Р Е Ш Е Н И Е №260008
гр. ВРАЦА,
20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 20.08.2020 г., в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр.дело N 318 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба
на адв.К.Т. от ВрАК, в
качеството й на пълномощник на П.В.Н. - длъжник в производството по изп.д.№ 20179000400517 по описа на ЧСИ Ц.Д., с рег.№ 900 и
район на действие Окръжен съд - гр.Враца, против постановление от 29.05.2020 г.,
с което е отказано спиране на производството по посоченото изпълнително дело.
Поддържа се в жалбата,
че обжалваното постановление е незаконосъобразно, и се иска отмяната му, и
спиране на изпълнителното производство.Позовава се на актове,постановени по ч.гр.д.№
414/2015г.по описа на ОС Враца. Навеждат се доводи, че не е налице влязъл в
сила окончателен съдебен акт относно издаването на изпълнителните листове, тъй
като постановеният съдебен акт от Софийския апелативен съд е обжалван.Развиват
се съображения, че след като до момента две инстанции са уважили молбата за
отказ от изпълнение /по ч.гр.д.№ 414/2015г./, то спирането на изпълнителния
процес по настоящето изп.дело до приключване на
производството пред САС с влязъл в сила съдебен акт е наложително.
В срока по чл.436 ал.3
изр.1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната страна - взискателя П.В.Н..
На основание чл.436
ал.3 изр.2 ГПК ЧСИ Ц.Д. е изготвила мотиви по обжалваното действие, в които
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В подкрепа на
това становище се излагат подробни фактически съображения.
Като взе предвид
данните по приложеното копие от изп.д.№
20179000400517 по описа на ЧСИ Ц.Д. ,и като обсъди наведените в жалбата доводи,
както и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен
състав приема следното:
Производството по изп.д.№ 20179000400517 по описа на ЧСИ Ц.Д. е образувано по
молба на П.В.Н., въз основа на изпълнителен лист № 150/ 06.12.2016 г., издаден
по ч.гр.д.№ 413/2015 г. на Окръжен съд - Враца, с който П. В. Н. е осъден да
заплати на взискателката сумата 5000 евро по решение
с референтен номер 1759/29.09.2014г.на първоинстанционнен
наказателен съд в гр.Форли,Италия,допуснато до
изпълнение на територията на РБългария с акт на ВрОС по цитираното дело, както и да заплати сумата 622 лв.,
представляваща разноски по делото, както и изпълнителен лист № 35/06.04.2017
г., издаден по ч.гр.д.№ 413/2015 г. на Окръжен съд - Враца, с който П.
Веселинов Н. е осъден да заплати на взискателката
разноски в размер на 1000 лв.
С молба вх.№ 06279/13.05.2020
г. длъжникът П.Н., чрез пълномощника си адв.К.Т., е
поискал спиране на принудителното изпълнение, като навежда доводи, че негова молба за отказ от изпълнение вх.№
9528/31.05.2017 г. по описа на САС е уважена с Разпореждане № 186/21.03.2018 г.
по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ОС-Враца и този съдебен акт е потвърден с Решение №
392/13.02.2020 г. по ч.т.д.№ 3950/2019 г. на САС.
Взискателят, чрез пълномощника си адв.М.Г.,
е депозирал писмена молба вх.№ 06394/21.05.2020 г., с която ангажира становище
за неоснователност на искането за спиране и твърди, че в посоченото решение на
САС е допусната очевидна фактическа грешка, чиято поправка е поискана по
надлежния ред.
С обжалваното
постановление ЧСИ е отказала спиране на изп.производство.
След като обсъди
приложените към молбите писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е обстоятелството,
че изпълнителните листа, въз основа на които е образувано изпълнителното
производство,са издадени по силата разпореждания на ВрОС
по ч.гр.д.№ 413/2015г.от 05.12.2016г. и и 05.04.2017г.,които не са обжалвани и
са влезли в законна сила.Преди разпорежданията за издаване на изп.листа с разпореждане № 816 от 04.06.2015г.по същото
дело ОС е допуснал на основание чл.623 ГПК изпълнение на територията на РБългария на Решение референтен номер
1759/29.09.2014г.,издадено от първоинстанционнен
наказателен съд в гр.Форли,Италия,с което П.В. е
осъден да заплати на взискателката П.Н. сумата 5000
евро,потвърдено с решение на САС № 1486/12.07.2016г. ,и също влязло в законна
сила.С определение от 27.06.2017г. ОС е оставил без разглеждане молба на
длъжника за отказ от изпълнение и е отхвърлил искането му са спиране
производството по изп.д.№ 517/2017г.по описа на ЧСИ Цв.Д..Определението на ОС е потвърдено от САС с определение
от 08.01.2018г., и също е влязло в законна сила.
В молбата за спиране
производството по изпълнителното дело,длъжникът се позовава,както се изложи на
съдебни актове,постановени по друго дело – ч.гр.д.№ 414/2015г.по описа на ОС
Враца, постановени в производство по реда на чл. 627б, ал.1 от ГПК- вр. с чл. 20 от Регламент /ЕО/№4/2009 год. на Съвета
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за
издръжка, въз основа на постановено съдебно решение с
референтен № 1852/2013 год., издадено на 24.11.2014 год. от ординарен съд във Форли, Република Италия.
В рамките на
посоченото съдебно производство също е постъпила молба за отказ от изпълнение
вх.№ 9528/31.05.2017 г., подадена от П.В.Н.. По тази молба Окръжен съд-Враца се
е произнесъл с Определение № 500/04.07.2017 г., с което е постановил спиране на производството по изп.д.№ 518/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д./между същите
страни/. Този съдебен акт е отменен с Определение № 519/12.02.2018 г. по
в.ч.гр.д.№ 4825/2017 г. на Апелативен съд-София, като въззивният
съд е постановил връщане делото на Окръжен съд-Враца за произнасяне по молбата
за отказ от изпълнение.
След връщането на
делото, Окръжен съд-Враца е постановил Разпореждане № 186/21.03.2018 г. , с
което е уважил молбата на П.В.Н. за отказ от изпълнение по Разпореждане №
879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г., с което е допуснато изпълнение на
съдебно решение с референтен № 1852/2013 г. от 24.11.2014 г. на Ординарен съд в
гр.Форли, Република Италия.
С Решение №
1815/12.07.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2289/2018 г. Софийският апелативен съд е
обезсилил Разпореждане № 186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ВОС и е
прекратил производството по делото в тази част. С Определение № 405/23.05.2019
г. по гр.д.№ 4578/2018 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт и е постановил делото да бъде
изпратено на ОС-Враца за администриране на инкорпорираната в молба вх.№
4462/06.06.2017 г. жалба срещу Разпореждане №
879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ВОС.
В изпълнение на
дадените указания от касационната инстанция, делото е изпратено на Апелативен
съд-София и с Решение № 392/13.02.2020 г. по ч.т.д.№ 3950/2019 г. въззивният съд е постановил, че потвърждава Разпореждане №
186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на ВОС. Впоследствие е
постановено Определение № 1496/23.06.2020 г. на САС, с което е допуснато
отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на Решение № 392/13.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 3950/2019 по описа на същия съд,
като вместо "Потвърждава Разпореждане № 186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№
414/2015 г. по описа на ВОС" да се чете " Потвърждава Разпореждане №
879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на ВОС".
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалба вх.№ 06730/10.06.2020
г. е процесуално допустима като подадена в рамките на законоустановения
срок по чл.436 ал.1 ГПК и срещу обжалваем от длъжника
акт по смисъла на чл.435 ал.2 т.6, пр.1-во ГПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
В разпоредбата на
чл.432 ал.1 т.1-т.6 ГПК са изброени случаите, в които се спира изпълнителното
производство. Действително това изброяване не е изчерпателно - т.7 от
посочената разпоредба , но във всички неупоменати случаи основанието за спиране
трябва да е предвидено в закон.
В конкретния случай релевираните от длъжника в молба вх.№ 06279/13.05.2020 г.
основания за спиране могат да бъдат подведени единствено под хипотезата на
чл.432 ал.1 т.6 ГПК, а именно - спиране в хипотезата на чл.627б ал.2 ГПК. За да
бъде спряно изпълнителното производство в тази хипотеза, следва да е налице
постановен от окръжния съд отказ или спиране на изпълнението по смисъла на
чл.21 от Регламент /ЕО/№ 4/2009 г. Както бе посочено, в случая окръжения съд е
постановил спиране на изпълнението с Определение № 500/04.07.2017 г. по
ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на ВОС, но този съдебен акт е отменен с Определение
№ 519/12.02.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 4825/2017 г. на САС. Впоследствие, с
Разпореждане № 186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. Окръжен съд-Враца е
уважил подадена от П.В.Н. молба за отказ от изпълнение, но този съдебен акт е
обезсилен с влязло в сила Решение № 1815/12.07.2018 г. по гр.д.№ 2289/2018 г.
на САС и съдебното производство е прекратено в тази част. Следователно към
настоящия момент не е налице акт на окръжния съд по смисъла на чл.627б ал.2 ГПК, с който окръжният съд да е постановил отказ или спиране на изпълнението,
поради което не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл.432 ал.1 т.6 ГПК
основание за спиране на изпълнителното производство.
Висящо е
единствено съдебно производство по обжалване на първоначално постановеното от
Окръжен съд-Враца Разпореждане №
879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на същия съд, с което е
постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на П.В.Н., като майка и законен представител на
непълнолетния си син М., срещу П.В.Н. на основание постановено съдебното
решение с референтен № 1852/2013 год., издадено на 24.11.2014 год. от ординарен
съд във Форли, Република Италия, за присъдена месечна
издръжка и разноски. От приложените съдебни актове на САС, постановени по
в.ч.гр.д.№ 3950/2029 г. по описа на същия съд, е видно, че въззивната инстанция
е потвърдила разпореждането на първоинстанционния
окръжен съд за издаване на изпълнителен лист, но няма данни въззивните
актове да са влезли в сила. Обжалването на разпореждане, с което се уважава
молба за издаване на изпълнителен лист, обаче не спира изпълнението - чл.407
ал.2 ГПК, поради което не е налице основание за спиране на изпълнителното
производство и по чл.432 ал.1 т.7 ГПК.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че наведените от длъжника аргументи не могат
да се подведат под нито една от визираните в чл. 432 ал.1 от ГПК хипотези за спиране на
изпълнението. Същите са императивни, поради което не е в компетентността на ЧСИ
да излиза извън техния обхват и да прави преценка на други обстоятелства. Ето
защо, атакуваният отказ на ЧСИ Ц.Д. да спре изпълнителното дело е
законосъобразен, а жалбата за неговата отмяна се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските – претенция за такива
не е заявена от насрещната страна, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
06730/10.06.2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Д., депозирана от длъжника П.В.Н., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.К.Т., против Постановление от
29.05.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., peг. № 900, район на
действие Окръжен съд-Враца, с което е отказано спиране на производството по изп.дело № 2017900400517, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........