Решение по дело №5321/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 314
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120205321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205321 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на М. Ж. Р. против
Наказателно постановление № 21-7779-000876/28.10.2021 г. на Началника на
Районно управление – Камено към ОДМВР – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева – за нарушение по чл.
137е от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са му
отнети общо 16 контролни точки.
В жалбата се съдържа оплакване, че е нарушена процедурата по
установяване на вмененото нарушение и съставяне на АУАН. Иска се отмяна
на атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
допълнително развива аргументи за неправилност на обжалваното
постановление, считайки, че описаното деяние не съставлява използване на
отворен за обществено ползване път. Алтернативно се поддържа, че са
налице обстоятелства, които характеризират нарушението като маловажно.
1
Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Срещу М. Ж. Р. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 993631/04.06.2021 г. за това, че на 04.06.2021 г.,
около 17,00 часа, в с. Полски извор, Община Камено, управлява мотопед
„Rizato Atala“ с № на рама ***, който не е регистриран по надлежния ред и е
без поставена регистрационна табела, като не използва обезопасителна каска.
Актосъставителят е квалифицирал две нарушения – по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
и по чл. 137е от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражение,
като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани възражения.
Във връзка със съставянето на АУАН е образувана преписка ЗМ 89/2021
г. по описа на Районно управление – Камено за евентуално извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление на МПС, което не е
регистрирано по законоустановения ред. С Постановление № 6536/2021 г. от
05.07.2021 г. Районна прокуратура – Бургас е отказала да образува
наказателно производство.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушени разпоредби на
закона. В допълнение е посочил, че нарушенията са извършени на улица без
име в с. Полски извор. Приел е, че жалбоподателят управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред и като водач на мотопед не използва
защитна каска, поради което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложил
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца и глоби в размер на 200 лева и на 50 лева.
Разпитаните по делото свидетели-очевидци Т.П., С.П. и Г.Т. –
полицейски служители в Районно управление – Камено, присъствали при
установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, заявяват, че като
2
автопатрул във връзка със служебните си задължения, се движели по главния
път от с. Тръстиково през с. Полски извор към с. Братово. При навлизане в с.
Полски извор възприели жалбоподателя да управлява без защитна каска
процесния мотопед по пътното платно на една от пресечните улици в селото в
посока към главния път, по който те се движели. Същият бил установен за
проверка на главния път, където констатирали, че мотопедът не е регистриран
по надлежния ред в РБългария. Жалбоподателят им обяснил, че го е закупил
и само го изпробвал.
Видно от справка от сектор “ПП” – Бургас, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС със свидетелство за правоуправление, издадено
му на 09.07.2020 г. и срок на валидност до 09.07.2025 г.
Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на
10.11.2021 г., а жалбата е депозирана електронно на 16.11.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, от
надлежно легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, поради което
не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно. В НП нарушенията са индивидуализирани по начина,
изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна
възможност да прецени кои са вменените нарушения. Фактите, които са
съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършените
две нарушения, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и
достатъчен начин. Налице е съответствие между описаните в АУАН и НП
факти. АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е
издадено от компетентен орган – Началника на Районно управление –
Камено, на обслужваната територия гр. Камено, в съответствие с
разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите
3
компетентността на актосъставителите и на наказващите органи разпоредби
на закона – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 2,
вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок.
Индивидуализираното по вид /марка и модел/ процесно МПС се води
двуколесен мотопед от категория L1е-В, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, и подлежи на регистрация в КАТ.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предписва, че по пътища, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а съгласно административно-наказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, по която е санкциониран Р.,
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лева. В жалбата не се оспорва обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал въпросното нерегистрирано превозно средство,
като по спорния въпрос къде е установен да го управлява, съдът намира, че
действителната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Т.П., С.П. и Г.Т., които не само са възприели лично, но
са установили по линия на КАТ след подаден сигнал срещу деятелността на
жалбоподателя, че това се е случило на улица в уличната мрежа на
населеното място Полски извор. Липсват фактори, създаващи съмнение в
добросъвестността на полицейските служители. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП, "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, а по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Към пътищата
се приравняват и улиците, които са предназначени да се използват за
движение на пътни превозни средства. Според дефиницията на §1, т. 7 от ДР
на ЗП "обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на
пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни
средства или за придвижване на пешеходци. Ето защо, очевидно е, че улиците
4
в населеното място са „пътища, отворени за обществено ползване“ по
смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение наказващият орган е
наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените в закона наказания в
минималните им размери, които съдът намира за адекватни с оглед на
извършеното и при съобразяване на по-ниската му степен на обществена
опасност, която обаче не съставлява предпоставка по чл. 28 от ЗАНН.
Събраните по делото доказателства сочат и на второто описано в НП
деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно
нарушение, във връзка със задължението по чл. 137е от ЗДвП като водач на
мотопед да използва защитна каска, поради което е налице основание за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност по
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, санкционираща
нарушителя с административно наказание глоба в абсолютен размер от 50
лева. Наказващият орган е наложил предвиденото наказание в посочения
размер, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на
МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки, а в чл. . 6, ал. 1, т. 10 от
Наредбата – 6 контролни точки за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки
за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно
наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има
предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
При този изход на делото не се следват разноски в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-7779-
000876/28.10.2021 г. на Началника на Районно управление – Камено към
ОДМВР – Бургас, с което на М. Ж. Р., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева – за нарушение по чл. 137е от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________


Вярно с оригинала: Г.Ст.
6