Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 30.12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на осемнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и
секретар Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева а.н. дело № 416 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на В.А.Б. против
Наказателно постановление № 19-0367-000011 от 12.02.2019 г. на Началник група ОДМВР
Пазарджик РУ Велинград, с което на жалбоподателя на осн. чл. 179, ал.
6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДВП.
Релевират се
оплаквания за допуснати съществени материалноправни и
процесуалноправни нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди
се, че обжалваният акт не съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, което ограничава правото му на защита. Счита, че в
резултат на неправилно възприета фактическа обстановка административнонаказващият
орган е формирал незаконосъобразни правни изводи за осъществен състав на
нарушение. Счита, че не е доказана по безспорен начин вината му в извършване на
нарушение по този текст. При констатиране на нарушението относно
техническата неизправност на управляваното МПС не са изследвани изцяло и в
пълнота обективните и субективни обстоятелства обосноваващи отговорността на
нарушителя. Позовава се на явна несправедливост на наложеното наказание.
В писмено становище, органът, издал
обжалваният акт оспорва основателността на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът
счита, че жалбата е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна
/лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено
следното:
На
05.01.2019г, около 10,59 часа, на ул. „Юндола“, в гр. Велинград служители на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик-актосъставителят К.П.С.
на длъжност младши автоконтрольор и М. A. Б. спрели
за проверка товарен автомобил „Форд
Транзит“, с рег. № Е2168МН, управлявана
от жалбоподателя В.А.Б.. При проверката
накарали водача да натисне спирачките на автомобила, и визуално установили, че
не светят стоп светлините.
На Б., на същата дата, е съставен акт да
установяване на нарушение Серия Д № 910765, за това, че управляваното МПС е
технически неизправно-не работят стоп светлините с което е нарушил чл. 139,
ал.1, т. 1 ЗДВП .
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което е прието, че управляваното МПС е технически
неизправно /не работят стоп светлините/, при което водачът е извършил нарушение
на чл. 139, ал. 1, т.1 ЗДВП, като се е
движил със значителна техническа неизправност на ППС. За това нарушение му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. на осн.
чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДВП.
Жалбоподателят не е направил възражения
срещу констатациите в акта при съставянето му и не е депозирал такива в законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, 1 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да налага неговата отмяна. Актът
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в изискуемата от закона форма, от оправомощени органи,
в рамките на тяхната компетентност, съобразно т.1.3 и т.2.9 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Неоснователно е
възражението на защитата на жалбоподателя, че актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление не е
съставен от оправомощени за това органи. Безспорно
ЗМВР предвижда контролни функции за длъжностните лица от структурата на
Министерство на вътрешните работи /чл. 6, т.7/, към която принадлежат областните
управления и разположените на тяхна територия РУП. Законът за движение по
пътищата предвижда контролът за спазване на правилата
за движение от участниците в движението, техническата изправност и
обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства да се осъществява от определени от Министъра
на вътрешните работи служби, като за целта служебните лица са длъжни да извършват проверки. В изпълнение на
законовите правомощия е издадената и приложена по делото Заповед№
8121з-515/14.05.2018 г., с която на актосъставителя и
административнонаказващия орган са възложени
правомощия да съставят актове и наказателно
постановления, т.е. да инициират и приключат административнонаказателно
производство за установяване на нарушения по ЗДвП и налагане на наказания по
този закон. Съставянето на АУАН и
наказателно постановление не е самоцел, а е в изпълнение на възложена със закон
компетентност, т.е. право и задължение на органите при констатиране на
административно нарушение по ЗДвП да го установят по надлежния начин. Доколкото
в случая при проверката е установено от контролните органи нарушени на чл. 139,
ал.1, т. 1 ЗДвП, същите са длъжни да съставят АУАН, с който да започне административинонаказателно
производство за установяването му и налагане на предвиденото в закона
наказание.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението и съдържа необходимите
реквизити досежно
посоченото нарушение, изискуеми от чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление-
тези по чл. 57 ЗАНН. Спазени са сроковете на чл. 34 , ал. 1 и ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в акта и в наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване фактическите обстоятелства от състава на нарушението. В АУАН и в
обжалваното наказателно постановление се съдържат дата и място, където е
извършено, данни за нарушителя, описани са обстоятелствата, при които е
извършено. Посочено е, че жалбоподателят е извършил нарушение на конкретните
законови разпоредби като водач на товарен автомобил /с посочване на марка и
номер/. Това в достатъчна степен индивидуализира обективните обстоятелства от
състава на нарушението.
