№ 9718
гр. С, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № *********** по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Б. В. Г.,
ЕГН **********, против „В“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № ***/17.06.2024 г. на работодателя „В“ ЕООД и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата от 3 118,16 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 19.06.2024 г. – 30.06.2024; 3/ с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 456.78 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни
дни; 4/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 7 405,64 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2024 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 5/
с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за обезщетение за вреди от задържане на
трудова книжка в размер на 4 287,47 лева за периода 19.06.2024 г. – 03.07.2024 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 14.02.2023 г. е
заемалдлъжността „П“, с код по НКПД: **, при работодателя „В“ ЕООД, по силата
на сключен между него и „В“ ЕООД трудов договор от същата дата. Уговорено
било 8-часово работно време, при основно трудово възнаграждение в размер на 7
350 ,00 лева. Сочи, че ответникът възложил устно на служителя изпълнението на
трудовите задължения да се извършва дистанционно (т. нар. home office), като на
ищеца б и л предоставен служебен лаптоп. С допълнително споразумение от
03.07.2023г. страните уговорили трудовото възнаграждение да се изплаща до 23-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Сочи, че депозирал
1
двумесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
получено от ответника на 26.04. 2024 г., като в срока на предизвестието, на
19.06.2024 г., трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №
***/17.06.2024 г. на работодателя, с която на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която на
ищ еца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото му правоотношение. В тази връзка се излагат следните съображения и
твърдения: твърди, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, като
излага, че се е явявал на работа през посочения в заповедта период. Сочи, че за
период от 20 дни през месец май не разполагал със служебен лаптоп, доколкото
същият му бил отнет от ответника. На 21.05.2024 г. му бил осигурен нов лаптоп, в
който обаче липсвали всякакви програми и платформи, необходими за изпълнение
на трудовите му задължения, като въпреки това работодателят възложил на ищеца
чрез системата „JIRA“ да разработи и предостави програмен код. Излага, че за
периода от 22.05.2024 г. до 05.06.2024 г. е изпълнил трудовите си задължения, като
е изработил и финализирал програмния код, като на 10.06.2024 г. кодът бил качен в
платформата „Bitbucket”, а така също е инсталирал и всички необходими програми
за изпълнение на служебните си задължения. Относно неотчитането на работното
време в платформата „Clockify”, излага, че не е получавал писмена
заповед/инструкция или указание, че в негово задължение попада подобно
отчитане, като след отправеното му предупреждение от страна на работодателя, е
въвел работното си време за целия процесен период . Оспорва неотчитането на
работното време в “Clockify” да е еквивалентно на неявяването на работа. Твърди
още, че процесната заповед била немотивирана, доколкото липсвало
индивидуализация на вменените на служителя нарушения. По отношение
нарушението за непрестиране на работа по възложените задачи, твърди, че при
възлагане на задачите от страна на работодателя, не се посочвал срок за
изпълнение на същите, липсвала и регламентация относно механизма за предаване
и отчитане на задачите. Сочи още, че системно е предоставял на работодателя
информация относно работния процес. Поддържа се, че дори и да се установява
извършеното дисциплинарно нарушение, то наложеното дисциплинарно наказание
не съответства на тежестта на нарушението. В тази връзка се сочи, че
работодателят не е взел предвид факта, че на ищеца му е било необходимо
технологично време, в което да инсталира и настрои нужните му програми на
служебния си лаптоп, възложеният за изработка код бил изготвен от работника и
предоставен от работодателя, като след отправената му забележка, ищецът е въвел
със задна дата изпълненото в работно време от него за процесния период, което
свидетелствало за отговорно поведение и вземане предвид указанията
наработодателя. Излага, че въпреки положения труд, аз периода от 22.05.2024 г. до
18.06.2024 г. ответникът не е заплатил на служителя полагащото му се трудово
възнаграждение. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ уволнението, бил в размер на 7 405,64 лв. На
следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото
правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 14 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото
правоотношение в размер на 5 456,78 лева. Излага още, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, трудовата му книжка била задържана от работодателя,
2
като му била върната едва на 03.07.2024 г. В резултат на изложеното за ищеца
възникнали имуществени вреди, поради невъзможност да ползва обезщетение за
безработица, да реализира трудов доход. При изложените твърдения, моли, за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове. Поддържа се, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е
редовно и законосъобразно извършена от работодателя, като на работника била
предоставена възможност да даде обяснения във връзка с нарушенията на
трудовата дисциплина, за които впоследствие м у е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Излага, че ищецът системно е нарушавал трудовата
дисциплина в месеците до неговото предизвестие. Сочи, че първоначално ищецът
бил назначен да работи по проект “Каравело”, за нов клиент на работодателя, като
впоследствие бил прехвърлен да работи по друг проект - GP Station. Сочи, че по
възложения му проект ищецът не бил навлязъл в материята, изработеното от него
за периода януари 2024 - април 2024 не можело да се използва, доколкото било
нефункционално и не било съобразено с изискванията по проекта. Това наложило
работодателят да предприеме действия по пренаписването на всичко за собствена
сметка, чрез външен подизпълнител. Излага още, че ищецът пропускал и регулярни
срещи с управителя на ответното дружеството, въпреки отправената му забележка
на 12.04.2024 г. да въвежда разбивка на работното си време всеки ден, това така и
не било изпълнено от страна на ищеца. Сочи, че доколкото служителят не е
попълвал системата за електронно отчитане, то се приемало, че същият не се е явил
на работа за посочения период. Отделно, се сочи и че ищецът не е предал
възложената работа в посочените срокове. Твърди, че на 22.05.2024 г. служителят
все още не бил конфигурирал новата си служебна машина, като това се случило
едва в края на следващия работен ден - 23.05.2024 г. Излага, че на 10.06.2024 г.
ищецът качил на предоставената за това платформа извършената от него работа,
като на 13.06.2024 г. предал на работодателя служебния си лаптоп, като подписал
приемо-предавателен протокол, че не е премахвал информация от него, доколкото
била отправена такава молба до него от работодателя. Въпреки това обаче,
находящата информация била изтрита. Излага, че на ищеца действително се
дължало обезщетение за неизползван годишен отпуск, но оспорва неговия размер,
като счита, че същият възлиза на сумата от 4 669,96 лв. Оспорва предявения иск за
обезщетение за вреди от задържане на трудовата му книжка, като в тази връзка
излага, че служителят умишлено не си е взел книжката от работодателя, въпреки
че същата била надлежно оформена и готова за взимане. Отделно, посочва, че не
се дължало обезщетение за периода от 19.06.2024 г. до 27.06.2024 г., поради
отправеното от служителя предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Не се оспорва, че на ищеца се дължи заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 3 327,35 лв. за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г.
Оспорва се предявения иск за присъждане на обезщетение за периода на оставане
без работа, доколкото ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Оспорва се
предявения иск и по размер, доколкото за периода след 27.06.2024 г. не се дължало
обезщетение. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете, като
се претендират разноски по производството.
3
В срока по чл. 131 ответникът предявява насрещен иск за осъждане на Б. В.
Г. да му заплати сумата в размер на 1 250 лв., частично предявена от общия размер
на иска от 14 700 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от два месеца, поради дисциплинарно уволнение на работника Б.
В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.09.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
насрещната исковата молба. Навеждат се твърдения за нередовност на същата, а по
същество предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ето защо моли за
отхвърляне на същия.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 10.03.2025 г. ищецът е
направил искане за изменение на размера на предявените осъдителни искове, като
с протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214, ал. 1 е
допуснал исканото изменение, при което: искът с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225 КТ за обезщетение за оставане без работа, поради прекратяване на
трудовото правоотношение, вместо първоначално предявения размер – 3 118,16
лева, следва да се счита предявен за сумата от 3113,28 лева за същия период; искът
с правно основание чл. 244, ал.1 КТ следва да се счита предявен за сумата от 6
615,72 лева, вместо първоначално предявения размер - 5 456,78 лева; искът с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се счита предявен за сумата от 7 160,60
лева, вместо първоначално предявения размер - 7 405,64 лева; искът с правно
основание чл.226, ал.1 КТ следва да се счита предявен за сумата от 4 280,76 лева,
вместо първоначално предявения размер - 4 287,47 лева. Със същото протоколно
определение съдът е прекратил частично производството: по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над размера на
предявения иск след допуснатото изменение от 3 113,28 до първоначално заявения
размер – 3 118,16 лева; по иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ за разликата над
размера на предявения иск след допуснатото изменение от 7 160,60 лева до
първоначално заявения размер – 7 405, 64 лева и по иска с правно основание чл.
226, ал.1 КТ за разликата над размера на предявения иск след допуснатото
изменение от 4280,76 лева до първоначално заявения размер – 4287,47 лева.
От своя страна, в открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. ищецът по
насрещния иск е направил искане за изменение размера на същия, като с
протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал исканото изменение, при което насрещният иск следва да се счита
предявен за сумата от 14 700 лв., представляваща пълния размер на предявената
претенция.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна стрна страна:
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че страните в настоящото производство са били обвързани от
4
валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор от 14.02.2023 г.,
по силата на който ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „П“; че
със заповед на работодателя № ***/17.06.2024 г. на ищеца било наложено
дисциплинарно наказания „уволнение“ и трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 19.06.2024 г. Нещо повече, така отделените
за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като
писмени доказателства по делото – трудов договор от 14.02.2023г., както и заповед
№***/17.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
От съдържанието на трудовия договор се установява, че работникът има
право на платен годишен отпуск от 25 работни дни, за място на работа е посочено
гр. С, а работното време е уговорено на осемчасов работен ден, от 8:30 до 17:30, с
обедна почивка от 12:00 до 13:00 часа, при петдневна работна седмица, уговорено
е и двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Уговорен е размер на основното трудово възнаграждение от 7350 лв., както и
допълнително такова за продължителна работа и професионален опит в размер на
0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Видно от
сключеното между страните допълнително споразумение от 03.07.2023 г., между
същите е постигнато съгласие, считано от 01.08.2023 г. срокът за изплащане на
възнаграждение за предходния месец да е до 23-то число на текущия месец.
Трудовите задължения, характерни за заеманата от Б. Г. длъжност „П“, се
определят от длъжностната му характеристика, екземпляр от която не се оспорва,
че ищецът е получил при сключване на трудовия договор. От съдържанието на
същата става ясно, че работата на ищеца се състои в разработването на програмни
продукти и бази данни, като основните трудови функции и отговорности на
заемащото длъжността „П“ лице, са, както следва: съставя алгоритъм на програма
въз основа на задание; при необходимост консултира работодателя или ако работи в
екип, други членове на екипа и ги подпомага при изработването на задание;
предлага различни варианти на програмни решения; своевременно информира
прекия си ръководител при невъзможност да бъде изпълнено заданието;
консултира се с дизайнера по време на графичното оформление на програмния
продукт; въвежда защита срещу неправомерно ползване на програмния продукт;
участва при съставянето на ръководство на потребителя за ползване на програмата;
определя хардуерните и софтуерните изисквания за използване на нови програмни
продукти; подготвя презентация на разработения програмен продукт; демонстрира
готовия програмен продукт пред работодателя и пред клиенти на работодателя;
обучава служители на клиентите на работодателя за работа с програмни продукти;
изпълнява всички процедури и инструкции, произтичащи от въведената система
по качеството; изпълнява задачи, поставени му от прекия му ръководител и/или
работодателя, свързани с работата му; отговаря за качеството на извършваната
работа, за нарушаване на професионалните задължения и професионалната етика,
за опазване на поверителна информация и търговската тайна, за настъпили вреди
вследствие на неспазване на сроковете, за техническото състояние на поверената
му техника (компютър, принтер, скенер и т. н.), както и за предоставените му
задания, изходни данни и други документи.
Видно от приложения към делото приемо-предавателен протокол от
5
07.05.2024 г., служителят е предал обратно на работодателя MacBook Pro 14, serial
№ ***, а от приемо-предавателен протокол от 21.05.2024 г. се установява, че на
същата дата – 21.05.2024 г., работодателят е предал на служителя ThinkPad Е14,
serial № ***.
От представената по делото електронна кореспонденция, водена между
работодателя и негов консултант, се установява, че на 15.04.2024 г. работодателят е
отправил запитване до консултанта съгласно договора за консултантски услуги,
който имали, във връзка c промяна на екипа, да обобщи какви са мотивите да
поиска смяна на Боби като програмист по Каравело. В отговор от 16.04.2024 г.
консултантът е посочил, че причините били, че в последните 2-3 месеца липсвала
комуникация между тях, нямало бърза обратна връзка и проактивност за решаване
на проблемите, също така на няколко пъти трябвало да се преправя код и
функционалности, които вече били разработвани от Боби, което било излишно
разходване на ресурс и горене на средства по функции и проблеми, които е
трябвало да се решат от първият път.
Установява се от представените извадки от осъществената между страните в
настоящото производство електронна кореспонденция, че на 14.12.2023 г.
управителят на ответника е отправил молба до ищеца да си обнови клокифай, като
последният е дал положителен отговор, че ще го направи. С искане от 11.01.2024 г.
работодателят отново е приканил ищеца да си попълни клокифай, като му е
указано, да го прави през 2-3 дни, доколкото настоящият проект, по който
работили, бил такъв. В кореспонденция между страните от 23.02.2024 г.
управителят на ответното дружество дава разяснения на служителя да си попълва в
клокифай часовете от задачите и свършената работа. На 29.03.2024 г. управителят
на ответното дружество е съобщил на ищеца, че е изместил срещата за по-късен
час, при което служителят му казал, че няма да може да се включи, доколкото
тогава имал час за подстрижка. На 12.04.2024 г. управителят на ответното
дружество е попитал ищеца защо е отказал груповия разговор, в отговор на което
работникът е заявил, че няма да може да се включи, доколкото е излезнал да
свърши нещо спешно, при което управителят е заявил, че иска да знае за тези неща
в работно време. Отправена е молба от работодателя служителят да не пропуска
регулярните срещи, доколкото същите са задължителен ангажимент, който им
осигурявал време да дискутират и оперативни въпроси. Посочено е, че ищецът
разпределя работното си време относително свободно, което работодателят не е
правил на въпрос, но е важно за него да знае кога започват работа служителите му
и кога приключват, поради което е разпоредено на ищеца, считано от 15.04.2024г.,
да отбелязва началото на работния си ден в Клокифай, както и обедната си почивка
и краят на работния ден, с брийф за свършеното през деня, като в противен случай
работодателят ще трябвало да изисква допълнителни обяснения. Посочено е още,
че доста често служителят планира дейности в работно време, за които
работодателят не е известен, като това са нормални неща, но работодателят трябва
да знае, ако се случват в работно време. В отговор ищецът е заявил,че отсега ще
дава по-детайлен репорт. На 22.04.2024 г. работодателят отново е попитал ищеца
защо е отсъствал от оперативката, проведена същия ден, при което в отговор
получил, че нямало причина за това, но ищецът се бил фокусирал върху друго
нещо. Във водената между страните кореспонденция на 22.05.2024 г. работодателят
6
е разяснил на служителя възложените задачи, ищецът го е уведомил, че все още
няма настроен компютър и че ще качи сетъпа на Ларавел на 23.05.2024 г., попитал е
и къде са описани задачите, при което управителят на ответника е посочил, че
вечерта ще разпише всичко в „JIRA“, попитал е ищеца дали лаптопът му вече е
настроен, като при нужда от помощ, е заявил, че може да му помогне. На
23.05.2024 г. управителят е заявил на ищеца, че е видял, че е стартирал работа и го
е помолил да се постарае за този проект, в отговор служителят е посочил, че
действа и че днес ще качи сетъпа, посочил е, че няма проблеми с настройването на
лаптопа. Установява се, че на 13.06.2024 г. работодателят е взел поверения на
ищеца лаптоп, като е попитал ищеца защо е празен, при което последният заявил,
че е изтрил всичките си неща - папки, сетинги, достъпи, програми, като кодът го
бил качил в репото.
Представена е извадка от системата „Clockify” за периода 01.05.2024 г. –
30.06.2024 г., от която се установява извършваната от ищеца работа по часове в
посочения период. За процесния период от 22.05.2024г. до 05.06.2024г. ищецът е
въвел в системата следната извършена от него работа: на 22.05.2024 г., от 09:00:00
до 13:00:00 и от 14:00:00 до 18:00:00 - сетъп на уиндоус, на 23.05.2024 г., от
09:00:00 до 13:00:00 и от 14:00:00 до 18:00:00 - сетъп на машина и програми, на
24.05.2024 г., от 09:00:00 до 13:00:00 и от 14:00:00 до 18:00:00 - сетъп на машина и
програми, на 27.05.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 - иницилиализиране на проект и
от 13:00:00 до 17:30:00 - инсталиране на нова, на 28.05.2024 г., от 08:30:00 до
12:00:00 - User Roles for the B2B platform k04-2 - wip 1 и от 13:00:00 до 17:30:00 -
User Roles for the B2B platform k04-2, на 29.05.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 - User
Roles for the B2B platform k04-2 wip 3 и от 13:00:00 до 17:30:00 - User Roles for the
B2B platform k04-2 wip 4, на 30.05.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 - End Client
(Customer) Registration K04-3 и от 13:00:00 до 17:30:00 - End Client (Customer)
Registration K04-3 wip 2, на 31.05.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 - End Client
(Customer) Registration K04-3 wip 3 и от 13:00:00 до 17:30:00 - End Client (Customer)
Registration K04-3 wip 4, на 03.06.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 - Business
Development Specialist Registration wip 1 и от 13:00:00 до 17:30:00 - Business
Development Specialist Registration wip 2, на 04.06.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 -
Business Development Specialist Registration wip 3 и от 13:00:00 до 17:30:00 -
Business Development Specialist Registration wip 4, на 05.06.2024 г., от 08:30:00 до
12:00:00 - FE upgraeds for End Client (Customer) should be able to order KO-5 и от
13:00:00 до 17:30:00 - Fe upgrades for End Client (Customer) should be able to order
KO-5. Установява се от представената извадка и извършената от ищеца работа за
периода 06.06 – 10.06.2024 г., а именно: на 06.06.2024 г., от 08:30:00 до 12:00:00 -
End Client (Customer) should be able to order KO-5 wip 1 и от 13:00:00 до 17:30:00 -
End Client (Customer) should be able to order K0-5 wip 2, на 07.06.2024 г., от 08:30:00
до 12:00:00 - End Client (Customer) should be able to order KO-5 wip 3 и от 13:00:00
до 17:30:00 - End Client (Customer) should be able to order KO-5 wip 4, на 10.06.2024
г., от 08:00:00 до 09:00:00 - End Client (Customer) Registration kO-4 Extending the
Login component, от 09:00:00 до 12:00:00 - End Client (Customer) should be able to
order k04 Working и от 13:00:00 до 17:00:00 - End Client (Customer) should be able to
order k04-5.
От събрания в производството доказателствен материал се установява, че с
7
констативен протокол от 05.06.2024 г. управителят на ответника е констатирал
следните нарушения, извършени от ищеца, а именно: за периода от 23.05.2024г. до
05.06.2024 г. служителят не се е вписвал в електронната система на дружеството за
отчитане на работното време – „Clockify”; на пряко поставена задача от управителя
на 22.05.2024г., изразяваща се в работа по проект “К04", с конкретни задачи,
описани в системата за поставяне на задачи „JIRA“, служителят е отчел, че започва
работа по проекта на 23.05.2024г., но до 05.06.2024 г. не е качвал нищо в системата
„BitBucket”, нито е влизал в системата за поставяне на задачи след 29.05.2024г.,
като не е докладвал за затруднения при изпълнение на поставената задача или
необходимост от съдействие на друг колега със съответната специалност. Посочено
е, че посочените представляват нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.
187, ал. 1, т. 1, предл. 3-то КТ - неявяване на работа и по чл. 187, т. 3, предл. 1-во
КТ - неизпълнение на възложената работа. Поради констатираните нарушения,
работодателят е издал заповед 000001/05.06.2024 г. за откриване на дисциплинарно
производство срещу служителя, като е разпоредено на същия да бъдат снети
обяснения за извършените нарушения, след което, в случай на налагане на
дисциплинарно наказание, да се приложат критериите на чл. 189 от КТ. С оглед на
откритото дисциплинарно производство, със заповед №000002/25.06.2024г.
работодателят на основание чл. 193, ал. 1 КТ е поискал от служителя в срок до три
дни от получаване на заповедта да представи писмени или устни обяснения по
посочените нарушения на трудовата дисциплина, както и да представи
доказателства, ако разполагате с такива, в подкрепа на обясненията си. Изложено е
още, че в обясненията си служителят следва да посочи за периода от 23.05.2024г.
до 05.06.2024г. защо не е влизал в системата за отчитане на работното време, както
и какво е свършил по поставената от работодателя задача на 22.05.2024г., до
05.06.2024г., по дни.
От представената в заверен препис заповед № ***/17.06.2024г., издадена от
управителя на ответното дружество, се установява, че на ищеца Б. Г. длъжност „П“,
се вменява, че служителят не се е явил на работа за периода от 22.05.2024г. до
05.06.2024г. включително без уважителна причина и не е изпълнил поставените му
задачи на 22.05.2024г. от управителя на дружеството в системата за поставяне на
задачи в дружеството – „JIRA“. Така описаните нарушения на трудовата
дисциплина работодателят е квалифицирал като тежки, поради което на основание
чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ и чл.
190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл.187, т. 3, предл. 1 от КТ на служителя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е
прекратено трудовото му правоотношение. От заповедта се установява, че
възложените от работодателя на 22.05.2024г. задачи на ищеца в системата за
поставяне на задачи „JIRA“ са следните: [BE] Initiate Laravel Project with Laravel
Nova,|BE[ User Roles for the B2B platform,[BE] [API] Business Development
Specialist Registration, [BE] [API] End Client (Customer) Registration, [BE] [API] End
Client (Customer) should be able to order, [BE] [API] The Business Development
Specialist should be able to create an order on account of the End Client (Customer).
Установява се още, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят
е взел предвид обясненията на работника, депозирани на 07.06.2024 г. чрез
електронно съобщение, в които се посочва, че служителят работи пълноценно,
8
като това, че не се е траквал в платформа по никаква причина не означавало, че не
е работил. Изложено е, че ще ъпдейтне всички задачи в „JIRA“. Като причина за
нетракването си в CLOCKIFY, ищецът е посочил факта, че е изгубил навик за
използване на системата, защото нямал лаптоп 20 дни, като е отбелязано още, че е
попълнил часовете си и че ще си качи кода в BIT BUCKET в понеделник 10.06. От
приложената заповед се установява, че работодателят е съобразил, че
действително след връчване на заповедта по чл. 193 от КТ служителят е попълнил
в системата „Clockify“ работно време и обяснения на извършената работа за
периода от 01.05.2024г. до 07.06.2024г., като на 22.05.2024г. като отчет за
извършената работа, служителят е отчел „сетъп на уиндоуса“, на 23.05.2024г. като
отчет за извършената работа, служителят е отчел „сетъп на машина и програми“ и
на 24.05.2024г. - неработен ден, служителят е отчел 8 часа работа - „сетъп на
машина и програми“, като работата в този ден не е била по инициатива на
работодателя. Съобразено е също, че служителят е качил работата си едва на
10.06.2024г., т.е. след започване на дисциплинарното производство и връчване на
заповедта по чл. 193 от КТ. Работодателят е извършил проверка относно
твърденията на работника в дадените от него обяснения, като в резултат на
проверката е заключил, че последните се явяват неверни. В тази връзка излага, че
извършеното впоследствие отчитане на свършената работа по дни от служителя,
след връчване на заповедта по чл. 193 от КТ, особено за свършеното на 22.05 и
23.05, било в противоречие с негови твърдения от вътрешнофирмения чат, в които
той твърди, че работи по поставените му задачи, а впоследствие твърди, че е
подготвял лаптопа за работа, като е инсталирал съответните програми.
Твърденията на служителя не се подкрепяли и от констатациите на комисията oт
14.06.2024г., която установила, че на служебния компютър на Б. Г. липсвали
каквито и да било програми, необходими за работата му, както и липсвало това,
което служителят е качил на 10.06.2024г. в „BitBucket“. Още повече, в периода след
връчването на констативния протокол и заповед № 000002/05.06.2024г., Б. Г. е
продължил да отчита работа в системата „Clockify“, но нямало нищо предадено от
нея. Ето защо работодателят е приел, че останало недоказано твърдението на
служителя, че в периода 22.05.2024г. - 05.06.2024г. е работил, но не е отчитал
работното си време, като не били представени и доказателства за свършена от него
работа по поставените му на 22.05.2024г. задачи от работодателя. Съобразено е от
работодателя и това, че служителят не проявява критичност към извършените
нарушения, като напротив, забелязан е опит за прикриването им с отчитане на
необичайно дълго време за изпълнение на задачи, за които преди отправяне па
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна, се
е справял за по-малко от 1/3 на посоченото сега време.
При извършена констатация в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г. на
оригинала на трудовата книжка на ищеца, съдът е констатирал вписването в нея на
наличието на трудово правоотношение с друг работодател, считано от 01.07.2024 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последният пълен отработен
месец на ищеца при ответното дружество е м. април 2024 г., в който ищецът има
отработени 22 работни дни. Установява се, че в конкретния случай, брутното
трудово възнаграждение се състои от основна заплата и % допълнително
9
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 7350,00
лв. + 0,6% (44,10 лв.) = 7394,10 лв. – БТВ. Така експертът достига до извода, че
среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 389,16 лв.,
при което размерът на обезщетението за оставане без работа за периода 19 юни
2024 г. – 01 юли 2024 г., възлиза на 3113,28 лв. Става ясно от заключението на
вещото лице, че размерът на обезщетение по чл. 224 от КТ за 17 работни дни
неизползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 19 юни 2024 г., възлиза на 6615,72 лв. От предоставен от
ответното дружество приемо – предавателен протокол, експертът е констатирал, че
на 03.07.2024 г. ответникът е предал на ищеца Б. Г. 2 броя трудови книжки № ** и
№ ****, като размерът на обезщетение за периода 19 юни 2024 г. – 03 юли 2024 г.,
възлиза на 4280,76 лв. От заключението на експерта се установява още, че
размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за периода 22 май 2024 г. – 18
юни 2024 г., възлиза на 7160,60 лв.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвено, се установява, че на ищеца Б. Г. са били възложени общо
шест задачи по проект „К04“, описани в системата за управление на задачи „Jira“ с
идентификатори: „К04-1“, „К04-2“, „К04-3“, „К04-4“, „К04-5“ и „К04-6“, като всяка
от задачите е подробно описана в експертизата. Всички задачи са с приоритет
„Medium“ (среден), в статус „In Progress“ (в процес на разработка) към момента на
последната актуализация, като в една от задачите („К04-6“) статусът е „Selected for
Development“ (предстои разработка). Във всички случаи като изпълнител на
задачата е посочен ищецът, а като създател на задачата е посочен Виден Даскалов.
В таблица към експертизата вещото лице е дало детайлна разбивка на отчетените
работни дейности по дати, включително описания на задачите, начални и крайни
часове, както и отбелязаната продължителност, подадени от ищеца чрез системата
„Clockify“ за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024г. Установява се също, че
приблизителното технологично необходимо време за изготвяне на програмния код
от ищеца по проект „К04“ възлиза на 24 работни часа, което отговаря
приблизително на 3 работни дни, като експертът е направил оценката си на база
реално извършените промени спрямо стандартен шаблонен „Laravel Nova“ проект,
върху който ищецът е стъпил. Отчетено е, че значителна част от структурата и
файловете произлизат от автоматично генерирани или предварително
съществуващи компоненти, които не са създадени от ищеца, а са били само
частично модифицирани. Изложено е, че 12 работни дни (96 часа) представляват
значително завишено време, което не съответства на реалния обем и сложност на
изготвения код. Експертът е посочил още, че технологично необходимото време за
настройване на всички необходими програми на изцяло нов лаптоп, включително
отстраняване на проблеми, възникнали при настройването им, от старши ПП,
възлиза на не повече от 9 часа, като това включва и стандартните действия по
настройка на достъпи и интеграция със служебните акаунти, както и справяне с
проблемите, посочени в т. 1.2.9 от исковата молба. Експертът пояснява, че при
стандартни обстоятелства началната конфигурация на нов компютър с вече
инсталирана операционна система, включва свързване към мрежа, създаване на
потребителски акаунт, инсталиране на системни актуализации и драйвери, както и
10
настройка на базови параметри на средата. По преценка на вещото лице,
технологично необходимото време за тази начална конфигурация до достигане на
настроен „desktop“ е между 1 и 2.5 часа , в зависимост от броя на необходимите
актуализации, скоростта на мрежата и степента на персонализиране на работната
среда според навиците и предпочитанията на потребителя. Пояснено е още, че при
изцяло нова машина и вече предоставена служебна поща и достъп до
комуникационни и управленски инструменти, технологично необходимото време
на старши ПП за конфигуриране на среда за работа по нов проект с „Laravel“ и
„Laravel Nova“ е приблизително между 10 и 11.5 часа. Това време включва както
първоначалната конфигурация на операционната система и потребителската среда
(между 1 и 2.5 часа), така и инсталация, настройка и интеграция на всички
необходими програми и инструменти за разработка (не повече от 9 часа). От
заключението става ясно, че приблизителното технологично необходимо време за
изпълнение на шестте задачи по проект „К04“ възлиза на около 88 работни часа
или приблизително 11 работни дни при стандартен осемчасов работен ден, като
оценката си вещото лице е базирало въз основа на анализа на всяка задача
поотделно, съгласно обема, сложността и типовата логика на изпълнение от
програмист със „старши“ квалификация, като е взета предвид и спецификата на
използваните технологии. Вещото лице допълва, че с оглед на използваната
шаблонна основа, реално извършените допълнения и квалификацията на
програмиста, приблизителното технологично необходимо време за изпълнение на
предадената работа е 24 часа, или около 3 работни дни. Полученият достъп до друг
подобен проект (какъвто е „Treeli“) би следвало да е улеснило ищеца и да е
ускорило изпълнението на предадената от него работа, тъй като му е позволило
преизползване (копиране) на вече съществуващ код. С оглед на изложеното
експертът достига до заключението, че отчетените 13 работни дни значително
надвишават обективно необходимото време за създаването на предадения
програмен код. Установява се също, че при наличен достъп, съществуващо
хранилище за кода (repository) и подготвен програмен код, технологично
необходимото време за публикуване в „Bitbucket“ не надвишава 5 минути. Вещото
лице посочва, че не е открило следи от изпълнение на посочените задачи на
предоставената на ищеца служебна машина, като излага, че с оглед на
обстоятелството, че данните на устройството може да са били изтрити, което не
може да бъде установено, не може да се изключи възможността такива задачи да са
били реално изпълнявани на машината. Посочва още, че на служебната машина не
били открити конфигурации или програми, характерни за такава работна среда,
като в същото време, предвид възможността те да са били впоследствие
премахнати, експертът не може да направи категоричен извод дали машината е
била или не е била конфигурирана за целта. От заключението става ясно, че въз
основа на анализираните данни в системата „Clockify“, последният ден, в който
ищецът е извършвал работа по възложени му задачи, е 13 юни 2024 г. до обяд
(последно записаната дейност е 3.5 часа работа по задача с описание ,JExtending
Laravel Nova login“), като следобедният запис от тази дата и записите за
следващите дни са с описание „неналичие на лаптоп“. Последното качване (push)
на изходен код от ищеца в платформата „Bitbucket“ е извършено на 10 юни 2024 г. в
08:43 часа според заключението на вещото лице, като това представлявало и
единствената регистрирана активност от страна на ищеца в кодовото хранилище
11
„Vedesoft/B2B“, където се съхранявал програмният код на проекта „К04“.
Установява се още, че приблизителното технологично необходимо време за
подготовка и изпълнение на предадената от ищеца работа, извършена от старши
ПП като него, възлиза на общо около 35.5 работни часа. Това включва както
същинския програмен труд - създаване, тестване и модифициране на програмен
код (оценени на 24 часа), така и времето, необходимо за първоначална инсталация,
настройка на работната среда и отстраняване на техническите затруднения,
посочени в т. 1.2.9 от исковата молба (оценени на между 10 и 11.5 часа). Общото
време отговаря на почти 4.5 работни дни при стандартен осемчасов работен ден.
В открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. вещото лице потвърждава
изложеното в експертизата, като пояснява, че обективно е посочил броя работни
часове, като при съмнение, е закръглял в полза на ищеца, доколкото понякога
изниквали непредвидени неща. Сочи, още, че структурирането на проекта би
трябвало да отнема не повече от един час за един С, какъвто е ищецът. Пояснява
още, че изготвянето означавало, че ищецът е приключил работа на 8-ми юни.
От разпита на свидетелката В.А.Г, която живее на семейни начала с ищеца,
се установява, че ищецът работил от вкъщи, като денят му започвал в 08:45 часа,
ставал от леглото, правил си кафе и сядал на компютъра, за да си върши
задълженията, да влиза в онлайн срещи. В периода, в който ищецът работел при
ответника, свидетелката работила онлайн, от вкъщи, с работно време от 08:30 часа
до 17:30 часа и имала един или два дни, в които била в офиса, с ищеца работили в
една стая и свидетелката виждала какво прави ищеца на лаптопа си. Сочи, че за
около две седмици през месец май 2024 г. ищецът нямал служебен лаптоп, на който
да изпълнява задълженията си, като към края на месец май му бил предоставен
такъв. Излага, че в началото му отнело време да си настрои новия компютър, тъй
като била съвсем различна машина, с различен софтуер, с различна операционна
система. Свидетелката заявява още, че много често ищецът работел и извън
работно време, късно вечер, имало случаи в които е работил в неработен ден, за да
навакса със задачите, организацията, инсталирането на програми, като
подготовката на процесите му отнемала прекалено много време, имал и нови
задачи, с които изпитвал затруднения. Сочи, че личният лаптоп на ищеца и
лаптопа, на който работел, били с операционна система – MAC EOS, а новият,
който му предоставили бил с Windows. Сочи, че в края на април 2024 г. ищецът
подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, след което
работодателят променил в негативна посока отношението си към него.
Свидетелката е виждала ищеца да съставя код на компютъра, доколкото всичко се
пишело на черен екран, в различни редове и нямало как да се обърка с нещо друго,
кодът бил написан на английски, имал различни цветове, имало равно, запетайки,
счупени скоби. Сочи, че по професия ищецът е Full stack developer /фул стак
дивелопър/ или Backend developer/бекенд дивелопър/, като свидетелката няма
спомен като какъв точно е бил назначен при ответника, но доколкото е известно,
е свързано с инсталиране на програми за работата.
От разказа на свидетеля ХПА, служител при ответника на длъжност „С“ от
есента на 2023 г., се установява, че с ищеца са работили заедно по проект „Д“.
Посочва, че основната дейност на работодателя е програмиране. Служителите
работили дистанционно - хоум офис, като работното време се отчитало с външен
12
софтуер – Clocкify, който отчитал времето и какво са правили в дадения ден, всеки
програмист описвал изработени часове и какво е правил. Сочи, че бил задължен да
отчита работното си време в посочената система устно от управителя, като мисли,
че било отразено и писмено в договора. Свидетелят е запознат с проект „К04“, по
който работел в началото на 2024 г. и който бил завършен от него, като според
свидетеля, кодът, който бил качен от ищеца, не би трябвало да му е отнел повече от
няколко дни за изработването му. Според свидетеля, той е изработил 80-90% от
възложения проект, като останалите 5-10 % били изработени от ищеца.
Александров дава подробни сведения относно начина на възлагане на задачите и
предаване на свършената работа, като посочва, че получавали задание, в което
било описано какво трябва да се направи, след което трябвало да се изпълнят
нещата по това задание и да се напишат под формата на код. Когато кодът бил
написан, работата се качвала на среда, която била като контейнер в Bitbucket и там
можело клиентът да го види или някой да го тества. Излага, че той е написал кода за
административния панел по проект „К04“, разяснява и начина на работа с
платформата Ларавел. Сочи, че по проект „К04“ свидетелят е заварил кодът, който
бил вкаран, за да се инсталира Ларавел и да се пуснат още няколко команди и да се
допишат няколко реда код, което се правило в рамките на няколко дни. След което,
за да се стигне до готов продукт, били нужни още детайли, с които се занимавал
свидетелят. Според свидетеля Александров изработеният от ищеца код бил
неизползваем, доколкото при извършените тестове, имало доста проблеми, които
следвало да се отстранят. Излага, че при използване на Ларавел, се задавало една
команда, която генерирала един файл, този файл имал структура и можело да се
използва, за да се накара приложението да прави нещо, като такъв код реално
нямало написан от ищеца. Имало написан един модел, с който била написана една
релация, което отново в часове свидетелят измерва на 5-6 часа и един генериран
контролер и още няколко дреболии, които според свидетеля са отнели не повече от
три дни работа. Сочи, че процесният проект е отнел на свидетеля около 130/140
работни часа.
От разказа на свидетеля Ненад Пейч се установява, че се занимава с
предприемачество, като работил като подизпълнител при ответника и изпълнявал
задълженията на „фронт дивелопър“ от месец юли до месец ноември 2023 г.,
познавал ищеца, доколкото са работили заедно. Свидетелят посочва, че
комуникацията се осъществявала по различни начини – устно, чрез използване на
платформи, имейли и видео съобщения през google meet. Спомня си, че ищецът му
е разказал, че е имал проблеми с лаптопа си и се е обърнал за съвет към свидетеля
относно това как може да направи нещо на Windows.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като
носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно
волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада
по делото доказателствена тежест. От друга страна, проверката на съда относно
13
законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените
с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може
да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да
се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е
бил своевременно наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него /в
този смисъл са решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и
решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В случая, предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на
ищеца със заповед № ***/17.06.2024 г. на управителя на ответното дружество,
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения по чл.
190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ – „неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, чиято отмяна
ищецът претендира, като в хипотезата на ангажиране на дисциплинарната
отговорност на работника или служителя, предмет на установяване от ответника е
при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки:
спазване на формалните изисквания за налагане на процесното дисциплинарно
наказание, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ,
а именно: че за налагането му е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена
възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде
своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във
връзка с него, както и, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва
след установяване на формалната законосъобразност на заповедта, ответният
работодател следва да докаже и реалното извършване от ищеца на вменените му
нарушения на трудовата дисциплина, както и че видът на наказанието е определен
съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
В случая, между страните не се спори, а и се установи от фактическа страна
от обсъдените по-горе писмени доказателства, че страните по делото са били
обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което Б. Г. е заемал
длъжността „П“, както и, че по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ с връчване на
оспорената заповед на 19.06.2024 г., същото е било прекратено, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На следващо място, ищецът Б. Г. не е направил изрично възражение за
неспазване от ответния работодателят на императивните разпоредби на чл. 192 и
чл. 194 КТ, уреждащи органите, които налагат дисциплинарните наказания и
преклузивните срокове за това, но в случая по делото се установява, че заповедта е
издадена от управителя на ответника, следователно са спазени изискванията на чл.
192, ал. 1 КТ.
На следващо място, очевидно е предвид данните по делото, касаещи периода
на извършване на вменените нарушения на трудовата дисциплина – 22.05.2024 г. –
05.06.2024 г., както и датата на налагане на дисциплинарното наказание –
17.06.2024 г., че това е станало не по-късно 2 месеца от откриване на нарушенията
14
и 1 година от извършването им.
На следващо място, съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ, а именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да
изслуша нарушителя, съответно да приеме писмените му обяснения, и след оценка
на събраните данни да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание. В
трайната съдебна практика се приема, че посоченото изискване е въведено, за да се
осигури възможност за защита на работника и същевременно да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното нарушение, както и че искането и вземането на устни или писмени
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато
на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тях, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното
деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника
начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на посочената
по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания – за
изслушване на служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за
алтернативни форми на защита, като при наличието на която и да е от посочените
хипотези правата на работника биха били защитени в максимална степен. Следва
да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприеме защитната
позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно
наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи. В
настоящия случай съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед и
заповед № 000002/05.06.2024 г., представляваща покана за даване на обяснения, се
установява, че работодателят е изискал от служителя си обяснения по реда на чл.
193 КТ, посочвайки повода за това, като на 07.06.2024 г. служителят Б. Г. е
депозирал пред работодателя си такива, доколкото е изпратил на електронната
поща на управителя на ответника обясненията си, в които е обсъдил вменените му
дисциплинарни нарушения, изразявайки защитната си позиция по тях, от което
става ясно, че същият е разбрал в какво се изразяват те и е формирал отношение
към същите в момент, предхождащ по време налагането на дисциплинарното
наказание, поради което формално процедурата е спазена. В допълнение следва да
се отбележи, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена на 17.06.2024 г., като е връчена на работника на 19.06.2024 г., т. е. след
получаването на обясненията от страна на работодателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от
кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов
текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл.
194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна
защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание.
Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде
15
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез
позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно
удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или
служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като
не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат
описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване
на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направени от него
твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани
извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според
оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение №
676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от
28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от
19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от
8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение, отговаря на изискванията за
мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен период, в който работодателят
твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са
извършени и в какво се изразяват нарушенията. Работодателят е посочил и
законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушение, но
следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение
и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на
уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно
представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно
уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
120/2009 г., III г. о., ГК/.
Доколкото се установи формалната законосъобразност на заповедта, следва
да се изследва дали ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина.
По отношение нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ, във вр. чл.
190, ал. 1, т. 2 – неявяване на работа:
На ищеца е вменено посоченото нарушение, доколкото в периода от
23.05.2024 г. до 05.06.2024 г. не е отчитал работното си време в системата
„Clockify“, което работодателят приравнява на неявяване на работа за посочения
период.
Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, се
отнасят до правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно
неизпълнение /неявяване на работа/ или частично неизпълнение /закъснение
за работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на работното време/ на
основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение
на работодателя през определеното работно време за изпълнение на
съответната работа - чл. 126, т. 1 и 3 от КТ. А според нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2
16
от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни.
От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, в това число,
предоставената електронна кореспонденция между страните, извадка от системата
„Clockify“, заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза и показанията на свидетеля Александров, се установява, че при
ответника е въведена система за проследяване на работното време на служителите
„Clockify“, в която всеки служител въвежда отчетените работни дейности по дати,
включително описания на задачите, начални и крайни часове, както и тяхната
продължителност. Установява се още, че за периода 23.05.2024 г. - 05.06.2024 г.
ищецът не е отчитал работното си време в посочената система „Clockify“, като
впоследствие, след получаване на покана за даване на обяснения по отношение на
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, на 07.06.2024 г. е въвел
работното си време и извършената работа за периода от 01.05.2024 г. до 07.06.2024
г. в системата. От представената между страните електронна кореспонденция се
установява, че работодателят с отделни имейли до работника, го е карал да отчита
работното си време, като въвежда начало, обедна почивка и край на работния си
ден, както и изложение на свършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 КТ, разпределението на работното
време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Извод за понятието "разпределение на работното време" може да се направи от чл.
4а НРВПО, който предвижда, че в Правилника за вътрешния трудов ред се
определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените,
почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на
задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо
работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с
непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато,
както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието. Разпределението на работното време
показва кое е времето за работа на определено лице през определен календарен
период, като работникът или служителят е длъжен да спазва разпределението. По
този начин той предоставя дължимото на работодателя количество труд през
определени периоди от време. Нормативните актове установяват само някои най-
общи изисквания относно разпределението на работното време - минимална
продължителност на почивките, изискванията за редуване на смените и др.
Конкретните правила обаче се определят от работодателя и това става
в Правилника за вътрешния трудов ред. В конкретния случай обаче такива
конкретни правила за отчитане и проверка на работното време, въведени от
работодателя, липсват, липсват каквито и да е писмени утвърдени вътрешни
правила, сведени до знанието на работниците или служителите и в частност на
ищеца, от които да следва задължението за отчитане и проверка на работното
време - в частност да се въвежда работното време и извършената работа в
посочената по-горе система „Clockify“. За да е налице това задължение
на работника или служителя, работодателят преди това следва да е въвел с
вътрешни правила изричен регламент за отчитане на работното време чрез
електронно отчитане в системата „Clockify“ и да е запознал служителя с него при
17
постъпването му на работа, като това не може да стане с нарочни имейли до
служителя, които от своя страна не съдържат и нужната яснота и конкретика по
отношение на задължението за отчитане на работното време. Задължението на
работника за отчитане на работното време в системата „Clockify“ не му е било
вменено нито с трудовия договор, нито с длъжностната му характеристика, не е
налице и заповед на работодателя за въвеждане на посочения механизъм на
отчитане на работното време. Ето защо съдът намира, че по делото не е установено
при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа за посочения по-горе
период.
Следва да се посочи още, че доколкото от свидетелските показания на
свидетелката Голева, които съдът цени на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост,
доколкото свидетелката живее на семейни начала с ищеца и от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че за
процесния период ищецът е работил по възложените му задачи, то следва да се
приеме и че същият е бил на разположение на работодателя през
определеното работно време за изпълнение на съответната работа, поради което
вмененото му нарушение се явява недоказано и поради този аргумент.
По отношение нарушението по чл.187, т. 3, предл. 1, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
– неизпълнение на поставените му на 22.05.2024г. задачи от управителя на
дружеството в системата за поставяне на задачи в дружеството – „JIRA“:
В разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр.1 КТ е регламентирана една от
хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се
в неизпълнение на възложената работа. Същото представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение,
а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение. Фактическият състав на това нарушение може да бъде
осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява
задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият
работи не това, което му е възложено или следва от характера на
определената работа. Следва да се посочи, че поначало е възможно служителят да
е допуснал грешки и пропуски при изпълнение на задълженията си, което обаче не
може еднозначно да обоснове, че е налице визираното в заповедта основание по чл.
187, ал. 1, т. 3 КТ. "Неизпълнението на възложената работа", по своята същност
представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина, което както се посочи
по-горе, засяга същността на трудовото правоотношение, като изцяло в тежест на
ответника е да докаже в производството по оспорване законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, конкретното неизпълнение и да
установи възложените, съгласно заеманата длъжност, задължения на служителя,
което е предпоставка съдът да прецени обема и степента на неизпълнението.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се
установява, че на 21.05.2024 г. работодателят е предал на служителя служебен
лаптоп ThinkPad Е14, serial № ***, с инсталирана операционна система Windows
11 Pro, а на 22.05.2024 г. в системата за възлагане на задачи при ответника „JIRA“,
на ищеца били възложени следните шест задачи: [BE] Initiate Laravel Project with
18
Laravel Nova,|BE[ User Roles for the B2B platform,[BE] [API] Business Development
Specialist Registration, [BE] [API] End Client (Customer) Registration, [BE] [API] End
Client (Customer) should be able to order, [BE] [API] The Business Development
Specialist should be able to create an order on account of the End Client (Customer),
които задачи са подробно разяснени от вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза. Следва да се посочи, че възложените задачи не са
обвързани с краен срок, доколкото не се установява такъв да е поставен на
работника нито във водената между страните електронна кореспонденция, нито в
системата за поставяне на задачи „JIRA“, не е посочено още дали изпълнението на
задачите следва да се предава поетапно при изпълнението на всяка задача или това
да стане при завършване на всички задачи. Не се оспорва, че възложените задачи
спадат към вменените на ищеца с длъжностната характеристика за длъжността „П“
трудови функции, доколкото работата на ищеца основно се изразява в
разработването на програмни продукти и бази данни въз основа на задание, като
служителят изпълнява и задачи, поставени му от прекия му ръководител и/или
работодателя, свързани с работата му. Установява се от показанията на свидетеля
Александров и приетата съдебно-техническата експертиза, а така също и от
водената между страните електронна кореспонденция, че готовият продукт от
възложените задачи – програмен код, след създаването му от служителя, следвало
да бъде качен от него в използваната от ответника система за съхранение и
управление на програмни кодове – „Bitbucket“. Не се оспорва от страните и се
установява от събрания доказателствен материал, че на 10.06.2024 г. ищецът е
качил в посочената система „Bitbucket“ изработеният от него код, като на
13.06.2024 г. е предал служебния си лаптоп на работодателя.
В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят е мотивирал извода си за наличие на неизпълнение от страна на
ищеца на възложените му на 22.05.2024 г. задачи, с това, че в периода 23.05.2024 г.
– 05.06.2024 г. служителят не е качил в системата „Bitbucket“ нищо изработено от
поставените му задачи. Както се посочи по-горе, на служителя не е бил поставен
краен срок за изработване и предаване на поставените задачи, не е бил посочен и
начин на предаване на същите – поетапно или при завършен продукт. С оглед на
което съдът намира, че не е налице неизпълнение на възложените задачи,
доколкото в периода 23.05.2024 г. – 05.06.2024 г. служителят не е качил в системата
„Bitbucket“ нищо изработено, доколкото не се установява на ищеца да е било
вменено задължение да изработи и предаде възложената му работа именно в
периода 23.05.2024 г. – 05.06.2024 г., а не например по-късно, когато това реално е
сторено – на 10.06.2024 г. За неоснователно съдът намира и възражението на
ответника, че ищецът не е изработил нищо от поставените му задачи, доколкото на
служебния му лаптоп не били намерени резултати от възложената работа, нито пък
инсталирани програми, необходими за изпълнение на работата. Следва да се
посочи, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвено, се установява, че ищецът е работил по всяка от поставените
му задачи, като е използвал необходимите програми за изработването на кода.
Установява се, че кодът е бил изработен на 08.06.2024 г. и е качен в системата
„Bitbucket“ на 10.06.2024г. Установява се още, че от ищеца като авторски код в
19
проекта са били добавени 30 нови файла, а 25 съществуващи файла били
редактирани, с оглед на което експертът е заключил, че каченият от ищеца
програмен код представлява реална, макар и частично завършена разработка, която
включва създаване и модифициране на редица компоненти, необходими за
изпълнение на възложените му задачи. Установява се от заключението на вещото
лице, че приблизителното технологично необходимо време за изпълнение на
шестте задачи по проект „К04“ възлиза на около 88 работни часа или
приблизително 11 работни дни при стандартен осемчасов работен ден, а
приблизителното технологично необходимо време за подготовка и изпълнение на
предадената от ищеца работа, извършена от старши ПП като него, възлиза на общо
около 35.5 работни часа или почти 4.5 работни дни при стандартен осемчасов
работен ден, като това включва както същинския програмен труд - създаване,
тестване и модифициране на програмен код (оценени на 24 часа), така и времето,
необходимо за първоначална инсталация, настройка на работната среда и
отстраняване на техническите затруднения, посочени в т. 1.2.9 от исковата молба
(оценени на между 10 и 11.5 часа). За изработената от ищеца работа свидетелстват
и показанията на свидетеля Александров, който изрично посочва, че при
приемането от негова страна на проект „К04“ за продължаване на изпълнението
му, по проекта е имало изработен и качен от ищеца код. С оглед на изложеното
съдът намира, че ищецът не е осъществил и второто вменено му нарушение на
трудовата дисциплина, а именно – неизпълнение на възложените задачи, като
следва да се посочи, че установеното от вещото лице частично изпълнение на
задачите не би могло да се вмени във вина на работника, доколкото при липса на
поставени срокове, същият не знае с какво време разполага и съответно как да го
разпредели за изпълнение на поставените задачи в цялост. Отделно от изложеното,
дори да се приеме, че е налице частично неизпълнение на възложените задачи, то
съдът намира, че тежестта на нарушението не е пропорционално на наложеното
най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение.
При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при което е извършено и цялостното поведение на
работника или служителя. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
поправими ли са или не, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение, дали нарушението е извършено еднократно или
многократно и пр. В разглеждания случай по делото не са събрани доказателства,
от които да се установява, че ищецът е бил наказван за извършени от него
нарушения на трудовата дисциплина преди процесния случай. Следователно
настоящият съдебен състав намира, че дори да е извършено от ищеца нарушение
на трудовата дисциплина, то е еднократно. Същевременно ищецът е с чисто
дисциплинарно минало, което обстоятелство е от значение и следва да бъде взето
предвид при преценката за тежестта на нарушението. Не без значение е
20
обстоятелството и че точно ден преди възлагане на процесните задачи, на ищеца е
бил даден нов служебен лаптоп, на който липсвали инсталирани нужните програми
за извършване възложената на ищеца работа, като следва да се отчете и това, че
възложената работа не е обвързана с краен срок за изпълнение. Посочените
обстоятелства безспорно следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта
на нарушението и адекватното на нея дисциплинарно наказание.
Ето защо, дори да се приеме, че нарушение на трудовата дисциплина е
налице и е извършено от ищеца, то с оглед установените в производството
обстоятелства /че ищецът действително е работил през периода, за който му е
ангажирана дисциплинарна отговорност и е реализирал конкретен трудов резултат
във връзка с възложените му от работодателя му задачи през същия период/, то
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение, се явява
несъразмерно с извършеното наказание, респективно наложеното с процесната
заповед наказания се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на сумата от 3113,28 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 19.06.2024 г. –
30.06.2024 г.:
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в
резултат от уволнението за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. В резултат на незаконното
уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е получавал трудовото си
възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,
което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в
трудовата книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател.
В този смисъл са и мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е
посочено, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка
на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия
период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа. В случая, от извършената в открито съдебно заседание на
28.04.2025 г. констатация в оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява
липсата на вписан друг негов работодател в периода от 19.06.2024 г. – 30.06.2024 г.,
както и наличието на такъв в периода от 01.07.2024 г. и към настоящия момент. В
случая, изчислявайки го по реда на чл. 228, ал. 1 КТ, съдебно-счетоводната
експертиза приема, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението – м. април 2024 г. възлиза на 7394,10
лв., съобразявайки единствено включените в него компоненти с постоянен
характер, а именно: основното трудово възнаграждение в размер на 7350,00 лв. и
21
допълнителното такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 44,10 лв.
