради което се счита, че сделката има основание и е действителна.
По отношение
твърдението на ищеца за нарушение на чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.289 и чл.302 от ТЗ се посочва, че според ответника няма данни към момента на сключване
на замяната няма данни А.К. да е действал недобросъвестно
и с умисъл с цел да
увреди ищеца.
Съдът, като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от
представен нотариален
акт № ****************************** по описа на нотариус М.Б., вписана с рег.
№ 110 на Нотариалната камара, район на действие РС-Несебър/л.14 по дело/, ищецът
„К.п.“ ЕООД с управител О.Т. е закупил недвижим имот- празно ДВОРНО МЯСТО в
село Равда, съставляващо урегулиран поземлен имот *************** по плана на
с.Равда, община Несебър, към 2011г. с площ от 680 кв.м., при граници по
документ за собственост - улица, УПИ ***************, заснет като поземлен
имот/ПИ/ с идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда, трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи: ПИ №№ ************************.
По повод депозирана искова молба вх.№
13595/07.08.2014г. от О.Т./л.43 по дело/
е постановено съдебно решение № 79/15.04.2015г., постановено по т.д.
№ 375/2014 г. по описа на ОС-Бургас/стр.19 по дело/, с което по реда на чл.29
от Закона за търговския регистър, вр.чл.604 ГПК съдът по искова молба на О.Т. е
признал
за несъществуващи обстоятелствата, заявени за вписване със Заявление А4,
вх.рег. № 20140707133749/07.07.2014г. на АВ Варна, както следва: решение на
едноличния собственик на капитала на „К.п.“ ЕООД с ЕИК-******* за приемане на А.К.
за съдружник, решение на ОС на „К.п.“ ЕООД за увеличаване на капитала на
дружеството, решение на ОС на „К.п.“ ЕООД за заличаване на О.П.Т. като управител
и вписване на А.К. за управител на дружеството, както и сключването на
дружествен договор между О.П.Т. и А.К. като съдружници.
Първоинстанционното решение №
79/15.04.2015г. постановено по т.д. № 375/2014г. по описа на ОС-Бургас е
потвърдено с Решение №
76/24.07.2015г. по в.т.д. №
172/2015г. на Апелативен съд-Бургас, като с Определение № 518/10.06.2016 г. по
т.д. № 3367/2015 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.
Представено са два броя уведомления/вж.л.38 и 39 по дело/,
от които съдът кредитира това с вх.№ 4/31.07.2014г. на нот.М.Б., адресирано от О.Т.
до нотариус с уведомление за извършена без негово знание промяна по партидата
на „К.п.“ ЕООД и молба да не се изповядват сделки с имот – УПИ *********** по плана на с.Равда с идентификатор *********.
Представено уведомление с вх.№ 16/31.07.2014г. не се кредитира, тъй като не е виден регистриращия,
адресата, приемащия документа, поради което от него не се установява да е
достигнало, да е сведено до знанието на „нотариус“.
С договор за
замяна/л.13/, обективирана в нотариален акт № ******************* от на нотариус *************
- per. № 190 на НК, действаща в
района на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № ************* г. при
СВ при PC-Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ *************г. при СВ при PC-Несебър, „*************“ ООД, представлявана от А.К.
прехвърля на „******“ ООД, представлявано от
А.К. ДВОРНО МЯСТО в с.Детелина, общ.Долни чифлик, обл. Варна, с площ от
465 кв.м., съставляващо част от ***********, включени в УПИ ********* в *****************************,
общ.Долни чифлик, целият с площ от 620 кв.м., при граници: улици, ******************* В замяна на
прехвърления имот в с.Детелина „******“ ООД, представлявано
от А.К. прехвърля на „*************“
ООД, представлявана от А.К. описания по-горе имот в с.Равда, представляващ ПИ с
идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда на площ от 680кв.м..
С договор за покупко-продажба от
15.10.2014г./л.17 по дело/ първия ответник „*************“
ООД, представлявано от пълномощника Д.Д.Д. продава на втория ответник Д.Д.Д.
описания по-горе имот в с.Равда, представляващ ПИ с
идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда на площ от 680кв.м. срещу продажна цена от
5 600лв., при посочена данъчна оценка от 5 192,60лв., като тази продажба е обективирана
в нотариален акт № 140, том 9, рег.№ 8738, дело № 1428 от 15.10.2014 г. на
нотариус Мария Б. - per. № 110 на НК, вписан под вх.рег
№ 9298, дв.вх.рег. № 9164, акт № 80, том 30, дело № 5409 от 15.10.2014г..
Така О.Т. е депозирал в РС-Несебър
искова молба/л.40 по дело/ с вх.№7726/28.10.2014г., с която е атакувал
извършените разпореждания на замяна и продажба на имота на „К.п.“ ЕООД в
с.Равда, по която е образувано
гр.д.897/2014г. на НРС, а исковата молба е вписана на 31.10.2014г. в СВ при НРС и на 10.11.2014г. в СВ при ВРС. Гражданско дело № 897/14г.
на РС-Несебър е
прекратено с
Определение № 531/13.08.2015г., потвърдено с Определение №
2902/16.12.2015г. по ч.гр.д. 1960/2015г. по описа на БОС, влязло в законна сила
на 02.02.2016г..
Твърди се от страна на ищеца, че сделката за замяна се явява нищожна на редица самостоятелни основания,
поради което счита, че процесният имот в
с.Равда никога не е
напускал патримониума /не е преставал да бъде собственост на ищцовото
дружество. В тази връзка сочи, че визираната замяна е нищожна поради липса
на съгласие на действителния собственик, недобросъвестност
на приобретателя, противоречие с добрите нрави, поради липса на еквивалентност на престациите, липса на основание, противоречие
на закона. Горното е обосновало правния интерес
у ищцовото дружество да поиска от съда да го признае за собственик на процесния имот.
Уважаването на установителната
претенция за собственост е обусловено от кумулативното наличие на следните
предпоставки. Първата е ищецът да докаже, че е собственик на вещта в
съответствие с изискванията за собственост, т.е. да е налице вещно-правен
титул, бил той нотариален акт, административен акт или по силата на
закон. На второ място, вещта да се владее или държи без основание от
ответника.
По делото не се спори, че понастоящем процесния имот
в с.Равда е във владение на втория
ответник Д.Д.. Спорен е въпроса, налице ли са някое или всички от
посочените от ищеца основания за нищожност на договора за замяна, сключен
между „К.п.“ ЕООД и „Варна Инвест Балгария“
ООД, установяването на които ще наложи извода, че процесният имот никога не
е напускал патримониума на ищеца.
В настоящият случай, ищецът е
възразил, че договора за замяна/л.13/, по нотариален акт № *******************
от на нотариус ************* - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № ************* г. при
СВ при PC-Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ *************г. при СВ при PC-Несебър, „*************“ ООД, представлявана от А.К. прехвърля
на „******“ ООД, представлявано от А.К.
ДВОРНО МЯСТО в с.Детелина, общ.Долни чифлик, обл. Варна, с площ от 465 кв.м.,
съставляващо част от ***********, включени в УПИ ********* в *****************************,
общ.Долни чифлик, целият с площ от 620 кв.м., при граници: улици, ******************* В замяна на
прехвърления имот в с.Детелина „******“ ООД, представлявано
от А.К. прехвърля на „*************“
ООД, представлявана от А.К. описания по-горе имот в с.Равда, представляващ ПИ с
идентификатор ********* по КК и КР на с.Равда на площ от 680кв.м., е нищожен на няколко основания,
които следва да бъдат разгледани поотделно.
По отношение
на твърдението за нищожност на горепосочения договор поради липса на
основание, съдът намира същото за неоснователно. По иска с правно основание чл.26 ал.1
от ЗЗД- липса на основание предмет на доказване от ищеца са порокът на сделката,
както и че при сключването на сделките
продавачът не е бил собственик на процесния имот не е могло да се осъществи
изпълнение по прехвърляне на собствеността, с което се елиминирало и
основанието за насрещна престация за плащане на цената.
Недействителни поради липса на основание са каузалните сделки, при които се
предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация. Във
визираният договор е посочено основанието „замяна” и е
определена дължима насрещна
престация, поради което, съдът счита, че сделката има действително основание.
По отношение наведено основание за нищожност на
сделка поради сключване в противоречие на добрите нрави: Така съдебната
практика приема, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите
нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната
воля на страните, защото нормата на чл. 20
от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се
отчита взаимната им връзка и целта
на договора.
В случая, презумпцията, установена в чл.
26, ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди,
че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое
твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за
конкретните такива, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението
й, респ. въпросът не е преуреден, така възмездният
двустранен договор противоречи на добрите нрави, тогава когато
неравностойността на престациите практически се свежда до липса на насрещна
престация /решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. по описа на
ВКС, І, г.о./.