Съобразно представените писмени и
гласни доказателства, съдът счита, че от обективна и субективна страна В.Б. е
осъществил състава на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗАНН, като на 05.01.2019
г., около 10,59 часа на ул. „Юндола“ в гр. Велинград е управлявал товарен автомобил
„Форд транзит“ при констатирана значителна техническа неизправност, а именно
неработещи стоп светлини. Това се установи от показанията на свидетелите, които
съдът кредитира като непротиворечиви и последователни, дадени от позицията на
лица, незаинтересовани от изхода на спора.
Съгласно
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
придвижването с технически неизправно превозно средство е забранено и
осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение,
с изключение на случаите по чл. 101, ал. 2 от ЗДвП.
Според тази разпоредба, когато отстраняването на повредата или неизправността
на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на
собствен ход до мястото на тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението, освен в случаите при
възникване или констатиране на опасни неизправности /чл. 101, ал. 3 от ЗДвП/.
В случая обаче, не се твърди повредата да е възникнала по време на движение на
автомобила, както и че е било невъзможно отстраняването й на място, което е
наложило водача да продължи движението с технически неизправното превозно
средство.
Съобразно
установеното деяние-управление с неизправни стоп светлини е налице значителна техническа неизправност
по смисъла на § 6, т. 72 от ДР ЗДВП
(ред. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.). Според дефиницията
на това понятие, дадено в Закона "значителни неизправности“ са откритите
по време на проверка неизправности, включително при укрепването на товара, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия. В чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32/ 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства / ред ДВ бр. 38 от 2018
г., в сила от 20.05.2018 г./ понятието е детайлизирано. За всеки елемент, който се проверява, в приложение
№ 5 от Наредбата се съдържа минимален
списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност.
Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС,
се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху
безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и
риска, който пораждат за участниците в движението. Предвид естеството на неизправността
в процесния случай, същата е съотносима
към 4.3.1, б. "а" от Методиката за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на ППС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1
от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. ) и представлява "значителна" неизправност,
доколкото с управление на МПС при неизправност на стоп светлините на
автомобила, неминуемо се създава риск за движещите се след водача пътни
превозни средства, на които чрез стоп светлините се указва за предприето намаляване
на скоростта по време на движение или
внезапно спиране по време на движение.
Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай. Дефиницията за маловажно нарушение в § 6, т. 32 ЗДВП изключва
квалифицирането на извършеното деяние като в маловажно. Както се посочи,
управлението на моторно превозно средство с технически неизправни стоп светлини
се създава непосредствена опасност в конкретния случай от настъпване на
пътнотранспортно произшествие и не може да се счита, че отклонението от
дължимото в поведение е незначително.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че в случая правилно е приложена разпоредбата на закона, определяща размера на
наложената санкция, съобразно тежестта на установеното нарушение на правилото
на чл. 139, ал.1 , т. 1 ЗДВП.
При определяне на наказанието не е
допуснато нарушение на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
явна несправедливост на наказанието. В случая за нарушение на чл. 139, ал.1, т.
1 ЗДвП е предвидено наказание в размер на 200 лв. без предвиден минимум и
максимум и същото е наложено в законоустановения му
размер, поради което съдът не може да го намалява.
По тези съображения, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0367-000011 от 12.02.2019г. на Началник група
към ОДМВР – Пазарджик, РУВелинград, с което на В.А.Б.,
с ЕГН: **********, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200
/двеста лв./ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДВП;
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева