Решение по дело №4097/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260315
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330204097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260315

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

01.03.2021                                                                    гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 4097 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/ № 20-0329-000200 от 06.02.2020 г. на Началник  на РУ Раковски към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.         

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0329-000200 от 06.02.2020 г. на Началник  на РУ Раковски към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.         

Жалбоподателят Р.С.П., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.Д.. 

Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 02.02.2020 г. от актосъставителя К.С.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Р.С.П., ЕГН ********** за това, че на 02.02.2020 г. в 00:51 часа в с. Калояново на ул.“Копривщица“ управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, като извършва следното нарушение: не използва предпазен колан по време на движение; Не е залепил валиден стикер ГО.  Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.100, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К.С.Т. заявява, че поддържа съставения от него акт, но няма конкретен спомен по случая.

В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Д., жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посочените административни нарушения на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.100, ал.3 от ЗДвП се явяват доказани по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – Заповеди и справката за нарушител/водач по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – П. е управлявал процесния лек автомобил без да е поставил обезопасителния си колан, както и без да е залепил валиден стикер ГО на същия.

По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е знаел, че управлява МПС без да е поставил предпазен колан и без да е поставил на предвиденото място валиден стикер за задължителната застраховка ГО. По отношение на тези обстоятелства нито в депозираната жалба, нито в съдебно заседание се излагат твърдения, оборващи така направените констатации от проверяващият орган. Следователно същите не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН, включително на чл.42, т.3, пр.2, чл.48, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 и т.6 от цитирания закон.

Не на последно място не е налице липса на териториална компетентност у наказващият орган, тъй като видно от приложените към административно-наказателната преписка Заповеди, същите предоставят пълни правомощия на издателя на обжалваното понастоящем Наказателно постановление да налага санкции за нарушения на ЗДвП, включително и извършени на територията на с. Калояново, обл. Пловдив.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

Вярно с оригинала!

МГ