Експертизата обобщава, че за периода от 19.06.2024 г. – 30.06.2024 г. общият
размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 3113,28 лв., с оглед на
което исковата претенция е основателна в своята цялост и следва да се уважи.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за недължимост на обезщетението за периода след 27.06.2024 г., доколкото на
посочената дата би следвало да изтече подаденото от ищеца предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, доколкото съдът намира
за неотносимо към процесния случай фактът на изтичането срока на
предизвестието, с оглед на установеното по делото, че в настоящия случай
прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило поради наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, а не поради изтичане срока на
предизвестието.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6
615,72 лева лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 14 работни дни:
Основателността на иска се обуславя от установяване прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен
отработен месец.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение правото
да ползва отпуска се трансформира в правото на ищеца да получи парично
обезщетение. Последното се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение - а именно то се формира въз основа
на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест задължение на работодателя – ответник е било да
установи при условията на пълно доказване, че ищецът е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск. По делото доказателства в тази насока не се ангажирани,
поради което съдът намира, че за ищеца е възникнало право да получи
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза,
ищецът има право на 17 работни дни платен годишен отпуск, като обезщетението
за неизползването им се равнява на сумата от 6615,72 лв. С оглед на изложеното
предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е основателен в цялост.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 7
160,60 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от
22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.08.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
22
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
Не се спори по делото, че през процесния период 22.05.2024 г. до 18.06.2024
г. страните са се намирали в трудово правоотношение, което е било прекратено на
19.06.2024 г. Съобразно изложеното по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
доколкото се установи, че служителят не е извършил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина – неявяване на работа и неизпълнение на възложените
задачи, следва да се приеме за установено, че в периода 22.05.2024 г. до 18.06.2024
г. ищецът е престирал труд, съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
От заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в
производстството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
дължимото в полза на ищеца брутно трудово възнаграждение, което не е заплатено
от работодателя, е в размер на 7160,60 лева. В отговора на исковата молба
ответникът признава, че не е заплатил трудовото възнаграждение на ищеца за
посочения период, поради което предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, се явява доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.
От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/ не беше
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е извършено плащане
на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния период,
както и обстоятелства изключващи или намаляващи задълженията му в
претендирания от ищеца размер. Не са представени и доказателства, че дължимите
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца са действително извършени,
поради което и в полза на ищеца следва да се присъди размера на неизплатеното му
брутно трудово възнаграждение /в какъвто смисъл е и трайната и
безпротиворечива съдебна практика на Върховен касационен съд/.
Върху главницата, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /15.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за обезщетение за вреди от
задържане на трудова книжка в размер на 4 280,76 лева за периода 19.06.2024 г. –
03.07.2024 г.:
В тежест на ищеца е да докаже, че за него е настъпила имуществена вреда в
причинна връзка със задържането на трудовата му книжка.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че
своевременно е оформил и предал трудовата книжка на ищеца, респективно, че е
погасил вземането.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
вещото лице е бил предоставен от ответното дружество приемо – предавателен
протокол, съгласно който експертът е констатирал, че на 03.07.2024 г. ответникът е
предал на ищеца Б. Г. два броя трудови книжки № ** и № ****.
23
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства
относно настъпването на имуществени вреди за него във връзка със задържането
на трудовата му книжка, като въпреки дадените указания, от страна на ищеца не са
ангажирани никакви доказателства за установяване на посоченото обстоятелство,
дори напротив, от извършената в открито съдебно заседание констатация на
трудовата книжка на ищеца, се установява, че същият е започнал работа при друг
работодател, считано от 01.07.2024 г., което опровергава твърдението му за
невъзможност да реализира трудов доход поради задържане на трудовата му
книжка. Ето защо съдът намира предявеният иск за недоказан и неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи следните предпоставки:
1. прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ – дисциплинарно уволнение, 2. размер на брутното трудово възнаграждение на
работника; 3. срок на предизвестието.
В нормата на чл. 221, ал. 2 КТ се предвижда, че работникът или служителят
дължи обезщетение на работодателя за срока на предизвестието при
дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение.
Следователно дължимостта на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, е обусловено от
законно уволнение. В случая, с оглед възприетите по – горе изводи за
незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед № ***/17.06.2024 г.,
следва да се приеме, че в полза на ответника не се следва обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ, поради което предявеният насрещен иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, право на разноски в производството имат, както
ищецът, така и ответникът.
От всяка от страните своевременно са релевирани възражения за
прекомерност на претендираните от ищеца и ответника адвокатски
възнаграждения, които съдът намира за основателни, поради което и при спазване
принципа на равнопоставеност в гражданския процес, намира, че в полза на всяка
от страните в производството, следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 4900 лева.
Ищецът има право на разноски в частта, с която са уважени предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. В представения от
ищеца договор за правна защита и съдействие не е посочено каква част от
адвокатското възнаграждение за кой от предявените искове се отнася, поради което
съдът приема, че претендираният размер следва да се раздели на 5, колкото са и
предявените искове. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 3886,04 лева, съразмерно на уважената част от предявените от
ищеца искове, като е съобразено обстоятелството, че с определение, постановено в
проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото, производството
по гр.д № **/2024 г. по описа на 160 състав, СРС, е прекратено, както следва: по
иска правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над
24
размера на предявения иск след допуснатото изменение от 3 113,28 до
първоначално заявения размер – 3 118,16 лева; по иска с правно основание чл.128,
ал.2 КТ за разликата над размера на предявения иск след допуснатото изменение от
7 160,60 лева до първоначално заявения размер – 7 405, 64 лева, като за частта, за
която производството по делото е прекратено по горепосочените искове, право на
разноски има ответникът, а не ищецът.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски районен съд сумата от 765,59 лв., представляваща дължима
държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, както и сумата в размер на 950 лв. за депозит за вещи лица и
депозит за преводач /300 лв. за ССчЕ, 500 лв. за СТЕ и 150 лв. за преводач/.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата държавна
такса и депозит за ССчЕ, по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1
КТ, следва да останат за сметка на бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на спора по предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, право на разноски по същия има
ответникът, който претендира такива за адвокатско възнаграждение. Ответникът
има право на разноски и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК по иска правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и по иска с правно основание чл.128,
ал.2 КТ, съразмерно на частта, за която производството по тези искове е
прекратено, с влязло в сила определение, постановено в проведеното на 10.03.2025
г. открито съдебно заседание по делото.
В представения от ответника договор за правна защита и съдействие не е
посочено каква част от адвокатското възнаграждение за кой от предявените искове
се отнася, поради което съдът приема, че претендираният размер следва да се
раздели на 5, колкото са и предявените искове. Следователно на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от
667,56 лева – адвокатско възнаграждение в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете и на частта от същите, за които производството по
делото е прекратено, с влязло в сила определение, постановено в проведеното на
10.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото..
По насрещния иск право на разноски има единствено ответникът по него,
доколкото обаче от страна на същия не се претендират такива, не се следва и
присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, уволнението на Б. В. Г., ЕГН **********, извършено със заповед №
***/17.06.2024 г. на работодателя „В“ ЕООД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Г“ *, *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул.
25
„Н“ ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 3113,28
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 19.06.2024 г. – 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Г“ *, *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул.
„Н“ ****, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 6 615,72 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 работни дни.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Г“ *, *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул.
„Н“ ****, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 7 160,60 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2024 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Присъдената сума в размер на 7 160,60 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., представлява
незаплатено брутно трудово възнаграждение за горепосочения перио.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С, ул. „Н“ ****, срещу „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Г“ *, ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 280,76 лева, представляваща
обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка на работника от страна на
работодателя за периода 19.06.2024 г. – 03.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Г“ *, ***, срещу Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С, ул. „Н“ ****, насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 700 лева,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от два
месеца, поради дисциплинарно уволнение на работника Б. В. Г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 27.09.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Г“ *, *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул.
„Н“ ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3886,04 лева, представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Г“ *, *** да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 1 715,59 лева, представляваща разноски по делото за
дължима държавна такса по предявените искове, депозит за ССчЕ, за СТЕ и за
преводач, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Н“ ****,
да заплати на „В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Г“ *, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от сумата от
667,56 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството,
съразмерно на отхвърлената част от исковете и на частта от същите, за които
производството по делото е прекратено, с влязло в сила определение, постановено
26
в проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27