Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 15.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично
съдебно заседание на 17 декември, Две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д.№ 161/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт П.Б., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 7501,77 лв. частична главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит № 2237288/18.04.2016г. по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г., възнаградителна лихва в размер на 2879,79 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., обезщетение за забава в размер на 631,59 лв. за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1451/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
В условията на евентуалност в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, ищеца желае съдът да постани решение, с което да осъди ответника Р. М.А. да му заплати сумата от 7501,77 лв. частична главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит № 2237288/18.04.2016г. по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г., възнаградителна лихва в размер на 2879,79 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., обезщетение за забава в размер на 631,59 лв. за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба 05.02.2019, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Р.А. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същият е депозирал писмено становище, което не съдържа реквизитите по чл.131 от ГПК на писменият отговор и не е подписано от него. Депозирано е от Саша Ангелова Сименова в качеството й на пълномощник на ответника, но същата не е представила надлежно пълномощно в настоящето исковото производство, респ. няма представителна власт по делото. Посочва в становището, че главницата е платена по кредита със сигурност, с което оспорва иска за главница. Поради тази причина съдът приема, че в случая ответника А. не е депозирал отговор по чл.131 от ГПК в законоуустановеният срок и по надлежният ред.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1451/2018г. на РС-Б.С.. Допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието първоначално и допълнително заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1451/2018г. на РС-Б.С. срещу длъжника Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 872/08.11.2018г. в полза на „АСВ” ЕАД-С. за сумата от 7501,77 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит № 2237288/18.04.2016., възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 2879,79 лв., обезщетение за забава в размер на 631,59 лв. за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 220,26 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на и 50,00 лв. съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.
В срока по чл.414 от ГПК длъжника Р.А., чрез надлежно упълномощеният си пълномощник С.А.С. с нотариално заверено пълномощно по ч.гр.№ 1451/2018г. по описа на РС-Б.С. е възразил срещу така издадената заповед, като е посочил, че е изпълнил изцяло задължението си и е представил вносни бележки за преведени парични суми.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 161/2019г. по описа на БСлРС.
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен кредит №2237288/18.04.2016г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и Р.М.А. в качеството му на Кредитополучател, първият е предоставил на втория сумата от 30900,00 лв. /тридесет хиляди и деветстотин лева/, която сума включва чистата стойност на кредита в размер на 30000,00 лв. и такса за разглеждане на кредита в размер на 900,00 лв. Чистата стойност на кредита от 30000,00 лв. е преведена на дата 18.04.2016 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора. Страните са постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен и в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 3656,40 лв., за което Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 21.11.2017 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 15,49 %. Подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 29 844,00 лв.
Кредитополучателят с подписването на договора се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 64399,55 лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 536,67 лв. Първата погасителна вноска е дължима на 21.04.2016 г., а последната е с падеж на 21.03.2026г., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Кредитополучателят е погасил част от дълга в размер на 7740,88 лв., с която са погасени както следва: възнаградителна лихва-5170,75 лв., главница-1988,54 лв., застрахователна премия- 578,93 лв. и лихва за забава- 2,66 лв., а в останалата част до пълният размер не е погасен от длъжника(ответника по делото).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 631,59 лв. за периода от 21.06.2017 г. до 18.11.2018г./датата на подаване на заявлението в съда/.
В исковата молба ищеца посочва, че на 17.01.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Р.М.А., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2237288/18.04.2016 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор.
До ответника А. са изпратени 2 броя по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с изх. № УПЦ-П-УКФ/2237288 от 29.01.2018 г. с известие за доставяне посредством Български пощи ЕАД и с изх. № УПЦ-С-УКФ/2237288 от 28.01.2019 г., изпратено посредством куриерска фирма. И двете уведомления са изпращани на постоянния адрес на длъжника посочен в Договора за кредит, който е и негов адрес за кореспонденция. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, „А.з.с.н.в.”, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което АСВ има изрично пълномощно от „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Ищеца с и.м. е представил заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2237288 от 29.01.2018 г. и с изх. № УПЦ-С-УКФ/2237288 от 28.01.2019 г., които да бъдат връчени на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея./Позовава се на Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о. на ВКС/.
Поради неиздължаване от страна на ответника А. на целият кредит в законоустановените срокове съгласно погасителният план, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита за претендираните искови суми.
Ответника Р.А. не се явява в с.з., не се представлява, не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията изложени във възражението.
От допуснатата и изслушана ССчЕ, чието първоначално и допълнително заключение не е оспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по процесния договор за кредит на ответника е отпусната чиста сума на кредита в размер на 30 000 лв. и съответно 900 лв. такса за разглеждане на кредита. Сумата е преведена по банкова сметка ***, на която той е титуляр. Преводът е станал на 18.04.2016г.
Има частично погасявани вноски по кредита от страна на ответника, които са подробно описани в заключението и чиито общ размер на погасена главница е 1 988.54 лв. съответно, възнаградителна лихва погасна в размер на 5 170.75 лв., застрахова премия погасена в размер на 457.05 лв. и погасена лихва за забава в размер на 2.66 лв.
Към новото дружество АСВ ЕАД няма направени погашения.
Кредитополучателят е изпаднал в
забава на 21.06.2017г. Вещото лице посочи, че непогасените вноски по процесния
договор за кредит са в общ размер на 34 058.44 лева, от които:
28 911,46 лева – остатък главница, 2879,79 лева – остатък договорна лихва,
2267,19 лева – остатък лихва за забава.
От допълнителното заключение на вещето лице се установява, че размерът на непогасената главница по процесния кредит за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г. възлиза на 7501,77 лева.
Размерът на непогасената договорна лихва по процесния кредит за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г./датата на цедиране на задължението/ е 2879,79 лева.
Размерът на лихвата за забава, вследстиве на забавено плащане по процесния договор за кредит, считано от 21.06.2017г. до 08.11.2018г./датата на подаване заявлението в съда/, възлиза на 631,59 лева.
Размерът на лихвата за забава по процесния договор за кредит за периода от 08.11.2018г. до 05.02.2019г./датата на подаване на исковата молба/ възлиза на 185,46 лева.
Вещото лице прави допълнително уточнение, вследствие на уточнение на ищеца, изложено в молба с вх. № 8445/12.12.2019г., а именно, че лихвата за забава за периода от 21.06.2017г. до датата на входиране на исковата молба – 05.02.2019г. възлиза общо на 817,05 лева.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.По иска с правно
основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК
вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявените при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД,
чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника, който н срока по чл.414 от ГПК е
депозирал възражение срещу издадената заповед.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото
лице по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № 2237288 от 18.04.2016г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ответника е отпусната сумата от
30900.00 лева, като чистата стойност от 30 000,00 лв. е преведена на
18.04.2016г. на ответника по посочена от него в договора банкова сметка, ***/л.85
от делото/. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение
отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 120 равни месечни
вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в размер на 536,67 лева в срок до 21.03.2026г.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 7619,00 лева
на датите, посочени в табличен вид от заключението, както следва: 1988,54 лв. е
погасена част от главницата, 5170,75 лв. е погасна част от възнаградителната
лихва, 475,05 лв. е погасена част от застрахователната премия и 2,66 лв. е
погасена част от лихвата за забава. Към новото дружество „АСВ”-ЕАД ответника не
е извършил погашения на дълга.
Ищецът е придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 20.12.2016г. и Приложение №1 към Индивидуален договор за цесия от 17.01.2018г. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника Р.А. по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.13,ал.2, б.“а“ от ОУ към договора за кредит, които са приети от ответника и с това станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, следователно налице са предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Последната обаче не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е било месечна вноска, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Според установената съдебна практика, както и разясненията по т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от представените от ищеца писмени доказателства не се установява предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, както се твърди в исковата молба, тъй като уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/2237288/29.01.2018 г. адресирано до Р. М.А., в което се съдържа и уведомяване, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер, не е връчено на адресата. Видно от приложената обратна разписка е вписана отметка, че адресата е „преместен”. Второто писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2237288/28.01.2019 г. също няма данни да е получено от адресата. Същото обаче е изпратено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/08.11.2018г./. С оглед изложеното по-горе относно актуалната съдебна практика, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в случая е обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, получан на 11.03.2019г., видно от върнатата разписка по чл.131 от ГПК/л.53 от делото/. Няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. Поради това и следва да се приеме, че получаването на писмото за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията е станало чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което и съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор, считано от 11.03.2019г. Съгласно константната съдебна практика и задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са и решенията по чл.290 от ГПК № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО и решение № 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г., II ТО. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта./ В в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, Руешение № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
По изложените съображения
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК обоснован на настъпила предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се отхвърли като неоснователен, с всички законни последици,
вклчително и разноските в заповедното производство.
II.По предявения в евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
с исковата молба е поискал в условията на евентуалност в случай, че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК, съдът да постани решение, с което да осъди ответника Р.
М.А. да заплати на ищеца сумата от 7501,77 лв. частична главница, дължима на основание сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2237288/18.04.2016г. по неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г., възнаградителна лихва в размер на
2879,79 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., обезщетение за забава в
размер на 631,59 лв. за периода от
21.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба 05.02.2019, ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба 05.02.2019г. до окончателното изплащане
на сумите, както и направените по делото разноски по исковото производство.
Евентуално е обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен. Съдът дължи произнасяне по евентуалния иск само в случай, че отхвърли главния иск, т.е вторият иск е предявен под посоченото отрицателно условие.
В
Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на
въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била
обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на ответника, респ.
на особения му представител, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК. Следователно
предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с
връчване на книжата по делото на ответника, което е осъществено на дата 11.03.2019г.
и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от
съда. Вещото лице посочи, че
непогасените вноски по процесния договор за кредит са в общ размер на
34 058.44 лева, от които: 28 911,46 лева – остатък главница, 2879,79
лева – остатък договорна лихва, 2267,19 лева – остатък лихва за забава.
Съгласно
заключениятя на вещото лице размерът на неплатената главница по процесният договор за кредит за
периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г. е 7501,77 лв. Размерът
на непогасената договорна лихва по процесния кредит за периода от 21.06.2017г.
до 17.01.2018г./датата на цедиране на задължението/ е 2879,79 лева. Размерът на
лихвата за забава, вследстиве на забавено плащане по процесния договор за
кредит, считано от 21.06.2017г. до 08.11.2018г./датата на подаване заявлението
в съда/, възлиза на 631,59 лева. Размерът на лихвата за забава по процесния
договор за кредит за периода от 08.11.2018г. до 05.02.2019г./датата на подаване
на исковата молба/ възлиза на 185,46 лева. Вещото лице също уточни, че лихвата
за забава за периода от 21.06.2017г. до датата на входиране на исковата молба –
05.02.2019г. възлиза общо на 817,05 лева.
Видно от исковата молба се претендират по-малки суми от задълженията на ответника А., което води до извод за основателност на всяка една от претенциите – както за главницата, така и за обезщетението за забава. Независимо от обявената, макар с исковата молба, изискуемост на задължението по договора за кредит, ищецът претендира частично дължимата главница, за определен период време и вноски, поради което с оглед изводите за задължение в по-голям размер, искът се явява основателен до претендираните 7501,77 лв. като част от обща главница.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост ответникът дължи заплащането на главница в размер 7501,77 лв. за периода 21.06.2017г. до 21.01.2021г., възнаградителна лихва в размер на 2879,79 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., както и обезщетение за забава в размер на 631,59 лв. за периода от 21.06.2017г./дата на изпадане в забава на ответника/ до 05.02.2019г./датата на подаване на исковата молба/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Тази сума се дължи в този размер, тъй като не е направено своевременно изменение на иска за мораторна лихва от ищеца.
Ищеца с исковата молба и последващи молби е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника по чл.238 и чл.239 от ГПК. Същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238,ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Предявените искове по чл.422 от ГПК не са изцяло вероятно основателни, вдно от гореизложените мотиви в решението. Така описаните в и.м. доказателства не установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Следователно не е налице основние за постановяване на неприссътвено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК поискано от „А.з.с.н.в." ЕАД спрямо ответника.
III. По разноските :
С исковата молба ищеца е поискал присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 от ГПК/л.127 от делото/. В заповедното производство на ищеца са присъдени 220,26 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на и 50,00 лв., съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.
В
исковото производство ищецът е направил следните съдебно-деловодни разноски, за
които има приложени писмени /финансови/ документи: 245,00 лв. заплатена
държавна такса, 300,00 лв. за ССчЕ. Претедира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая,
сума от 300,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид и проведените съдебни
заседания, на които лично не е присъствал юрисконсулт на ищцовото дружество, но
е своевременно е депозирало писмено становище за всяко съдебно заседание.
Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът не следва да заплаща на ищцовото дружество направените от него разноски по заповедното производство в размер на 220,26 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като иска по чл.422 от ГПК е отхвърлен изцяло.
Ответникът обаче следва да заплати на ищцовото дружество направените от
последното разноски в исковото производство.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в исковото производство по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете в общ размер от 845,00 лв. от които: 245,00
лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по чл.25 НВЗПП, както и 300,00 лева за внесен депозит за вещо лице
по ССчЕ.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът :
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на
изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт С.И.Д., иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение № 872/08.11.2018г.
издадена по ч.гр.д. № 1451/2018г. по
описа на РС-Б.С. в полза на ищеца суми,
а именно: сумата от 7501,77 лв.
частична главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски паричен кредит № 2237288/18.04.2016г. по неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г., по отношение на които на основание чл.13,
ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 17.01.2018г./датата на прехвърляне на
вземането-цесията/ по Договор за потребителски паричен кредит № 2237288,
сключен на 18.04.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника
Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.,
в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
№ 1 от 17.01.2018 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 2879,79 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., обезщетение
за забава в размер на 631,59 лв. за
периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
08.11.2018г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1451/2018г. по описа на
БСлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори,
чрез пълномощника юрисконсулт С.И.Д., за
заплащане от ответникът Р.М.А.,
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, разноски в заповедното
производство в размер на 220,26 лв. заплатена
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.78,ал.8 изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрПс вр.чл.26 от НЗПрП, за които е
издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1451/2018г. по описа на РС-Б.С., като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт С.И.Д., сумата от 7501,77 лв. частична главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит № 2237288/18.04.2016г. по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017г. до 21.01.2021г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 17.01.2018г./датата на прехвърляне на вземането-цесията/ по Договор за потребителски паричен кредит № 2237288, сключен на 18.04.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника Р.М.А., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от 17.01.2018 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -05.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2879,79 лв. представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., сумата от 631,59 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2017г./датата на изпадане в забава на длъжника/ до 05.02.2019г./датата на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА Р.М.А., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на
изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт С.И.Д., сумата от 845,00 лв./Осемстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща
стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1451/2018г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: