О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Писарова
т.д.№83 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна
жалба на РОСИЦА ГЕОРГИЕВА МАТЕВА, ЕГН **********, в качеството на съдружник в
ДЗЗД АКСИС, ЕИК ********* и ГЕОРГИ МАРИНОВ МАТЕВ, ЕГН **********, в качеството
му на съдружник в ДЗЗД АКСИС, двамата чрез пълномощника си адв.В.П. –Д. от ШАК, против определение
№260063/03.11.2020г., постановено по ГД №176/2020г. по описа на ТОС, с което
съдът е прекратил производството по делото поради преценка за недопустимост на
иска.
В жалбата се излага, че определението на ОС-Търговище
е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят претендира
отмяната му на подробно изложени съображения в жалбата.
Твърди се, че с исковата молба ищците са предявили
против АКСИС ООД /в н./ и ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД, искове с правно основание чл.26 ЗЗД вр.чл.124 ГПК, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот /ДПП/, представляващ терен от 11 253 кв.м. и построените
върху него парокотелно и мазутно стопанство със ЗП от 1122 кв.м. в
гр.Търговище, кв.20, УПИ XXVIII съгласно НА №13, том втори,
рег.№2472, дело №167/2006г. на нотариус Г.Георгиева, същият представляващ ПИ с
идент.№73626.504.392 ведно с описаните в акта самостоятелни обекти – едноетажни
промишлени сгради, с твърдения за нищожността поради противоречие със закона и
конкретно чл.14 от Правилна за реда за упражняване правата на държавата в
търговски дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС 112/2003г.,
кумулативно въведен и иск за установяване нищожността на сключено тристранно
споразумение от 07.04.2006г. и евентуален иск по чл.34 ЗЗД единствено срещу
ответника ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД за реституция на даденото.
За да прекрати производството по делото съдът извършил
неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ и нейните три различни
хипотези като приел, че нито една от тях не е налице по предявените искове
както че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като реституцията не би
настъпила в неговия патримониум. Съдът приел, че възстановяването на платената
цена от същия ответник не можело да се приравни на парично вземане по чл.637,
ал.6, т.3 ТЗ.
Жалбоподателят прави оплакване от тези изводи на
първата инстанция като ги счита за необосновани. Сочи, че е налице убедителна и
еднопосочна практика на ВКС по въпроса за допустимостта на нови съдебни
производства срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност, в т.ч. и
за прогласяване нищожността на сделки. /цит.съд.практика на ВКС по приложение
на разпоредбата и конкретно определение на ВКС по ЧТД №1072/2016г. на II т.о./ Счита исковете по чл.26, ал.1
и ал.2 ЗЗД за допустими.
В жалбата се сочи и второ основание за неправилност на
обжалвания съдебен акт, в частта, в която съдът е приел, че не е налице интерес
от предявените искове. Твърди се, че въз основа на избраната искова защита,
имотът ще бъде върнат в патримониума на Терем холдинг ЕАД, след което ищците
/ДЗЗД/ще могат да го придобият като субект, който е спечелил публичния търг
през 2006г. Позовават се на сключения през същата година предварителен договор
за закупуване на имота. Прави се довод, че имотът следва да бъде върнат в
патримониума на длъжника по предварителния договор Терем холдинг ЕАД, за да
могат ищците да придобият собствеността върху него. Сочат че избраната форма на
защита е единствено възможна съобразно конкретните обстоятелства. На следващо място,
жалбоподателите обосновават интереса си от исковете с възможността да получат
платеното на Терем холдинг ЕАД по сделката в размер на 43061 лева. Твърдят, че
не са получили никаква част от цената нито от прехвърлителя си, нито от
приобретателя Аксис ООД /в н./. Твърди се още, че платеното на Терем холдинг не
е заплатено от несъстоятелния длъжник, а от ищците. Поддържат, че сключеното
тристранно споразумение с този ответник/длъжник/ е също нищожно. По отношение
предявения осъдителен иск сочат, че същият се поддържа единствено по отношение
на ответника Терем холдинг, поради което е необоснована преценката за
недопустимост на иска съгласно чл.637, ал.6, т.3 ТЗ. Претендират отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Преписи от ЧЖ са връчени на двете насрещни страни
поради преценка на въззивния съд за осъществена пред първата инстанция размяна
на книжа преди постановяване на прекратителното определение.
Постъпил е отговор единствено от ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД със
становище за основателност на жалбата. Считат предявените искове да допустими и
извън обхвата на чл.637, ал.6 ТЗ. Считат, че за ищците е налице и правен
интерес от избраната искова защита с оглед действителността на сключения
помежду им предварителен договор. Считат, че жалбата следва да бъде уважена и
производството продължено.
Не е постъпил отговор от другия ответник АКСИС ООД /в
н./, уведомен чрез синдика Г.С..
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че
същата е подадена от недлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.
По същество на жалбата съдът намира следното: За да се
произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано пред
ШОС по предявени от двамата съдружници в АКСИС ДЗЗД –Росица Матева и Георги
Матев, искове срещу: АКСИС ООД / в н./ и ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД, за установяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №13/2006г. на
нотариус Галя Георгиева, поради противоречие със закона и/или заобикаляне на
закона; иск срещу АКСИС ООД / в н./ и
ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД, за установяване нищожност на тристранно споразумение от
07.04.2006г., сключено при участие и на ищеца, поради противоречие със закона,
невъзможен предмет и липса на основание както и предявен в евентуалност от
уважаване на исковете осъдителен иск по чл.34 ЗЗД, по отношение единствено на
ответника ТЕРЕМ ХОЛДИНГ ЕАД, за връщане на всичко заплатено от ищците по
сделката, както следва: 7915 лева –заплатени на продавача Терем ЕАД;
11 400 лева представляващи преведен на ответника Терем ЕАД ДДС по сделката
както и 23 745 лева, преведена на продавача част от продажната цена, или
общо сумата от 43 060 лева, платени при начална липса на основание.
Съдът констатира, че по делото е заплатена държавна
такса върху интереса. С разпореждане от 10.09.2020г. съдът е указал връчване
преписи от исковата молба и приложенията на ответниците.
Ответникът АКСИС ООД /в н./, чрез синдика Г.С., е
депозирал отговор на исковата молба за неоснователност и недопустимост на
исковете съобразно чл.637, ал.6 ТЗ. Оспорен е и правния интерес на ищеца от
провежданото производство като трето за сделката лице. Изразено е становище за
неоснователност на исковете по същество.
С отговор на исковата молба ответникът Терем холдинг
ЕАД не оспорва предявените искове, а счита същите да допустими и основателни.
Единствено по отношение на осъдителния иск, счита същия за частично основателен,
до размера на платеното от ищците въз основа на нот.акт за покупко-продажба или
сумата от 23 745 лева. Ответникът оспорва иска за заплащане на разликата
от 19 315 лева, основанието за които не е отпаднало поради валидността на
сключения с ищеца предварителен договор по чл.19 ЗЗД.
Видно от мотивите на обжалваното определение на ОС
–Търговище, съдът е счел иска за недопустим на основание чл.637, ал.6 ТЗ поради
откритото производство по несъстоятелност на ответника Аксис ООД, съотв.липсата
на предвидените в същата разпоредба изключения. Съдът е счел също, че за ищците
не е налице правен интерес от исковете, тъй като реституцията не би настъпила
за тях, а за единия от ответниците както че искът за връщане на платеното по
сделката на отпаднало основание, не представлява иск за парично вземане по
смисъла на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ.
След служебна проверка се установява, че по отношение
на ответника Аксис ООД /в н./ е открито производство по несъстоятелност с
решение от 08.09.2017г. по чл.630 ТЗ, по т.дело №34/2017г. на ОС-Търговище, с
начална дата 21.04.2009г., обявено в несъстоятелност с решение от 09.07.2019г.
