ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
23.08.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и трети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 7648 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „П.1“ ЕООД иск за признаване за установено по реда на
чл. 694 ТЗ, че вземанията на „Ю.Б.“ АД, включени в списъка на приетите вземания
срещу „С.п.“ ЕООД (в несъстоятелност), одобрен с определение от 13.10.2016г. по
т.д. №4837/2012г. на СГС, ТО, VІ-6 с-в, не се ползват с привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ поради липса на валидно учредена ипотека за обезпечаване на
вземанията на банката срещу дружеството в открито производство по несъстоятелност.
С отговора срещу
исковата молба ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва допустимостта на предявените искове
с възражения за липса на активна процесуална легитимация, които съдът при
проверката по реда на чл. 374, ал. 1 ГПК намира за основателни.
Според твърденията в
исковата молба, които се и установяват от представените към нея доказателства,
но и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР от съдържанието на
актовете, обявени по партидата на „С.п.“ ЕООД в търговския регистър, легитимацията
на ищеца по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ произтича от
договор за цесия от 20.10.2016г., с който С.Д.П. прехвърля на ищеца вземанията
си срещу „С.п.“ ЕООД, включени в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ, съставен от синдика на дружеството и одобрен с определението от
13.10.2016г. по т.д. №4837/2012г. на СГС, ТО, VІ-6 с-в.
С цитираното
определение на съда по несъстоятелността е оставено без уважение възражение на
праводателя на ищеца (С.Д.П.), подадено по реда на чл. 692 ТЗ срещу реда за
удовлетворяване на приетите вземания на „Ю.Б.“ АД, посочен в списъка по чл.
686, ал. 1 ТЗ, но съгласно правилата на чл. 694 ТЗ посоченото обстоятелство
поражда право на установителен иск срещу съществуването на приетите вземания,
респективно приетия ред за удовлетворяването им, само по отношение на
възразилия кредитор, не и по отношение на останалите кредитори на масата на
несъстоятелността, в това число и кредиторите, придобили вземанията си срещу
дружеството в несъстоятелност от възразилия кредитор (частното правоприемство
между цедент с подадено възражение по чл. 692 ТЗ и цесионер ще обуслови
легимитация на цесионера за предявяване на установителен по чл. 694 ТЗ само в
хипотезите, при които възражението е подадено срещу неприемането на цедираното
вземане, респективно срещу реда за удовлетворяването му, не и в случаи като
процесния, при които възражението на цедента и установителният иск на цесионера
са подадени срещу вземане на друг кредитор).
По-съществено в
случая е, че според твърденията в самата искова молба и представените с нея
доказателства ищецът не се явява и кредитор на цедираните вземания към датата
на предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ, тъй като към посочената
дата цесията не е съобщена на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и съгласно
цитираната разпоредба няма действие по отношение на длъжника и останалите трети
лица (включително останалите кредитори на дружеството).
Действително, както е
посочено и в исковата молба, цесията може да бъде съобщена на длъжника и чрез
връчване на преписите от исковата молба и представения към нея договор за цесия
на длъжника, но от значение за допустимостта на предявения установителен иск по
чл. 694 ТЗ е наличието или липсата на качеството на ищеца на кредитор на
дружеството в несъстоятелност именно към датата на подаване на исковата молба
(съобщаването на цесията в хода на образуваното исково производството може да
бъде съобразявано по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, но като факт с
материалноправно значение за основателността, не и за допустимостта на предявения
иск), още повече, че предпоставките за допустимост на установителен иск по чл.
694 ТЗ освен качеството на ищеца на кредитор на дружеството в несъстоятелност включват
и спазване на предвидения в разпоредбата преклузивен срок за предявяване на
иска (който съгласно приложимата редакция на чл. 694 ТЗ към датата на подаване
на процесната искова молба изтича тъкмо в деня на подаването й), тоест дори да
се приеме, че липсата на положителната процесуална предпоставка за допустимост
на предявения установителен иск към датата на подаване на исковата молба може
да бъде преодоляна в един бъдещ момент с връчване на препис от исковата молба
на длъжника (извод, който по съображенията по-горе е несъответен на правилото
на чл. 235, ал. 3 ГПК), то това обстоятелство ще настъпи след изтичане на
предвидения в чл. 694 ТЗ преклузивен срок за предявяване на иска.
По изложените
съображения и на основание чл. 130 ГПК Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата
молба на „П.1“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД и „С.п.“ ЕООД (в
несъстоятелност).
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. №7648/2016г. на СГС, VІ-15 с-в.
Разпореждането може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от
разпореждането да се изпрати на страните със съобщение по образеца на
Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: