№ 4231
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от М. ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело №
20231110123069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове от „ТС“ ЕАД срещу Р. В И., с искане
да се установи, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на
762,20лв., от която 694,92лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
исковата молба, и 67,28лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
18.08.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 10.092022г. по ч.гр.д.№47402/2022г. по описа на
СРС.
Ищецът твърди, че ответницата, вкл. качеството на наследник, е ползвала
топлинна енергия за битови нужди за имот в гр.София, ж.к. *****, аб.№ ***,
за посочения в исковата молба период, като не е заплатила дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че през процесния
период ответникът е потребител на топлинна енергия, както и правилното
отчитане на топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на процесните
вземания по давност. Моли съда за отхвърляне на исковете.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТС“ ЕООД, като не
оспорва предявения от Т иск и счита същият за основателен и доказан.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
1
От приложеното ч.гр.д.№ 47402/2022г. по опис на СРС, 126 състав, се
установява, че на 10.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено следното
- длъжника И В И за заплати на ищеца сумата от от 694,92лв. – цена за
топлинна енергия за периода от май 2018г. до април 2021г. за топлоснабден
имот гр.София, ж.к. *****, аб.№ ***, лихва за забава в размер на 67,28лв. за
периода от 15.09.2019г. до 18.08.2022г. , ведно със законна лихва за забава
върху главниците от 31.08.2022г. до изплащане на вземането, както и
- ответницата Р. И. да заплати на ищеца сумата от 694,92лв. – цена за
топлинна енергия за периода от май 2018г. до април 2021г. за топлоснабден
имот гр.София, ж.к. *****, аб.№ ***, лихва за забава в размер на 67,28лв. за
периода от 15.09.2019г. до 18.08.2022г. , ведно със законна лихва за забава
върху главниците от 31.08.2022г. до изплащане на вземането.
Длъжникът И И получил издадената заповед на 30.09.2022г., като в
законовия срок не подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което по
отношение на него заповедта е влязла в сила.
По отношение на ответницата Р. И. заповедта е връчена на основание чл.
47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 22.03.2023г. съдът е дал
указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК на ищеца за предявяване на иск.
Ищецът подал искова молба, с която е искал да бъде признато за
установено, че ответницата дължи цяла сума по заповедта.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №1, том I, рег. №10, дело 1 от 1998г. по описа на нотариус Д С,
с район на действие Районен съд София, В И И е закупил недвижим имот,
представляващ апартамент № 83, намиращ се в гр. София, жк ***, блок ***,
вх. ***. Със заявление-декларация от 19.10.2005г. Велфин Истатков е поискал
да бъде открита на негово партида съгласно общите условия на Т за процесния
имот. Съгласно приетото по делото Удостоверение за наследници Велфин
Истатков е починал на 08.12.2009г., като е оставил за наследници: Д И. –
съпруга, Р. И. – дъщеря и И И – син. Видно от заявление-декларация от
13.12.2009г. Д И. е заявила желание да бъде открита партита в ответното
дружество за процесния имот на нейно име, като е посочила, че досегашния
потребител е починалият й съпруг. От приетата по делото справка от НБД
„Население“ по отношение на Д И. се установява, че същата е починала на
20.11.2018г., като е оставила за наследници ответницата Р. И., дъщеря, и И И,
син.
Приети са и документи от ТЛП – дялово разпределение за процесния
период.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период от м.05.2018 – м.04.2021г. сградата на
процесния адрес е с непрекъснато топлоснабдяване, като ежемесечно са
извършвани отчети на общите топломери. Общата дължима сума за периода
от м.05.2018г.. до м.04.2021г. след изравняване е в размер на 1224,61 лева, от
2
които за топлинна енергия – 710,37 лева, от които 490,88 лева за отопление на
имот и сградна инсталация, и 219,49 лева за битово горещно водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ се установява, че начислените суми за топлинна енергия за процесния
период са в общ размер на 1359,14лв., от които главница 1224,55лв. главница и
134,59лв. законни лихви, като няма данни за плащане на същите. Общата сума
на вземанията с настъпил падеж след 31.08.2019г. са 1202,63 лева – главница и
117,16 лева – лихви.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е
бил топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Видно от писмените доказателства през процесния период е било
налице валидно облигационно правоотношение между ищеца, от една страна,
и ответницата Р. И., Д И. и И И, от друга страна, като съсобственици на
процесния имот. Установява се, че Д И. е починала по време на процесния
период – 20.11.2018г., поради което по пътя на наследствено правоприемство,
пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията на
наследодателя при квоти по ½ са ответницата Р. И. и И И.
Поради горното съдът намира, че искът е доказан по основание,
доколкото ответницата е собственик на ½ идеална част от процесния имот,
поради което има и качеството потребител на топлинна енергия.
Що се отнася до размера на предявения иск, който се оспорва от
ответника, съдът намира следното:
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги
кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява,
3
че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от
търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.
Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на
ТЕ за процесния период.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
дължимите суми за ТЕ общо възлизат на 710,47 лева, в т.ч. за отопление
490,90 лева и за БГВ 219,57 лева, коригирани с изравнителни сметки в размер
на 1068,91 лева за доплащане и обща сума от ДИ и КИ – 155,64 за доплащане
или общо 1224,55 лева за доплащане. Същото е посочено и в съдебно-
техническата експертиза. Вещото лице е изчислило размера на законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава
до 18.08.2022г., който възлиза на 134,59 за ТЕ. Установява се още от
експертизата, че общата сума на главницата по фактури с настъпил падеж след
31.08.2019г. възлиза на 1202,63 лева, а на лихвите – 117,16 лева.
Предвид установения размер на дължимата главница, съдът следва да се
произнесе и по направеното от ответника възражение за давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33,
ал. 1 от горепосочените Общи условия.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
31.08.2019г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода м.05.2018г. – м.06.2019г. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза дължимата
стойността вземанията за процесния период с настъпил падеж след
31.08.2019г. възлизат на 1202,63 лева – главница и 117,16 лева мораторна
лихва. Доколкото обаче ответницата отговаря за ½ съгласно нейната квота в
4
съсобствеността, то искът се явява основателен 601,32 лева – главница.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответницата, сумите за доставена топлинна
енергия, които не са погасени по давност.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът намира
следното:
В чл.33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е
доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият
възлиза на 58,58 лева мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия, съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 25 лева за д.т., 400лв. за
особен представител, 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ,
вкл. е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. т.е.
общо 1125 лева. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в
общ размер на 974 лева в исковото и 34,84 лева разноски в заповедното.
Ответницата е била представлявана от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ ***, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. В. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „М“, №325А, вх. 2, ап.11,
дължи на „ТС“ ЕАД, сумата от 601,32 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2021г. за имот в гр.София, ж.к. „М“, блок ***, вх. ***, ап.83, ведно със
законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 58,58 лева за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.09.2022г. по ч.гр.д. № 47402/2022г. по описа на СРС, 126 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата от 93,60 лв.,
представляваща разликата над уважената част от иска до пълния претендиран
размер от 694,92 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., поради
погасяване на сумата по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата в размер на 8,70 лева за периода от 15.09.2019 г. до
18.08.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Р. В. И., ЕГН:
5
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „М“, №325А, вх. 2, ап.11, да
заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Я“ ***, разноски делото в размер на 974 лева в исковото
производство и 34,84 лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ТС“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6