Съдът е служебно запознат с цитираното и в частната
жалба определение №
285 от 8.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1072/2016 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Същото е постановено именно по
релевантния в настоящото производство въпрос, а именно кои дела по чл.637, ал.6 ТЗ е недопустимо да бъдат образувани след откриване на производство по
несъстоятелност на ответника и в частност може ли да се образува дело с предмет
установителен иск за нищожност на договор за продажба на недвижим имот.
Съставът възприема изцяло изложеното в мотивите на акта становище. С
разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ е предвидено, че след откриване на производство
по несъстоятелност, е недопустимо образуване срещу длъжника на нови съдебни или
арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела, освен за
защита на правата, посочени в т. 1, т. 2 и т. 3. Забраната е установена за
вземания, предмет на имуществени граждански или търговски дела, които да могат
да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.685 ТЗ - за притезателни и то парични права. В определението е изложено, че е
допустимо образуване на съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се
предявят в производството по несъстоятелност, за които претендираното право
може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да разреши. Такива са
делата, образувани по конститутивни искове; дела, с които се предявяват
потестативни права - иск по чл.19 ЗЗД, иск по чл.87 ЗЗД, иск по чл.517 ГПК;
дела, образувани по установителни искове по чл.124 ГПК за собственост, за
прогласяване на нищожност на договор; дела, образувани по иск за възстановяване
нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ - по
всички тях правата, претендирани от ищеца, не могат да бъдат защитени, ако се
предяви вземането пред синдика в производството по несъстоятелност на
ответника, тъй като права от такъв характер не могат да бъдат приети от синдика
или от съда по несъстоятелността. Процесните искове са за нищожност на договор
за покупко-продажба и подписано тристранно споразумение между страните, в който
смисъл не се касае за вземане, за притезателни права, които да бъдат предявени по
реда на чл.685 ТЗ; субективното право на ищеца не може да бъде защитено чрез
предявяването му пред синдика, поради което и образуваното за защитата му дело
няма характер на имуществено гражданско дело и е допустимо, съотв. не е налице
основание за прекратяване по чл.637, ал.6 ТЗ.
По второто съображение на съда за недопустимост
на производството: Условие за допустимост на иск за обявяване нищожност на
сделка, в която ищецът не участва, е наличието на правен интерес. Не всеки
интерес за ищеца е правно защитим. Интересът, с който ищците бранят
допустимостта на иска си се основава на очакването им да довършат състава на
продажбата по чл.15 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС 112/2003г., и
въз основа на сключения предварителен договор по чл.19 ЗЗД от 21.02.2006г. да
придобият собствеността на имота. Правен интерес е налице и
когато прогласяване на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица
установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се
отчуждител, свързано с материално право на ищеца, по отношение на конкретното
имущество /Решение № 576/30.09.2010 г. по гр.д. № 1803/2009 г., ІІІ г.о./. При евентуално
уважаване на иска по чл.26 ЗЗД, имотът ще се счита за част от имуществото на
продавача Терем ЕАД като ще възникне и обусловено от това право на връщане на платеното
без основание по сделката. Независимо от възможните хипотези на оспорване на
исковете, вкл. посредством правопогасяващи и правоунищожаващи възражения,
всички те се явяват част от преценката по същество на материалния спор и не
касаят предварителната проверка за допустимост на иска.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на
ВКС, не е нужно правният интерес да е непосредствен, а е достатъчно да е
евентуален, като една от особеностите на установителния иск се състои именно в
това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението,
предмет на иска. Поради това достатъчно е правата на същите да се засягат от
самото съществуване, или несъществуване на спорното право. В случая ищецът
извежда интереса си по спора от проведения публичен търг на имот –частна
държавна собственост по чл.15 от цит. Правилник като правата му се смущават от
сключените договор за покупко-продажба и тристранното споразумение, въз основа
на които същият имот е преминал в имуществото на ответника в несъстоятелност
вместо у ищеца. Следва да се приеме, че с тези твърдения е обоснован интереса
на ищеца от предявения иск.
Поради различните правни изводи, определението
на ТОС следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260063/03.11.2020г.,
постановено по ГД №176/2020г. на ОС-Търговище и ВРЪЩА делото на същия съд за
продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: