ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 03
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Досов въззивно частно гр.дело №648 по описа за 2018
год.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано
е по възражение на Р.Х.Г. *** срещу Заповед №393/25.04.2012 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.дело №567/2012 год. по
описа на Районен съд-Козлодуй.
Във
възражението си Г. сочи,че е узнала за заповедта на 26.06.2018 год.,когато е
получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20137210400253
на ЧСИ В.Й..Молителката бланкетно се позовава на чл.423,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и
сочи,че невръчването на заповедта за изпълнение я е лишило от възможност на
депозира възражение против същата.
Иска
на основание чл.423,ал.3 и ал.4 ГПК съдът да приеме възражението й,да спре
изпълнението на издадената заповед за изпълнение и да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на
процедурата по чл.415,ал.1 ГПК.
Представя
запорно съобщение на ЧСИ Й. изх.№6844/07.06.2018 год. до "Тита
Консулт"ООД-гр.София за запор на трудовото й възнаграждение,като в
допълнителна молба вх.№4954/26.08.2018
г. сочи,че това дружество е било неин работодател до 29.05.2018 год. В същата
молба сочи,че е получила единствено запорното съобщение,което бившият й
работодател е изпратил на нейния e-mail адрес. Други книжа по
изпълнителното дело не е получавала..
Постъпил
е отговор от заявителя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.-клон
България" - гр.София, който чрез юрисконсулт П.П. оспорва възражението. Счита,че
не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК с оглед липсата на доказателства за особени непредвидени
обстоятелства, които длъжникът не е могъл да преодолее.
Моли
да не се приема възражението.
Врачанският окръжен съд,след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Частно гражданско дело №567/2012 год. по описа на РС–Козлодуй
е образувано по заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Х.Г. за следните
суми : 263.68 лева главница;15.93 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.09.2008 год. до 15.01.2009
год. ; 103.24 лева лихва за забава върху главницата
за периода от 31.10.2008 год. до 17.04.2012 год.; законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2012 год. год.,до окончателното й изплащане. Поискано е
и присъждане на направените разноски - 25.00 лева платена държавна такса и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №393/25.04.2012 г., с която е разпоредено длъжникът Г. да заплати на
"БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София посочените в заявлението суми.
Заповедта за изпълнение е изпратена до посочения в
заявлението адрес на длъжника: гр.Козлодуй,ж.к. ***.Съобщението е върнато в
цялост с отметка,че адресът е непълен. Съставът на РС-Козлодуй е извършил
служебна справка за
постоянния и настоящ адрес на длъжника и е констатирал, че същите са следните:
гр.Козлодуй,ж.к. ***. Съобщението е изпратено на адреса,установен като
постоянен и настоящ,но отново е върнато в цялост с отметка на длъжностното
лице,че адресът е посещаван многократно,но не е открит никой. Отразено е
също,че по данни на съседи адресатът живее на адреса,но рядко го виждат. Районният
съд е разпоредил
връчване по реда на чл.47 ГПК. Уведомлението е залепено на 17.08.2012 год. на входната врата на апартамента и е
пуснато в пощенската кутия на ап.7 и след
изтичането на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК първоинстанционният съд е
постановил разпореждане от 21.09.2012 год., в което е приел,че заповедта е
влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.Такъв е издаден на
същата дата 21.09.2012 год.
Въз основа на Заповед №393
/25.04.2012 год. и изпълнителния лист от 21.09.2012
год. е образувано изпълнително
дело №20137210400253 (изп.дело №253/2013 год.) по описа на ЧСИ В.Й.,по което на 07.06.2018
год. до работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение за запор на трудово
възнаграждение.Възражението по чл.423 ГПК е депозирано пред РС-Козлодуй на 06.07.2018
год.
При
така установеното съдът намира следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок.
Съгласно чл.423
от ГПК,длъжникът следва да подаде възражението си пред въззивния съд в
едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. В настоящия случай
длъжникът Р.Г. е узнала за заповедта най-рано на 07.06.2018 г.,когато до
работодателя й е изпратено запорно съобщение. Възражението е депозирано пред
РС-Козлодуй на 06.07.2018 год., т.е. същото е в срок,поради което се явява
допустимо. Тук следва да се отбележи,че началният момент на срока по чл.
423,ал. 1 ГПК за подаване на възражението започва да тече от узнаването на
заповедта,като узнаването не може да се отнесе към момента на връчването й, тъй
като тогава биха се обезсмислили основанията по чл.423,ал.1,т.1-
4 ГПК.
Разгледано по същество,същото е неоснователно по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда възможност за
длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него
и влязла в сила заповед за изпълнение,да подаде възражение пред въззивния
съд,ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания:1)заповедта
за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е
била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България;3)длъжникът не е могъл да
узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства,или
4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В случая длъжникът Г.
се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1,т.1 ГПК,като излага доводи,че заповедта за изпълнение въобще не й е била връчвана. Позовава се
и на чл.423, ал.,1,т.2 ГПК,без да излага доводи.
Първата от горепосочените хипотези-по чл.423,ал.1,т.1 ГПК,е налице, когато
са нарушени правилата за връчване на съобщения.Хипотезата на чл.423,ал.1,т.2 ГПК е налице,когато
заповедта за изпълнение е връчена на друго лице (а не лично на адресата) и в
деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България (т.е. третото лице,на което е връчена заповедта,не е
могло да му я предаде).
В конкретния случай се касае до издадена заповед за изпълнение на задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжник – физическо лице,подлежаща на връчване по правилата за
връчване на призовки и съобщения на физически лица по чл.43 и
сл. ГПК.Съгласно чл.45 ГПК,съобщенията се връчват лично на адресата.В чл.
47,ал.1 вр. с ал.7 ГПК е посочено,че когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса и не
се намери лице,което е съгласно да получи съобщението,връчителят залепва
уведомление на вратата,в което се посочва (съгл. ал.2),че книжата са оставени в
канцеларията на съда,както и че могат да бъдат получени там в двуседмичен срок
от залепване на уведомлението.Съгл. ал.3
на чл. 47 ГПК,когато ответникът не се яви да получи книжата,съдът указва на
ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация.Съгл. ал.5 на същия
член,съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от
канцеларията на съда.
В
настоящия случай не са били допуснати нарушения от заповедния съд на
горепосочените разпоредби,които да доведат до ненадлежно връчване на заповедта
по смисъла на чл.
423, ал.1, т.1 ГПК.
След
като е установено,че посочения в заявлението адрес е непълен, съдът е извършил справка в НБД за адресната регистрация на Р.Г.,
като видно от приложената Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 год.(л.20 от заповедното производство),постоянният и настоящ
адрес на Р.Х.Г. ***.Този факт не се оспорва от нея,тъй като този адрес е
посочен и във възражението по чл.423 ГПК.Съобщението е изпратено на установения
адрес,но е върнато в цялост с отметка,че адресатът е търсен многократно, но не
е открит.Разпоредено е залепване на уведомление ,като в двуседмичния срок по
чл.47,ал.2 ГПК длъжникът не се е явил в съда,за да получи книжата.При това
положение заповедният съд правилно е приел за редовно връчването след изтичане
на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.
Не е
налице и хипотезата на чл.423,ал.1,т.2 ГПК,на която длъжникъл бланкетно се
позовава.На
първо място не е установено по делото трето лице да е получило заповедта за
изпълнение със задължение да я предаде на длъжника,а на следващо място Р.Г. не
е представила никакви доказателства, че към датата на връчване на заповедта не
е имала обичайно местопребиваване в Република България.
С оглед всичко
гореизложеното настоящият съдебен състав намира,че заповедта за изпълнение е
била връчена надлежно на длъжника и не са налице предпоставките на чл.423,ал.1,т.1 и т.2
ГПК за приемане на възражението му.
За яснота следва
да се отбележи,че при постановяване на своето определение съдът изхожда от
редакцията на чл.47 от ГПК преди измененията, обнародвани в ДВ бр.86/27.10.2017
год.
Водим от
горното,Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ
ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на длъжника Р.Х.Г. ***, ЕГН ********** срещу Заповед №393/25.04.2012 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.дело №567/2012 год. по описа на Районен
съд – Козлодуй
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.