Определение по дело №703/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 540
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20202100600703
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   224                              22.07.2020 година                                 град Бургас

       

Бургаският окръжен съд,                                           наказателно отделение

На двадесет и втори юли                                две хиляди и двадесета година  

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ  ПЕПЕЛЯШЕВ                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛ МАРКОВ                                                                                                  

      ДИАНА АСЕНИКОВА

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Д. Марков

ВЧН дело №  703 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

         С определение №49 от 15.06.2020г., постановено по НЧД №67/2020г.    Районен съд, гр.Средец  е  отменил постановление на Районна прокуратура, гр.Средец от 23.04.2020г. за  прекратяване на наказателното производство  по  ДП № 87/2019г. по описа на РУ – Средец към ОД на МВР – Бургас, вх.№ 772/2018г. на ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените в мотивите към същото указания.

Определението е протестирано  от прокурор от СрРП, който намира отмененото постановление за законосъобразно и счита, че нови действия по разследването няма да изградят убедителна обвинителна теза. С протеста се моли определението на СрРС да бъде отменено, а постановлението на прокурора - потвърдено.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становището  на прокурора и мотивите на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

          Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това ,че  на 27.08.2018г. в село Д., община Средец, се заканил с убийство на Р.С.М., с думите: „Ще те убия, ще те хвърля в мазето“ и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

След проведени разпити на  свидетелите Р.С.М., И. С. В., С. А. Л., Н. Г. Г., очна ставка между Р.М. и И. В., приложена медицинска документация на пострадалия М. и  изготвено заключение на СМЕ, с постановление от 23.04.2020г. на прокурор при ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас, досъдебното производство е прекратено. Съображенията за постановеното прекратяване са в два аспекта: 1.) недоказаност на обвинението и 2.) несъставомерност, доколкото  пияното състояние на свид.И. В. на би могло да могло да предизвика страх у свид.М..

Преценката на СрРС , че постановлението е необосновано, е правилна.

При извършване на проверката по чл.243 от НПК и формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 вр.чл.107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните  доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна , а от друга,    фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия, какъвто е и настоящия случай, да се обоснове кои доказателствени средства се приемат и защо.

От постановлението за прекратяване не става ясно кои доказателства се кредитират от прокурора и кои не. Не са обсъдени на какво се дължат противоречията по съществени факти от предмета на доказване, ясно открояващите се в съобщаваното от свидетелите Р.С.М. и И. С. В. при техните разпити и проведената очна ставка. Не става ясно каква фактическа обстановка в крайна сметка прокурора приема за установена и въз основа на какви доказателствени източници. По същество липсват мотиви, вместо което е направен преразказ на отделните гласни доказателствени източници.

Това съществено процесуално нарушение, обуславя незаконосъобразността на постановлението и прави невъзможна преценката на съда за неговата обоснованост, тъй като критерий за това е съответствието на приетите по делото фактически положения с съдържанието  на събрания и проверен доказателствен материал. В настоящия случай липсва изложение на това, което прокурорът приема за установено след съобразяване и преценка на всички събрани по делото доказателства.

На съвсем друга плоскост стои въпросът дали са положени необходимите и достатъчни усилия за разкриване на обективната истина по делото. Именно в тази насока първата инстанция е посочила, че не са събрани всички възможни доказателства, поради което делото е върнато за продължаване на наказателното производство, тъй като е прието, че са необходими допълнителни процесуално-следствени действия.

Изразеното в частния протест несъгласие за извършване на допълнително разследване е неоснователно.

От така събраните доказателства се установява, че част от инцидента между Р.М. и И. В. е станал достояние  на свидетелите С. А. Л. и Н. Г. Г.. Показанията на последната обаче не могат да се ползват, защото разпита й е проведен от полицейски орган, без доказателства това действие по разследването  да му е било възложено по реда на чл.194, ал.4 от НПК от разследващ орган или прокурор. Разпитите на останалите свидетели-  Р.М., И. В. и С. Л., са така проведени, че депозираните  показания не позволяват да се установи случилото се в неговата динамика – хронологичната промяна в местонахождението на всеки от тримата и поредността на отделните действия на всеки. В показанията на свид. М.(л.53 от досъд.п.) се сочи, че за случилото се е разказал на „кметицата Зорница“ и на двамата полицаи, пристигнали на следващия ден в дома му, чиито възприятия не са били ангажирани в разследването. Тази възможност за събиране на производни доказателства е била  пропусната, а това поставя под сериозно съмнение пълнотата и всестранността на разследването, което пък е предпоставка за обективното изследване на всички обстоятелства по делото, така както го изисква чл.14 , ал.1 от НПК.

Коментирайки  необосноваността на обжалваното постановление  Средецкият  районен съд е посочил защо разследването е водено  непълно, като е отбелязъл  допълнителните процесуални действия, които   по негова преценка биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото – очна ставка между М. и С. Л. и назначаване на съдебно психиатрична-психологична експертиза(предложена е и оперативна дейност за издирване на свидетели). Предвид наличната към настоящия момент доказателствена маса( обсъденото по-горе съдържание на свидетелските показания),  предлаганите от СрРС действия по  разследването не биха спомогнали за установяване на фактите по делото. Отделен въпрос е, че ползването на специални знания за установяване на евентуални страхови представи у свид.М. е ненужно, т.к. възможността заканването да възбуди основателен страх за осъществяването му е елемент от обективната страна на престъплението. Решаващо значение в преценката за присъствието на тази възможност имат обстановката и начина на отправяне на заканата(в случая неизяснени) и едва след това, само при възникнала специфична нужда поради някаква специфика на ситуацията или на адресата - конкретните  възможности за емоционална възприемчивост и реакция на последния. В този аспект следва много ясно да се посочи , че съдебният контрол в  производството по чл.243, ал.4 от НПК е ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК, решението за които се взема самостоятелно от прокурора и съобразно нормите на НПК.

В обобщение на изложеното, постановлението за прекратяване на воденото досъдебно производство се явява незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. В този смисъл постановеният с протестираното определение правен резултат е правилен, поради което съдебния акт следва да бъде потвърден.

В производството по чл.243, ал.5, т.3 от НПК  съдът дава задължителни указания само относно приложението на закона, без да замества прокуратурата в осъществяването на  определените й от  КРБ и ЗСВ правомощия. При новото упражняване на правомощията по Гл.XVIII от НПК и евентуална преценка по чл.24, ал.1, т.1 от същия кодекс, прокурорът следва да съобрази дадените в последния абзац от мотивите на протестираното определение указания по приложението на чл.50 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПОТВЪРЖДАВА определение №49 от 15.06.2020г., постановено по НЧД №67/2020г.    Районен съд, гр.Средец .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.