№ 21241
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110153437 по описа за 2023 година
Ищецът Е. Г. М. твърди, че на 10.5.2023г. сключил с ответника договор за заем, по
силата на който да му се отпусне сумата 4000лева главница, като съгласно договора, следва
да заплати на ответното дружество сумата от 1600 лева за допълнително закупена услуга
„Фаст“ и сумата 2800 лева за допълнително закупена услуга „Флекси“. Оспорва
разпоредбата, предвиждаща заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги, като
счита същата за нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД , поради противоречие с
разпоредбата на чл.10а, 11, 19, ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143,ал.1 ЗЗП.
Ответното дружество, в срока за отговор, признава исковете и прави искане по
чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона
- чл.26,ал.1 ЗЗД , поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, 11, 19, ал.4 ЗПК във връзка
с чл.22 ЗПК и чл.143,ал.1 ЗЗП.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 10.5.2023г. ищецът и ответникът
сключили ДПК, по силата на който, ответникът предоставил на ищеца главница от
4000лева, при уговорен срок за връщане 36 месеца, при посочен ГРП 48,93 %, ГЛП 41%.
Съгласно разпоредбата на договора „параметри” по поискана и закупена
1
допълнителна услуга: при кандидатстването си за потребителски кредит, потребителят
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в
т.V”поискани от клиента допълнителни възможности” на този ДПК. Допълнителната услуга
„Фаст” е предоставена на клиента към сключване на договора, редът за използването на
услугата „Флекси” е описан в ОУ. За услугата „Фаст” се дължи възнаграждение 1600лева, за
услугата „Флекси” – 2800лева.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният
между договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител, поради което и е договор
за потребителски кредит, който не попада под изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК
се прилага в правоотношението.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Таксата за услугата „Фаст“ Е свързана с управлението на кредита, следователно,
не се дължи, и на двете основания. Относно такса „флекси“, разпоредбата е нищожна,
защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е нищожна. От своя страна,
разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата
на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея. И това
основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е нищожен,
поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изричното разпореждане на
ЗПК, прави договора недействителен. Абсолютно неотносимо е обстоятелството, че ищецът
2
се е възползвал от „правото” да предоговори по – нисък размер на вноските – както се
посочи по – горе, изложеното, предоговаряне на размер на вноските, съставлява услуга по
управление на кредита, поради което и за такава услуга на ищеца не се дължи такса.
Изложените обстоятелства за много по – големия риск, който ответното дружество поема
при сключване на договора от банкова институция, отново е неотносим – към датата на
сключването, такъв риск не е поет от него – в договора е посочено, че двете такси се дължат
без значение дали услугата е използвана от клиента, без значение дали вземането е погасено
предсрочно, а двете услуги не предвиждат насрещно задължение на кредитора да
предостави на длъжника приоритетно разглеждане на кредита и изплащане на кредита/
„фаст”/, нито задължение кредиторът да се съгласи с исканата промяна на погасителния
план / „Флекси” /, а единствено правото на длъжника да поиска извършването на тези
услуги. Следователно, както се посочи по – горе, за допълнителните услуги длъжникът е
задължен да заплати такса, без за таксата да се следва насрещно задължение на кредитора,
което противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП. Съдът намира, че договорът е нищожен, и на
друго основание. Когато към претендираната възнаградителна лихва се прибави и
възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР възлиза на над 50 %. Договорът е нищожен,
поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната дефиниция на „годишен процент
на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ – в частност за управление на кредита. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да
се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че
ответникът няма да дължи възнаградителна лихва, а възнаграждение за допълнителни
услуги, за които кредиторът няма право да получава такова. С оглед изложеното, искът е
основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Разпоредбата на
чл.78,ал.2 ГПК е неприложима, по следните съображения. Видно е, че договорът за кредит е
изготвен предварително от ответното дружество. В него е вписана дължимостта на такса за
допълнителни услуги. Единственият начин потребителят да се освободи от нищожните и
неравноправни клаузи на договора, респективно – да не дължи уговореното възнаграждение,
е като предяви установителен иск за признаването на разпоредбите за нищожни.
Отговорността за разноски е обективна. Разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК е приложима при
основателно повдигнат правен спор, а разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК се съотнася към
разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК, като обща към специална разпоредба. Разпоредбата на
чл.78,ал.2 ГПК е приложима, когато, въпреки основателно повдигнатия правен спор,
ответникът не е станал повод за завеждане на делото, и, едновременно с това, признае иска.
Въпреки признанието, направено в отговора на исковата молба, налице е констатираният от
съда факт – ответникът е изготвил договора съдържащ неравноправни и нищожни клаузи
,поради което и ответникът Е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, разпоредбата на
чл.78,ал.2 ГПК, в настоящият случай е неприложима.
Ищецът доказва разноски – 176 лева държавна такса. Претендира се присъждане на
3
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, за защита на материално затруднено лице.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер,
доколкото възнаграждението за безплатно процесуално представителство се определя от
съда и не е действителен разход. На следващо място, възнаграждението е определяемо по
реда, предвиден в чл.7,ал.2 НМРАВ, защото искът е оценяем, и то върху интереса, както е
посочено в разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата, а не върху цената на всеки от исковете.
По този начин, възнаграждението на процесуалния представител възлиза на 740 лева.
Следва да се посочи, че върху така определената сума не може да се начислява ДДС, както е
възприето и в Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 20238003101323 на ВКС.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от Е. Г. М. ЕГН ********** против
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В установителен иск, че разпоредбите на договор за
потребителски кредит № 40017310136/10.5.2023г.: предвиждащи заплащане на
възнаграждение за закупена услуга „Фаст” в размер 1600лева, и заплащане на
възнаграждение за закупена услуга „Флекси” вв размер 2800лева, са нищожни, на основание
чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.10а ЗПК/за услугата „фаст“/ и чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП/за услугата
„флекси“/.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В да заплати на Е. Г. М. ЕГН ********** с адрес
град София, ж.к.Света Троица № 374, вход В, етаж1 ,ап. 48, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
сумата 176 лева разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, да заплати на
адвокат М. В. М., Адвокатска колегия – Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 81,етаж 3, ап.Б
сумата от 740 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4