МОТИВИ : Срещу подс. К.А.П., роден на *** ***, са предявени обвинения за две на брой престъпления, визирани в Глава ІІ-ра, Раздел VІІ-ми от Особената част на НК. Той е предаден е на съд за това, че през периода 08.12.2014 г. – 29.12.2014 година, в град Ловеч, при условията на продължавано престъпление изложил клеветнически твърдения по отношение на тъжителя Р.Д.Р. и му приписал извършване на престъпления, осъществени от него в качеството му на длъжностно лице – служител на ОД на МВР Ловеч, при и по повод изпълнение на служебните му задължения, в писмени изложения до Директор на ОД на МВР Ловеч, а именно – предложение от 08.12.2014 година с Вх. № 295000-1758, в което му е приписал осъществяване на клевета и извършване на рекет спрямо него; и в жалба от 29.12.2014 година с Вх. № 295000-2108, в която му приписал престъпление против данъчната система – укриване на данъци и кражба – престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимия К.А.П. е предаден на съд и за това, че през периода 08.12.2014 г. – 29.12.2014 година, в град Ловеч, при условията на продължавано престъпление изложил клеветнически твърдения по отношение на тъжителката К.С. Латинова - Р. и приписал извършване на престъпления, осъществени от нея в качеството й на длъжностно лице – служител на ОД на МВР Ловеч, при и по повод изпълнение на служебните й задължения, в писмени изложения до Директор на ОД на МВР Ловеч, а именно – предложение от 08.12.2014 година с Вх. № 295000-1758, в което й приписал осъществяване на клевета и извършване на рекет спрямо него; в сигнал от 11.12.2014 година с Вх. № 295000-1758, в който й приписал извършване на престъпление по служба, и в жалба от 29.12.2014 година с Вх. № 295000-2108, в която й приписал престъпление против данъчната система – укриване на данъци и кражба – престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Освен че е получил препис от тъжбата и от приложените към нея доказателствени материали, подсъдимия К.А.П. е заявил, че е разбрал и същността на предявеното му обвинение. Той не се признава за виновен по отношение на това обвинение, като чрез своите лични обяснения, които в рамките на съдебното следствие е дал по повод на същото въз основа на чл.277 ал.1 от НПК, е изложил описание на фактическата обстановка по извършване на свързаното с него престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от подс. К.А.П., съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 314, постановена на 13.07.1983 г. по НОХД № 104 за 1983 г. по описа на Районен съд Ловеч, подс. К.П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.148 ал.1 т.3 и по чл.131 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, осъществени на 02.02.1983 година. За същите по реда на чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на „Шест месеца лишаване от свобода”, към което (на осн. чл.23 ал.2 от НК) съдът е присъединил и наложеното за първото от престъпленията наказание „Обществено порицание”. Чрез приложението на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание е било отложено за срок от „Три години”, считано от 27.07.1983 година – датата за влизане на присъдата в сила.

С Присъда, постановена на неупомената дата по НОХД № 942 по описа за 1989 г. на Районен съд Плевен, подс. К.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НК, осъществено на 18.12.1988 година, за което е бил осъден на „Една година лишаване от свобода” и „Обществено порицание”. Чрез приложението на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на първото от така наложените наказания е отложено за срок от „Три години”, считано от 05.12.1989 година – датата за влизане на присъдата в сила.

С Присъда № 3, постановена на 20.02.1991 г. по НОХД № 2 по описа за 1991 г. на Районен съд Ловеч подс. К.А.П. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.207 ал.1 от НК, извършено на 15.02.1990 година, за което му е наложено наказание „Глоба” в размер на сумата от 200 лева. Присъдата е влязла в законна сила на 07.03.1991 година.

От приложеното на л.206 от НЧХД № 564/2016 г. писмо на ОД на МВР - Ловеч е видно, че тъжителя Р.Д.Р. е бил назначен на длъжност „ юрисконсулт” в „Правно осигуряване” към ОД на МВР Ловеч. Назначаването е извършено със Заповед № К-1384, издадена на 01.04.2004 г. от Министъра на вътрешните работи въз основа на резултати от проведен конкурс за съответната длъжност. Чрез Заповед № 84/15.01.2014 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Ловеч, тъжителя е бил назначен на длъжност „главен юрисконсулт” в същата дирекция. Към периода 08.12.2014 – 04.02.2015 година той е заемал тази длъжност, и поради това се е явявал длъжностно лице по смисъла на указаното в чл.93 т.1 б.”А” от НК през него.

От същото писмо е видно, че тъжителката К.С.Л.-Р. е била назначена на длъжност „дознател в РПУ” в Сектор „ОП” към РПУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч. Назначаването е извършено със Заповед № К-1176/14.04.2006г., издадена от Министъра на вътрешните работи въз основа на резултати от проведен конкурс за съответната длъжност. Чрез Заповед № 8121К-1451, издадена на 05.08.2014 година от Министъра на вътрешните работи, тъжителката е назначена на длъжност „главен разследващ полицай – началник на отдел „Досъдебно производство”” в ОД на МВР - Ловеч. Към периода 08.12.2014 – 04.02.2015 година тя е заемала тази длъжност, и поради това се е явявала длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”А” от НК през него.

Двамата тъжители са съпрузи, които обитават апартамент № 19 в жилищна кооперация, намираща се на улица ”********” № 2, вх.”В” ет.5 в град Ловеч. В изграждането на същата участие бил взел и подсъдимият, който освен жилище в нея, притежавал и помещение, разположено на партерния етаж. През месец ноември 2014 г. това помещение било отдадено под наем от П. на св. М.И., която го използвала заедно със свид. В.Б. за фризьорски салон. Между страните по делото в течение на годините имало сериозни спорове относно изграждането, въвеждането в експлоатация и ползването на отделните апартаменти. Тези противоречия често прераствали във вербални конфликти. Един от тях възникнал през месец ноември 2014 г., когато в присъствието на двете свидетелки подсъдимият и тъжителя Р. отново се скарали по повод на документи, отнасящи се до кооперацията, които последният искал да му бъдат предоставени във връзка с предприемане на процедура по узаконяване на жилищата в нея.

 Около 13,15 часа на 03.12.2014 година, по повод на получена оперативна информация в Сектор „ПИП” при ОД на МВР - Ловеч за неправомерно присъединяване към водопреносната мрежа и наличие на данъчни и хигиенни правонарушения, във фризьорския салон на посочения адрес била организирана и проведена специализирана полицейска операция съгласно утвърден план на Директора на ОД на МВР Ловеч. В рамките на същата освен служители на тази дирекция, участие взели и представители на други институции - „В и К” АД Ловеч, НАП, РЗИ Ловеч и РС „ПБЗН” Ловеч. На проверката присъствали св. М.И. и В.Б., както и подс. К.А.П.. При проверката било установено, че в обекта се осъществява дейност от областта на услугите – фризьорство; че същият е снабден с питейна вода, и че в него имало монтиран водомер, намиращ се в сервизно помещение – шкаф под мивка, който бил свързан с водопроводни тръби и меки връзки. При оглед на въпросният водомер свидетелите констатирали, че той имал поставена пломба, захваната за холендера. Още в хода на проверката присъстващите на нея служители на „В и К” АД Ловеч направили справка, при която установили, че водомера не е регистриран и не съществува в партидите на дружеството за обект „Студио за красота” в сградата на посочения адрес. Поради това и тъй като нямало открита отделна партида за заплащане на потребеното количество вода, а пломбата на водомера не била поставяна от служител на съответното водоснабдително дружество, присъстващите при проверката служители на ОД на МВР Ловеч уведомили дежурен в ОДЧ при РУП Ловеч и била изпратена дежурна оперативна група.

След пристигането на въпросната група бил извършен оглед на местопроизшествие, за който се съставил надлежен писмен протокол от същата дата – 03.12.2014 година. Въз основа на осъщественото процесуално - следствено действие, при условията на чл.212 ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство – под № 142 по описа за 2014 г. на ОД на МВР - Ловеч, разследването по което започнало срещу неизвестен извършител за престъпление с квалификация по чл.234в ал.1 от НК. В рамките на същото не са привличани лица в качеството на обвиняеми. Наказателното производство по него е било  прекратено чрез постановление от 22.04.2015 г. на прокурор при РП Ловеч на осн. чл.243 ал.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, тъй като събраните при разследването доказателства не са установили наличие на извършено престъпление от общ характер.

I. Междувременно на 08.12.2014 година подс. К.А.П. подал писмено предложение (с вх. № 295000-1758 от тази дата) до Директора на ОД на МВР Ловеч, озаглавено „за мирно разрешаване на казуса – предумишлено престъпление, замислено и изпълнено от юриста на МВР Ловеч Р. М. и съпругата му”. В него, след като споменал за извършените действия на 03.12.2014 година във връзка с проверката във фризьорския салон, същият заявил, че този юрист и съпругата му са замислили клевета срещу П., и възползвайки се от служебното си положение в МВР Ловеч, са организирали рекет срещу него защото бил отказал да работи без да си платят. Две седмици преди организирането на този рекет юриста бил дошъл в студиото за красота, където пред очите на присъстващите момичета бил притискал П. да вади нотариални актове на рекетиращото го семейство. На юриста му се досвидяло да заплати сумата от 250 лева, поискана от П., и замислил чрез силов начин, ползвайки своето служебно положение, да принуди подсъдимия заедно със съпругата си. Като отново посочил, че последните са работещи в МВР Ловеч, П. заявил, че „подготвят рекет срещу мен, замаскиран уж проверка”. Във връзка с изложеното и затова, че сем. М.и били използвали МВР Ловеч за лична облага (рекет), подсъдимия предложил за компенсация на стореното от тях престъпление споразумение (сделка) с директора на ОД на МВР Ловеч за уронване и сриване на авторитета на тази инстутиция до земята, (в съответствие с което – бележката е на съда) двамата да бъдат уволнени дисциплинарно. В случай, че директора на ОД на МВР Ловеч застанел зад това гнусно престъпление, извършено от неговите служители, докарали и автобус на МВР, К.П. е декларирал, че се страхува, че „следващият им замисъл може да бъде инсценировка”, че е получил сърдечен удар.

II. На 11.12.2014 година подс. К.А.П. подал сигнал (с Вх. № 295000-1851 от тази дата) до директора на ОД на МВР Ловеч за извършени закононарушения от юриста на МВР Ловеч Радко М. Р. и съпругата му Катя Р., н-к дознателен отдел при МВР Ловеч, в който посочил, че последната е иззела правомощията на прокуратурата. Един от проверяващите бил казал на подсъдимия, че е дознател без да се легитимира и че води досъдебно производство срещу него, като призовал П. и фризьорката да се явят в полицията. П. не се уплашил и заявил, че няма да отиде, без да му връчи призовка. Фризьорката се уплашила и отишла в полицията в уговореното време, но лицето – дознател Цветозар Лазаров, е отсъствал.

В същия сигнал подсъдимият е заявил, че освен престъплението, извършено на 03.12.2014 г., юриста и неговата съпруга са нарушили ЗУТ, като са извършили промени без одобрен строителен проект и стоително разрешение. Разрушили са част от носеща конструкция на ап.19 в ЖСК „Пролет” Ловеч, с което са създали опасност за живущите в нея. Във връзка с това е поискал да бъде образувана комисия, която в негово лично присъствие (като изпълнител на строежа) да извърши проверка на нарушенията по конструкцията. В сигнала П. е отразил и това, че същите лица са нарушили и ЗМДТ – не са декларирали закупеният от тях апартамент № 19, ет.5, бл.”В” в тази ЖСК, че живеят и генерират битови отпадъци – чл.17 т.2. Текстът не е свързан с конкретен акт, като най-вероятно става въпрос за чл.17 т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч, приета от едноименния общински съвет.

 III. На 29.12.2014 година подс. К.А.П. подал жалба (с Вх. № 295000-2108 от тази дата) до Директора на ОД на МВР Ловеч, в първия абзац от която посочил, че юристът на МВР Ловеч Р. Р. и съпругата му К. Р. са укрили задължения към държавата, като не са декларирали по чл.14 от ДОПК за закупен и използван ап.19, ет.5, вх. ”В”, ЖСК „Пролет” Ловеч, ул. ”******” № 2 и са извършили кражба от нея, тъй (добавката е на съда) като не са декларирали по чл.14 от ДОПК с цел да не се облагат с данък и плащане на битови отпадъци около 10 години.

Въз основа на подадените от подсъдимият предложение, жалба и сигнал, в ОД на МВР Ловеч е била проведена вътрешна проверка, в рамките на която тъжителя разбрал за изложените твърдения в тях. На 13.01.2015 г. Р. подал молба до Директора на ОД на МВР Ловеч (с Рег. № 295р-371, л.226 от НЧХД № 564/2016 г.) за получаване на копия от посочените материали. След удовлетворяването на тази молба, на 04.02.2015 г. същият и неговата съпруга подали тъжба (Вх. № 1072 от тази дата) в Районен съд Ловеч, с която (въз основа на приложените към същата копия от въпросните материали) са предявили против П. обвинения за престъпления по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. По тъжбата е образувано НЧХД № 139 за 2015 година по описа на РС - Ловеч. След неговото прекратяване поради направените самоотводи на всички съдии от този съд и невъзможността на последният да образува състав, въз основа на Определение № 30/12.03.2015 г. по дело № 362/2015 г. на I-во н.о. на ВКС тъжбата е изпратена за разглеждане в Районен съд Габрово, съгласно предвиденото в чл.43 т.3 от НПК. Първоначално в същият е образувано НЧХД № 314/2015 г., по което с оглед на отразеното в тъжбата и направеното (молба Вх. № 4339 от 10.06.2015 г. на л.25-26) уточнение към нея, П. е привлечен да отговаря за осъществени престъпления с квалификация по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

С Присъда № 103 от 17.02.2016 г. по НЧХД № 314/2015 г. на РС Габрово подс. К.П. е признат за виновен в извършване на престъпление с така упоменатата правна квалификация, за което (чрез приложението на чл.78а ал.1 от НК) е бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 3000 лева. Присъдата е обжалвана пред Окръжен съд - Габрово единствено от подсъдимият и неговите защитници, и след като е била отменена изцяло чрез Решение № 36 от 18.04.2016 г. по ВНЧХД № 39/2016 г. въз основа на чл.334 т.1 във вр. с чл.335 ал.2 и чл.348 ал.3 от НПК поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, делото е върнато на Районен съд Габрово за ново разглеждане от друг съдебен състав. В резултат на това е образувано и производството по НЧХД № 564 по описа за 2016 година.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. К.П.; дадените показания от св. М.И. и В.Б. при разглеждането на НЧХД № 314/2015 г. на ГРС, прочетени в рамките на съдебното следствие по настоящето дело въз основа на чл.281 ал.1 т.5 от НПК; както и от съпоставката на същите гласни доказателствени източници със съответните писмени материали (от които : по НЧХД № 139/2015 г. на РС Ловеч – тъжба, копия от предложение Вх. № 295000-1758 от 08.12.2014г., сигнал Вх. № 295000-1851 от 11.12.2014 г. и жалба Вх. № 295000-2108/29.12.2014г., подадени до Директор на ОД на МВР Ловеч /л.5-13/; по НЧХД № 314 за 2015 г. на РС Габрово – молба Вх. № 4339 от 10.06.2015 г. /л.25-26/, писмо Рег. № 295000-7512/28.08.2015 г. на ОД на МВР Ловеч до РС Габрово с приложени към него копия от материали по преписка № 295000-1851 от 11.12.2014 г., жалба Вх. № 295000-2108 от 29.12.2014 г., преписка № 489702-1466 от 01.06.2015 г. и преписка № 489702-1688 от 19.06.2015 г. на същата дирекция, образувани по повод на подадени сигнали от К.П. /л.57-109/, писмо Изх. № МП 30 от 10.12.2015 г. на Община Ловеч до РС Габрово /л.168/, писмо Изх. № 1964/2014 от 07.12.2015 г. на РП Ловеч до РС Габрово с приложени към него копия от материали по ДП № 142/2014 г. на ОД на МВР Ловеч /л.169-245/; по НЧХД № 564/2016 г. на РС Габрово – писмо Изх. № РК-2156 от 15.03.2017 г. на „В и К” АД Ловеч до РС Габрово заедно с извлечение от сметки, заплащани за потребена вода по партида, открита за имот – ап. 19 на ул.”Н.П.” № 2, вх.”В” в гр. Ловеч за периода 14.06. 2007 г. – 31.12.2014 г. /л.181-184/; писмо Изх. № МП 312/17.03.2017 г. на Община Ловеч до РС - Габрово с приложени към него копия от документи, подадени във връзка с декларирането (чрез декларация по чл.14 от ЗМДТ Вх. № ДК14000491/09.03.2015 г.) на недвижим имот - апартамент с местонахождение в гр.Ловеч, на ул.”Н.П.” № 2, вх.”В”, ет.6, ап.19 /л.185-204/; писмо № УРИ 295000-2146/23.03.2017 г. на ОД на МВР Ловеч до РС Габрово заедно с приложени към него копия от материали по : предложение Рег. № 295000-1758/08.12.2014 г., сигнал Рег. № 295000-1851/11.12.2014 г., жалба Рег. № 295000-2062 от 22.12.2014 г., жалба Рег. № 295000-2108/29.12.2014 г., писмо Рег. № 295000-38/05.01.2015 г., Заповед № 295з-536/11.12.2014 г., справка Рег. № 295р-170/07.01.2015 г. и писмо Рег. № 295000-351/19.01.2015 г. /л.206-241/; писмо изх. № ********** от 28.03.2017 година на „ЧЕЗ България” ЕАД до Районен съд Габрово заедно с извлечение от сметки, заплатени за потребена ел. енергия по партида, открита за имот – ап. 19 на ул.”*******” № 2, вх.”В”, ет.6 в гр. Ловеч през период 01.01.2004 г. – 31.12.2014 г. /л.244-250/), съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

 1. Информацията, която се съдържа в приложената на л.226 от НЧХД № 564/2016 г. молба води до заключение, че тъжителя Р.Р. (а заедно с него – и съпругата му) са узнали за извършеното престъпление на датата 13.01.2015 година. При това положение както тъжбата, така и направеното допълнение към нея следва да се считат за процесуално допустими, тъй като и двете са подадени преди края на шестмесечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, започнал да тече от тази дата. Макар от аспект на това и доказателствата за притежаваното от тъжителите качество на длъжностни лица по чл.93 т.1 б.”А” от НК да намери коригираната с молбата от 10.06.2015 г. правна квалификация за правилна (доколкото прие, че инкриминираният с молбата период 08.12.2015 г . – 29.12.2015 година и съответния входящ номер /295000-1758 вместо действителния такъв 295000-1851/ към постъпилият на 11.12.2014 година сигнал се дължат на допусната техническа грешка) съдът констатира, че тази молба и самата тъжба не са в състояние да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия по цялото предявено обвинение заради непълното описание на съставомерните за престъплението по чл.147 ал.1 от НК данни, които са изнесени в тях. В нито една от двете няма позоваване на определени обстоятелства, упоменати от тъжителите във формулираното искане за осъждане на посоченото лице, въз основа на които те са счели, че в трите писмени изложения, подадени до Директора на ОД на МВР - Ловеч, П. е разгласил конкретни клеветнически твърдения за личността на всеки от тях. Казаното важи и за престъплението по служба, за което се сочи в подадения от П. сигнал на 11.12.2014 година, което също не е свързано от тъжителката К. Р. с конкретни обстоятелства от тези, съдържащи се в сигнала или в някое от останалите две писмени изложения, обхванати от предмета на предявеното обвинение. Поради това разглеждащият НЧХД № 314/2015г. съдебен състав е следвало да остави тъжбата без движение и да даде указания за допълването на същата чрез надлежно посочване на обстоятелствата, отнасящи се до съответната част от предявеното обвинение, в определен срок, който (с оглед на момента за узнаване на престъплението и указаното в чл.81 ал.3 от НПК) е изтичал най-късно на 13.07.2015 година. Тези действия не са били предприети до момента за постановяване на издадената по него присъда, а това е довело до невъзможност да се отговори на поставените в чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК въпроси, които следва да бъдат обсъдени в рамките на настоящото НЧХД № 564/2016 година във връзка с тях. Въз основа на изложеното, и след като отчете непрецизното съдържание на тъжбата и молбата към нея от 10.06.2015 година относно въпросните обстоятелства, което не дава практическа възможност да се прецени дали (и ако да – кои от всички) конкретно отразени в трите писмени изложения данни съставляват клеветнически твърдения за личността на двамата съпрузи или такива, които са свързани с приписаното на тъжителката К. Р. престъпление по служба по повод на служебните й действия като „Главен разследващ полицай – началник на отдел „Досъдебно производство”” в ОД на МВР Ловеч по съответното ДП под № 142/2014 г., образувано и водено към момента за подаване на сигнала в нея, съдът прие, че подс. К.П. следва да бъде оправдан по отношение на отнасящата се до същите част от първоначално предявеното обвинение против него.

2. Приложените по делото доказателства водят до извод, че тъжителят и неговата съпруга не са взели участие в строителството на ЖСК „Пролет”, както и че са придобили собствеността върху жилището след неговото приключване. Датата и правния способ за придобиване не са установени, но въз основа на данните в представените на л.181-л.183 и л.244-л.250 към НЧХД № 564/2016 г. материали във връзка с датите за откриване на съответните партиди за ел. енергия (24.11.2005 година) и вода (14.06.2007 година), както и имената на титуляра (в лицето на тъжителя Р.Р.) по всяка една от тях, може да се заключи, че същото събитие се е случило в доста по-ранен момент от датата (09.03.2015 година) за подаване на декларацията по чл.14 от ЗМДТ във връзка с декларирането на апартамента пред Община Ловеч, от която е започнало начисляването и заплащането (текущо, за 2015 година, и бъдещо, за следващите години – бележката е на съда) на данъка и таксата за битови отпадъци за него. Освен това следва да се има предвид че според извлечението, приложено към писмото на „В и К” АД Ловеч, за всеки месец през периода от октомври 2007 година до 31.12.2014 година тъжителят е заплащал парични суми, чиито размери предполагат наличие на постоянна ежемесечна консумация на вода. Подобно е положението и по отношение на електрическата енергия, тъй като справката на л.245-250 от НЧХД № 564/2016 също установява ежемесечно заплащане на суми за консумиран ток през периода от откриване на партидата до 31.12.2014 година.

Като се базира на данните за ежемесечното заплащане на съответните суми във връзка с потребените количества вода и ел.  енергия в апартамента, които не биха били консумирани ако той не е бил обитаван от живущите в него лица, съдът прие, че използването на същият е започнало много преди датата за издаване на нотариалния акт, приложен на л.189 от НЧХД № 564/2016 г. на ГРС, с който двамата тъжители са признати за негови собственици на основание одобрен инвестиционен проект, отстъпено право на строеж и строителство, завършено на етап „груб строеж” по смисъла на §5 т.46 от ДР на ЗУТ. Закона за местните данъци и такси, който урежда данъчното облагане на недвижимите имоти в границите на населените места, не съдържа легално определение на понятието „ползване”. Белезите на същото са изведени в нормата на чл.56 ал.1 от Закона за собствеността, която определя, че „правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено”. Безспорно е, че при недвижимите имоти и двете възможности са налице. По делото обаче не са приложени доказателства и не се поддържат твърдения по отношение на обстоятелството, че през периода от откриване на партидите за ток и вода до датата за деклариране на жилището пред Община Ловеч, то е било отдадено под наем и в него са живели други лица, различни от двамата тъжители. Поради изложеното при отговора на въпроса дали то е било ползвано за целите на данъчното облагане по ЗМДТ и ако да -  от кои лица, следва да се преценява единствено това дали тъжителите са използвали апартамента според неговото предназначение, което означава да са живели в него. В подкрепа на това разбиране е не само възможността жилището да бъде обитавано и без съответната сграда, в която то се намира, съобразно категорията на строежа да е била въведена в експлоатация според указаното в чл.177 ал.2 и ал.3 от ЗУТ  (въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж), но и легалното определение на понятието „битови отпадъци”, дадено §1 т.7 от ДР на ЗМДТ, тъй като то определя тези отпадъци като резултат от жизнената дейност на хората, а същата може да се прояви само при фактическото обитаване на съответния имот.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти  се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или концесионерите – чл.11 от ЗМДТ, като данъкът (според чл.13 от този закон) се заплаща независимо от това дали имотът се ползва. Разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗМДТ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2 месечен срок общината по неговото местонахождение, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Съобразно чл.15 ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че за да се дължи данък за сграда или за част от нея, е необходимо тя да е завършена или да е започнало нейното използване. Посочените условия са предвидени алтернативно, т.е. за дължимостта на данъка е достатъчно да е налице само едно от тях, като началния момент на задължението очевидно е свързан с датата за настъпване на хронологично първото (по ред) от тези условия. По подобен начин е разрешен и въпроса във връзка с битовите отпадъци, тъй като нормата на чл.17 ал.1 от издадената въз основа на чл.9 от ЗМДТ Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч, сочи, че „за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец на придобиване на имота”, а тази на чл.17 ал.2 – че „когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ този, през който ползването е започнало. Фактическото ползване се установява с протокол, който се връчва на ползвателя”.

Началната дата (09.03.2015 година), от която е почнало реалното плащане на установените в ЗМДТ задължения за имота, води до извод, че неговите собственици (в лицето на сем. Р.) не са заплащали данък и такса битови отпадъци през периода, изминал между момента за приключване на срока по чл.14 ал.1 от ЗМДТ (който е започнал да тече от неустановената дата, на която той е придобит) и момента, в който е започнало неговото фактическо ползване. Освен през него, същите задължения не са заплатени и за периода, изминал между момента за започване на фактическото ползване на жилището и деня за подаване на данъчната декларация пред Община Ловеч. При това положение и като отчита причините, довели до настъпване на тези обстоятелства (които се дължат на непосочените от тъжителите данни за датата, на която имота е придобит, и тези за момента, от който е почнало използването на жилището според неговото предназначение), съдът намира, че изложените твърдения в жалбата Вх. № 295000-2108 от 29.12.2014 г. не биха могли да обосноват наказателната отговорност на П., тъй като приложените доказателства установяват тяхната основателност, а с оглед на нея – и вероятната истинност на извършеното укриване на данъчни задължения и местни такси за битови отпадъци, които са посочени в тях. Поради това същият следва да бъде оправдан в частта от обвиненията, основани на тази жалба. Освен по отношение на нея, подсъдимия ще следва да бъде оправдан и по отношение на обстоятелството, че е извършил престъплението по предявеното обвинение при условията на продължавано такова, тъй като неговата наказателна отговорност би могла да се обсъжда само от аспект на евентуално извършеното престъпление във връзка със съответните твърдения, изложени в писменото предложение Вх. № 295000-1758, което (тъй като се явява едно) не би могло да доведе до приложението на чл.26 ал.1 от НК.

3. След като прецени съдържанието на писменото изложение Вх. № 295000-1758,  подадено на 08.12.2014 година до Директора на ОД на МВР Ловеч, съдът прие, че подс. К.П. е осъществил част от състава на престъплението по предявеното му обвинение. Естеството на изнесените в предложението твърдения води до заключение, че същите са били свързани от П. именно с личността на тъжителя Р. Р. и неговата съпруга, а не с друго лице (или лица), работещи в тази дирекция на посочената длъжност като юрист. Доколкото това е така, те се явяват напълно относими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение независимо от погрешно изписаното фамилно име (М.и) на семейството в него. Нито едно от събраните по делото доказателства не установява двамата тъжители да са извършвали клевета под каквато и да било форма по отношение на подсъдимия преди датата за подаване на предложението. В следствие на това и като е изложил в него твърдения, чрез които им е приписал, че те са извършили такова престъпление, той сам е осъществил състава на престъпление по смисъла на закона. В показанията на разпитаните св. М.И. и В.Б. се съдържат данни за вербален конфликт, както и за неконкретизирани от свидетелките думи, които са били разменени между Р. и подс. П. по време на срещата във фризьорския салон, проведена около две седмици преди сочената в предложението дата 03.12.2014 г., но не и такива, които да подкрепят основателността на изложените в него твърдения за рекет, изнудване или заплахи под каквато и да била форма от тъжителя по отношение на П.. По делото не са налице данни, които да доказват, че някой от двамата тъжители е подал сигнала, въз основа на който е била проведена проверката в студиото за красота, поради което не може да се счита, че това е извършено действително от тях. В този смисъл са не само фактическите положения, приети за установени в рамките на разследването по ДП № 142/2014 г. и изложени в постановлението от 22.04.2015 г. на Районна прокуратура - Ловеч, но и данните (л.240) в справката с Рег. № 295р-170/07.01.2015 г., приложена на л.239-240 от НЧХД № 564/2016 г. на ГРС, от които е видно, че проверката във фризьорския салон е била извършена по утвърден план (Рег. № 295р-3544/03.12.2014 г.) от Директора на ОД на МВР Ловеч, поради което двамата тъжители (които при това не са присъствали лично на нея) явно нямат никакво отношение към този сигнал. Дори и обратното да се приеме за доказано, следва да се отбележи, че същият сигнал по никакъв начин не може да обоснове основателността на формираните в П. убеждения, според които чрез него (очевидно с оглед на по-късно прекратеното наказателно производство по ДП № 142/2014 г.) Р. са го наклеветили, като са му приписали престъпление по чл.234в ал.1 от НК, което той не е извършил, използвайки при това служебното си положение на лица, работещи в структурата на ОД на МВР Ловеч. Основание за това заключение може да бъде изведено от обстоятелството, че не сигнала, а именно първоначално установените при проверката данни във връзка с водомера и липсата на открита партида за отделното отчитане на потребената в салона вода, са станали причина за извършеното процесуално - следствено действие „оглед на местопроизшествие”, въз основа на което, в съответствие с указаното в чл.212 ал.2 от НПК, е било образувано и наказателното производство по посоченото дознание. Фактът дали всички тези данни са били известни на подсъдимия към датата за подаване на самото предложение не е установен, но при неговото заглавие (което също доказва основателността на обвинението заради изразената чрез същото категорична убеденост на автора в предумишлено извършено от тъжителите престъпление) следва да се заключи, че П. не е изпитвал никакви съмнения по отношение на тях, които биха дали основание да се обсъжда друг вид (евентуален) умисъл, съставомерен за обвинението по смисъла на закона. С оглед на изложеното до тук и като отчете съдържащите се в предложението твърдения, съдът прие, че подс. П. е осъществил състава на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 пр.2-ро от НК от обективна страна. При подаване на въпросното предложение той е действувал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал общественоопасните последици от него (вкл. и заради яснотата, че не е разполагал с доказателства за установени обективни факти, които да подкрепят основателността на твърденията за конкретно приписаните престъпления на семейство Р.) и въпреки това е целял тяхното настъпване, възникнало чрез довеждане на съдържащите се в сигнала твърдения до знанието на трети лица.

I. При така установената фактическа обстановка и въз основа на посочените по-горе доводи и съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 08.12.2014 година, в град Ловеч, в писмено предложение Вх. № 295000-1758, подадено до Директор на ОД на МВР Ловеч на тази дата, озаглавено „за мирно разрешаване на казуса – предумишлено престъпление, замислено и изпълнено от юриста на МВР Ловеч Р. М. и съпругата му”, е приписал на тъжителя Р.Д.Р. ***, ЕГН **********, престъпления клевета и рекет, осъществени от него в качеството му на длъжностно лице – служител в ОД на МВР Ловеч, при и по повод изпълнение на службата му, подс. К.А.П. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 пр.2-ро от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Въз основа на изложените съображения съдът призна подс. К.П. за невинен в това на 29.12.2014 година, в гр. Ловеч, чрез жалба с Вх. № 295000-2108 от тази дата, подадена до Директор на ОД на МВР Ловеч, да е приписал на тъжителя Р.Д.Р., ЕГН **********,  престъпление против данъчната система – укриване на данъци и кражба; в това да е изложил клеветнически твърдения по отношение на него, както и в това осъщественото престъпление да се явява извършено по отношение на тъжителя през периода 08.12.2014 година – 29.12.2014 година при условията на продължавано такова по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДА в свързаната с посочените обстоятелства част и по така предявеното против същият първоначално обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Подс. К.П. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления съобразно реда, установен Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като последиците от трите постановени осъждания по отношение на него са били заличени от настъпила реабилитация по смисъла на закона. Поради това, тъй като за извършеното престъпление законът е предвидил „Глоба” в размер от 5000 до 15 000 лева и „Обществено порицание”, а от същото не са причинени имуществени вреди, съдът прие, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за приложението на чл.78а ал.1 от НК. В съответствие с тях, след като призна П. за виновен по предявеното обвинение, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото по този текст административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подс. К.П.; факта, че той вече е бил осъждан за престъпления по Глава II-ра Раздел VII-ми от Особената част на НК, в т.ч. за клевета, осъществена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, т.е. за престъпление с идентична правна квалификация като същото, инкриминирано чрез предявеното обвинение по настоящото дело; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от П. престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, произтичаща от броя на приписаните престъпления на тъжителя, които са повече от едно.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, при които на подс. П. би следвало да се определи наказание към средния размер на съответната глоба, предвидена от закона. Подобен размер обаче не е възможно да бъде наложен, тъй като при наличието на необходимост от определяне на наказание за още едно престъпление по Глава II-ра Раздел VII-ми от Особената част на НК, извършено по отношение на тъжителката К. Р. и указаното в чл.355 ал.2 от НПК, това би довело до нарушаване на забраната за влошаване на положението на осъденият по същество. С оглед на горното, след като отчете естеството на посочените за установени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и липсата на данни за имущественото положение и размера на получаваните от подсъдимия доходи, наложи на подс. П. предвиденото в нормата на чл.78а ал.1 от НК наказание “Глоба” малко над визирания в нея минимален размер, а именно – от 1500 лева, която същият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, като прие, че по този начин, с подобно по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление, ще се създадат ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл.36 от НК.

II. При така установената фактическа обстановка и въз основа на посочените по-горе доводи и съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 08.12.2014 година, в град Ловеч, в писмено предложение с Вх. № 295000-1758, подадено до Директор на ОД на МВР Ловеч на същата дата, озаглавено „за мирно разрешаване на казуса – предумишлено престъпление, замислено и изпълнено от юриста на МВР Ловеч Р. М. и съпругата му”, е приписал на тъжителката К.С. ***, ЕГН **********, престъпления клевета и рекет, осъществени от нея в качеството й на длъжностно лице – служител в ОД на МВР Ловеч, при и по повод изпълнение на службата й, подс. К.А.П. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 пр.2 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Въз основа на изложените съображения съдът призна подс. К.П. за невинен в това на 11.12.2014 година, в град Ловеч, в писмен сигнал с Вх. № 295000-1758 от тази дата, подаден до Директор на ОД на МВР Ловеч, да е приписал на тъжителката К.С.Л.-Р., ЕГН ********** престъпление по служба, осъществено във връзка със служебните й задължения като Началник Отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР - Ловеч по досъдебно производство, водено срещу К.А.П.; в това да е изложил клеветнически твърдения по отношение на нея; в това на 29.12.2014 година, в град Ловеч, чрез жалба с Вх. № 295000-2108 от тази дата, подадена до Директор на ОД на МВР - Ловеч, да е приписал на тъжителката престъпление против данъчната система – укриване на данъци и кражба; както и в това осъщественото престъпление да се явява извършено по отношение на нея през периода 08.12.2014 г. – 29.12.2014 година при условията на продължавано такова по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДА в свързаната с посочените обстоятелства част и по така предявеното срещу него първоначално обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Съображенията, изложени във връзка със съществуването на предпоставките, които обуславят приложението на чл.78а ал.1 от НК за  престъплението, извършено по отношение на тъжителя Р.Р., важат напълно и за онова, осъществено спрямо неговата съпруга, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни отново. Въз основа на тях и на съществуващите основания за приложението на този законов текст, след като призна П. за виновен в извършването на посоченото престъпление, съдът освободи същият от наказателна отговорност, като му наложи установеното административно наказание „Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление по отношение на тъжителката, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подс. К.П.; факта, че той вече е бил осъждан за престъпления по Глава II-ра Раздел VII-ми от Особената част на НК, в т.ч. за клевета, осъществена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, т.е. за престъпление с идентична правна квалификация като тази на същото, инкриминирано чрез предявеното обвинение по настоящото дело; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от П. престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, произтичаща от броя на приписаните престъпления на самата тъжителка, които са повече от едно.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, при които на подс. П. би следвало да се определи наказание към средния размер на съответната глоба, предвидена от закона. Подобен размер обаче не е възможно да бъде наложен, тъй като при наличието на вече определеното наказание за още едно престъпление по Глава II-ра Раздел VII-ми от Особената част на НК, извършено по отношение на тъжителя Р.Р. и указаното в чл.355 ал.2 от НПК, това би довело до нарушаване на забраната за влошаване на положението на осъденият по същество. С оглед на горното, след като отчете естеството на посочените за установени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и липсата на данни за имущественото положение и размера на получаваните от подсъдимия доходи, наложи на подс. П. предвиденото в нормата на чл.78а ал.1 от НК наказание “Глоба” малко над визирания в нея минимален размер, а именно – от 1500 лева, която същият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, като прие, че по този начин, с подобно по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление, ще бъдат създадени ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл.36 от НК.

Видът на наложените административни наказания не позволява определяне на една обща глоба за двете извършени престъпления, и поради това при постановяването на присъдата съдът не е приложил разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК.

Предвид направеното искане и приложените в подкрепа на него писмени материали, въз основа на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К.А.П. да заплати на тъжителите сума в размер на 700 лева, представляваща общата стойност на адвокатския хонорар, заплатен от двамата на повереник във връзка с процесуалното представителство, осъществено от него по отношение на тях при разглеждането на НЧХД № 314/2015 г. на Районен съд - Габрово и ВНЧХД № 39/2016 г. на Габровски окръжен съд. Такъв повереник е участвал и в рамките на производството по НЧХД № 564/2016 г., но доколкото съответната сума, посочена в представения на л.110 от това дело договор за правна защита и съдействие е отбелязана само като уговорена, но не и като заплатена от тези тъжители, съдът е приел, че същата не може да се причисли към разноските, които са действително направени от тях.

Въз основа на издадената осъдителна присъда съдът осъди подс. К.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, и сума от 5 лева, дължима (според чл.11 на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК)  за всеки един изпълнителен лист – същата в случай на служебно издаване на такива за събиране на определените административни наказания „Глоба” в размер на сумите от по 1500 лева към упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

По делото не са налице данни за други направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..........................