За да бъде прогласена за
нищожна една сделка поради липса на съгласие трябва да се установи, че липсва
воля на едната или на двете страни по сделката за постигане на правните й
последици. В случая ищецът твърди, че липсва воля за продажба от страна на прехвърлителя „К.п.” ЕООД по сделката за замяна ищецът, с
управител и представляващ А.К. се разпорежда с имота в с.Равда, общ.Несебър
като го заменява с имота в с.Детелина, общ.Долни чифлик и страните не спорят ,
че има съгласие за извършване на продажбата на имотите от прехвърлителя, дадено
от вписания по време на извършване на сделката
едноличен собственик на капитала и управител на „К.п.“ ЕООД” А.К.. Това
вписване има действие до заличаването му и на него могат да се позовават третите
лица, ако са добросъвестни, но не и ответникът, който според ищеца е
недобросъвестен. Недобросъвестност на купувача „*************“
ООД при сключване на процесната сделка би била
налице, ако се установи, че законният й представител А.К. е знаел, че
действителен едноличен собственик на капитала и управител на продавача „К.п.“
ЕООД, не е изразилият съгласие за сделката А.К., който по това време е бил
вписан по партидата на „К.п.“ ЕООд в ТР, поради което не би могъл да изрази валидно
съгласие от страна на прехвърлителя за сключване на сделката. Последното вписано в ТР обстоятелство, наред
със заличаването на О.Т. като управител на „К.п.“ ЕООД заличено със съдебно решение по гр.д. №
375/14г. на БОС като несъществуващо, тъй като с графологическа експертиза е
установено, че нито един от подписите в представените пред Търговски регистър
заявления и решения на ОС на „К.п.“ ЕООД не са положени от О.Т.. Ето защо и
съдът е признал за несъществуващи обстоятелствата, заявени за вписване със Заявление А4,
вх.рег. № 20140707133749/07.07.2014г. на АВ Варна, както следва: решение на
едноличния собственик на капитала на „К.п.“ ЕООД с ЕИК-******* за приемане на А.К.
за съдружник, решение на ОС на „К.п.“ ЕООД за увеличаване на капитала на
дружеството, решение на ОС на „К.п.“ ЕООД за заличаване на О.П.Т. като
управител и вписване на А.К. за управител на дружеството, както и сключването
на дружествен договор между О.П.Т. и А.К. като съдружници. Нещо повече в
мотивите на цитираното решение е прието въз основа на събраните доказателства,
че О.Т. и А.К. не се познават и никога не са се виждали.
По
аргумент от гореизложените съображения се явява основателно и позоваването на
нищожност на договора поради твърдяното противоречие със
закона /чл.289 и чл.302 от ТЗ/. За да е
налице твърдяната недействителност следва да бъде установено, че при сключване
на сделката представляващия първия
ответник-А.К.и е знаел, че
действителен едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество не е Андрий Корочайнский, но е в качеството си на представляващ
двете дружества е извършил замяната на имотите единствено и
само с цел увреждането на ищцовото дружество,
след което замененият имот в с.Равда е продаден на трето лице. Видно от хронологичната
последователност на действията на А.К.и се установява
недобросъвестност на приобретателя по сделката. Разпоредбата на чл. 289 ТЗ не допуска упражняването на право въз
основа на търговска сделка, ако то се извършва само с намерение за увреждане на
другата страна. Съгласно чл. 302 ТЗ, длъжникът по сделка, която за него е търговска,
трябва да полага грижата на добрия търговец.
С
оглед установяване на нищожност на сделката за замяна поради липса на съгласие
и противоречие със закона, то основателна се явява претенцията по чл.124 ГПК, тъй като ответниците са придобили имота по правоприемство след нищожен
договор, който не е поражда правни последици, а са без вещнотранслативно
действие последващите разпореждания. Така вторият ответник сочи, че е действал
добросъвестно при закупуването, като не е имал съмнения, че продавача е собственик
на имота, или че е компрометирана представителната власт на дружеството
прехвърлител „*************“. Тази теза се опровергава от събраните гласни и
писмени доказателства по делото. Така представено е по делото пълномощно от
08.09.2014г. с което първият ответник упълномощава втория ответник да се
разпорежда със заменения на 21.08.2014г. имот в с. Равда, включително и в своя
полза. Видно от показанията на св.Н.Иванов, същият като адвокат е бил ангажиран
в края на м.август-началото на м.септември 2014г. от свой клиент за
закупуването на процесния имот с идентификатор *********, като преговорите са
се провеждали първоначално с брокер недвижими имоти, а в последствие с Д.Д.,
който е бил посочен като пълномощник на „*************“ ООД. Клиентът на
св.Иванов и потенциален купувач на имота е предал, че му е предложено да купи
направо фирмата собственик на имота в с.Равда и така да придобие и самия имот,
към който има инвеститорски интерес, но св.Иванов е преценил, че подобна сделка
крие рискове и е посъветвал клиента си да се ориентира към покупка само на
имота. Св.Иванов е поискал пълната документация на имота и е започнал проверка
на същия и оформяне на сделката, която е била насрочена за изповядване на 10-15
октомври 2014г.. Тогава неговите клиенти му съобщили, че сделката ще се забави
малко, тъй като трябвало да уредят имуществените отношения между пълномощника и
фирмата продавач и да изпратя нови документи, поради което към края на октомври
получил документи, в които фигурирал като собственик Д.Д., който бил придобил
имота на 15.10.2014г. от „*************“ ООД. Новата дата за сделката била
насрочена за 30.10.2014г., договорената цена която клиентите на свидетеля
трябвало да заплатят за имота в с.Равда била 140 000евро, като били дали
капаро от 20 000евро в деня на сделката. При последваща проверка в деня на
сделката по партидата на имота, св.Иванов установил наличието на вписана искова
молба по гр.д. № 897/14г. на НРС, направил контакт с пълномощника на ищеца по
това дело и сделката не била изповядана.
Предвид изхода от делото в полза на
ответника са
дължими направените по делото разноски, за които до приключване на устните
състезания пред настоящия съд са представени доказателства и списък на разноските
за размер 2660лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца и в
тежест на ответниците. Така представения списък с разноски от ищеца не кореспондира с
представените доказателства за действително извършени разходи и заплатени
държавни такси, както следва некоректно е посочена заплатена държавна такса от
2360лв., действително внесената държавна такса е в размер на 234лв., по нататък
за внесени държавни такси за удосторверения, преписи, вписване на искова молба
и т.н. са внесени общо 81лв., а не както е посочено в списъка по чл.80 от ГПК
121,50лв., внесен е депозит от 300лв., като в посочения срок ищецът не е
представил платежен документ за довнасяне на 45лв. за СТЕ. По отношение
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатско възнаграждение
следва да се посочи, че са представени две пълномощни от двама адвокати
представлявали ищеца в производството, съответно с два договора за правна
помощ, във всеки от които е посочено договорено възнаграждение от 2500лв.,
придружено със съответно с отбелязване за заплатено такова, като с оглед
характера, материалния интерес и правната сложност на делото, дори и при
отчитане свободата на договаряне са неоснователно почти десетократно завишени
спрямо разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/04г., посочваща за минимално
възнаграждение от 621,72лв.. Предвид горното основателно се явява възражението
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и същото подлежи на намаляване, като в
тежест на ответниците следваприсъждане до размер от по 1000лв. за всеки процесуален
представител на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения на
21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти между „******" ООД с
ЕИК ******* и "*************" ООД с ЕИК ******, обективиран в Нотариален акт № *************
г. на нотариус ************* - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна,
вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № ************* г. при Сл.Вп. при PC Варна и под
вх.рег. № 7568, дв.вх.рег.№ ************* г. при СВ при PC Несебър, на
осн.чл.26 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и чл. 302 от ТЗ и чл. чл.
26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на "*************" ООД с ЕИК ******
с управител А.К. , гражданин на Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д. ЕГН **********,
че „К.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, к.к.Слънчев бряг, комплекс *************,
представлявано от едноличния собственик и управител О.П.Т., гражданин на Руската федерация, роден на *** ***, СССР, с
постоянен адрес — Русия, Санкт Петербург, бул.************* е собственик на празно дворно
място в село Равда, съставляващо урегулиран поземлен имот ******************************************************по
плана на с.Равда, община Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници
по документ за собственост — улица, УПИ *************************** /землище с
ЕКАТТЕ ***********************************/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Равда, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с площ от
695 кв.м., при съседи: ПИ №№******************************.
ОСЪЖДА "*************" ООД с ЕИК ****** с
управител А.К. , гражданин на Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д. ЕГН **********, да
заплатят на „К.П.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 2660лв./две хиляди шестстотин и шестдесет/ лева, представляващи направените
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: