Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………
гр.
София, ....................................... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Ц. Делова и в присъствието на
прокурора от СГП Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от съдия Гетов
ВНОХ дело № 937 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.09.2016г.
по НОХ дело № 10612/2014г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 17
състав е признал подсъдимия Й.Д.П. ЕГН **********, за невиновен в това, че за времето
от 30.09.2005 г. до 09.00 ч. на 03.10.2005 г. в с.Яна, от склад на „М.К.Х.” ЕАД
в съучастие, като съизвършител с Х.П.С. и С.Н.И., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - разбиване на катинар и халка към него, да
е отнел чужди движими вещи - 34 броя метални тръби с диаметър Ф 60 и с дължина
1.50 м всяка и 20 броя метални тръби с диаметър Ф 45 и с дължина 1.50 м всяка,
с общо тегло 700 килограма, при единична цена на килограм - 0.29 лева, като
общата стойност на инкриминираните вещи е 203.00 лева, собственост на „М.К.Х.”
ЕАД от владението на MOJI - М.Г.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същото присъда съдът е признал подсъдимият Х.П.С., ЕГН ********** за невиновен в това, че за времето от
30.09.2005 г. до 09.00 ч. на 03.10.2005 г. в с.Яна, от склад на „М.К.Х.” ЕАД в
съучастие, като съизвършител с Й.Д.П. и С.Н.И., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - разбиване на катинар и халка към него, да
е отнел чужди движими вещи - 34 броя метални тръби с диаметър Ф 60 и с дължина
1.50 м всяка и 20 броя метални тръби с диаметър Ф 45 и с дължина 1.50 м всяка,
с общо тегло 700 килограма, при единична цена на килограм - 0.29 лева, като
общата стойност на инкриминираните вещи е 203.00 лева, собственост на „М.К.Х.”
ЕАД от владението на MOJ1 – М.Е.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът
е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу
присъдата е постъпила протест от прокурор при СРП, в който се сочи, че
атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована. Моли присъдата да бъде
отменена, като бъде постановена друга такава, с която двамата подсъдими да бъде
признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като им бъдат наложени
наказания към минимума, предвиден в закона. В протеста се твърди, че съдът
превратно е тълкувал събраните по делото гласни доказателства, както и че
неправилно не е кредитирал показанията на св. Р.А., дадени на ДП, като и на
показанията на св. С.И..
В
закрито заседание на 23.02.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, като по същество доразвива
доводите, изложени в същия.
В
съдебно заседание защитника на подс. П. и на подс. С. – адв. П. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като
законосъобразна и правилна.
Подсъдимият
П. и подсъдимият С., р.пр., не се явяват пред въззивния съд и не вземат
становище по протеста.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в протеста,
въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото
фактическа обстановка, поради което настоящия съдебен състав не намира за
необходимо да преповтаря.
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че от
събраните по делото доказателства, обсъдени в своята съвкупност, не се установява по
несъмнен начин, съобразно чл. 303, ал. 2 от. НПК, че подсъдимите П. и С. са
осъществили от обективна страна състава на престъплението, за което са
обвинени, като са отнели инкриминираните
вещи от владението на св. М.И.. Първоинстанционният състав подробно е
анализирал всички събрани по делото доказателства и е дал подробна аргументация
защо не кредитира показанията на св. С.И., дадени в с.з. и на св. Р.А.. Настоящият
съдебен състав споделя напълно тези доводи на контролирания съд. Тъй като
протестът на прокуратурата е именно в този смисъл, т.е. че следва да се
кредитират показанията на св. Р.А., дадени на ДП, следва да се отбележи , че
единствено на неговите показания, прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, не
може да почива осъдителната присъда по аргумент на чл. 281 ал.8 от НПК. В този
смисъл съдът не споделя доводите на прокурора, изложени в протеста.
Въззивният съд не споделя и доводите на прокурора в
протеста, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на
св. С.И. / наказателното производство по отношение на когото е приключило със
сключено споразумение, с което се е признал за виновен за извършеното
престъпление /. Както бе посочено по-горе районният съд е дал подробна
аргументация на това. Съдът е констатирал редица противоречия 1/ в самите
показания на св. И.и 2/ между тях и другите събрани по делото доказателства /
обясненията на двамата подсъдими, показанията на св. Р.А. и М.И. /. Така
например по делото е безспорно установено, че св. С.И. е закарал
инкриминираните вещи с конска каруца в пункта за изкупуване на вторични
суровини, но самият той твърди, че към инкриминираната дата не е имал конска
каруца и не е закарал с нея вещите. Освен това св. Асенов е категоричен в
показанията си, че именно св. И.сам е докарал с конска каруца инкриминираните
вещи, като същевременно категорично отрича, че подсъдимите П. и С. били във
владение на процесните вещи и са ги предали в пункта заедно със св. Илиев. Ето
защо настоящият съдебен състав напълно споделя подробната аргументировка на
първоинстанционния съд относно кредитирането на показанията на св. С.И..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при
цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства не са установени
нито преки, нито косвени доказателства и доказателствени средства, които да
обосноват извода за осъществяването на инкриминираното деяние от подс. С. и подс.
П.. Безспорно е, предвид разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, че за постановяване
на осъдителна присъда е необходимо категоричното установяване на всички
обективни и субективни елементи на престъпния състав, като съдебната практика
допуска възможността за осъждане на подсъдимия, което да се основава единствено
на косвени доказателства, но при положение, че веригата от тези косвени доказателства
е непрекъсната и по категоричен начин изключва всички останали възможни версии
за случилото се, като без съмнение установява авторството на деянието, т. е. обвинението
да е доказано по несъмнен начин. В случая обаче осъдителната присъда би
почивала преимуществено на предположения за осъществяване на изпълнителното
деяние и конкретните действия на подсъдимите. Ето защо изводите на
първоинстанционния съд за недоказаността на обвинението, до което достига и
настоящият състав, следва да бъдат споделени изцяло.
При
извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила или необоснованост, поради което прима, че същата следва
да бъде потвърдена.
С
оглед на изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334 т.6 НПК,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 30.09.2016г.
по НОХ дело № 10612/ 2014г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 17
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.